На 17 декември 2018 да почерпят

Дидо от Д2 е големият победител във Фермата Съединение

Пет станаха жертвите на стрелеца от Страсбург

Невена Коканова открива Димитър Маринов преди Спилбърг Грандамата на българското кино е първата учителка на звездата от холивудския фаворит „Зелена книга“

Звезден финал на „Фермата“, Дидо от Д2 и Ваня отвяха Росица и Роман 

Порошенко: Няма да се удължава военното положение в Украйна, освен в случай на нападение от Русия

Медицински хеликоптер се разби в Португалия, четирима души загинаха

Льо Пен бие Макрон на президентски избори Сондаж отреди на крайнодясната лидерка 27% от гласовете

Гъста мъгла отменя полети в Холандия

Миле Китич слуша Фики в дома си

Катар има намерения да увеличи дяловото си участие в Дойче Банк

Израелци искат анексия на част от Западния бряг Депутати и министри се включиха в демонстрация на заселници

Каракачанов дава на съд за клевета бившия шеф на дирекция „Българско гражданство“ Катя Матева 

БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия Предупреждават, че при вдигане на лихвите ще се увеличат лошите заеми

Поръчваме по интернет стоки от столични пазари Планира се ремонт на Женския пазар и първият пазар изцяло за български стоки

По депозитите ще ги познаете Малко конспиративни теории за ръста на спестяванията в банките

Общо 826 са депозитните сметки на домакинствата в търговските банки за суми над 1 милион лева, сочат данните на БНБ към края на юни 2018 година. Феноменът на депозитните милионери в България изглежда е пряко зависим от климатичните промени. Колкото по-големи са температурните амплитуди, толкова повече растат и сметките на домакинствата в банките. И то при положение, че лихвите по депозитите клонят към абсолютната нула.

Значи можем да твърдим, че не става дума за “горещи” пари, а за друго явление, което си има обяснение и чисто исторически. Тук ще цитираме банкера Атанас Буров: “Капиталът, дори банков, не е нито спекулативен, нито производителен, нито кожодерски. Той е капитал, той е едно средство за производство. И същият този капитал, който в даден момент може да действува като спекулативен капитал, утре, ако има добри условия, ще се обърне в продуктивен капитал. Къде е резервоарът на този капитал, тъй да се каже? Това са спестяванията, които по-специално се намират в банките.”

Звучи твърде добре, за да е абсолютно вярно. Да, този капитал расте в банковите депозити, но защо стои там, а не се влага в производство например, кой да ти каже. Да сте видели някакво крупно ново производство, дело на българи. Да, строят магистрали и жп линии, метрото в София – също, но това става с пари на държавата и от европейските фондове. Посочете някоя голяма инвестиция с български произход през последните години, и ще се извиним публично за горното твърдение. Моля, разбира се, да не се броят трансферите във футбола, както и чуждите вложения, които и без това непрестанно намаляват.
Премиерът и правителството обаче могат да бъдат доволни, защото според статистиката те вече преизпълняват обещанията си да вдигнат доходите на българина. Щом той трупа пари в банките, значи живее по-добре.

Структурата на депозитите, за съжаление, сочи друго. Ако и на всеки девет дни да се пръква по един нов депозитен милионер, влоговете на хората със суми до 1000 лева намаляват и в края на юни т. г. са се свили с 389 хиляди броя, достигайки 6,145 милиона. Така ножицата между богати и бедни се разтваря все повече, вместо да е обратното, ако гледаме световната практика. Оказва се, че колкото по-богат е един човек, едно домакинство у нас, то и спестяванията му растат по-бързо. Докато при бедните хора има тенденция за закриване на влогове, за да се покрият всекидневните нужди на семейството. Има спад и при броя на депозитите под 5 хиляди лева.

Причината за бума на депозитните милионери може да се търси и другаде. Например, че така се препират и легализират пари, придобити от сенчест или черен бизнес. Кротуват си в банките, има ги, но все още собствениците им се страхуват да ги завъртят истински, за да ги умножат, каквото е класическото правило в бизнеса.

Статистиката мълчи колко от милионните депозити са на физически лица, които в качеството си на собственици на фирми имат и корпоративни депозити. Така може да се получи по-ярка картинка на структурата на милионерските спестявания и припокриването между реалните им собственици.

Има и друг феномен, който процъфтява у нас през последните години. И той изглежда е свързан с глобалното затопляне. Не минава ден някой пенсионер да не хвърли от балкона пачки с пари на ало-измамници. Горкият човечец явно няма вяра на банковата система и крие под дюшека хилядарките. А има вяра на наглеците, които го омайват по телефона. Въобще, българска му работа. Затова пак ще цитираме банкера Атанас Буров: “Пари не се дават никъде. Пари се изкарват. Пари се печелят. Пари се задигат. Пари се получават чрез зестра, но пари не се дикисват (подаряват) никъде. Как аз ще давам пари без нищо? Кой дава пари без нищо? За да дам, първо трябва да ми дадат.”

Особеностите на българските национални спестявания обаче не свършват дотук. Оказва се, че според официалната статистика нашенци държат над 500 милиона лева на влог в Австрия и Швейцария и по-малко в разни данъчни “оазиси” като Андора, Монако, Лихтенщайн, остров Ман и др. За Швейцария може по подразбиране да търсим мотив като ревностното вековно спазване на банковата тайна. Но и там постепенно се върви към поевропейчване на проблема. А системата в Австрия с нищо не е по-специална от тази в България. Тогава защо там има сметки на българи, за които са платени у нас данъци върху лихвите в размер на над 380 хил. лева? И то при положение, че лихвите по депозитите са направо символични, да не кажем отрицателни. Например в Швейцария за суми под 100 хил. швейцарски франка лихвата е 0,25 % годишно, а за по-големи суми – 0,01 %. Няма логика да си държиш там парите, но явно не само логиката е движеща. То и при глобалното затопляне невинаги има логика, но си е факт.

За финал ви предлагаме още една крилата мисъл на Атанас Буров, пък нека всеки сам си направи изводите: “В парата, в бизнеса се влиза с три неща – с взлом, с ум или с женитба.”

 

Над 71 млрд. лева стоят на влог

Спестяванията на бизнеса и домакинствата в банките в края на юни достигат до 71,709 млрд. лева, като нарастват с 9,6% на годишна база, докато в края на март е отчетен 7,7% годишен ръст. Това показват предварителните данни от паричната статистика на Българската народна банка. За сведение БВП на страната е малко над 100 млрд. лева.

В края на второто тримесечие броят на депозитите в банковата система са 10,368 милиарда и намаляват с 2,6% на годишна база, докато в края на март годишното намаление беше 1,8%, се вижда от статистиката на централната банка. От БНБ пресмятат, че в края на юни спрямо края на първото тримесечие броят на депозитите намалява с 1,2%, а размерът им нараства с 2,8%.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. За да внесеш пари в банката ти искат такса. За да изтеглиш пари от банката, пак плащаш такса. Лихвите са отрицателни, че и данък върху тях има лАко ти трябват спешно над 2000 лева трябва да заявиш предварително. За какво тогава да си държат хората парите в банка?

  2. И още най-малко толкоз седят по дюшеци и сейфове в разни валути .. доста има и в чужбиния. Ерго 150 милиарда спестени, мъртви пари на около 3 милиона домакинства. Над 50 хиляди на покрив се падат. Лудост .. и всичките мрънкат.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.