Народното събрание приключи дейността си през миналата седмица и днес очакваме изборите, които да изберат новите народни представители, които да формират 55-ия български парламент. За четири години се случиха много неща и затова е нужен един по-сериозен прочит на свършеното и несвършеното в сградата, на която пише „Съединението прави силата”.

- Доцент Киселова, уникална участ имаха депутатите в закритото току що наше 44 -то Народно събрание - да работят под карантина, дистанционно и с маски. Това даде ли някакво съществено отражение върху дейността им, според Вас? 
- Пандемията се отрази на всички човешки дейности. И не само у нас. Свързаното с нея носене на маски не е непосилно. И е редно да се дава добър пример на гражданите от страна на публичните личности. Същото се отнася и за отношението към ваксините. Поставянето под карантина е изпитание за всеки човек и семейството му. Работата от дистанция също сериозно навлезе в живота на повечето от нас. С решение №2 от 2021 г. Конституционният съд се произнесе, че „дистанционното” участие на народни представители е „присъствие” по смисъла на Конституцията. Моето лично мнение е обаче, че за да „ присъстват” депутатите, те трябва да участват пълноценно в работата на Народното събрание - отвъд появата на образа им на екран. Народните представители не са в Народното събрание, за да „правят” кворума и да гласуват мълчаливо, а за да дебатират и най-вече, за да участват в заседанията на парламентарните комисии. По временните правила те участваха при откриване на заседанието за достигане на необходимия кворум и при ключови гласувания за подкрепа на мнозинството. Но те нито направиха усилие да се изказват по същество, нито участваха в заседания на комисиите, нито поставяха въпроси, нито отправяха питания. Оставам настрана въпроса кой друг национален парламент прибегна до дистанционно участие. Но зная отговора - в чия полза е възможността да се участва в пленарни заседания дистанционно?

- Ами ползата не е ли обща - за здравето на депутатите, на семействата им, на познатите им и на тези, които са ги пратили в парламента да ги представляват?
- На пръв поглед ползата от решението за дистанционно гласуване в Народното събрание e голяма - за народните представители, срещнали се с вируса, за пapлaмeнтapнoтo мнозинство, за общественото здраве. Но, според мен, тя е в полза само на мнозинството, което днес e едно, а утре може да е друго. На пръв поглед въпросното решение е временно и c paзпyc?aнeтo на 44-тo Hapoднo събрание ще отпадне. Ha пpa?ти?a обаче тo отваря възможността за бъдещи пoдoбни aнтипapлaмeнтapни пpa?ти?и, пpи ?oитo депутатите щe бъдaт cвeдeни дo мaшин?и зa глacyвaнe. А то и ceгa битyвa тa?oвa мнeниe зa тяx, yви!

- Освен това - да работи под карантина - на парламента, ръководен от г-жа Караянчева, му се падна още нещо необичайно - да заседава в две различни сгради. Първо в старата - строена след Освобождението на място, на което имало по-рано турски гробища, казват, а после в новата - в ремонтирания бивш Партиен дом. Вие забелязахте ли някаква промяна в работата на депутатите, след като станаха новодомци? 
- Аз лично смятам, че ръководството на 44-то Народно събрание сбърка с преместването на пленарните заседания в бившия Партиен дом. Развалена беше една голяма зала, която се ползваше за културни събития по-рано. Тепърва ще се ремонтира съществена част от етажите. И тъй като сградата не е готова да поеме изцяло дейността на Народното събрание, аз няма да се учудя, ако отново има преместване - не само на някои от комисиите, но и на пленарните заседания. Ако ме питате защо избързаха да се преместят, въпреки че сградата не е изцяло ремонтирана, аз мога да предположа, че го направиха и за да бъдат отделени депутатите от щъкащите журналисти, които задават неудобни въпроси, например.

- Вие каква най-кратка характеристика бихте дала на основната дейност на бившето вече Народно събрание - законодателната? 
- Законодателната дейност на 44-то Народно събрание е с притеснителна динамика и без претенции за качество. Например, в сферата на отбраната и националната сигурност за четири години това Народно събрание промени 13 пъти Закона за отбраната и въоръжените сили, т. е. по 3-4 пъти на година. Ремонтирани бяха: седем пъти Закона за военното разузнаване, четири пъти Закона за военноинвалидите и военнопострадалите, три пъти Закона за резерва на въоръжените сили и два пъти Закона за военната полиция.

