Високоскоростен влак се разби в надлез в Анкара (СНИМКИ и ВИДЕО)

Европарламентът иска спиране на строежа на газопровода „Северен поток 2“

Пентагонът към Турция: Всяко едностранно военно действие в северна Сирия би било неприемливо

„Лудогорец“ предпазлив на трансферния пазар (ИНФОГРАФИКА)

На 13 декември 2018 да почерпят

Британският премиер Тереза Мей печели вота на доверие в парламента

Емигрантът Роман е първият мъж-финалист във „Фермата“

Чарли Шийн една година не е близвал алкохол

Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Търсят сенчеста армия в Бундесвера Мистериозният Ханибал е начело на десни екстремисти

Пловдив и Стара Загора с най-голям ръст на заетите Заплатите за висшистите през 2018 г. със сигурност ще нараснат

Карикатура: Иван Кутузов-Кути

Северът се представя по-слабо

Към последното тримесечие на 2017 г. заетите в България са били 3 милиона и 168 хил. души – ръст с 162 хил. души спрямо последно тримесечие на 2016 г. Това са малко над 52% от хората над 15 годишна възраст в страната. Ако се фокусираме конкретно върху групата в трудоспособна възраст – хората между 15 и 64 годишна възраст, заетостта при тях достига 67,5%. Тези данни вече потвърдиха новината, че през 2017 г. сме постигнали най-високия коефициент на заетост от началото на прехода в България. Дори през предходната върхова година – това беше 2008 г. (точно преди 10 години), коефициентът на заетост беше достигал най-много до 65% за групата 15-64 години.

Рекордът вече не е новина. Не е новина и това, че ръстът се дължи изцяло на частните предприятия – предприемачите са движещата сила на пазара на труда, не политиците. Това, което е интересно, е да се разбият данните в повече детайли за да се видят основните характеристики на динамиката на пазара на труда, както и да се погледне към областните данни, които разкриват пълната регионална картина и фокусират внимание върху основните икономически центрове в страната.

Най-важната разбивка най-вероятно е образователната. При висшистите например се наблюдава насищане на трудовия пазар, тоест при тях няма никакъв ръст последните две години. Заетите висшисти в края на 2017 г. на възраст 15-64 години са били 961 хил. души (толкова са били и в края на 2016 г.), което е 85,4% заетост. Това явно е максимума на работещите висшисти в страната. По-голямата част от останалите незаети висшисти са извън работната сила (въобще и не търсят работа поради различни причини). Има и около 31 хил. официално безработни висшисти в страната, които обаче не бележат почти никаква промяна през последната година. Тоест пълното насищане на пазара на труда на висшистите (15-64 г.) в страната изглежда горе-долу така – 961 хил. работят и 31 хил. са безработни.

Важната промяна и положителното развитие през последната година идва от заетостта при хората със средно образование (голям брой), както и от тези с основно и по-ниско образование (добър темп, но по-малък брой). Ръстът на заетостта с 162 хил. души (последно тримесечие на 2017 г. спрямо последното тримесечие на 2016 г.) е разпределен така – 123 хил. души ръст при среднистите и 38 хил. души ръст при хората с основно и по-ниско образование. Работещите среднисти вече надхвърлят 1,8 млн. души, тоест два пъти повече като брой от хората с висше образование. Заетите с основно и по-ниско образование са в рамките на 320 хил. души, като заетостта в групата остава много ниска – в рамките на около 30% (15-64 г.).

Тези данни ясно показват, че бъдещето на пазара на труда вече тотално се сблъсква с реалностите на образователната система в страната. Възможностите за повече работни места са изцяло зависими от уменията на хората със средно образование, както и от по-широкообхватния казус на включване на пазара на труда на хората с основно и по-ниско образование – над половината от последните са дългосрочно извън работната сила. На този фон не е изненадващо, че регионалната разбивка показва известно концентриране на новите работни места не в столицата, а в няколко основни икономически центъра, които успяват да обхванат повече среднисти, тоест с добре развиваща се промишленост.

