Рекорден брой столетници в Русия

Служител на „ТАД груп“ за ареста на Кристиян Бойков: Не мога да повярвам как са стигнали до него

Пашов и „Арарат“ на крачка от групите

Министър Димов ще посети Шишманци и Атия

Най-малко петима загинали при концерт на рапър в Алжир

Откраднаха близо 16 хиляди лева от незаключен ТИР

Премиерът Борисов обеща помощ на „Арда“ за завръщането на тима в Кърджали

Кралев: Държавата от години помага на отборите, влезли в елита

69-годишен руснак се е удавил край Лозенец

Предупреждават за прехлориране на водата в Търговище през уикенда

Овчарник и техника изгоряха при пожар в Търновско Причина за пламъците станало късо съединение

Вижте 6-е килограма наркотици, които полицаи изкопаха в селски двор в Габровско (СНИМКИ)

Футуро събра звезди на световното кино, гейминга и комикса

Просрочени задължения от 142 милиона внесе Бургаския бизнес

Над 40 американски града са станали жертва на хакерска атака

Плоският данък не оправда очакванията Равносметката: дестабилизиране на държавата, бюджетни дефицити

За да се даде обективна оценка на определен данък в която и да е страна, трябва да се отговори на въпроса: какъв е икономическият ефект, който се цели с този данък?

Основната цел на въведеното пропорционално данъчно облагане в България от правителството на Станишев през 2008г. бе да спомогне за намаляване дела на неформалната икономика и да увеличи данъчните приходи заради очакваното разширение на данъчната основа. Икономическата политика тук не бе лишена от логика, поне по онова време. Освен това, по косвен път се целеше и увеличение на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ).

Изминаха 10 години и е време за равносметка дали целта беше постигната. За съжаление, на този етап натрупаните емпирични данни позволяват обективно да се отхвърли това първоначално твърдение.
На първо място по-ниските данъчни ставки като цяло не изпълниха прогнозите направени през 2008 г. за няколко основни макроиндикатора: приходите от преки данъци в държавния бюджет; намалението на дела на сивата икономика: голямото нарастване на ПЧИ и намалението на неравенствата сред българите. Това бяха четирите основни постулата на управляващите тогава, които бяха обект на дебати в парламента. Приходите от данъци върху печалбата пък дори се понижиха като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) след въвеждането на плоския данък. На практика бизнесът беше доста силно подпомогнат, но въпреки това продължи да укрива своите обороти и печалби.

Приходите от данъците върху доходите пък нарастват минимално, което се дължи най-вече на поредицата от повишения на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове през последните няколко години, а то не се случи без активната роля на КНСБ. Преди тези увеличения приходите в държавния бюджет от данъците върху доходите не се бяха променили по никакъв начин, дори намаляваха в пост кризисния период. В периода 2007-2015 г. кумулативната стойност на двата данъка (данък печалба и данък върху доходите) като дял от БВП се повишава от 5% до 5.7% през 2008 г., след което рязко се понижава до под 5%, а през 2015г. И 2016 г. отново достига равнища от около 5%. Изключвайки първоначалния скок, който е нормален след провеждането на такава реформа, то приходите от двата данъка намаляват при нарастващи доходи и нарастваща печалба на бизнеса. Приходите от корпоративен данък върху печалба дори се понижават като дял от съвкупния БВП на страната ни.

Обобщено може да се каже, че в периода 1999-2007 г. кумулативната стойност на приходите от данъци върху ДДФЮЛ (данъците върху доходите на физическите лица) постепенно намаляват от 7,3% от БВП до 5% и то в годините на висок икономически растеж, нарастваща заетост и стопанска активност. Въпреки това, този процент никога не е падал под 5 през периода до кризата и до смяната на данъчната си система.
Може да се заключи, че този вид облагане – пропорционалното е ефективно само в низходяща фаза на бизнес цикъла (рецесия или депресия), какъвто беше случая в България в периода 2008-2010 г. В момента обаче икономиката ни се намира във възходящата фаза на икономическия цикъл, а плоският данък има спиращ ефект върху потреблението и растежа на БВП. Това е видно от емпиричните данни, които националната ни статистика натрупа. КНСБ просто ги представя по обективен начин.

