Книгата „Чий шпионин е княз Никита Лобанов-Ростовски” беше представена в София

Фандъкова: В няколко района на София имаме проблеми с изгарянето на отпадъци 

Крадци отмъкват коли в София, докато собствениците им ги чистят от снега

Хиляди излязоха на протест срещу чешкия премиер Андрей Бабиш

Жълт код за гъста мъгла в 15 области на страната

Остава отцепена бензиностанцията на „Цариградско шосе“, в която се заби кола Движението по булеварда е нормално, няма опасност за хората в околността

Горещи снимки от почивката на Бела Хадид в Маями

Тръмп предупреди Русия да не се намесва в изборите в САЩ

Три коли изгоряха на паркинг в столичен квартал

Кметът на Перник предлага по-лек режим на водата за празниците

Шестима загинали при стрелба в Ню Джърси

Вижте актуалната пътна обстановка в страната

Затварят пътища днес, докато бъдат почистени

САЩ спират обучението на всички саудитски военни заради стрелбата във военноморска база във Флорида

Народното събрание избира нов председател на КПКОНПИ

Правото излезе от джендър – конвенцията Тълкувателната декларация е лъжа

Премиерът Борисов послуша управляващите патриоти и депутатите му отложиха ратификацията на Истанбулската конвенция, чиито спорни текстове предизвикаха улични протестни демонстрации, църковни закани за „анатема“ и всенародна смяна на приказките за маса: вместо да се пита докога с тия дупки по пътищата, с тия рушвети за катаджии, скъпи лекарства, ниски пенсии и заплати, народът взе да философства – джендърите гейове ли са, ще има ли нужници за третия пол в училищата и ще дават ли на хомосексуалните двойки детски надбавки. Помощникът на премиера – Цветан Цветанов обясни, че конвенцията ще се приеме до края на европредседателството – най-късно през юни значи, а „в тези седмици ще проведем дебат с академичната общност, експерти и НПО, за да разясним всичко“ – сиреч, че става дума за защита на жените от домашното насилие и за нищо друго.

Хубаво. Добре замислено – особено това с академичната общност, тъй като от разясненията на телевизионни експерти и НПO-та, наспорил ги Бог, един перничанин така се ядосал, че халосал жена си с дистанционното.

Дано само г-н Цветанов да има по-голям успех от нас журналистите, които тъй и не сполучихме да склоним спецовете по конституционно и международно публично право, светилата на българските правни науки, като например професор Евгени Танчев, проф. Снежана Начева, проф. Атанас Семов, проф. Благой Видин, проф. Пенчо Пенев, проф. Огнян Герджиков и други да се ангажират официално с коментар за тази работа. Изключението е едно-единствено – проф. Пламен Киров. Само той – чест му прави – откликна на голямото обществено любопитство към международния договор, в който под защита е поставен слабия пол, но не само женския, а и друг един – „социален“.

И така, академичната юридическа общност, досега поне, предпочита да пази мълчание. Неофициалните разговори с нейни представители обаче ги издават като единомишленици – както откъм експертната страна на проблема с Истанбулската конвенция, така и откъм избора им да не вземат участие в все по-изострящия се дебат за него.

Проблемът е неприлично политизиран, казват те, ако не и съзнателно отклонен от експертизата. Сериозните юристи виждат това и повечето от тях избират да мълчат – знаят, че всеки, който се изкаже, ще бъде употребен – въвлечен в политическата игра, чиито страсти целят всичко друго, но не и да се утвърди една добра спогодба по набор от общоприети правила, норми, критерии и обичаи. То е ясно – с нееднозначната Истанбулска конвенция някой цели да заслужи потупване по рамото от някоя партийна централа или посланик, друг – да спечели електорат, като се заиграва с благородните му чувства и традиционното му негодувание, а трети гледа към парите, защото ратификацията ще позволи отпускане на обществени средства към определени организации.

Общественото мнение тук напира да се изяви, то се вълнува от традиционните и нетрадиционните любовни съжителства – за него те са разбираеми, за разлика от европредседателството примерно, към което то остана равнодушно и безучастно.