- Нискокачествени закони се произвеждаха ударно и в предишните две три народни събрания, ако не греша. Вие като конституционалист забелязахте ли някаква промяна в производствения процес на 44-то Народно събрание? 
- В 44-я парламент имаше съществена промяна в утвърденото разбиране, че правителството внася основната част от законопроектите. По официални данни на Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание 38,1% от проектите са внесени от правителството, а 61,9% - от народни представители. Това е една от причините за същественото понижаване на качеството на приетото законодателство. Пак по официални данни, в 43-то Народно събрание 35% от предлаганите законодателни инициативи са предвиждали промени в други закони, а в 10-те сесии, за които има данни за 44-я парламент, те са вече 37%. Няма статистика за внасяните между първо и второ четене предложения в Преходните и заключителните разпоредби и с колко е нараснал този процент.

- Различни наблюдатели съобщават, че законопроектите на тема правосъдие, внесени в 44-ия парламент, са били най-много. И подчертават, че въпреки това или заради това, усещането за липса на правосъдие и справедливост в обществото остава. Вашият коментар? 
- Темата за правосъдието, респективно за правосъдната реформа, ще бъде една от водещите и в следващия 45-ти парламент. Усещането за липса на справедливост го има, защото правоприлагащите схващат правосъдието като възможно най-тежкото наказание, а обществото иска навременно правосъдие. За това усещане спомагат и медиите. Не трябва да допускаме медийни осъдителни присъди преди внасяне на обвинителния акт в съда.

- А законодателството по другите теми - финанси, социална политика, икономика? Подскажете ни нещо, с което то може да ни натъжи или да ни зарадва? 
- Скритите и явните приоритети в законодателната дейност на 44-тото Народно събрание тепърва ще бъдат преоценявани. Тъжно ще е, ако и занапред се законодателства по този начин - на парче, на инат, късогледо и без мисъл за последиците. Ветата на президента повдигат частично завесата за приетите закони. Може ли обаче всеки закон да бъде подлаган на последващ преглед в Конституционния съд?

- Сигурно може, но би било парадоксално.
- Нали затова има правила в Закона за нормативните актове? Нормотворчеството следва да бъде поставено на научни основи. Със Съвет по законодателството, с годишни законодателни програми по министерства, със задължителна предварителна оценка на въздействието за всички законопроекти, с парламентарна дисциплина - за да се прекрати практиката за подпъхване на преходни и заключителни разпоредби в последния момент.

- Ами промените в Изборния кодекс? Какви плодове ще берем от тях? 4-ти април наближава, а експерти вещаят проблеми в изборния ден и след това.
- Този кодекс е добър пример за този тип законодателство, от което вече берем горчиви плодове. Проблемите са видими. Разговорът за Изборния кодекс се води месеци наред, но допуснаха само един експерт в Комисията по правни въпроси на второ четене. И преди, и сега, по време на предизборната кампания, обилно се обсъждат изборните правила, а не предизборните платформи на участващите в изборите. Имаше президентско вето върху закона, но то беше отхвърлено и той бе приет повторно - такъв, какъвто е сега. Председателката на ЦИК подаде оставка! Само управляващите не бяха разбрали, че има проблеми в изборния процес. Освестяването седмица преди изборите няма да снеме отговорността от тях. От „Информационното обслужване” също мълчаха. А от 5 дни по телевизии и вестници дефилира идеята как да не се изпълнява Изборния кодекс! Обаче не. Ще се изпълнява - такъв, какъвто е приет след ветото.

- Този парламент е рекордьор по броя на законите, на които бе наложено вето, май. Имаше ли полза от връщането на законите, според вас, или екипът на държавният глава се потруди напразно? 
- Налагането на вето от държавният глава от дистанцията на времето ще покаже правотата на аргументите. Сега още горят страстите и оценките са емоционални. Ползите не се измерват с броя наложени вета - 27 на брой - или с тяхното отхвърляне, а с разбирането, че в обществото има алтернативни позиции или варианти за решаване на проблемите. Мнозинството не е безалтернативно. Затова Конституцията изисква мотивиране при връщането на закон за ново обсъждане. Мотивите могат да са както юридически, така и по целесъобразност. Много от законите са дефектни, макар и в рамките на Конституцията. Моя болка е Законът за развитие на академичния състав - там нямаше вето през 2018 г. Науката стана на килограм. В идните месеци ще наблюдаваме засягане на академичната автономия.