Икономическата активност също не се влияе положително от въведения плосък данък

Особено след финансовата криза може да се твърди, че икономическата активност е в много по-голяма степен функция от външното търсене и входящите капитали (каквито в момента липсват, въпреки плоския корпоративен данък), отколкото от вътрешни за системата фактори, като данъчните норми. ПЧИ надхвърлят дори 20% от БВП в годините на прогресивно облагане или в предкризисния период (2000 – 2007). В годините на пропорционално данъчно облагане те намаляват значително – между 2% и 4% средно за целия период след 2008г. По този начин две от четирите цели, заради които бе въведен плоският данък, бяха тотално сбъркани и определено не бяха постигнати.

Какво се случва с останалите две?

Според Шнайдер (2015) делът на сивата икономика в страната за 2014 г. е 31% от БВП, докато за 2015 г. той е бил 30,6%. За 2016 г. този процент се запазва в границите около 30%. В периода преди 2008 г. делът на сивата икономика се е понижил от 35,9% до 32,1% от БВП, след което започва повишение с локален максимум през 2010 г., последвано от плавно понижение. Много страни с прогресивно облагане притежават много по-нисък дял на сивата икономика. Оказва се, че в условията на прогресивно облагане делът на сивата икономика намалява с много по-големи темпове, докато при наличие на плосък данък този дял остава относително статичен или нараства с леки темпове. Не можем да твърдим, че тя нараства, но определено плоският данък спира нейното намаление – това бе тенденция, която страната ни поддържаше в условията на прогресивно облагане. Едва след 2013 г. се забелязва намаляване на дела на сивата икономика, но това се дължи по-скоро на активната правителствена политика в тази посока. Като цяло, след въвеждането на 10-процентната данъчна норма и за двата вида данъка, дори се наблюдава отстъпление при изведените приоритетни показатели, като може да се окаже, че ниските данъци и пропорционалното облагане не са част от решението, а са част от проблема на икономиката ни. Четвъртият показател са неравенствата.
Именно неравенството в разпределението на доходите и богатството се адресира все по-често и отчетливо като проблем. Данните на Евростат и тези на „Харвард“ показват, че има тенденция на нарастване на неравенството в разпределението на доходите през 2015 г. и 2016 г. Особено отчетливо тази тенденция се изразява в страни с плосък данък, каквато е именно България.

Да направим едно сравнение между пропорционалния и прогресивния данък в България

В условията на прогресивно облагане (2000-2007) имаме стабилизиране на държавата, бюджетни излишъци, икономически растеж, какъвто не сме имали оттогава до днес, намаление на държавния дълг и много по-благоприятно съотношение преки/косвени данъци към бюджета.

В условията на плосък данък какво се случи? Дестабилизиране на държавата, бюджетни дефицити (страната 3 пъти изпада в процедури по прекомерни дисбаланси по отношение на 3% референтна стойност за дефицит), икономическа криза, дефлационни стойности, увеличение на държавния дълг от 14,5% преди 2008г. до 29,5% през 2015 г. и последващо намаление – повече от двойно, много по-неблагоприятно съотношение между преки и косвени данъци като дял в приходната част на бюджета.

Какво показват числата? Делът на преките данъци към приходната част в бюджета преди 2008г. е бил средно 24,1%, а след 2008 г. – средно 19,2%. Делът на косвените данъци към приходната част на бюджета преди 2008 г. е средно 38,7%, а след 2008г. е 50,5%.