По закона за международните договори подписването на конвенциите е работа на изпълнителната власт, а ратифицирането – на законодателната, поясняват правниците. Относно конвенцията, наречена Истанбулска, тая работа е свършена, с извинение, като кучето на нивата. Когато правителството я е подписало през април 2016 година, то е било длъжно да изготви сериозна оценка на въздействието й, каквато се изисква по Закона за нормативните актове – да напише какви законодателни промени ще се наложат, ако влезе в сила някога. Това не е сторено – и този пропуск, уви, е обичаен за нашето законодателство.

За да влезе в сила, Истанбулската конвенция трябва да се ратифицира. Както повечето международни договори, тя е съставена на английски и френски език. Нашето външно министерство е длъжно да я преведе с оглед предстоящото й обсъждане и публикуване. На преводача му е лесно, когато текстът на подобните договори съответства на българското право. Но когато не съответства, както е в случая, той прави преразказ. И ето – някой е превел термина „gender“ („джендър“) като „пол“ (няколко пъти) и като „социален пол“ веднъж. Това според правистите е лош превод – може да е от невежество, но може и да е от друго нещо. Както е известно, министерствата, които правят преводи на официални документи, дават обществени поръчки на частни фирми, а те наемат преводачи. Бог знае под чие влияние е бил преводачът – на някое НПО, на партия, на чужда държава…

В българското право и в българския език значението на думата „пол“ е ясно. По нашите закони, като се роди дете, то се записва: „пол – мъжки/женски“. Нашето право до конституционно ниво не познава друг вид пол, в него сексуалната ориентация не е отбелязана. В него „пол“ е нещо различно от „джендър“ – и точно в този смисъл преводът е неточен и некоректен. И вместо някой да каже – стоп, лош превод, друг ще направим! – следва политическа пропаганда, партиен натиск, с една дума – скандал.

„Ако целта на конвенцията е само да бъде предотвратено насилието от мъжете над жените, понятието „sex” – биологичен пол върши работа. Що ще тоя „gender” в нея тогава? – пита професор Киров и не само той. Това е един от многото въпроси без отговор.

„Ще направим една тълкувателна декларация към Истанбулската конвенция, за да успокои онези, които имат притеснение“, заявява министърът на правосъдието Цецка Цачева на обществена дискусия в аулата на СУ, която, кой знае защо, двама от присъствалите учени – професор и академик определят с една и съща дума: „Ужас!“.

Професор Пламен Киров е категоричен: „Тази декларация няма никакво правно значение! Говоренето за нея е лъжа! С нея България известява другите държави, че ние тълкуваме термина „джендър“ така и така. Но това тълкувание обвързва само нашата страна. То не променя нашите задължения, нито текста на конвенцията. Дори и да го занесем в Съвета на Европа, то не обвързва ратифициралите конвенцията държави да я спазват съгласно с него. А и член 78 от конвенцията не допуска „резерви“ по отношение на чл. 3 и чл. 4 , които касаят именно „социалния пол“ (тъй наречения „трети“- б.а.). Ето, Полша даде пример – ратифицира Истанбулската конвенция с резерви, но те определено не й се признават от съвета.“

Тълкувателната декларация, рекламирана и от шефа на парламентарната правна комисия, може да послужи практически само на Хекимян – да я прочете по БиТиВи, смятат и други юристи от ранга на професор Киров. Тя отсъства от Виенската конвенция за международните договори, тя е инструмент на обичайното право. При това безсилен инструмент. Как например г-жа Цачева ще обясни какво е „джендър“? Ще обясни, че под „пол“ ние разбираме „джендър“? Но как, като нищо подобно не пише в документа?

Истанбулската конвенция е подписана преди 2 години с изричната уговорка, че ратифицирането предстои. Значи – тъй или инак – то е наложително?

Не, уверяват топ юристите. Спокойно можем да го бавим с години. Франция не само подписа, но и създаде “Конституцията за Европа”, но не я ратифицира и тя никога не влезе в сила – нищо, че България – ами как? – беше между първите, която състави за нея ратификационна грамота. Защо да бързаме, дами и господа? Дори и да сме обещали нещо на някого в Холандия в замяна на подкрепа за Шенген ( че нали пристига през февруари холандският премиер), ние имаме убедителен аргумент, че трябва да се отметнем временно. В църквата се канят да анатемосат политиците, които ще гласуват „това нещо, което застрашава християнската цивилизация и вещае морален разпад“. И имамите в джамиите в тоя дух се обаждат.

