На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Правото излезе от джендър – конвенцията Тълкувателната декларация е лъжа

Премиерът Борисов послуша управляващите патриоти и депутатите му отложиха ратификацията на Истанбулската конвенция, чиито спорни текстове предизвикаха улични протестни демонстрации, църковни закани за „анатема“ и всенародна смяна на приказките за маса: вместо да се пита докога с тия дупки по пътищата, с тия рушвети за катаджии, скъпи лекарства, ниски пенсии и заплати, народът взе да философства – джендърите гейове ли са, ще има ли нужници за третия пол в училищата и ще дават ли на хомосексуалните двойки детски надбавки. Помощникът на премиера – Цветан Цветанов обясни, че конвенцията ще се приеме до края на европредседателството – най-късно през юни значи, а „в тези седмици ще проведем дебат с академичната общност, експерти и НПО, за да разясним всичко“ – сиреч, че става дума за защита на жените от домашното насилие и за нищо друго.

Хубаво. Добре замислено – особено това с академичната общност, тъй като от разясненията на телевизионни експерти и НПO-та, наспорил ги Бог, един перничанин така се ядосал, че халосал жена си с дистанционното.

Дано само г-н Цветанов да има по-голям успех от нас журналистите, които тъй и не сполучихме да склоним спецовете по конституционно и международно публично право, светилата на българските правни науки, като например професор Евгени Танчев, проф. Снежана Начева, проф. Атанас Семов, проф. Благой Видин, проф. Пенчо Пенев, проф. Огнян Герджиков и други да се ангажират официално с коментар за тази работа. Изключението е едно-единствено – проф. Пламен Киров. Само той – чест му прави – откликна на голямото обществено любопитство към международния договор, в който под защита е поставен слабия пол, но не само женския, а и друг един – „социален“.

И така, академичната юридическа общност, досега поне, предпочита да пази мълчание. Неофициалните разговори с нейни представители обаче ги издават като единомишленици – както откъм експертната страна на проблема с Истанбулската конвенция, така и откъм избора им да не вземат участие в все по-изострящия се дебат за него.

Проблемът е неприлично политизиран, казват те, ако не и съзнателно отклонен от експертизата. Сериозните юристи виждат това и повечето от тях избират да мълчат – знаят, че всеки, който се изкаже, ще бъде употребен – въвлечен в политическата игра, чиито страсти целят всичко друго, но не и да се утвърди една добра спогодба по набор от общоприети правила, норми, критерии и обичаи. То е ясно – с нееднозначната Истанбулска конвенция някой цели да заслужи потупване по рамото от някоя партийна централа или посланик, друг – да спечели електорат, като се заиграва с благородните му чувства и традиционното му негодувание, а трети гледа към парите, защото ратификацията ще позволи отпускане на обществени средства към определени организации.

Общественото мнение тук напира да се изяви, то се вълнува от традиционните и нетрадиционните любовни съжителства – за него те са разбираеми, за разлика от европредседателството примерно, към което то остана равнодушно и безучастно.

По закона за международните договори подписването на конвенциите е работа на изпълнителната власт, а ратифицирането – на законодателната, поясняват правниците. Относно конвенцията, наречена Истанбулска, тая работа е свършена, с извинение, като кучето на нивата. Когато правителството я е подписало през април 2016 година, то е било длъжно да изготви сериозна оценка на въздействието й, каквато се изисква по Закона за нормативните актове – да напише какви законодателни промени ще се наложат, ако влезе в сила някога. Това не е сторено – и този пропуск, уви, е обичаен за нашето законодателство.

