Истинско удоволствие да се разговаря с проф. Андрей Пантев, един от най-ерудираните ни историци със световна известност. Този път поводът е Трети март и разгорещените спорове да бъде ли тази дата отменена като национален празник на България, какво е донесла тя на България. Става дума и за НАТО - в 39-то НС професорът бе един от четиримата депутати, които бяха против влизането на страната ни в Алианса. Не пропускаме и една от любимите му теми - Северна Македония.

- Заради войната в Украйна у нас се чуват призиви, включително и от ваши колеги, за бойкот на 3 март, да престане да бъде национален празник. На този ден Военноисторическият музей ще стачкува, а Атлантическият съвет призова за отмяна на честванията. Предлага се за национален празник една от трите дати - 24 май, 6 септември и 22 септември. Вашият коментар, професор Пантев?
 - Аз не мога да разбера защо една страна, която чества завръщането си на европейската политическа карта, иска да зачеркне датата на това завръщане. Никой в България не е смятал Русия за образец за бъдещото устройство на страната ни. Но каквото и да е станало и както и да е станало тогава, най-сетне сенките на нашите мъченици от миналото са си отдъхнали на небето, защото тяхната мечта е била да има такава държава и народ, който да се управляват сами. А коя дата да бъде наш национален празник? Ако не беше 3 март 1878 г., какво щеше да се съединява в Пловдив на 6 септември 1885 г.? Именно благодарение на 3 март в Пловдив през 1885 г. нямаше турска армия, затова стана толкова лесно Съединението.

 - Припомнете какво точно се случва на 3 март 1878 година?
 - На този ден се регламентира не само краят на една война между две империи, а и създаването на държава, която макар и с полунезависим статут се включва в семейството на европейските страни. Това е четвъртата славянска страна в Европа по това време и е началото на онзи - да употребя израза на Стивън Хокинг - голям взрив на модерната българска държава. Благодарение на нашите усилия Европа разбира какъв народ живее от двете страни на Балкана. Трети март най-сетне ни завръща в Европа посредством нашите мъченически усилия и посредством освободителната руска армия. Този ден постави началото на българската държавност, която от феодализма и ?средновековието завинаги попадна в модерните времена. Така че освобождението на България от оковите на Османската империя е, бих казал, събитие не само от европейска, но и от световна величина по онова време. Целият свят е бил изненадан от зрелостта на българското общество да създаде своя държавност. Възкръсването на българската държава на Трети март, наред с всичко друго, е и триумф на общественото мнение в Европа. България е родена не само с меч, войни и въстания, но и като продукт на това, което днес наричаме гражданско общество. Целият интелектуален елит на Европа застава в подкрепа на българите. В това отношение тя е първата държава в Европа, която е създадена и поставена на европейската карта по такъв начин.

 - Кога за първи път е честван 3 март?
 - Веднага след Освобождението. За първи път се чества във Велико Търново на 19 февруари 1879 г. По-късно е обявен за национален празник, по-късно, след 1944 година се чества дискретно, защото все още има настроения срещу руския царизъм, експанзионизъм и т. н. С решение на Народното събрание през 1991 г. 3 март е обявен за национален празник на Република България. Но нас това не би трябвало толкова да ни вълнува. Появява се държавата България, която след това е направен опит да бъде подчинена, настроена срещу една или друга сила, но фактът си остава факт. Празнуването на 3 март не е по директива на Коминтерна, нито инициатива на комунистическата партия, за да имат основание тези, които искат отменянето му. С това показваме нашия комплекс - че имаме сравнително малка част в своето собствено освобождение. За разлика от другите балкански държави, примерно гърците се бият седем години, дори имат временна столица.

 - Но много скоро идва Берлинският конгрес и зачерква всичко от Сан Стефано. Кое налага свикването му? 
 - Той се свиква поради опасението, че голяма България ще бъде инструмент на руската политика не само на Балканите, но и в цяла Югоизточна Европа. При тази обща реакция руското правителство е принудено да капитулира дотолкова, доколкото има едно усещане, че Русия не може сама да се защитава срещу Великите сили. Граф Игнатиев пише, че това е най-тъжният ден в неговия живот, на което императорът добавя резолюция „И в моя“.

 - Защо според вас винаги около тази дата избухват спорове между филите и фобите, които тази година се ожесточиха...
 - Доколкото знам, опълченците не са командвани от Джон Смит, а от генерал Столетов. Освобождаването на нашите земи се дължи на тази война, независимо от противниците на Русия, която в този момент изпълнява една велика европейска мисия - еманципацията на един християнски и славянски народ, който получава собствена държавност. Тази война беше осъществена с желанието и патоса на руския император Александър II. Той поставя на молещото писмо на нашия екзарх Антим I да помогне на българите резолюция: „Освободить Болгарии“! Да се освободи България! Ние заслужаваме този празник, а тези, които бъркат понятието благодарност с понятието раболепие, не го заслужават. Няма нищо по-благородно от това да изразиш благодарност. Има много такива случаи в европейската и американската история, когато се изразява благодарност - примерно на Франция, че подкрепя американската независимост. Което не означава, че трябва да платим това със зависимост. Трети март е върхът на нашите усилия за свобода и фактически тази война беше най-честната война, най-особената война в историята на целия европейски XIX век. Може да се каже, че е и най-безкористната, защото само след 7 години Русия губи България като свой стратегически политически съюзник.