Дали светите отци преувеличават?

Да, смятат правните ни светила. Религиозната доктрина приема съжителството между мъже за грях. Традиционният български морал диктува, че това не е норма, а изключение, което носи по-скоро страдание, отколкото радост. По-младите българи са по-толерантни, те зачитат различията – социални, културни, религиозни, сексуални. Но има и друго – у нас шофьорите се обиждат взаимно с „педал!“, ако някой натисне рязко спирачка или се пререди на светофар.

Понятието „джендър“, преведено като „пол“ няма как да остане незабелязано в конвенцията. Поназнайваме за джендър – учението и джендър – обучението, при което малките още в детската градина трябва да се учат „да преодоляват половите стереотипи“ и че „половата идентичност не анатомия, а личен избор“, и че може даже да се прескача от един пол в друг. И да, смущаваме се, когато ни обясняват, че „социалният пол“ показва само утвърдените в нашия свят роли на мъжа и жената. Нека различните хора да ни прощават, казват повечето българи. Това е.

А топ юристите смущават ли се? Да, въпреки, че това понятие съществува в правото на други държави. Историята на българското право показва, че то е реплика на западноевропейското – ние възприемаме правни модели главно от Германия, Швейцария и Италия. Автентични български правни решения почти няма. Рано или късно ще възприемем и това, за което става дума в конвенцията, смятат правници. Когато България се готвеше за членство в ЕС, тя пое около 2000 акта на европейското право. Въпросът е готови ли сме да приемем тази чуждица – „социалния пол“, точно сега? Очевидно не. Искате доказателства? Вижте ги в социалните мрежи.

Знаем, че в света още от края на 20-и век се оформя нарастваща тенденция за узаконяване на гражданския брак и за еднополови двойки. Това признаване им дава права, недостъпни за безбрачните: на болнични, на решение за медицински интервенции спрямо партньора, на обезщетения след смъртта му, на законно пребиваване в страната му, на здравна застраховка и за него, на прехвърляне на имущество между двамата без данък, на осиновяване и тъй нататък.

Да, някои от тия права могат да бъдат подсигурени и чрез други правни средства, но това предполага трудности за нехетеросексуалните влюбени, които не могат един без друг. И така, еднополови бракове се сключват вече законно в Германия, Белгия, Нидерландия, Испания, Франция, Канада, Южна Африка, Норвегия, Швеция, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания, Бразилия, Нова Зеландия, Уругвай, Великобритания, САЩ, Люксембург, Колумбия, Фанландия, Малта, Австралия.

В нашата конституция понятието за брак е описано като доброволен съюз между мъж и жена. И нашите юристи не изключват с ратификацията на Истанбулската конвенция да ни бъде оказано въздействие, меко казано, за промяна.

За да влезе в сила въпросната конвенция, се изискват само 10 ратификации – нисък праг, който според нашите прависти издава нечие желание за бързина. Тя вече ги е събрала ( и отгоре даже) и е одобрена от Европарламента, така че вече е съюзен акт, разсъждава професор по право. Дали ще я ратифицираме и ние, особено значение няма. Защото правото на ЕС има последици у нас. Ако французин се ожени за германец и двамата дойдат да живеят в България, ние сме длъжни да ги признаем за семейни, защото те са сключили еднополов брак в държава, която го признава, а има свободно движение на хора, нали така? Излиза, че голямото говорене за конвенцията напразно мобилизира някакви конвулсии на общественото мнение и то не твърде красиви?

Сега, ако двама български мъже се оженят във Франция, там ще имат валиден брак, а тук по-скоро не – коментира друг професор, специалист по международно публично право. – Те трябва да идат в Германия, за да им се признае валиден брак с всички произтичащи от това права. Но ратифицираме ли конвенцията, няма да е така. Най-малкото, което ще се случи, е че съдилищата вече няма да могат да отказват еднополовите бракове.

Накратко: законодателството срещу домашното насилие на жените можем да си го напишем и без тази конвенция, единодушни са авторитетите ни в правото.

А с конвенцията какво правим? Ние тук не можем да отучим учениците да бият учителите и пациентите лекарите, пък камо ли да накараме перничанина, съобразявайки се с конвенцията, да не удря жена си и да я пита има ли щение и тя, преди да си разкопчеe гащите.

 

Казус: Три пола в акта за раждане?