За да влезе в сила, Истанбулската конвенция трябва да се ратифицира. Както повечето международни договори, тя е съставена на английски и френски език. Нашето външно министерство е длъжно да я преведе с оглед предстоящото й обсъждане и публикуване. На преводача му е лесно, когато текстът на подобните договори съответства на българското право. Но когато не съответства, както е в случая, той прави преразказ. И ето – някой е превел термина „gender“ („джендър“) като „пол“ (няколко пъти) и като „социален пол“ веднъж. Това според правистите е лош превод – може да е от невежество, но може и да е от друго нещо. Както е известно, министерствата, които правят преводи на официални документи, дават обществени поръчки на частни фирми, а те наемат преводачи. Бог знае под чие влияние е бил преводачът – на някое НПО, на партия, на чужда държава…

В българското право и в българския език значението на думата „пол“ е ясно. По нашите закони, като се роди дете, то се записва: „пол – мъжки/женски“. Нашето право до конституционно ниво не познава друг вид пол, в него сексуалната ориентация не е отбелязана. В него „пол“ е нещо различно от „джендър“ – и точно в този смисъл преводът е неточен и некоректен. И вместо някой да каже – стоп, лош превод, друг ще направим! – следва политическа пропаганда, партиен натиск, с една дума – скандал.

„Ако целта на конвенцията е само да бъде предотвратено насилието от мъжете над жените, понятието „sex” – биологичен пол върши работа. Що ще тоя „gender” в нея тогава? – пита професор Киров и не само той. Това е един от многото въпроси без отговор.

„Ще направим една тълкувателна декларация към Истанбулската конвенция, за да успокои онези, които имат притеснение“, заявява министърът на правосъдието Цецка Цачева на обществена дискусия в аулата на СУ, която, кой знае защо, двама от присъствалите учени – професор и академик определят с една и съща дума: „Ужас!“.

Професор Пламен Киров е категоричен: „Тази декларация няма никакво правно значение! Говоренето за нея е лъжа! С нея България известява другите държави, че ние тълкуваме термина „джендър“ така и така. Но това тълкувание обвързва само нашата страна. То не променя нашите задължения, нито текста на конвенцията. Дори и да го занесем в Съвета на Европа, то не обвързва ратифициралите конвенцията държави да я спазват съгласно с него. А и член 78 от конвенцията не допуска „резерви“ по отношение на чл. 3 и чл. 4 , които касаят именно „социалния пол“ (тъй наречения „трети“- б.а.). Ето, Полша даде пример – ратифицира Истанбулската конвенция с резерви, но те определено не й се признават от съвета.“

Тълкувателната декларация, рекламирана и от шефа на парламентарната правна комисия, може да послужи практически само на Хекимян – да я прочете по БиТиВи, смятат и други юристи от ранга на професор Киров. Тя отсъства от Виенската конвенция за международните договори, тя е инструмент на обичайното право. При това безсилен инструмент. Как например г-жа Цачева ще обясни какво е „джендър“? Ще обясни, че под „пол“ ние разбираме „джендър“? Но как, като нищо подобно не пише в документа?

Истанбулската конвенция е подписана преди 2 години с изричната уговорка, че ратифицирането предстои. Значи – тъй или инак – то е наложително?

Не, уверяват топ юристите. Спокойно можем да го бавим с години. Франция не само подписа, но и създаде “Конституцията за Европа”, но не я ратифицира и тя никога не влезе в сила – нищо, че България – ами как? – беше между първите, която състави за нея ратификационна грамота. Защо да бързаме, дами и господа? Дори и да сме обещали нещо на някого в Холандия в замяна на подкрепа за Шенген ( че нали пристига през февруари холандският премиер), ние имаме убедителен аргумент, че трябва да се отметнем временно. В църквата се канят да анатемосат политиците, които ще гласуват „това нещо, което застрашава християнската цивилизация и вещае морален разпад“. И имамите в джамиите в тоя дух се обаждат.

Дали светите отци преувеличават?

Да, смятат правните ни светила. Религиозната доктрина приема съжителството между мъже за грях. Традиционният български морал диктува, че това не е норма, а изключение, което носи по-скоро страдание, отколкото радост. По-младите българи са по-толерантни, те зачитат различията – социални, културни, религиозни, сексуални. Но има и друго – у нас шофьорите се обиждат взаимно с „педал!“, ако някой натисне рязко спирачка или се пререди на светофар.

