Според председателя на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев още една България диша, учи и работи извън пределите на родината. Разговаряме с него за връзките с нашата диаспора зад граница, за все повечето неделни училища, които се разкриват, там където има компактни български колонии. Както и за проблемите с общуването и подпомагането на нашите сънародници по света.

- Как четете новините от Скопие тези дни, г-н Харалампиев?

- Една сериозна и важна новина от Македония има тези дни: първото българско неделно училище, на книжовен български език отвори врата тези дни в топ-центъра на Скопие. Училището е под ръководството на посолството ни там, помещава се в сградата на местното училище „Димитър Миладинов”.

- Вече и в Скопие, а и в Будапеща, и другаде в Европа неделните ни училища са пряката връзка на следващите поколения с родината. Много български семейства например, които работят в Белгия и в Германия, настойчиво търсят български училища и наши учители там, защото децата им се ограмотяват на фламандски, френски и немски, а пък не знаят кирилицата. Вкъщи говорят на български, понякога и на турски, но не могат да пишат с нашето А, Бе.

- Вярно е, то не е за хвалба, то е мъка. Повече от 350 български училища вече има основно в Европа, разкрити по различни механизми – по линия на МОН и по самоинициатива на културно-просветните дружества. Повечето училища са съботно-неделни. Така е и в Испания, неделните училища също се регистрират като културно-просветни организации според испанското законодателство. Пращаме учебници, помагала, разбира се само тези, които са одобрени от МОН, но понякога класовете в неделните училища много бързо се роят и невинаги бързо успяваме навсякъде да получават. Ако някъде има забавяне, то нека да пишат и ще им изпратим помагала допълнително. Разпространяваме, колкото можем, мисъл за България, традиции, култура, кирилица, пращаме разнообразни книги. Даже и клубовете на българи, които са икономисти и финансисти, като тези във Вашингтон и в Ситито в Лондон, регистрирани по регламент на международното право, и те помагат за ограмотяващата и културно-просветната ни дейност. Както и фондации – като „Българска памет”.

- Колко е голяма българската диаспора по света?

- Цифрата е внушителна. Повече българи живеят по света, отколкото в България. Имаме ясна представа, че са над 6 милиона българите от български произход, в т. ч. и децата от смесени бракове – макар и по приблизителни данни.

- Твърдите, че една втора България, също толкова голяма, живее извън пределите на отечеството?

- Говоря сериозно, вече за втори или за трети път го казвам, но като че ли не се обръща внимание на този факт. Огромна част от българите по произход живеят в нашите традиционни исторически общности. Много голяма част българско население има и в Северна Гърция. Оттам са отишли в Австралия и другаде по света. В Южните Родопи, Леринско, Костурско, Серско има компактни български общности, както в Родопите има българи-мюсюлмани. В Албания официално е признато българско малцинство. По различни оценки в Албания живеят между 150 и 500 хиляди души от български произход. В Косово са между 60 и 200 хиляди души от български произход. В Румъния – в Добруджа и в Банат, около Александрия, Търговище и Букурещ, са останали приблизително между 50 и 200 хиляди наши сънародници. И в Сърбия са страшно много и не само в Западните покрайнини. Има големи наши общности и във Враня, и в Сурдулица, и в Зайчар, и в Банат. В Македония – да не говорим. В Молдова българите живеят в Бесарабия и Приднестровието. Много исторически български общности има в държави като Казахстан, Узбекистан и др., разселени от Бесарабия. В Украйна 210 хиляди души официално са записани като българи при преброяването през 2002 г., макар че доста българи тогава са изчислени като друг етнос. В Украйна българите живеят в Бесарабия, в Таврия, в Запорожието, както и в големите градове. Има и цели чисто български села, тъй че в действителност броят им е много по-голям.

- Как се самоопределят?

- По произход, по традиции, по говора помежду им.

- Как изчислявате колко българи избраха да живеят по света след демократичните промени у нас?

- Не разполагаме с абсолютно точни данни, но по неофициална информация от различни български служби между 2,3 и 3 милиона души са напуснали България след Голямата екскурзия от 1989 г. и след промените.

- В публикация от 18 януари 2018 г. водещи изследователи от института „Отворено общество” в София твърдят, между 1985 и 1992 г. България се е стопила с над 461 хиляди души, а по данни на ООН през 1990 г. в Турция са отишли 462 767 българи.

- Ха-ха-ха! Само в Турция са много, много повече. Знаем, че традиционните български общности по широкия свят са към 3 милиона души. За над 3 милиона души се смята, че са от исторически български произход.

- Делите ли сънародниците ни по света на етнически българи и на добили гражданство по други причини?

- Делението е чисто условно, но действително пресмятаме българите по света по няколко условни групи. Едната част живее от много дълги години не по волята на своите предци извън границите на отечеството – това са българите в Македония, Косово, Албания, Сърбия, в Северна Гърция и в Румъния. В Молдова и Украйна – това са бесарабските българи. В Украйна има над 600 хиляди българи, може даже да са към един милион души, така твърдят самите те. В Молдова са над 100 хиляди. Прибавете преселници в Русия и в други азиатски държави, пак наследници на бесарабските общности, плюс исторически стари общности, каквито има в Унгария и в Чехия. В Чикаго в САЩ и в областта около Чикаго българите са над 200 хиляди души, има над 10 български футболни отбора само в Чикаго.