Неясният договор е лош договор, казват по адрес на Истанбулската конвенция. Уважаваните ни прависти са на друго мнение. Конвенцията не е лоша. Целите й са благородни – тя е срещу домашното насилие и за толерантност към различните. Да, приложена към нашето право, конвенцията е двусмислена най-малко, но ако питате някой холандски юрист, той ще ви каже, че в нея няма нищо неясно. Това е, защото в Холандия всяка майка може да поиска в съда да не се посочва пола на детето й в акта за раждане. Там съдебното решение ще звучи така: „Да, разбира се, че е право на детето ви само да си определи пола, като порасне.“ В нашето право това е абсурдно. В тукашните съдилища ще кажат на майката: „ Рожбата ви или е мъж, или е жена, дайте книгата от родилното, да видим какво е написал лекарят там!“ И ще я пратят на психопреглед даже.

И у нас ли ще стане, като в Холандия? Ние не сме задължени съгласно Истанбулската конвенция да си променяме законите на всяка цена. Ако тя е ратифицирана, но не е обнародвана, тогава България може да си изпълнява задълженията по нея по начин, който си избере сама. Парламентът може да реши така. Но за това е нужен политически характер, а не боязън, че холандският премиер ще си помисли например нещо лошо за нас. Друго е, ако конвенцията се обнародва, след като се ратифицира – тогава текстът й започва да се прилага с предимство по отношение на всеки наш закон и подзаконов акт, който й противоречи ( само не по отношение на Конституцията). В такъв случай може и да се наложи, като нищо, в актовете за раждане на българските дечица да вписваме не два пола, а три.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (16)

  1. все ще се намери някой селянин – академик дет да споделя евроатлантическите ценности и да се припознае като третия джендър… видяхме го при плоскочелия желев.
    он топик: всичко що е свързано със съвета на европа е вредно за България. емисарите им и подлогите им трябва да бъдат изгонени и пти опит да влязат отново в страната – пратени в тъмница!

  2. Приемам в жълтата преса да се допускат правописни грешки, но във флагмана „Труд“ – категорично НЕ!

  3. Информирайте хората! Пишете са дженде-идеологията, за идеолозите й, за половонеутралното възпитание в детските градини и училищата, за джендер-езика, за разходите. Публикувайте информация за нашия център за джендер-изследвания. Покажете разходите, които правят други страни за горееспоменатото – за какво отиват и кои нпо-та се ползват от тях. Това е полезното, а не философстване!

    1. напълно си прав!
      но какво да правим като и труд беше част от немската журналистика на голословие?!

  4. ми къфто си прост, остава и да знаеш….

  5. Днес вече с думата „комунист“-ка“ не можеш да засегнеш никого. Както ако го наречеш педи или ку–а,това са си само думи,фолклор. А както е известно дума дупка не прави. Имаш си я по рождение. Дупката. Дамата е права,че управниците не бафкат ,че Бългерията е бедна и нещастна,а ни занимават с полови кривини. До там ли я докарахме? Да си сложим розовите очила за всичко. Мигар вопиющите ни проблеми са решени. Не гледайте западните общества. Други са им болежките,не са като нашите.

  6. Първото изречение в статията е неточно: „Премиерът послуша управляващите патриоти и депутатите му отложиха ратификацията…“ Повече от ясно е, че премиерът се е впечатлил и дори стреснал не от „патриотите“, а от мощната обществена вълна на отрицание на тази отровна конвенция, пробутването на която съсипва образа на ГЕРБ, а ако я приемат, въпреки тази вълна, той и партията му ще изглеждат много зле. Т. е. каквито са.- слуги на чужди господари.

  7. Gender =pol . Ne znaiat kakvo da pravat s obarkani emocii I psihiki na Zapad, vkliuchaia decata si ta sa mu iztarvali dvata kraia. Da, ama nie sme MNOGO revnivi za svoeto si ! Kat vidish deteto si da pada vo kladeneca, nema li da go spresha ?!?

