Предложението за десет, напълно съвместими с НАТО изтребители Gripen ще е валидна още две години, или до подписване с друга страна

На 6 юни шведите празнуват своя национален празник. Това е денят на знамето. Дотогава това е бил Денят след Петдесетница, който винаги се е падал в понеделник. След въвеждането на новия празник, често се падал в събота или неделя и шведите започнали да протестират, че губят един почивен ден. За да излезе от положението, правителството решава, че всеки има право на един ден допълнително почивка през годината и може да го ползва когато поиска. Не за празниците, а за бизнеса, за отношенията между България и Швеция е срещата ни с посланика на Швеция у нас.

- Ваше превъзходителство, какви са впечатленията ви от България?

- Прекрасни. Аз съм посланик на кралство Швеция в България малко повече от 3 години и половина и скоро след като пристигнах тук, България зае специално място в сърцето ми. България е фантастична страна, с разнообразна природа, на която много се радвам. И разбира се, хората тук, тяхната гостоприемност и отвореност. Винаги съм била много любопитна към вашата страна и хората тук винаги с готовност отговарят на въпросите ми за историята на страната, с желание дискутират социални въпроси и т. н. Много съм впечатлена от България. Вашата страна е едно скрито бижу в Европа.

- Забелязвате ли развитие в страната ни за тези близо три години и половина откакто сте тук?

- Разбира се, не само в София, но и когато пътувам в страната. Например миналия месец посетих Северозападна България, Видин и когато изучавах региона и разговарях с хората, останах с впечатлението, че това е район с много предизвикателства. И всъщност посещението ми там хвърли нова светлина за това колко много се случва там през последните години. Разбира се, мостът във Видин, който осигурява връзка с Румъния, е много важен за бизнеса и икономическия живот. Освен това Русенският университет отвори клон във Видин с 500 студенти. Областният управител ми обясни, че когато са планирали отварянето на този клон, те са провели разговори с представители на университета и бизнеса във връзка с това какво образование да предложат в този клон, за да бъде то полезно за местния бизнес. Това е един от начините да се задържат младите хора във Видин. И те биха останали там след като завършат образованието си, ако има достатъчно работни места.

- Знаете ли, че това всъщност е най-бедният регион в Европейския съюз?

- Наясно съм с това. Това беше и една от причините, поради които исках да посетя този регион. Разбира се, има много предизвикателства, но и доста неща се случват и ситуацията се променя.

- Ако бяхте управител на този регион, какви стъпки бихте предприели, за да се подобри ситуацията?

- Бих ангажирала всички граждани. Хората имат идеи, за това как да се развива региона. А също и да се работи с университетите, с бизнеса и с хората, точно както са направили те. Много е важно също максимално да се възползват от европейските фондове, за да се насърчи икономиката. Важно е да се задържат младите хора в региона и той да се превърне в атрактивно място, в което те биха желали да останат.

- Как бихте оценили бизнес отношенията между България и Швеция?

- Моето усещане е, че те стават все по-силни. Имаме голямо и непрекъснато увеличаващо се присъствие на шведски компании в България. От политическа гледна точка нашите връзки са отлични. Имаме близко сътрудничество по различни въпроси. С българския посланик в Стокхолм водим активен диалог, като се опитваме да промотираме различни области в политическия диалог, които са от общ интерес.

- Бихте ли дали пример с шведски компании, които са доволни от начина, по който се развива бизнесът им тук?

- В България има близо 40 подразделения на шведски компании и повечето от тях са доволни от работата си на българския пазар. Тук са представени утвърдени шведски компании в областта на машиностроенето, инженеринга и тежкотоварните автомобили като ABB, Volvo, Scania. Има и нови инвестиции, които идват в ICT сектора. Това е секторът, който в най-голяма степен планира да се разширява и да привлече нови работници. Миналата година шведска компания за компютърни игри купи Imperia Online и това е само един пример за придобивания от страна на шведския бизнес.

- Коя е тази шведска компания?

- Stillfront Group AB.

- Има обаче една компания, която не е щастлива в България и това е Saab – производител на изтребителите Gripen. Всичко започна с прозрачна тръжна процедура и нещо се промени. Дори имаше много опити да бъде оплюта шведската оферта. Какъв е вашият коментар?

- Тръжната процедура беше много прозрачна. Българската страна осигури впечатляваща документация. Шведското правителство беше доволно и гордо да подаде оферта, която е много конкурентна и привлекателна. Бих искала да подчертая, че тя все още е валидна. Тя е валидна за период от две години от подаването й, или докато България подпише споразумение с друга държава. Швеция предлага на България десет нови напълно съвместими с НАТО изтребители в рамките на одобрения бюджет. С възможност за гъвкава схема за изплащане и в рамките на задължителните срокове за доставка, заложени в тръжната документация. Като оставим на страна това, че шведската оферта отговаря на всички тези изисквания, които бяха заложени в тръжния процес, нашата оферта би донесла допълнителни ползи за България, като например създаването на регионален център за поддръжка на Gripen. Това би подкрепило отбранителната индустрия в България и би довело до създаването на нови високотехнологични работни места. Шведското правителство беше изненадано и разочаровано, че не сме поканени на преговори, тъй като шведската оферта отговаря на всички изисквания в търга. Очаквахме да бъдем поканени за преговори, но българското правителство взе друго решение. И това е решение, което България трябва да вземе. Това е важно решение и то трябва да бъде взето независимо. То има голяма важност за много години напред както за вашата национална отбрана и интерес, така и за българските данъкоплатци. Това е огромна инвестиция и е голяма отговорност за правителството.

- Тук в България бяхме свидетели на голям натиск от страна на САЩ, но не видяхме почти никакви изявления по темата от страна на Швеция. Защо се получава така?

