На 14 декември 2018 да почерпят

Терористът от Страсбург е застрелян от полицията Укривал се е в склад на 4 км от Коледния базар

Емигрантката Роси е втората жена-финалист във „Фермата“

​Френското правителство оцеля при вот на недоверие

Турция извърши въздушни удари срещу бази на терористи в Северен Ирак

Нападение с хладно оръжие в столичния квартал „Христо Ботев“, ранени са три жени и дете Извършителят е 24-годишен мъж

ЕС удължи с шест месеца икономическите санкции срещу Русия

Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто Заводите купуват само 10% от електроенергията си от борсата

Разбиха клетка на ИДИЛ, действала под прикритието на благотворителна организация

Кийт Ричардс спрял алкохола Музикантът става на 75 г.

КПКОНПИ извършва две проверки на министър Горанов – за корупция и конфликт на интереси

Препънаха закриването на Правителствена Патриотите „против”, искат решение на Коалиционен съвет

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в петък, 14 декември 2018

Джендърите атакуват

Антониу Гутериш съобщи, че страните в йеменския конфликт са се споразумели за примирие

Политическите кризи лесно преминават в икономически

Парите обичат тишината. Тази максима се е наложила във финансовия сектор през цялото му съществуване като такъв. Тя обаче кореспондира и с пълна сила за това как гледа бизнесът на икономиката. Стабилността и лесната предвидимост в една икономика са магнит за инвестиции в нея и правене на бизнес. Българската икономика е малка и силно подвластна на чуждестранни инвестиции. Преди 10 години бъдещето й изглеждаше бляскаво. Приемането на страната в ЕС отваряше вратите на бизнеса към общия европейски пазар, а единомислието на политическите формации предначертаваше ясен и предвидим курс на провеждани политики. Така през 2007 г. преките чуждестранни инвестиции в страната ни достигнаха впечатляващите 29,4% дял от БВП. Работните заплати нарастваха, а благосъстоянието на българина се подобряваше. Кредитирането се увеличаваше, защото се усещаше общото спокойствие за утрешния ден и сигурността за доходите.
Световната икономическа и финансова криза забави значително икономическото развитие на страната ни, но добрата инерция й позволи тя да понесе значително по-леко ударите в сравнение с други страни. И докато всички гледаха в посока на това кога и как световните пазари ще започнат да показват признаци на съвземане, в страната ни други процеси започнаха да оказват негативно влияние.

Невъзможността на политическия елит да сформира стабилно и работещо правителство започна да тежи на икономиката и да забавя значително възстановяването й. Според изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) политическата криза през 2013 г. и 2014 г. е струвала на икономиката ни 1,5 млрд. лв. Толкова е разликата между прогнозните и събраните данъчни приходи. Реалната цифра обаче е много по-голяма, тъй като тук не се включват инвестициите, които са били замразени или изтеглени от страната поради неяснотата в икономическата политика.

Невъзможността да се състави стабилно правителство скъсява значително хоризонтите, които имат политическите партии. Това от своя страна води до непредвидимост във вземаните решения и провежданите политики. Зачестяват значително опитите на политиците с популистки и краткосрочни решения да се справят с дългосрочни проблеми, което в крайна сметка води до тяхното задълбочаване. С други думи, ако средата за правене на бизнес днес изглежда по един начин, то при изпадане в политическа криза тя може да се промени рязко и тези промени да я направят неблагоприятна за инвестиране, а направените вече инвестиции от печеливши да станат губещи.

Политическата обстановка в момента не изпълва изцяло дефиницията за политическа криза, но индикациите са, че само след броени месеци това може да се промени. Нито една политическа сила самостоятелно не може да формира мнозинство в парламента, а коалиционната формула показва, че са необходими поне три партии, за да се разчита на такова. Вижданията на парламентарно представените политически формации се разминават съществено по отношение на желаните от тях политически решения.