Понятието „джендър“, преведено като „пол“ няма как да остане незабелязано в конвенцията. Поназнайваме за джендър – учението и джендър – обучението, при което малките още в детската градина трябва да се учат „да преодоляват половите стереотипи“ и че „половата идентичност не анатомия, а личен избор“, и че може даже да се прескача от един пол в друг. И да, смущаваме се, когато ни обясняват, че „социалният пол“ показва само утвърдените в нашия свят роли на мъжа и жената. Нека различните хора да ни прощават, казват повечето българи. Това е.

А топ юристите смущават ли се? Да, въпреки, че това понятие съществува в правото на други държави. Историята на българското право показва, че то е реплика на западноевропейското – ние възприемаме правни модели главно от Германия, Швейцария и Италия. Автентични български правни решения почти няма. Рано или късно ще възприемем и това, за което става дума в конвенцията, смятат правници. Когато България се готвеше за членство в ЕС, тя пое около 2000 акта на европейското право. Въпросът е готови ли сме да приемем тази чуждица – „социалния пол“, точно сега? Очевидно не. Искате доказателства? Вижте ги в социалните мрежи.

Знаем, че в света още от края на 20-и век се оформя нарастваща тенденция за узаконяване на гражданския брак и за еднополови двойки. Това признаване им дава права, недостъпни за безбрачните: на болнични, на решение за медицински интервенции спрямо партньора, на обезщетения след смъртта му, на законно пребиваване в страната му, на здравна застраховка и за него, на прехвърляне на имущество между двамата без данък, на осиновяване и тъй нататък.

Да, някои от тия права могат да бъдат подсигурени и чрез други правни средства, но това предполага трудности за нехетеросексуалните влюбени, които не могат един без друг. И така, еднополови бракове се сключват вече законно в Германия, Белгия, Нидерландия, Испания, Франция, Канада, Южна Африка, Норвегия, Швеция, Португалия, Исландия, Аржентина, Дания, Бразилия, Нова Зеландия, Уругвай, Великобритания, САЩ, Люксембург, Колумбия, Фанландия, Малта, Австралия.

В нашата конституция понятието за брак е описано като доброволен съюз между мъж и жена. И нашите юристи не изключват с ратификацията на Истанбулската конвенция да ни бъде оказано въздействие, меко казано, за промяна.

За да влезе в сила въпросната конвенция, се изискват само 10 ратификации – нисък праг, който според нашите прависти издава нечие желание за бързина. Тя вече ги е събрала ( и отгоре даже) и е одобрена от Европарламента, така че вече е съюзен акт, разсъждава професор по право. Дали ще я ратифицираме и ние, особено значение няма. Защото правото на ЕС има последици у нас. Ако французин се ожени за германец и двамата дойдат да живеят в България, ние сме длъжни да ги признаем за семейни, защото те са сключили еднополов брак в държава, която го признава, а има свободно движение на хора, нали така? Излиза, че голямото говорене за конвенцията напразно мобилизира някакви конвулсии на общественото мнение и то не твърде красиви?

Сега, ако двама български мъже се оженят във Франция, там ще имат валиден брак, а тук по-скоро не – коментира друг професор, специалист по международно публично право. – Те трябва да идат в Германия, за да им се признае валиден брак с всички произтичащи от това права. Но ратифицираме ли конвенцията, няма да е така. Най-малкото, което ще се случи, е че съдилищата вече няма да могат да отказват еднополовите бракове.

Накратко: законодателството срещу домашното насилие на жените можем да си го напишем и без тази конвенция, единодушни са авторитетите ни в правото.

А с конвенцията какво правим? Ние тук не можем да отучим учениците да бият учителите и пациентите лекарите, пък камо ли да накараме перничанина, съобразявайки се с конвенцията, да не удря жена си и да я пита има ли щение и тя, преди да си разкопчеe гащите.

 

Казус: Три пола в акта за раждане?

