Приказка за шейхове и дворци

Диана Фотева декорира палати на кралското семейство в Дубай от 16 години

Дъщеря е на най-титулувания ни художник маринист Фоти Фотев

Като дете има друга страст - художествената гимнастика

Помага ѝ италианският декоратор Савелио Лучи, голямо и утвърдено име

Хонорарите са достойни, но по-важно е отношението и признанието за добрата работа

“Никога не ми е идвало наум, че да декорираш дворци на шейхове си е безусловен успех - замисля се Диана - Но като студентка първи курс в Художествената академия разглеждах в библиотеката албуми с тавани на световноизвестни стенописци. Тогава това ми се струваше толкова далечно и недостижимо... Сигурно съм си помечтала един ден да правя това. И ето че сега приказката оживя...”

Неусетно са минали за Диана Фотева 16 години работа като декоратор в Дубай. Днес е успешен художник, дизайнер и собственик на компания с 35 служители - художници, реставратори, бояджии. Декоративни тавани и мазилки, фрески, стенописи и орнаментални композиции - за нея и сътрудниците от фирмата ѝ Artemia Painting няма нещо невъзможно в света на декорацията. Изящество и вкус, красота, пред която немеят дори и шейховете от Обединените арабски емирства, чиито вили и палати декорира.

“Аз съм обградена с хора на изкуството”, казва тя. Родена е в София, израснала е в Бургас. Дъщеря е на най-титулувания ни художник маринист Фоти Фотев. Той е наследил дарбата от дядо си, самоук художник. Брат ѝ Венелин Фотев също е художник. Като дете Диана има друга страст - художествената гимнастика. “Бях неусетно вкарана в релсите на изкуството, - казва тя. - Брат ми от малък знаеше, че ще се занимава с изкуство, докато аз освен спорта, пеех, бях солистка на хора на основното училище. Но една случка преобърна нещата.”

В един зимен ден, след тренировка по гимнастика отива при баща си, който води уроци по рисуване в читалище “Фар” в Бургас, за да се прибере заедно с него, че навън е тъмно. Озовава се пред един натюрморт, а баща ѝ я слага пред един от стативите, дава ѝ палитра и боички да се занимава докато го чака. Когато по-късно застава зад нея, Фоти Фотев казва за рисунката ѝ: “Оо, ами, татко, то много хубаво се е получило”.

Признанието от великия художник я насърчава и когато след VII клас майка ѝ пита математическа или езикова гимназия избира, Диана отговаря: “Рисуване”. Майката не я спира. Именно тя е тази, която навремето предопределя бъдещето на големия маринист Фоти Фотев - насърчава го за кандидатства в академията, защото той не вярва, че може да влезе без връзки. Сега и двете му деца - Венелин и Диана са също стенописци като него.

Първата година Диана пробва текстил, но преподаватели на брат ѝ откриват у нея сериозно стенописно изграждане. И отново усеща онова силно интуитивно чувство - че ѝ е предопределено да учи стенопис. По-късно завършва и живопис в един от най-големите университети за изкуство и дизайн в Германия - Burg Giebichenstein Kunsthochschule Halle, а живота ѝ променя един филм.

В един дъждовен и мрачен германски ден тя гледа разказа за една германка, останала дълго време без работа в родината си, където процентът безработни е трайно висок. Заминава за Дубай и само след година вече е успешна бизнес дама с фирма. Диана знае, че с професията си трудно ще намери реализация в България и Германия и решава да опита в Дубай. Излиза ѝ оферта и в рамките на 48 часа документите и визата ѝ са готови.

Първоначално остава там 6 месеца. Искат първо да я ангажират като преподавател на жени и деца в дамски клуб. В Дубай обаче тя среща италианския декоратор Савелио Лучи, който е голямо и утвърдено име там. Лучи е възхитен от работата ѝ и я ангажира веднага. След 6 месеца тя се връща да си довърши изпитите в Германия и година след това отново се връща в Дубай. Там заедно със съпруга ѝ българин основават настоящата фирма. Той е завършил обработка и реставрация на старинни мебели и двамата перфектно се допълват.

Започват с много малки проекти, предимно на местни хора - единични стаи, части от стаи, стени, корнизи, тавани. После преминават към цялостна декорация на вили. Художниците в екипа ѝ работят основно по нейни проекти. Напоследък приемат и оферти за мащабни проекти само като изпълнители. Работят по вече изготвен цялостен дизайн за големи комерсиални обекти - обществени сгради, молове, хотели, които си идват с готовата концепция. Декорират изцяло и частната вила на местен бизнесмен, чиито мащаби - 21 стаи, в представите на европееца я приближават по-скоро към мини дворец. Но за арабските мащаби това е просто вила... Отделно работят по проекти за шейха на съседното емирство - Абдул Азис Алкасими.