- Шведската правителствена агенция, която отговаря за отбранителната аквизиция (придобиване) направи няколко официални изявления във връзка с тези развития. Така, че това не е вярно. Като представител на шведското правителство в България бях в директен контакт с българското правителство. Поддържахме добър и активен диалог за търга и това, което се случва. Швеция и България са държави, сходни по големина. И двете държави са членове на ЕС. Уважаваме вашата страна. И това, което предлагаме на България, е възможност за партньорство между равни. И както вече казах, това е решение, което България трябва да вземе самостоятелно. Трябва да бъде направен национален избор и ние уважаваме този процес. И бихме очаквали другите участници също да уважават суверенитета на България и нейното право да направи самостоятелно решение. Както вече казах, ние предлагаме напълно съвместими с НАТО изтребители. Няколко други държави в региона избраха Gripen, както и други държави в глобален план. Това е много икономично и добро решение, което напълно би отговорило на изискванията на България за отбранителни способности.

- Казахте, че сте разговаряли с представители на българското правителство. Какво ви казаха те, защо са променили правилата?

- Има съществена разлика между процес по придобиване и публична тръжна процедура по придобиване. Това не e публична тръжна процедура, а правителствено придобиване. Това означава, че вие може да поканите държави да изпратят своите оферти, но накрая става въпрос за политическо решение. Ние уважаваме и това. Но както казах, шведското правителство все още е изненадано и разочаровано, че не бяхме поканени на преговори поне успоредно със САЩ, за да можем да представим допълнително нашата оферта и да я приспособим към българския интерес.

- Има ли други държави, които проявяват интерес към покупката на Gripen?

- Да, разбира се. Шведското правителство и Saab са в диалог с голям брой държави. За съжаление в света обстановката е на дестабилизация и посегателства, държавите в Европа, а и по целия свят, имат нужда да засилят своята сигурност и затова увеличават военните си бюджети. Ето защо към момента участваме активно в тръжни процедури в много държави.

- Неотдавна беше отбелязан Националният празник на Швеция. Може ли да ни разкажете повече за него?

- Тази дата е сравнително нова – преди празнувахме Деня на шведското знаме. На този ден празнуваме основните ценности на шведското общество – демокрацията, отвореността към света, многообразието. Например на този ден в Стокхолм има тържество за хората, наскоро получили шведско гражданство и това е много хубаво да се случва. Това е чудесен празник в прекрасен период от годината. Ето защо този ден е популярен и изпълнен с много радост.

- Швеция е една от малкото държави в света, която работи със зелена енергия и нови технологии. Можете ли да дадете пример за такава зелена технология от бъдещето?

- Устойчивостта е понятие, което постоянно ни съпътства. От 1990 г. до 2013 г. нашата икономика е нараснала 58%, а емисиите парникови газове през този период се понижават с 22%. Няма причина силното икономическо развитие и повишените нива на доходите да противоречат на устойчивото развитие. Швеция е след първенците по изпълнение на целите за климата до 2030. Шведското правителство взе решение страната ни да стане климатично неутрална до 2045 г. Това означава, че има замърсяване, но има и много дейности за смекчаване на неговото влияние, така нетният ефект е нулев. В Швеция има големи територии, покрити с гори, за които полагаме устойчива грижа. Не само сечем дърветата, но в дългосрочна перспектива засаждаме нови. Освен това рециклираме и осигуряваме неколкократна употреба. Също така следим за ограничаването на употребата на природните ресурси като прилагаме иновации. Швеция всяка година е сред водещите държави по индекса на Bloomberg за иновации. В момента фокусът е върху използването на енергията и транспорта. Сега в Швеция има две тестови зони за транспортни средства, задвижвани на ток. Електричеството идва или отгоре, както е при тролеите например, или е в самите пътища, така че превозните средства се зареждат, докато се движат. Това са електрически пътища за камиони. Провеждат се тестове с нови видове вятърни турбини. Има разработки за офшорната вятърна енергия, дори в дълбоките води, а също и за преобразуване на енергията от морските вълни, което има голям капацитет за производство на електроенергия. Това са възобновяеми източници на енергия, така че наистина е въпрос на още малко работа. Швеция има късмета да разполага с достъп до хидроенергия, това също е възобновяема технология, която е и много чиста, затова търсим възможности да разширим приложението й.

- Какво мислите за ядрените електроцентрали?

- Имаме няколко ядрени електроцентрали в Швеция. Те имат важен принос към нашия енергиен микс. Има дебати за бъдещето на ядрената енергия, с дългосрочната политическа визия тези централи да бъдат спрени. За сега има съгласие, че се нуждаем от тях на този етап, докато развием повече възобновяемите източници на енергия. Но тази тема често се появява в политическите дебати.

- Докога ще останете в България?

- Има решение на шведското правителство, че ще остана тук още една година. Така че последният ден на август 2020 г. ще бъде и последния ми ден като посланик в България. И вече се страхувам от този момент, защото това е толкова интересна работа и съм много щастлива да работя тук. Има още толкова много да науча и открия за вашата страна. За щастие България не е далеч от Швеция, така че ще остана добър приятел на България и ще продължа да пътувам в страната.

Нашият гост

Н. Пр. Луиз Бергхолм е родена през 1967 г. Завършва специалност „Международни икономически отношения“ в Стокхолмския икономически университет през 1993 г. През 1994 г. стартира кариерата си в шведското министерство на външните работи. В следващите няколко години е на различни позиции в министерството, както и в шведските посолства в САЩ и в Индонезия. От 2004 г. до 2012 г. заема различни позиции в Отдел „Външна търговия“ в шведското външно министерство. Поста посланик в България заема от 2016 г. Владее английски, френски, испански, като в момента учи български език. Омъжена е, има една дъщеря и двама сина.