Политологът доц. Стойчо Стойчев пред „Труд“: Радев е като консул в Римската империя, който говори срещу корумпираните сенатори

И бабите вече знаят, че Корнелия Нинова трябва да си ходи

С доц. Стойчев разговаряме в часовете, когато ИТН представят кандидат-премиера си Пламен Николов, структурата на Министерския съвет и министрите на парламентарните групи, от които очакват подкрепа ИБНИ, ДБ и БСП. Той смята, че войната между партията на Слави Трифонов и ДБ е истинска, а не фиктивна. Според доц. Стойчев партийните лидери ще командват в парламента, а министрите ще изпълняват нарежданията им. Бойко Борисов влиза в типична за него роля - на хейтър и критикар, а ГЕРБ трябва да остане в опозиция поне 3-4 години.

- Докога ще продължи циркът с премиера на ИТН, г-н Стойчев?
- С мандата на ИТН циркът приключи, защото кандидат-премиерът го получи. Те няма как да го сменят вече мимоходом. Така че г-н Николов ще трябва да внесе предложение за Министерски съвет. А дали ще получи парламентарна подкрепа или не - всякакви гадания са възможни. По принцип в такава сложна ситуация досега практиката в българския парламент - ако можем да се позоваваме на нея изобщо - първият мандат обикновено е неуспешен, но на третия мандат става правителство. Такава беше ситуацията с Тройната коалиция. Дали ще се повтори конфигурацията? От страна на президента Радев има желание по някакъв начин да способства на направата на кабинет, но както виждаме, няма диалог между президентството и Слави Трифонов и неговите хора..

- Поне явен диалог няма наистина...
- Да Затова си мисля, че ако президентът има някаква роля, тя ще се види при третия мандат, защото тогава той ще има ключово значение на кого ще го връчи. Ако даде мандата на БСП, ще го обрече, ако го даде на Мая Манолова или на Христо Иванов, ще има някакъв шанс да се направи кабинет в рамките на този парламент.

- Това ми напомня Тройната коалиция и нейния баща - президентът Първанов, който настояваше в правителството да влезе и ДПС...
- Да, тогава беше така. Сега може да е без ДПС, но ще бъде с БСП, Радев каза, че без БСП няма да може да има правителство. И той става баща на четворна коалиция или - двама твърди партньори плюс някаква обтекаема подкрепа на „Демократична България“. ДПС ще се включва от време на време, ще помага.

- Как си обяснявате войната между ИТН и „Демократична България“? Фиктивна ли е или истинска?
- „Демократична България“ е най-опитната от партиите на протеста. Те са готови с идеи, отдавна обговорени и дебатирани, отстоявани. Политически активни са, някои от тях нищо че не са професионални политици, са с много изразени ярки граждански позиции. И при първоначалното стъписване на ИТН, те буквално не знаеха какво да правят и хората от ДБ започнаха да им дават съвети и някак си взеха лидерството. И си мислеха, че това ще продължи, но не се случи. ИТН си осъзнаха потенциала и първото място ги задължава. Не искат да бъдат взети на абордаж. ДБ се опитаха да превземат партията на Слави Трифонов, но не успяха. Има някаква съпротива от Трифонов и Тошко Йорданов в смисъл „тези нас на балами ли ще ни правят“. А това, че се поддават на провокации - не са нито първите, нито последните, които реагират по този начин. Тези хора са сценаристи и са свикнали досега само да ги хвалят, да ги тупат по рамото и да им се смеят на скечовете. Оттук насетне са под канонада от подигравки и какво ли още не. Това ги изнервя и в това ново амплоа започват да живеят в един нов темпоритъм и друга реалност. Мисля си, че е по-скоро автентично, а не някаква война за пред хората.

- Точно така, с насмешка и едва ли не на нож бе посрещнат кандидат-премиера Пламен Николов...
- От ДБ подходът, който предложиха, бе ясен - нормалния подход в една парламентарна процедура - да се обсъдят тези неща предварително с партиите, които ще формират мнозинство. Защото правителство на малцинството трябва да бъде подкрепяно от мнозинство. И затова с Мая Манолова и ДБ ИТН трябваше да седнат на една маса, за изговорят политиката и приоритетите, защото се очаква от тези хора да получат подкрепа. И имената, които предлагат, трябва да бъдат приемливи. А и в двата случая - с Николай Василев и с Пламен Николов - аз вече почнах да ги бъркам...

