Проф. Аврам Агов, преподавател по „История на Азия“ в университета Лангара във Ванкувър, пред „Труд“: Силните икономики в Азия се дължат на култа към образованието

Снимка: Веселина Ангелова

Винаги обаче при трусове се преминава през хаос и напрежение

Академичния интерес и научни изследвания на проф. Аврам Агов, който е космополитна личност, са свързани в детайли със страните от Азия. Ученият споделя как тези държави се справят с предизвикателствата на пандемията, каква е стратегията за просперираща икономика в този регион, за стремежа към висока образованост, добро здравеопазване, за борбата с корупцията и стимулите на държавата за развитието на бизнеса.

- Проф. Агов, от десетилетия изследвате азиатския свят. Разкажете за научните си проучвания, открития и интереси в тази сфера.
- Академичният ми интерес е Корея и Източна Азия. Написах пътепис, защото исках да запечатам своя опит, учене, работа, преживяванията си, мислите си след 8-годишно пребиваване в азиатската държава. В книгата си „Страната на утринната свежест“ разкривам историята, културата, развитието на икономиката и съвременния облик на Южна Корея. В книгата „Самсунг или пътят на трите звезди“ проследявам историята на „Самсунг електроникс“ и на южнокорейската икономика в търсене отговор на въпроса кое прави една икономика и една фирма конкурентоспособни в ерата на глобализацията. Опитал съм се да представя „тайните“ на успеха на „Азиатските икономически тигри“. „Самсунг“ на корейски означава „три звезди“. В съответствие с източната традиция, числото „три“ символизира съвършенство, докато звездите олицетворяват просперитета. Редактирам монография, която разказва историята на Студената война и мястото на Корея в тази геополитическа архитектура на противопоставяне между Северна и Южна Корея.

- Пандемията промени целия свят. Как се отрази на Азиатския регион?
- Пандемията изкара на бял свят неподозирани характеристики на страните от тази част на света-икономически, социални, здравни и т. н. Икономическото чудо, започвайки от Япония, Азиатските тигри- Южна Корея, Тайван, Сингапур, Хонконг, след това Югоизточна Азия - Малайзия, Виетнам... Южна Корея бе подготвена в известна степен за пандемията. Преди няколко години там преживяха по-омекотена форма на епидемия и институциите, здравната система направиха промени и подготвиха страната за нови подобни ситуации. Когато се появи COVID-19, Южна Корея беше готова технически и институционално. Започнаха агресивно тестване, идентифициране на контакти, изолиране, без да въвеждат тотална карантина. Работеше се много активно върху отделните огнища. Успяха да локализират и контролират пандемията чрез високотехнологичните и конвенционални методи на мобилизация, превенция, на подтискане разпространението на заразата. Някои европейски страни черпиха опит от този модел.

- Как реагира икономиката на азиатските държави?
- Икономиката на Китай се възстанови бързо, но там почти не са спирали да работят. Дори данните за второто тримесечие на годината показаха ръст oт 3.2% в икономиката спрямо миналата година след спада в първото тримесечие. Но годините на бърз растеж са в миналото. Това е една от последиците на пандемията и на структурни проблеми на китайската икономика, които са се натрупвали дълго време. От своя страна забавеният растеж може да доведе до социални и политически сътресения. Протестите в Хонконг са един пример в това отношение и може да е сигнал за по-сериозни проблеми в бъдеще.

- Какви факти успяха да ви впечатлят от живота в Азия при вашите проучвания?
- Дълго време живях в Източна Азия: в Южна Корея прекарах общо около 10 г. учене и работа, 2 г. учих в Шанхай, Китай, месеци наред съм пребивавал в Северна Корея по хуманитарен проект за лечение на болни от туберкулоза. Пътувал съм из повечето държави на Югоизточна Азия- също един динамичен регион. Азия е един изключително пъстър и разнообразен свят. Като се каже „Азия“, обикновено се разбира подвеждащо един блок от държави или огромна маса от хора и пространство, но реално са много различни една от друга. Географски са от един континент, но са много различни култури. И с навлизане в този свят, това е първата илюзия, която отпада. Бих наблегнал и на изключителната динамика на развитието на Тихоокеанския басейн. Там се усеща друго ниво на функциониране на обществото, стопанството и институциите. Динамиката и формата, с които тези страни се развиват и трансформират, са различни поради специфичните исторически контексти. Но общото е скоростта, с която Азия се превърна в икономически мотор на света.