Изводът е, че структурата на данъчните приходи се е изменила по начин, който прехвърля данъчната тежест върху косвените данъци (най-силно върху ДДС), които пък са обект на плащане от цялото общество. Изхождайки от идеята, че пределната полезност на парите за по-бедните хора е по-висока, то и тяхното потребление на стоки, обложени с ДДС, е по-голямо. В този смисъл те са обект на двойно облагане и се отнема несправедливо част от дохода им заради сгрешената система. Полученият ефект в крайна сметка е обратен на очакванията и мотивите заради които бе прието пропорционалното облагане преди години. В крайна сметка реалният принос на данъчните постъпления в бюджета може да е дори много по-малък, защото МФ включва в статистиката си и социалните, и здравните осигуровки към постъпленията от данъци. В този смисъл, предвид тяхното прогресивно нарастване през последните години, статистиката може да се окаже невярна, а самата ситуация – много по-сложна.

Обобщено: голяма част от приходната част в бюджета, която идва от данъци, се плаща от онази част от обществото, която се намира от долната лява страна на „кривата на Лефер“, т.е. от хората с ниски доходи.

Данъчна реформа трябва да се прави по време на възходяща икономическа конюнктура, каквато имаме в момента. Данъчни реформи по време на криза, както през 2008 г., дори да са били правилни за времето си, няма как да са дали очаквания ефект.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (20)

  1. От статията излиза, че едва ли не плоският данък е предизвикал кризата в България, от което следват и всичките грешни изводи в анализа. И дефицитите и увеличението на дълга са следствие на кризата, поради което сравненията са изкривени, да не кажа манипулативни. Но е истина, че в момента от преки данъци в държавата влизат смешни суми за радост на нашите „бизнесмени“. За съжаление в сегашното управление няма кадърни управленци и компетентни икономисти, които да правят реформи и да движат държавата напред. А на върха седи или стои един страхливец, който крепи „стабилността.“

  2. Смешна статия в стил: социализмът няма алтернатива и ще победи!
    Човек с леви разбирания за справедливост пише статия, която няма никакви статистически доказателства!
    Например : много страни с прогресивно облагане имат по-малък дял на сивата икономика…
    Колко страни? Кои страни? Какъв дял от икономиката?
    Бля бля бля!
    Пример:
    Получавам 10 хиляди лева чист доход. Осигурявам се върху тях. Всеки месец внасям на държавата 3 хиляди лева социални осигуровки и 1400 лева месечно здравни осигуровки.
    Млад съм – не се разболявам. Държавата ми взема16800 лв. годишно за здраве и тези пари изчезват някъде – дали за лекарства, дали за лекари – няма значение – изчезват.
    Минават 10 години – внесъл съм за здраве 168 хиляди лева.
    И изведнъж ми трябва сърдечна операция.
    Как мислите – някой ще ми я направи без да си „доплатя“?
    Не, разбира се! Ще трябва да се „бръкна“ и да си „доплатя“ още поне 50 хиляди!
    Тогава?
    Ами изводът е елементарен – отиваш да речем в холандия. Ставаш „едноличен търговец“ – по тяхному автономен. Започваш да се осигуряваш на тяхната минимална заплата – 1200 евро – т.е. внасяш по 500 евро=1000 лева за всичко!
    Това ти гарантира след 15 години осигурителен стаж минимална пенсия от 800 евро=1600 лева. Както и безплатно лечение за всяка ситуация, без присаждане на сърце!
    В края на тези 15 години стаж „излизаш“ на плюс с по 3500 лева месечно=42000 лв годишно! Което пък е 420 хиляди лева за 10 години!
    През цялото време си работил в България, но си се осигурявал в Холандия!
    И искате да въведете в България „спаведливо“ и „социално“ облагане?
    Вие сте луди!
    Как може да стане това с Холандия?
    Ами много лесно – тук декларираш, че си работил 180 дни в годината, а там, че си работил 185 дни в годината!
    Лека нощ, България!
    С такива „светли умове“ в осигуряването – скоро в България ще се осигуряват само държавните и общински служители и циганите!
    Последният да духне свещичката!