  8. КРИПТОГЕННАТА СЪЩНОСТ НА ИСТАНБУЛСКАТА
    КОНВЕНЦИЯ: PROGNOSIS PESSIMA ЗА ОБЩЕСТВОТО
    Д-р Георги Чалдъков

    Тиранията се установява от твърде крайната свобода,
    която поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.
    Платон
    Basta – стига с тези преводи от английски на български! Сега дилемата е кого ще подкрепят министрите и депутатите: Патриархът на България ИЛИ комисарите на Европа, Патриархът на България и другите религиозни общности ИЛИ Истанбулската конвеция (ИК) на Съвета на Европа, криптирана с добри намерения за защита на децата и жените. Която всъщност е легитимиране на сексуалния плурализъм на стратегията Gender mainstreaming, описана и в Обяснителния доклад на ИК, по-точно джендър конвенция.
    – Бог и закон казват НЕ на джендър идеологията. Когато има грях, държавите рухват – подсети ги един известен адвокат.
    „Щом не вярваш на Бог, какъв политик си ти тогава?“ – перифраза от „Бесове“ на великият Достоевски.
    Не бъркайте в душата на Бог и Природата, пропагандатори на джендър идеологията на ЛГБТИ, НПО, политически партии и други привърженици на антистереотипното общество!
    Сексуалната ориентация на човека се определя от биологични фактори – гените на мама-и-татко, структурата на мозъка и ранното вътреутробно развитие. А не от късното постмодерно общество, което руши традиционните семейни, национални и християнски стереотипи. Тази радикална сексуална свобода е „път към моралния ад, покрит с добри намерения“. И „настъпва една оргия на желанията“, за която ни предупреждаваше Умберто Еко. И Платон! Това е prognosis pessima (много лоша прогноза) за настоящето и бъдещето на съвременното общество – за Homo sapiens biologicus не само в България!
    Накратко, трети пол ИЛИ четвърто правителство? – изберете сам, господин министър-председател. Защото за силата на една държава са необхдими и обединение (на народа), и независимост (от Съвета на Европа).
    .

    1. Патриарси, мюфтии и т.н. обикновено са на другия бряг, ама лицемерието на религиите не им позволява да си го признаят. Пък и ще загубят доходите си, идващи от наивни верующи.

  9. Liberalno- komunisticheskata ideologia e bezrazboren sex/ taka shte stanem napalno svobodni / , decata na komunalno / institucionalno otglezdane / enichari / .

  10. Като сме ратитифицирали Конвенцията за защита на детето, бият ли у нас децата или не?
    Та и да ратифицираме Истанбулската конвенция, няма да дойдат джендърите.
    У нас никой закон за не се спазва – това е положението.

    1. Za zhenite i decata, tia probutvashti Konvenciata NE GI E GRIZHA / koi si bie decata i zhenite osven feebleminded , imbecils and moroons -USA klasifikacia do 1946 – pianici i narkomani / , a za ,drugite’ / so precious /, shte ni gonat PO USTAV. pbdan go e kazal tochno po-gore.

  11. Истината за конвенцията е много прозаична. Войните в Близкия Изток са на приключване или затихване и вече ще е трудно да се оправдават политиците защо приемат пришълци. Всички нормално разсъждаващи в Европа разбраха, че това е хиджра (мирно преселение с цел разпространение на Исляма) и/или икономическа емиграция. Сега се създава джендър(социален пол), а идеята е следната. Някой арабин на когото му се иска да отиде в ЕС си измисля социален пол „жена“ и естествено ще бъде подгонен от законите на Шериата. Да, но страните приели Истанбулската конвенция са длъжни да защитят неговия избор и ще го приемат с всичките му там екстри. Като се разчуе този метод за емиграция, ще се ползва масово.

  12. Ааааааа,незаконно е да пращат майката на психопреглед,ако не иска да се запише пол на детето и според евроценностите.Миналата седмица един нигериец,обявил се за хомо,което е престъпление в родната му Нигерия и искаш убежище в Унгария спечели делото в евросъда,който постанови,че е незаконно унгарски съд да решава на база психоекспертиза,а трябва да реши делото само въз основа на съгласуваност на изявленията на нигериеца и го върна на унгарския съд за ново произнасяне.Абе свобода, братство и любов ли бе или равенство.

  13. Накратко казано местният съд в евродържавите,членки на ЕС няма право да търси истината по начин,който нарушава правата на кандидатът за убежище,т.е. да да възлагат експертизи,а за да постановят отказ трябва да намерят противоречие в изявленията му,които разбира се ги е стиковал преди това с адвокатът си още в молбата за убежище.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.