- Парламентарният контрол. Какви бяха неговите особености под председателството на г-жа Караянчева? 
- Парламентарният контрол в 44-ия парламент може да бъде обобщен като „игра на криеница”. По мои наблюдения от отчетите по сесии над 10% от зададените 4830 въпроси са останали без движение. На тях - те са общо 507 - просто не им е отговорено, предстояло е да им се отговори или е преценено, че те не са в съответствие с Правилника на Народното събрание. При питанията този процент е над 20% - при 236 питания, на 56 няма отговор, предстояло е да се отговори или не са били в съответствие с правилника.

- Чух Ви по радиото да споменавате за „джобен парламент” и да обяснявате, че това не е просто лютив израз, а термин в науката. Обяснете ни кое понятие обозначава той и доколко то се отнася до вече бившия ни парламент?
- Терминът „джобен парламент” се използва, за да бъдат описани отношенията между парламента и друг орган, който го е поставил в подчинено положение, в зависимост от волята си. През 18-ти и 19-ти век, във времето на ранния парламентаризъм, така се държат конституционните монарси, които без мотиви уволняват и назначават министри, разпускат камарите, когато са недоволни от някое гласуване или изборен резултат, или налагат абсолютно вето върху приет от парламента закон. Понятието узрява през 20-ти век в президентските републики. А в 21-ви век то се изразява в подчиняване на работата на Народното събрание на нежеланието на министър-председателя да участва в неговите заседания. Политическите решения и тяхната промяна или отмяна не са функция на парламентарни и експертни дебати, а са резултат от лична воля или лобистки натиск през социални мрежи и електронни медии. Конкретно, нашите управници не проведоха разговор с обществото по въпроса кои са приоритетите ни в условия на здравна и икономическа криза. Изглежда, че ресторантите и казината се оказаха по-важни от училищата и университетите. И това стана въпреки клетвите за приоритет на образованието.

- В това Събрание обаче имаше доста разгорещени дебати. Как изглеждаха те в очите на специалиста по конституционно право? 
- Дебатите по същество бяха по изключение. Мълчаливо беше мнозинството в този мандат. Не вярвам да е отминало времето на големите оратори, но те имат нужда от внимателна публика.

- Ами това, което повечето медии наричат „упражнението за промяна в Конституцията?” Ще остане ли то в историята и ако да - с какво? 
- 2020 година ще остане в конституционната ни история. „Упражнението с Конституцията” показа, че всички средства са позволени, за да се удължи престоя във властта. Но опитът за подмяна на Конституцията показа друго. С него българското общество преоткри прокламираните общочовешки ценности - свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост, същността на „правовата, демократична и социална държава”, основните права на човека и гражданина. Не само ние юристите, но и гражданите защитиха нашата Конституция.

- Като уважаван юрист и конституционалист бихте ли дала някаква препоръка на хората, които ще влязат да коват закони в следващото Народно събрание? 
- Съвети се дават, ако бъдат поискани. Надявам се, че в следващото Народно събрание ще бъдат прекъснати негативните практики.

- Как?
- Чрез одобрена от парламента програма за управление на новото правителство, чрез годишни законодателни програми, възстановяване на блиц-контрола и „час за въпроси” с отговори от премиера. Малки стъпки, но конституционно укрепващи.

Нашият гост
Наталия Киселова е родена в Казанлък. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (2002 г.) Като докторант защитава дисертация на тема „Парламентарен контрол”, а от 2005 г. е преподавател по Конституционно право в СУ и в Академията на МВР. Научен секретар на Юридическия факултет на СУ (2011-2012). Eксперт към комисията по държавната администрация в НС (2006-2009) и към Съвета по законодателство на МП (2010-2012). Съветник и секретар по правните въпроси на президента Росен Плевнелиев (2012-2017). С множество научни публикации по конституционно и административно право.