    1. Я дай линк как след 15 години взимаш 800 еврос пенсия… и от каква възраст…

      1. 1. Requisitos para jubilarse
        La pensión de jubilación es una prestación contributiva de la Seguridad Social para los trabajadores que han cesado en su vida laboral por haber cumplido la edad mínima que establece la ley.
        Para poder jubilarte y recibir la pensión tienes que cumplir los siguientes requisitos:
        – Tienes que haber cumplido 67 años de edad, o 65 si has cotizado 38 años y 6 meses, y lo puedes acreditar.
        – Debes de tener al menos 15 años de cotización. Dos de ellos tienen que haber transcurrido en los 15 años anteriores a tu jubilación.
        2. Clases de jubilación
        Vamos a clasificar la jubilación en función de 2 criterios distintos:
        Según el tiempo cotizado
        – Pensión contributiva
        – Pensión no contributiva
        En función de la disponibilidad
        – Jubilación total: cuando el trabajador deja de trabajar por completo, y cumple los requisitos para cobrar la pensión de jubilación.
        – Jubilación parcial: si el trabajador cumple con los requisitos para jubilarse, pero continúa trabajando a tiempo parcial. Esta modalidad hace posible el cobro de la pensión con el hecho de seguir trabajando.
        – Jubilación anticipada: puede ser voluntaria o no voluntaria. Tendrán derecho a la jubilación anticipada no voluntaria aquellos trabajadores que cumplan los siguientes requisitos
        · Estar dado de alta, o en situación asimilada al alta.
        · Tener 61 años de edad, sin aplicación de bonificaciones de edad (por penosidad, toxicidad, etc.).
        · Haber cotizado un mínimo de 30 años, computándose el servicio militar obligatorio o la prestación social sustitutoria por un máximo de un año. No se tienen en cuenta las pagas extraordinarias ni el abono de años y días por cotizaciones de antes del 1 de enero de 1967. 2 años tienen que estar comprendidos en los 15 anteriores a la jubilación.
        · Estar inscrito como demandante de empleo en el SEPE durante al menos 6 meses, antes de pedir la jubilación.
        · Haber cesado en el trabajo por la extinción del contrato laboral, y no por causa que sea imputable a la libre voluntad del trabajador.
        – Jubilación flexible: cuando el trabajador decide compatibilizar el cobro de la pensión ya causada, con la realización de un trabajo a tiempo parcial, sea posterior o simultáneo a la jubilación.
        – Jubilación por incapacidad: es el caso de los funcionarios públicos que, teniendo reconocida una incapacidad permanente total, absoluta, o la gran invalidez, padecen una incapacidad en uno de estos grados antes de cumplir la edad para jubilarse.
        3. Cuantías de la jubilación contributiva
        La pensión de jubilación contributiva, es aquella modalidad de pensión de jubilación destinada a la persona que, habiendo cesado en su vida laboral y habiendo cumplido una edad mínima establecida por ley, reúne los restantes requisitos de cotización necesarios para cobrar dicha pensión.
        Las pensiones mínimas de jubilación contributiva están establecidas así en el año 2016:

        – Para personas con 65 años:
        784,90 euros, si tiene cónyuge a su cargo
        603,50 euros, si tiene cónyuge no a su cargo
        636,10 euros, si es unipersonal

        – Para menores de 65 años:

        735,70 euros con cónyuge a su cargo
        562,30 euros con cónyuge no a su cargo
        595,00 euros para la persona sin cónyuge

        – Para personas con 65 años y que procedan de gran invalidez:

        1.177,40 euros si es con cónyuge al cargo
        905,30 euros si es con cónyuge no al cargo
        954,20 euros si no tiene cónyuge

        El importe máximo de la pensión de jubilación contributiva es de 2.527,28 euros mensuales para el año 2016.

        1. Трябва да те разочаровам, че държавната пенсия (от тези данъци) се плаща на живени години в холандия. Средно 2% на година. Цифрата за самотен, живял 50+ години е явно около 1500. Пенсионираш се след 67… може и след 70.