- Имаше и Петър Илиев...
- Да, вярно. Но и в двата случая другите бяха поставени пред свършен факт - вадят им някакви имена и - подкрепяйте. И това най-малкото изнервя хората от ДБ. Дори да нямат нищо против човека, казват - не ни кефи начина, по който се предлага, защото ни изкарват някакъв гумен печат. И оттам нататък като си ядосан, ти ще му намериш на кандидата сто кусура - че е компромисен, нерешителен, а ни трябва биткаджия. Всякакви неща ще му се намерят, стана вече практика някой да се рови по регистрите да му изкарат дисертацията - има ли я, няма ли я, пък Петър Илиев преписал.

- Вие сте човек от научните среди, доц. Стойчев. Каква е тази титла „доктор по философия на правото“?
- Философията може да бъде на много неща. Най-общо казано, това е дисертация по философия. Г-н Николов философства върху времето, както навремето говореше и Ахмед Доган. Да философстваш върху времето е все едно да откриваш топлата вода, при положение, че отдавна са я открили. Дисертацията не е висш философски пилотаж, но пък е взел докторат. Тези работи нямат толкова голямо значение, то просто е някакъв кьорфишек, който да отвлича вниманието от персоналния състав на правителството. Важното е мнозинството, което ще приема законите, кой стои зад него, какъв му е ангажиментът. Центърът на властта ще бъде в парламента, където са лидерите на политическите партии. Така че това, дето бяхме свикнали - Борисов да командва от Министерския съвет - няма да се повтори. Ще командват партийните лидери от парламента. А в Министерския съвет ще бъдат изпълнители или както каза кандидат-премиерът - мениджъри, които слушат какво им се нарежда.

- Т. е. висши чиновници, а не автори на политики.
- Това е малко волунтаристично казано, защото голяма част от законопроектите се готвят от самата администрация в министерствата - през министъра отиват в Министерския съвет, оттам в парламента и т. н. Явно големите политики, реформи ще бъдат разработвани в парламента и дебатирани там. Но една голяма част от законопроектите ще постъпват и от Министерския съвет, върху която и министрите ще имат някакъв контрол. И ще ми е много интересно как администрацията ще почне да доминира в законодателния процес и в каква степен партиите, които ще правят реформи, ще могат да реализират реформаторските си амбиции. Но това са далечни въпроси, първи трябва да се види ще има ли устойчиво мнозинство. В противен случай, ако се скалъпи рехаво мнозинство, по-скоро очаквам да минават клиентелистки законопроекти, нещо от рода на поправката „Ванко 1“, за един законче, за друг алинея. И отговорност никой не носи.

- Казахте преди малко, че „Демократична България“ се е изнервила. А БСП пък са много спокойни, чак непривично. На какво се дължи това според вас?
- Ами БСП са в смъртен ступор. Трябва да направим разграничение между БСП и Корнелия Нинова. Парламентарната група е функция на Корнелия Нинова, а нейните интереси са малко по-различни от тези на партията. В момента тя има изключително важна необходимост да участва в управлението, да отчете някакъв успех, за да оправдае в крайна сметка оставането на председателския пост в БСП. Защото след тези загуби нейното оставане там изглежда като вътрешнопартийна диктатура и гьонсуратлък. И за да си оправдае съществуването като председател за нея е много важно тя да бъде активен участник в създаването на едно устойчиво правителство, да крепи стабилността, да бъде гарант за националните приоритети и някакви такива глупости. И съответно цялата парламентарна група работи в тази посока. Затова казват - нашите приоритети се припокриват 90 процента с тези на ИТН. Как ще се припокриват на 90 процента, като до онзи ден говореха, че програмата на Николай Василев била най-дясната! Сега изведнъж - 90 процента съвпадение на приоритети... В момента поведението на парламентарната група на БСП ми прилича на преговорния екип на Меглена Кунева за влизането ни в ЕС. Те подписваха всичко само и само да затварят глави и после се чудехме защо сме поели някакви ангажименти и трябва да ги изпълняваме. Сега е същата работа - всичко е като нашето, само и само да са качени на влакчето, защото иначе останат ли извън тази конфигурация, Корнелия Нинова я чакат много тежки дни. Защото вече и на бабите е ясно, че трябва да си ходи, ако не постигне някакъв успех. Така че, както пее Булат Окуджава, „Нам нужна одна победа, мы за ценой не постоим“ - трябва ни една малка победичка, само и само да останем...