Неясният договор е лош договор, казват по адрес на Истанбулската конвенция. Уважаваните ни прависти са на друго мнение. Конвенцията не е лоша. Целите й са благородни – тя е срещу домашното насилие и за толерантност към различните. Да, приложена към нашето право, конвенцията е двусмислена най-малко, но ако питате някой холандски юрист, той ще ви каже, че в нея няма нищо неясно. Това е, защото в Холандия всяка майка може да поиска в съда да не се посочва пола на детето й в акта за раждане. Там съдебното решение ще звучи така: „Да, разбира се, че е право на детето ви само да си определи пола, като порасне.“ В нашето право това е абсурдно. В тукашните съдилища ще кажат на майката: „ Рожбата ви или е мъж, или е жена, дайте книгата от родилното, да видим какво е написал лекарят там!“ И ще я пратят на психопреглед даже.

И у нас ли ще стане, като в Холандия? Ние не сме задължени съгласно Истанбулската конвенция да си променяме законите на всяка цена. Ако тя е ратифицирана, но не е обнародвана, тогава България може да си изпълнява задълженията по нея по начин, който си избере сама. Парламентът може да реши така. Но за това е нужен политически характер, а не боязън, че холандският премиер ще си помисли например нещо лошо за нас. Друго е, ако конвенцията се обнародва, след като се ратифицира – тогава текстът й започва да се прилага с предимство по отношение на всеки наш закон и подзаконов акт, който й противоречи ( само не по отношение на Конституцията). В такъв случай може и да се наложи, като нищо, в актовете за раждане на българските дечица да вписваме не два пола, а три.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (16)

  1. все ще се намери някой селянин – академик дет да споделя евроатлантическите ценности и да се припознае като третия джендър… видяхме го при плоскочелия желев.
    он топик: всичко що е свързано със съвета на европа е вредно за България. емисарите им и подлогите им трябва да бъдат изгонени и пти опит да влязат отново в страната – пратени в тъмница!

  2. Приемам в жълтата преса да се допускат правописни грешки, но във флагмана „Труд“ – категорично НЕ!

  3. Информирайте хората! Пишете са дженде-идеологията, за идеолозите й, за половонеутралното възпитание в детските градини и училищата, за джендер-езика, за разходите. Публикувайте информация за нашия център за джендер-изследвания. Покажете разходите, които правят други страни за горееспоменатото – за какво отиват и кои нпо-та се ползват от тях. Това е полезното, а не философстване!

    1. напълно си прав!
      но какво да правим като и труд беше част от немската журналистика на голословие?!

  4. Днес вече с думата „комунист“-ка“ не можеш да засегнеш никого. Както ако го наречеш педи или ку–а,това са си само думи,фолклор. А както е известно дума дупка не прави. Имаш си я по рождение. Дупката. Дамата е права,че управниците не бафкат ,че Бългерията е бедна и нещастна,а ни занимават с полови кривини. До там ли я докарахме? Да си сложим розовите очила за всичко. Мигар вопиющите ни проблеми са решени. Не гледайте западните общества. Други са им болежките,не са като нашите.

  5. Първото изречение в статията е неточно: „Премиерът послуша управляващите патриоти и депутатите му отложиха ратификацията…“ Повече от ясно е, че премиерът се е впечатлил и дори стреснал не от „патриотите“, а от мощната обществена вълна на отрицание на тази отровна конвенция, пробутването на която съсипва образа на ГЕРБ, а ако я приемат, въпреки тази вълна, той и партията му ще изглеждат много зле. Т. е. каквито са.- слуги на чужди господари.

  6. Gender =pol . Ne znaiat kakvo da pravat s obarkani emocii I psihiki na Zapad, vkliuchaia decata si ta sa mu iztarvali dvata kraia. Da, ama nie sme MNOGO revnivi za svoeto si ! Kat vidish deteto si da pada vo kladeneca, nema li da go spresha ?!?