  3. Да ме прощава автора, но едно нещо да е като хората в България и хайде да прецакаме и него.

  4. Дaнъĸът тpябвa дa e пpoгpecивeн, зaщoтo xopaтa c пo-ниcĸи дoxoди плaщaт oтнocитeлнo мнoгo зa aĸцизнитe cтoĸи. Haпpимep: зaплaтa 1000лв. дaнъĸ 10% -100лв. , 500лв. зa xpaнa, тoĸ,вoдa, и дp. oщe 20% ДДC -100лв., oт ocтaнaлитe 400лв. (150лв. бeнзин, 100лв. aлĸoxoл, 150лв. цигapи) c 50% aĸциз и 20%ДДС -233лв. Oбщo 433лв. или 43,3% дaнъĸ и aĸциз. Toзи ĸoйтo взимa 100 000лв. мeceчнo дa xapчи 10 пъти пoвeчe зa гopeизбpoeнитe нeщa, тoвa ca 3330лв. (oбщo 13 333лв. дaнъĸ и aĸциз) , нo ocтaнaлитe 80 000 лeвa мoжe дa ги влoжи няĸъдe, дa ĸyпи зeмя, жилищe или пpocтo дa ги дъpжи в бaнĸa. Дaнъĸът мy излизa 13,3%.

    1. Добре си е както си е в момента,че в Западна Европа са го въвели преди 200 години прогесивния данък,но на Жерар Депардийо му писна и се отказа от френското си гражданство.Още малко някой ще поиска да няма и ДДС като даде за пример САЩ,където си има данък върху продажбите,като бензина не се облага,а и този данък е под 10% и в някои щати няма никакъв и го плащат магазините без да го начисляват върху стоките,т.е. не е за сметка на клиентите.Друг пък ще поиска да може да тегли от социалните си осигуровки както в повечето страни на ЕС.Четвърти ще поиска напълно безплатно здравеопазване след като е здравно осигурен като даде за пример,примерно Испания.Ама не може да следваме чужд опит,ние си имаме свой и добре си ни е така!

    2. То ако ставаше така лесно ехееее! Още през 1989 г. щяхме да живеем в комунизма – от всекиму според способностите, всекиму според потребностите!
      Ама ядец!
      Това, което ти предлагаш е „да намалим богатството на богатите“!
      Понеже не разбираш – втори път: Не да увеличим богатството на бедните, а да намалим богатството на богатите!
      Т.е. „богатият“ да не може да си купува земя, жилище и т.н., както ти се изразяваш!
      Добре – ето вземаме му богатството!
      Какво става на следващата година с бедните? Те стават по-богати?
      Смешното е, че те пак ще си останат бедни, че дори и по-бедни! Защото „малките данъци“, които сега „богатите плащат“ – ще се смалят още повече!
      Защото на богатите не можеш да им вземеш парите! Можеш да им вземеш фабрики, земя, жилища и т.н. Но парите са им на кайманите, на вирджините…
      И ако те са „дошли“ тук за да печелят, а ти вземеш, че им „национализираш“ всичко, то на следващата година кой ще дойде да печели тук?
      Освен това в статията умишлено се дава сравнението с брутния продукт! Защото той е по една проста „формула на щастието“ – произведено + продадено=бвп
      По-простичко ако произведеш 1 кисело мляко за 1 лев – бвп ти е 1 лев. Но ако успееш да продадеш това кисело мляко за 1 лев, то тогава бвп ти е 2 лева! Нищо, че всъщност става въпрос за 1 лев!
      Ако само произвеждаш, без да продаваш (пълниш складове) бвп ще ти е наполовина.
      С други думи – никой не може да вземе данък повече от 50% от бвп! Защото тогава взема данък на 100% от цената на произведеното.
      Ето така 30% „сива икономика“ от бвп всъщност е 15% сиво производство, или 15% контарабандна продажба.
      Това нещо винаги го е имало и винаги ще го има.
      При „светлото минало“ при „комунизма“ се продаваха семки по стадионите 100% сиво производство!
      Днес се продават контрабандни цигари, контрабандна дрога и т.н.
      Целият въпрос не е как да „вземем от богатите“, както статията внушава, а как да направим бедмяка „средняк“!
      И в това отношение плоския данък е единствена възможност!
      За който не го мързи!
      А който го мързи – социализъм или смърт!