Големите печеливши през последната година са Пловдив и Стара Загора. От въпросните 162 хил. ръст на заетите (тук и надолу сравняваме последно тримесечие на 2017 г. спрямо последно тримесечие на 2016 г.), над 43 хил. са именно в област Пловдив. Доброто развитие на Тракия икономическа зона” вече не е новина, но все пак тези данни са впечатляващи – над ? от ръстът на заетите в страната е концентриран в област Пловдив. Втората половина на 2017 г. в областта работят над 320 хил. души. Върнахме данните назад до 2003 година – това е рекорд за Пловдив и като абсолютна бройка на заетите от тогава насам.

Другата област, която се представя силно, макар и не чак като Пловдив, е Стара Загора. Ръстът на заетите там към края на годината е близо 17 хил. души, а за някои от предходните тримесечия достигаше и над 20 хил. души. В Стара Загора вече и на практика се опитват да репликират успеха на Пловдив в позиционирането като инвестиционна дестинация – само преди няколко седмици се подписа договор за изграждането на индустриална зона Загоре”. Последната има да извърви дълъг път – особено по отношение на своя мащаб и интегрирането на повече зони в региона под една обща шапка, но важното е, че вече се работи конкретно и перспективите въобще на са лоши.

Столицата София също традиционно добавя нови работни места, макар че за последното тримесечие данните са почти нулеви, но вече определено не задава темпото дори в абсолютния брой на новите работни места – последното може и да е свързано с постигането на почти пълна заетост при висшистите. Столицата вече оказва по-голямо влияние върху обиколната й Софийска област (+15 хил. заети), отколкото в самия град-център.

Още области на юг, които успяват да отбележат по-сериозен ръст в края на 2017 г. в абсолютния брой на заетите, са Пазарджик (+10 хил. заети), Благоевград (+9 хил. заети) и Бургас (+7,6 хил. заети). Това натрупване на положителни новини на юг за 2017 г. е именно резултат от по-силните икономически центрове в тази част на страната, които в най-голяма степен се възползват от икономическия подем и взаимно се усилват поради по-добрата си свързаност.

На север картата е много по-раздробена и трудно може да се посочи явен лидер в новите работни места, който да е устойчив през цялата 2017 г., а не само в едно тримесечие. Във Варна през цялата година почти не се наблюдава тренд на покачване на броя на заетите. Добрич и Търговище са по-устойчиви в положителните тенденции и добавят общо около 10 хил. нови работни места към края на годината. Русе, Силистра и Разград също добавят общо около 12 хил. нови работни места. На северозапад ръст се наблюдава във Враца (+5 хил. заети при устойчива тенденция през годината) и Ловеч (+11 хил. заети, което обаче се вижда само в последното тримесечие и предстои да се потвърди като устойчива тенденция).

Можем да обобщим, че проблемът на севера през 2017 г. е по-слабото представяне на голяма част от областите, които по принцип би следвало да задават темпото. Това са например Варна и Плевен – двете области с най-много заети като брой на север не успяват да добавят ръст през 2017 г. Обратно, на юг темпото се задава именно от по-големите области. В някаква степен можем да очакваме това да е една от новините на 2018 г. – задвижването на центровете, в т.ч. на север, който досега не се възползваха в пълна степен от подема.

Общата картина, от една страна на насищане на пазара на труда с квалифицираните кадри, от друга с концентрирането на ръста в някои икономически центрове, предполага и някои от очакванията за 2018 г. Категорично е очакването за ръст на заплатите. Поради липсата на други свободни кадри, заплатите неизбежно ще скочат – особено за квалифицираните (начело с висшистите) и за тези, които са в най-бързо растящите области (като Пловдив). Очакваният подем на някои от вторичните центрове пък означава, че новите работни места през 2018 г. би следвало да са доста по-равномерно разпределени между севера и юга, което ще е добре за по-изоставащите региони.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.