  7. КРИПТОГЕННАТА СЪЩНОСТ НА ИСТАНБУЛСКАТА
    КОНВЕНЦИЯ: PROGNOSIS PESSIMA ЗА ОБЩЕСТВОТО
    Д-р Георги Чалдъков

    Тиранията се установява от твърде крайната свобода,
    която поражда твърде голямо и твърде жестоко робство.
    Платон
    Basta – стига с тези преводи от английски на български! Сега дилемата е кого ще подкрепят министрите и депутатите: Патриархът на България ИЛИ комисарите на Европа, Патриархът на България и другите религиозни общности ИЛИ Истанбулската конвеция (ИК) на Съвета на Европа, криптирана с добри намерения за защита на децата и жените. Която всъщност е легитимиране на сексуалния плурализъм на стратегията Gender mainstreaming, описана и в Обяснителния доклад на ИК, по-точно джендър конвенция.
    – Бог и закон казват НЕ на джендър идеологията. Когато има грях, държавите рухват – подсети ги един известен адвокат.
    „Щом не вярваш на Бог, какъв политик си ти тогава?“ – перифраза от „Бесове“ на великият Достоевски.
    Не бъркайте в душата на Бог и Природата, пропагандатори на джендър идеологията на ЛГБТИ, НПО, политически партии и други привърженици на антистереотипното общество!
    Сексуалната ориентация на човека се определя от биологични фактори – гените на мама-и-татко, структурата на мозъка и ранното вътреутробно развитие. А не от късното постмодерно общество, което руши традиционните семейни, национални и християнски стереотипи. Тази радикална сексуална свобода е „път към моралния ад, покрит с добри намерения“. И „настъпва една оргия на желанията“, за която ни предупреждаваше Умберто Еко. И Платон! Това е prognosis pessima (много лоша прогноза) за настоящето и бъдещето на съвременното общество – за Homo sapiens biologicus не само в България!
    Накратко, трети пол ИЛИ четвърто правителство? – изберете сам, господин министър-председател. Защото за силата на една държава са необхдими и обединение (на народа), и независимост (от Съвета на Европа).
    .

    1. Патриарси, мюфтии и т.н. обикновено са на другия бряг, ама лицемерието на религиите не им позволява да си го признаят. Пък и ще загубят доходите си, идващи от наивни верующи.

  8. Liberalno- komunisticheskata ideologia e bezrazboren sex/ taka shte stanem napalno svobodni / , decata na komunalno / institucionalno otglezdane / enichari / .

  9. Като сме ратитифицирали Конвенцията за защита на детето, бият ли у нас децата или не?
    Та и да ратифицираме Истанбулската конвенция, няма да дойдат джендърите.
    У нас никой закон за не се спазва – това е положението.

    1. Za zhenite i decata, tia probutvashti Konvenciata NE GI E GRIZHA / koi si bie decata i zhenite osven feebleminded , imbecils and moroons -USA klasifikacia do 1946 – pianici i narkomani / , a za ,drugite’ / so precious /, shte ni gonat PO USTAV. pbdan go e kazal tochno po-gore.

  10. Истината за конвенцията е много прозаична. Войните в Близкия Изток са на приключване или затихване и вече ще е трудно да се оправдават политиците защо приемат пришълци. Всички нормално разсъждаващи в Европа разбраха, че това е хиджра (мирно преселение с цел разпространение на Исляма) и/или икономическа емиграция. Сега се създава джендър(социален пол), а идеята е следната. Някой арабин на когото му се иска да отиде в ЕС си измисля социален пол „жена“ и естествено ще бъде подгонен от законите на Шериата. Да, но страните приели Истанбулската конвенция са длъжни да защитят неговия избор и ще го приемат с всичките му там екстри. Като се разчуе този метод за емиграция, ще се ползва масово.

  11. Ааааааа,незаконно е да пращат майката на психопреглед,ако не иска да се запише пол на детето и според евроценностите.Миналата седмица един нигериец,обявил се за хомо,което е престъпление в родната му Нигерия и искаш убежище в Унгария спечели делото в евросъда,който постанови,че е незаконно унгарски съд да решава на база психоекспертиза,а трябва да реши делото само въз основа на съгласуваност на изявленията на нигериеца и го върна на унгарския съд за ново произнасяне.Абе свобода, братство и любов ли бе или равенство.

  12. Накратко казано местният съд в евродържавите,членки на ЕС няма право да търси истината по начин,който нарушава правата на кандидатът за убежище,т.е. да да възлагат експертизи,а за да постановят отказ трябва да намерят противоречие в изявленията му,които разбира се ги е стиковал преди това с адвокатът си още в молбата за убежище.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.