      1. По-високият данък ще се поеме от работодателите, а не от работниците.Защото никой не го интересува колко бруто заплата получава-важно е нетото.И ако един служител работи за 1000 лв на месец него не го бърка дали работодателят му ще плаща 100 лв ДОД или 250.Той си иска 1000 лв нето.И ако ме намалят заплатата ще отиде другаде.
        Вече 17 години след 2001г има правителства,които правят всичко в името на бизнеса-независимо дали са на НДСВ,БСП или ГЕРБ.Никъде по света няма плосък данък 10 процента плюс 10 процента данък печалба.Поотделно съществуват някъде такива ставки,но не и едновременно.И какъв е резултатът-най-бързо намаляващо население в цял свят,най-висока смъртност в цял свят,най-нисък стандарт на живот в целият ЕС,най-ниски заплати,огромна емиграция.Същевременно имам приятел,който работи във фирменият сервиз в София на един от големите немски автопроизводители.Сервизират едновременно по 40 автомобила и има заявки за седмици напред.А там се сервизират автомобили ,струващи от 100 хиляди лева нагоре,защото услугите са много скъпи и се покриват от застрахователите.Та именно до това доведе прилагането на този вид политика-малък процент много богати и останалите просто преживяват.

        1. Пич, не гледай чуждата паничка. Бизнесът създава работните места и ще плаща и 1000-та нето.

          1. При условие,че България е най-бързо губещата население в света защо няма семейно подоходно облагане?Защо няма семейни помощи за деца независимо от дохода?Всичко това плюс прогресивен данък го има в Германия и Великобритания.Там не управляват социалисти.Друг въпрос е,че и нашите социалисти като бяха на власт също правеха всичко в името на бизнеса.

      2. Остава и да кажеш в коя развита капиталистическа държава има плосък данък.В трите държави символ на капитализма-САЩ,Великобритания и Германия плосък данък не съществува.Такъв има в България и Русия.Русия ли ще ни е примерът за успешно икономическо развитие?

    3. Пич, тия със 100 бона месечно не ги мисли. Те не са за дод…

  5. Малоумници-не можеш да се разминеш от специалисти !

  6. Май авторът на статията пропуска „малка“ подробност – плоският данък ГАРАНТИРА по добър чист доход за отделния човек/което е най важното/, а освен това разликите в приходите в бюджета са незначителни.Май автора на статията е добре платен чиновник, осигурил си добър доход лично за себе си и не се интересува за доходите на другите. Поздрави

  7. Статията е добра и навременна. Всичко е точно така и необходимостта от връщане на прогресивното облагане е видима. Въпросът е да не се прави рязко. Имам предвид, че въвеждане на необлагаем минимум(по БСП) и стръмна скала е доста рисково за държавните финанси(особено като се знае, че там е пълно с калинки). Затова според мен трябва да се запази сегашната система, като се въведе САМО ОЩЕ ЕДИН ЕТАЖ(над 2000 лв да е 20%). Просто скромна крачка, за да се види ефекта и дали логиката е вярна.

    1. Да, прогресивен, но плавно прогресивен. При соца имаше една таблица (баща ми беше касиер) и за всяка сума със стъпка 1 лев се указваше дължимия данък. Таблицата беше определено прогресивна. Сега има компютри и лесно се получава с една експонента плосък ( степенен показател n=0), регресивен (n0) данъци. Ако плоският данък скача от 10% на 20% както си писал вземащия 2200лв. ще получава по-малко от този с 1999лв.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.