 - Но Русия е била упреквана в имперски интереси?
 - Какво лошо е да има имперски интереси? Коя държава по това време от ранга на Русия няма и не провежда имперски интереси? Имперска държава по това време е Белгия. Имперска държава по това време е и Холандия. Защо Русия да няма имперски интереси и това едва ли не да е негатив за характеристиката на тази война? Понякога имам чувството, че нас българите ни е срам, че са ни освободили руснаците! Никой не воюва за нищо. Никой не воюва даром, без собствена мотивация. Не разбирам защо трябва да приемаме безусловно, че Русия е длъжна да освободи българите. Кой по това време и след това е воювал без собствена мотивация? Много ясно е, че интересите на българите да имат собствена държава съвпадат с тези на Русия за Проливите. За поляците Гурко е злодей, а ние го посрещаме с хляб и сол като освободител. Навсякъде по света има различни представи за ролята на определена държава и на личност в политиката.

 - Възможно ли е било България да не бъде освободена поради хода на войната?
 - Имало е доста критични състояния, дори е обсъждано връщане обратно и отново да се форсира Дунав, което е много опасно. Но така или иначе при Плевен се решава изходът на войната. Има много историци, които твърдят това. Един англичанин - Алън Джон Пърсивал Тейлър - казва, че са много малко световните битки като тази при Плевен, които променят историята. Защото ако Русия се беше върнала, щеше да бъде окончателно заключена в Черно море и може би тогава нито Първата световна война, нито Октомврийската революция щяха да се случат по този начин.

 - Каква е причината според наши политици да казват за 3 март само „освобождението на България“ без да казват от какво и от кого е било това освобождение? 
 - Това израз на нашето безсмъртно раболепие и нагаждачество, част от нашия национален характер. И това прониква в особено ярка степен в съвременните десетилетия. Преди 1989 г. ние изпадахме в един сиропиран възторг от нашите освободители. А сега все едно някаква армия от Никарагуа е донесла освобождението на България и нейния път като равностойна държавна единица. Това фактически е част от нашия комплекс, защото, както казах, другите балкански държави имат много по-голям принос за собственото си освобождение.

 - 40 години по-късно, на 3 март 1918 г. е сключен Брест-Литовският мирен договор, между Четворния съюз (Германия, Австро-Унгария, България и Османската империя) от една страна, и Русия, от друга страна, който слага край на руското участие в Първата световна война. Защо у нас малко се говори за това?
 - България е незрим присъстващ субект, а не обект, при сключването на този договор.

 - Преди години в 39-то НС само вие и още трима депутати от „Коалиция за България“ бяхте против влизането на България в НАТО. Вече почти 18 години сме член на Алианса. Какво мислите днес?
 - Аз не разбирам причината за съществуването на НАТО. Това е една военно-политическа организация, която възникна преди Варшавския договор. НАТО не е съпричастна на нашия порив към самостоятелност, за свобода и културна и политическа независимост. Но днес да кажеш нещо антинатовско е равностойно както ако някога кажеше нещо и то бе окачествено като антисъветско.

 - Забелязвате ли някакви сигнали, че българското правителство е готово да вдигне ембаргото за членството на Северна Македония в Европейския съюз? 
 - Няма защо да се страхуваме от членството на Северна Македония в ЕС. Напротив, като братска страна би трябвало да защитим идеята за това членство. Защото в такива моменти трябва да надделее чувството за близост. Хората в Европа не могат да разберат как за един средновековен владетел - Самуил, може да има такъв спор, който поставя под въпрос съвременни културни и стопански отношения.

Нашият гост
Андрей Пантев е професор по история, дългогодишен преподавател в Софийския университет. Бил е гост-професор във Великотърновския университет, Националната художествена академия, Пловдивския университет, УНСС. Преподавал е балканска история в САЩ. Президент е на Българската асоциация за американистика. Народен представител в 39-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Носител на наградата „Голям Платонов Нобел на века” за 2002 г. на Световната академия „Платон”. Автор на 40 книги и над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски език.
Роден е на 26 март 1939 г. в с. Раковица, област Видин. Автор е на над 300 публикации на български, английски, руски, испански, немски; около 40 книги, съставител и редактор на исторически сборници и енциклопедии.