“Колкото по-високостоящи са местните аристократи, толкова по-лесно се работи с тях - казва Диана. - Те са деликатни, толерират професионалното ти мнение, абсолютно разчитат на теб, вярват ти, слушат те. Удоволствие е да се работи с тях.” Обикновено шейхините, техните съпруги се занимават с цялостната концепция за декорацията, а шейховете само финансират проектите. Преди проекта, Диана прави многократни срещи и води дълги разговори с шейхинята за да я опознае, да разбере кои са важните неща за нея.

Преди десетина години правят палата на royal family - кралското семейство от фамилията Мактум. Диана няма да забрави първите срещи с шейхинята. “Има нещо приказно в тези жени - облечени красиво, модерно, изискано и с вкус от главата до петите. Шейхинята ми каза: “Диана, искам така, този таван така...”

Дворецът е в стил малко като замък и в него има осмоъгълни помещения. Диана и хората ѝ трябва да изрисуват два средно големи и два огромни тавана, всеки по 120 квадрата. Единият е рисуван в стил “да разчупиш перспективата”, тоест, да създадеш една друга реалност. Рисуват ефект, все едно таванът е пробит и се вижда част от парапет на дворец, от връх, от който надничат палми, птици, носещи венец от цветя. “За съжаление тази красота си остава там, нямаме право да снимаме в дворците на шейховете”, казва Диана.

Няколкомесечната работа на Диана и екипа е истинско приключение. Участва и брат ѝ Венелин. Палатът е в центъра на Дубай. Цялото имение е заобиколено от огромна ограда. Паркът около двореца е направен, за да се радват възрастните и най-вече децата. С много редки растителни видове, огромни дървета, специално докарани от Азия, Индия, с говорящи на няколко езика птици - арабски, английски...

Когато влязат, Диана и екипът ѝ, докато стигнат до палата, пресичат огромната райска градина и по пътя си срещат диви животни. Първо минават край клетките на два жирафа. Има гнута, пауни, които се разхождат свободно и понякога лягат на пътя им. “Всеки ден знаехме кога идва обядът, защото виждахме през прозореца как по едно и също време, като по часовник минаваха стадо понита”, разказва Диана.

А обядът всеки ден е от приказни ястия с риба - навик, останал у дубайците от преди, защото там няма местни плодове. Затова глезят художниците с блюда от екзотични плодове, докарани отдалече. Дворецът разполага с голям набор от прислуга, а храната им сервира красива етиопка. “Всичко беше както в арабските приказки, които бях чела като малка. Сякаш го изживявам това, случва ми се наживо”, споделя с вълнение Диана.

Един ден шейхинята пристига с малката си дъщеричка, момиченце на около 6-7 години. Цялата огромна всекидневна е със скелета, около които има параван с малък процеп за влизане. Рисува се таванът, на който има композиции от кошници с рози. Детето надниква зад паравана и пожелава да нарисува само една роза, и тя да бъде неговата роза. Вземат я при тях, дават ѝ боички, обясняват ѝ как да работи и я оставят да нарисува своята роза. “Беше много мило”, казва Диана.

“Тук отношението към труда ни е коренно различно - допълва тя. - Когато завършихме проекта, шейхинята, в знак на благодарност ни направи скъпи подаръци. На мен подари колие от бяло злато с диаманти, на брат ми - последен модел телефон, а на мъжа ми - часовник от много скъпа марка. Да, хонорарът беше достоен, но за мен винаги по-важно е било отношението и признанието за нашата работа.”

“Може би един от най-емблематичните проекти, които съм изпълнявала, беше в частната ферма на покойния шейх Зайед бин Султан Ал Нахаян, основателя на федерацията на ОАЕ, наследена от неговият син шейх Тахнун в пустинята на Абу Даби, защото там имах удоволствието да се докосна до богатството на местния бит и култура”, казва дамата.

Докато разтоваряме, се чува чуруликането на диви птички. “Да, седнала съм навън, в градината. Може би чуваш и патенцата - казва Диана. - Живеем на брега на езеро. Някой беше изоставил тези патенца, които са гледани във ферма и навън не биха оцелели, затова ги прибрахме да си ги отглеждаме в двора.” Една допълнителна радост за 11-годишната ѝ дъщеря София. И тя рисува хубаво, но засега Диана не бърза да я насочва към това. Детето свири на пиано от 4-годишно и вече е стигнало забележителното III ниво.

Как Диана Фотева си обяснява успеха? Солидна обширна поливалентна подготовка по стенопис, живопис, плюс средата, в която е израснала. Вече “Artemia Painting” е с изграден много сериозен имидж. А най-добрата реклама при резиденциите са самите членове на кралското семейство. Когато някой от роднините им отиде на гости в новия палат и е възхитен от работата на Диана, също си поръчва декориране на своя дворец. За нея обаче Дубай е мястото, където е реализирана по най-добрия начин - търсена, ценена и уважавана като художник.

Коментари

Задължително поле