ГЕРБ изготви консервативен тип бюджет, който според БСП е антисоциален и не позволява икономически растеж. Левите преди две седмици остро заговориха за премахване на плоския данък (който сами въведоха по време на кабинета „Станишев“). Патриотите, които се наредиха като трета политическа сила на изминалите президентски избори, настояват за минимална пенсия от 300 лв., въпреки че средства за това няма. Само тези няколко позиции показват, че вижданията на всяка политическа сила за бюджетната рамка са съвършено различни, а това означава различни икономически политики, които биха се водили. Именно тази несигурност плаши и отблъсква инвестициите в страната.
Данните за преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) показват, че до 2013 г. тяхното ниво е започнало да се стабилизира и дори е отбелязало малък ръст. След политическата криза, в която изпадна страната през 2013-2014 г., тяхното ниво пада до 1161 млн. евро. в края на 2014 г., или 2,7% дял от БВП. Това е най-ниското ниво на ПЧИ за последните 10 години. След съставянето на правителство тяхното ниво се покачва и данните показват, че в най-лошия случай през 2016 г. ще се запази обемът от 2015 г.

За първото полугодие на 2016 г. растежът на брутния вътрешен продукт в страната запазва темповете си от 2015 г. и достигна 3%. Частното потребление се повишава с 2,4% благодарение на подобрение в доверието на потребителите и реалното нарастване на разполагаемия доход на домакинствата. Инвестициите в икономиката се повишават със 7,1% за периода януари-юни. Брутната добавена стойност в страната нарасна с 2,8% за първото полугодие на 2016 г. при 1,8% за същия период на 2015 г.

Това показва яркият контраст при работеща политическа среда, която е лесно предвидима и неработеща, чийто управленски мандат може да бъде прекратен във всеки един момент. Неясната политическа обстановка непременно ще доведе до нов задълбочаващ се спад в преките инвестиции. Управленската формула, която бе до този момент, не се харесва на никоя политическа партия, но и последните данни за нагласите на населението показват, че тя няма изгледи да бъде променена. Докато няма ясно изразено мнозинство и политическо единомислие, инвестициите ще продължат да заобикалят страната ни.

Друг нюанс, подчертаващ рисковете за икономиката при една политическа криза, е проявата и силното застъпване на популизма. С цел да се харесат на повече избиратели политическите партии започват да обещават неизпълними неща, свързани най-вече с увеличаване на доходите и стандарта на живот чрез увеличаване на държавните разходи, а не чрез създаване на по-добри условия за правене на бизнес.

Самият бюджет за 2017 г. залага на увеличение на разходите с 850 млн. лв. за социални грижи, образование и здравеопазване. Сектори, в които работят голям брой заети и са пряко зависими от държавата. В същото време в условията на неясна политическа среда бюджет 2017 не предвижда провеждане на реформи, тъй като не е ясно кой ще трябва да ги изпълни. По този начин финансите на държавата се движат по линията на най-малкото съпротивление и натрупаният дефицит ще трябва да се покрива с нов дълг вместо с ускорен растеж на бизнеса.

Политическата несигурност обаче не е единственият проблем, с който ще се наложи да се сблъска страната ни. Следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. За да се защити българската икономика от влиянието на тези външни фактори, безспорно основна роля ще имат провежданите икономически политики на правителството. Това поставя политиците в ситуация, в която трябва бързо да намерят работеща управленска формула, за да не се превърне задълбочаващата се политическа криза в проводник на икономическа такава.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Айде сега не ни плашете с политически и икономически кризи. Тия са ни ясни. Ние издържахме на Иван Костовото управление, то това беше по-страшно от война, та сега нас ще ни плашат с икономически кризи. Епа тая година сварихме 300 кила ракия, турихме 60 буркана туршии. На Коледа че гътнеме свинята, а те нас ще ни плашат с криза. Сакаме избори, оти по избори дават по 40 до 50 лева и интифа за кого да гласуваме. Толкова дава и Бойко по Коледа. И два три избора като станат годишно и че вържеме двата края.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.