- Евростат помества данни за броя на родените в България, които живеят в чужбина, след преброяването от 2011 г. В Турция са 409 000 души, в Испания – 122 130, в Гърция – 75 426, в Германия – 71 250, в САЩ – 65 202 и т. н., а най-малко са в Хърватска – 308 души. Общият сбор на данните от 2011 г. сочи, че 1 023 248 хора, родени в България, живеят по света.

- Не знам как Евростат изчислява данните, но при предишното преброяване дори само в Гърция са били повече. Не може в днешно време да се съди само по произхода! Държавната агенция се грижи както за българи по произход, така и за хората с българско гражданство независимо от произхода им. Например в Украйна и в Молдова хората признават, публично заявяват, че са българи по произход, но в други посоки на света това не е лесна работа и не е безопасно за тях самите. Въпреки това има тенденция все по-голяма част от българите по света да заявяват открито съпричастието си към България. Всеки българин може да се огледа около себе си и да преброи колко от съучениците му са останали тук. Независимо от статистиките на Евростат, истината е много тъжна за България.

- Традиционни български общности са възниквали в различни исторически периоди.

- Така е, друга част – втората условна група - са мигрирали след войните през ХХ век и те са различни от тези, които смятаме за традиционни български общности. В Аржентина например говорим за около 50 хиляди човека от български произход. В Австралия, в Канада и в САЩ има внушителни групи от българи, които са се изселили след световните войни и наследниците им са останали там, изградили са семейства. Изселили са се, след като са живели в други страни в Европа. Останалите, или трета част са новите общности, тръгнали са след началото на демократичните промени. Това са основно млади хора.

- Споменахте, че тази трета група също наброява между 2,3 и 3 милиона души.

- От мигрантската вълна в края на ХХ век голяма част вече не са български граждани, но доста от тях търсят обратния път към България. Но аз ви говоря за хората от български произход, които постоянно живеят в чужбина. Те може да си идват колкото пъти искат в България, но ако живеят повече от 6 месеца извън България, са българи в чужбина.

- Ако обобщите изчисленията?

- Казвам ви със съжаление, че в момента българите по света са повече от българите, които живеят в България.

- Знае ли цялата тази втора България, за която казвате, че се е разраснала извън границите ни, че София сега председателства Съвета на Европейския съюз?

- Разпратили сме информационни текстове до представители на повече от хиляда български организации по целия свят. Уведомяваме ги, че председателството е открито, че е държавен ангажимент на високо ниво.

- До всички българи ли стигат комюникетата ви?

- Не контактуваме с физически лица, поединично не може да обхванем целия свят. Агенцията поддържа официална кореспонденция с организации, съюзи, сдружения на наши сънародници и приятели на България. Ако хората ни потърсят, на драго сърце отговаряме, съдействаме. Работата е там, че организациите и сдруженията на българи по света не обхващат всички, които се смятат за българи. Това е проблемът, че ние контактуваме само с организациите, а те обхващат само малко част от диаспората.

- Имате ли информация дали и как българските общности подкрепят приоритета за Западните Балкани, избран от Българското председателство на Съвета на ЕС?

- Изборът е правилен и той засяга силно чувствителен регион за Европа. Категорично има връзка с този приоритет на Председателството, нашата агенция активно работи с МВнР, както и с дипломатите в Западните Балкани, и особено с организациите на местните българи там, включително и с неособено активните, но влиятелни в тези държави. Координацията на усилията е направена с МВнР и от евродепутатите. Например в Албания местните българи събраха над пет хиляди подписа, които внесоха в Европейския парламент, заради което официално бе признато българско малцинство в Албания. Много добре работим и с институциите в Албания. Много добре работим и в Косово, помагаме реализацията неутрализирайки протурските, промакедонистките и пробошняшките влияния. Следващата ни стъпка ще бъде признаването на българско общество в Косово. За абсолютната активизация на българските дружества в Македония и по отношение на Западните Балкани отдавна работим активно и трябва да подчертая, че сме с много добра комуникация и с Президентството. Това, което сме почнали, Българското председателство на Съвета на ЕС го засилва. Подпомагаме фестивали на българската култура, традиции и реч на местните общности и целим максимално да популяризираме България.

- На сайта на Държавната агенция за българите в чужбина и днес, в средата на март като централна новина стои обичаят Баба Марта...

- Критиката ви е правилна, но нямаме капацитет, нямаме хора, които да поддържат съвременните комуникации.

- С какъв щат, с каква администрация разполага агенцията?

- Нищожна, заедно с охраната на входа сме 25 души.

- Имате ли приоритети за влияние сред регионите по света?

- В Молдова и Украйна посланията ни стигат до най-сплотените хора. В другите държави българските общности не са така единни.

- Стига ли предвиденото в държавния бюджет за популяризирането на България?

- Държавният бюджет е силно ограничен, но има финансиране с допълнителни средства и от спомоществователи. И в годините назад бюджетът е бил хипер нисък, а българските организации по света главоломно растат и България вече е амбицирана да води по-активна и адекватна политика с българските общности.

Нашият гост

Петър Харалампиев е юрист, патриот, 45-годишен софиянец, чиито прабаби са от Костурско и от Охрид, има административен опит като зам.-областен управител на София и началник на отдел в Столичната община и в община „Илинден”. Бил е и продуцент, и изпълнителен директор на фондация „Българе”.