- Как ще стои Бойко Борисов в опозиция?
- Малко е нетипично за него, особено след последните управленски години. Но той постепенно влиза в много характерна за него позиция - да бъде хейтър и критикар. Това се играе лесно в България и много лесно се печели кредит. Хората в България по принцип са свикнали да са критични към властта. Лека-полека Борисов ще си влезе в това амплоа, много добре му се отразява - и на него персонално, и политически на партията като цяло. Добре е ГЕРБ да постои в опозиция поне един управленски мандат. Това е тест, защото те откакто са се учредили, горе-долу все са на власт. А една партия се тества и в опозиция. Второ - да се поизчисти имиджа от скандалите, от товара на управлението. Ако ГЕРБ искат сериозно да останат като партия и да управляват отново България, на тях им трябва поне 2-3 години почивка. В противен случай, ако има бързи избори и тръгнат да правят правителство, може и да се получи нещо, след което ще мине една година и хората ще ги изгонят с камъни. Трябва почивка и Борисов го осъзнава това, защото има усет за тези неща. Така че сега предстоят 3-4 години опозиционерстване, в които да се създадат и нови парламентарни остриета, да се шлифоват хората от ГЕРБ, които се появяват на парламентарната трибуна и по телевизиите. Правятп се такива опити. До преди 1-2 години такива бяха само Тома Биков, Цветан Цветанов и Антон Тодоров. И като се махнаха Цветанов и Тодоров, остана само Тома Биков. Той не може сам да изнесе на плещите си цялата тази битка. Така че като не са ангажирани с управлението, има хора, които да се ошлайфат в тази насока. Всички, които са били ангажирани по министерствата, сега като депутати ще имат достатъчно време да водят битки. За да не се спаружи ГЕРБ, защото примерът с НДСВ е още много пресен.

- Каква според вас е ролята на президента в цялата тази ситуация?
- Той има много по-дългосрочен поглед върху политиката. Разбира се, ще играе за втори мандат, защото в тази нестабилна обстановка няма нито ресурси, нито възможност да реализира нещо по-голямо. Но при всички положения ще иска да има влияние като най-авторитетната фигура, която може да се противопостави на Бойко Борисов. Не знам доколко сериозни са му намеренията да прави конституционна реформа, да се опита да прави президентска република. Това му се върти в главата. Между другото, то се въртеше в главата на всички президенти май само без Плевнелиев. Желю Желев говори за това в края на мандата си. Всички почват да увъртат - абе аз много работи искам да направя, ама нямам правомощия, но имам легитимност, защото зад мен стоят еди колко си милиона гласа. Почват да си ги мислят тези неща, изкушават се. Така и Румен Радев. Това нещо може да се разгърне по етапно в рамките на следващия му президентски мандат. Най-напред съкруши ГЕРБ, сега вторият му рубеж е да вземе пак президентството. А това е рискована игра, защото най-сигурните за втори мандат президенти най-лесно са го губели. Тази позиция му дава изключителния комфорт хем да не носи отговорност за властта, хем да има медийна трибуна, нещо като консул в Римската империя, който седи и говори на народа от името на народа срещу корумпираните сенатори. И той горе-долу по същия начин го кара. Затова му е много важно да запази тази си позиция. И ще хвърли всичко за спечелването на втори мандат. А дали ще се пробва като Първанов да направи политически проект - това са по-дългострочни неща, ще има време да си ги реализира през следващ мандат. През този мандат каквото можа - направи. От неизвестен генерал стана най-харесваният в момента политик в страната.

- Всичко това - при едно условие - ако го изберат...
- Да, защото е възможно да стане някакъв фал. И в най-добрата военна стратегия има някакви пробойни, които могат да обърнат изхода на сражението.

Нашият гост
Доц. д-р Стойчо Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта