Противогаз за кон пази военният музей в Търново

Доц. Марко Златев показва и богата колекция от снимков материал.

Доц. д-р Марко Златев: Петима възпитаници на военното училище са били министър-председатели на България

Имат картечница с монограм на цар Фердинанд I

Уникални експонати, които разказват за историята на Националния военен университет „Васил Левски“ във Велико Търново се пазят в музея на институцията.

За първи път за музей на Военното училище започва да се говори през 1928 г. Тогава то е базирано в София и се намира в района на днешната Военна академия „Г. С. Раковски“, а началник е подп. Дамян Велчев, известен политически деец преди и след 9 септември 1944 г. През есента на 1958 г. става Народно военно училище „Васил Левски“ и е преместено във Велико Търново. Намирало се е в район, известен на търновската общественост като Старото военно училище. Това са бившите казарми на 18-и пехотен Етърски полк и там е имало обособен музей.

По-късно след прехвърлянето на военното учебно заведение в настоящия район през 1979 г. експозицията е била обогатена и в момента във фондовете се пазят ценни експонати. Те разказват за над 140-годишната история на военното училище от създаването му до днес.

„От създаването на училището се пазят копия на документи-заповеди, писма, снимки. Имаме фотографии на първите четирима началници на военното училище, които са били руски офицери. Изложен е оригинален атестат от 1883 г. Той се е издавал на юнкерите при завършване на военното им образование или това са днешните дипломи. Интересното е, че във въпросните атестати оценката е по 12-балната система, като първата положителна оценка е 7. Тази система на оценяване се запазва до 1950 г. В правилниците е казано, че с оценки от 0 до 6,99 се оценяват различните степени на незнанието и на неуспехите, а с оценки от 7 до 12- постиженията на юнкерите“, обяснява полк. о.р. доц. д-р Марко Златев, преподавател по Военна история от 29 години.

Той споделя, че военното училище приема за патрон Васил Левски със заповед от 18 февруари 1945 г. на министъра на войната Дамян Велчев. На видно място са поставени и две дарения от лабораторията на Института по оптико-електроника към БАН, които са триизмерни холограми на оръжията на Левски- камата и револверът му. Второто холограмно изображение е на веригата, с която е бил окован, кръстче, което е носел и тасче (б.а.- медна чаша).

Интерес представляват оръжия и униформи- кремъклии, пищови и капсулна пушка от Възраждането и такива от въоръжението на БА.

Подредени са и различни видове мини, които са били на въоръжение в инженерни войски, главно след Втората световна война, както и с картечница с монограм на цар Фердинанд I. Любопитен експонат е и противогаз за кон от времето на Първата световна война, когато за първи път се използват бойни отровни вещества. Това е през април 1915 г. в Белгия, когато германците атакуват с хлор англичаните и французите. Впоследствие те започват да се прилагат в боя и от двете страни.

„Първоначално за предпазване от вредните газове са използвали тампони. После създали газови маски като първообрази на днешните противогази. Но отровите са покосявали не само хората, но и конницата. Дори е имало противогази и за санитарни кучета, които са били обучени да извличат ранените от бойното поле“, разкрива доц. Златев.

Пазителят на уникалните експонати показва и богата колекция от снимков материал. В музея могат да се видят още фотографии от времето, когато военното школо е обучавало и чуждестранни курсанти.

„Отредено е място на снимка и вимпел, които са собственоръчно подписани от първия български космонавт Георги Иванов при посещението му във военното училище заедно с неговия командир Николай Рукавишников“, посочва доц. Марко Златев.

Енциклопедистът по военна история не подминава и специалния кът отреден на Военния духов оркестър на училището. Освен, че то е една от първите военни институции, които са създадени в България след Освобождението, но в Търново е сформиран и за първи път свири духов оркестър.

„Духовият оркестър на военното училище бе първият сред всички военни музикални състави след демократичните промени, който бе поканен и започна да гастролира в Западна Европа на фестивали и печелеше призови места. Наградите се съхраняват и са показани в музея.

В музея се пази една малка част от историческата памет не само на Националния военен университет, но и на цялата българска военно-образователна система. Търсят се средства чрез участия в проекти за реконструкция и разширяване на експозиционните зали и фондовете, а също и за дигитализиране на архивните единици. Така ще може да се посещава ежедневно, не само по време на отворените врати. И тъй като Велико Търново е историческа и духовна столица на България, искаме и нашият музей да спомага за патриотичното и родолюбиво възпитание“, категоричен е доц. Марко Златев.

Той споделя с гордост, че в своята история военният ВУЗ има 141 випуска като само първият випуск е бил от 165 души. Имало е години, когато не е имало випуски, но и такива, през които са били изпращани по два. Обикновено са били по неколкостотин човека. Но пък през някои периоди като този след Ньойския договор например, випуските са малки от по 20-30-50 човека.

„След Втората световна война в България има бум на военно-образователните институции. Тогава сме имали три военни академии и над 20 военни училища. Военното училище е било само пехотно и един випуск е наброявал 1000 души. През 70-те години на миналия век, когато се премина към висш курс на обучение, всеки випуск също беше по около 1000 човека“, информира доц. Златев.

„Почти всички военни министри на страната са обучавани в търновското училище. Има випускници, които освен, че са изнесли войните на гърба си и са командвали Българската армия като военни министри, командващи армии, командири на дивизии и полкове, са се реализирали и извън нея. Така имаме петима възпитаници, които са били министър-председатели на България- Рачо Петров, Кимон Георгиев, Петко Златев, Иван Багрянов и Константин Муравиев“, припомня доц. Златев. Той пояснява, че някои от тях са били по няколко пъти премиери.

„Дванадесет от нашите кадри са били министри на вътрешните работи, седем са били министри на външните работи, четирима министри на народното просвещение, имаме министри на земеделието и на държавните имоти, министри на търговията, промишлеността, правосъдието и др.“, казва в заключение доц. Марко Златев.

Коментари

Задължително поле