- Какви практики могат да се приложат от азиатските модели у нас за икономически растеж?
- Доста съм мислил по този въпрос. И една от причините да започна да изучавам Източна Азия беше икономическото „чудо“ на страни като Южна Корея. Всяка страна обаче изминава своя път и не смятам, че Азия е някакво изключение в това отношение, или че има някакъв уникален опит. В тяхната среда тези процеси се движат по определена траектория. Бих откроил три общи черти на успешните азиатски икономики- фокусът върху човешкия ресурс като инвестиции в образованието и технологиите, засилената роля на държавата в икономиката чрез политики които стимулират икономическия растеж и амбицията за развитие като национален приоритет и консенсус.

- Какви процеси назряват в момента в Азия?
- Доста от тези икономики са в една по-зряла фаза след години на драстични растежи, като Тайван, Корея, Сингапур, Китай. Но предстои естествено забавяне, но със солидно развитие. Някои югоизточни страни като Виетнам вероятно ще продължат възхода си с бърз растеж (6-7% годишен ръст), но други икономики стигат до една по-зряла фаза като предвиждам в Китай да продължи със забавянето и навлизане в период на структурна криза. Докато Япония е или в стагнация, или в бавен растеж от края на 80-те години на миналото столетие, защото те бяха първата индустриална държава в Азия и преживяха икономически бум най-рано, на няколко вълни. Това са естествените процеси и цикличност на развитие и след това балансиране в икономиката.

- В кои сфери бе отчетен подем на развитие и в кои срив?
- Това е интересен въпрос, защото например в Южна Корея за годините на цяло едно поколение преживя големи икономически и социални промени. Например в началото на 60-те години това е една от най-бедните икономики в света с по 100 долара годишен доход на глава от населението. В момента Южна Корея е пета търговска нация в света (по показател на износ непосредствено след Китай, САЩ, Германия и Япония) и на 11-то място по брутен вътрешен продукт, въпреки че е средно голяма страна като демография с около 50 млн. души население и практически без природни ресурси. Обществото премина и през репресии и военни диктатури, а това е цената на тази индустриализация и установена демокрация. Винаги се преживява драма, плаща се висока цена и се влага адски много труд и жажда за образование, за да се постигне такъв успех и растеж.

- Какви мерки и политики се прилагат за развитието на образованието в тази част на света?
- Инвестира се в хората. Образованието не е просто наливане на пари от държава и институции, а е и семейно инвестиране. Образованието е супер приоритет и престиж на всички нива на обществото. Всички ресурси, внимание, време, енергия на родители, на деца, на държавата са насочени да се учи, да се постигнат резултати, да се завърши университет и всеки да получи добро образование. Това е ключът. Човешкият ресурс винаги е бил в основата на азиатския успех и просперитета на икономиката. Например в Южна Корея учениците посещават занятия в училище и след обяд продължават обучението си в частни академии. Децата по цял ден плътно са ангажирани, няма спиране. У подрастващите се култивира стремеж за успех чрез ученето. Непрекъснато полагат тестове при обучението си. Средното ниво на образование е толкова солидно и обхватно, че след това лесно се надгражда. Добрата подготовка на специалистите и високата квалификация на работниците, се отразява на развитието на икономиката, науката и технологиите. Не случайно Южна Корея се превърна в един лидерите на дигиталната революция в света.

- А каква е държавната политика относно образованието?
- Наложен е интересен модел. Критерият за успех в азиатските общества е човек да има научен ценз. Преминава се през конкретни изпити. Тази практика е от времето на династиите. Конфуцианските общества на Източна Азия обучават децата си в академии и след това ги изпращат на изпити, които са 6-7 нива- регионален, провинциален, държавен, наречен императорски (в Китай) или кралски (в Корея). Без положени изпити, студентите не може да заемат държавна длъжност и да получат статут в елита. Тази система е от векове и формира нагласи в съвременните общества. Южнокорейските фирми също непрекъснато покриват стриктни образователни критерии и полагат тестове. Компаниите функционират като школи за непрекъснато обучение и квалифициране на всеки етап от кариерата на работниците и мениджърите, да не говорим че фирмите имат и тясно сътрудничество с университети по различни учебни програми. Ученето е универсално и непрекъснато в южнокорейското общество и то е в основата на невероятните икономически успехи.

- Какъв е подходът към качествено здравеопазване?
- Първо, това е универсалното здравно осигуряване. Южна Корея оглавява класацията на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, ОИСР (най-развитите икономики в света), за най-голям достъп на населението до здравната система. Преди 2000 г. Южна Корея няма ефективна осигурителна система с наличието на стотици застрахователни дружества. След финансовата криза (1998 г.) правителството предприе обхватна реформа на здравното осигуряване с обединение на различни застрахователи в единна система, която покрива цялото население, като над 96% от хората са застраховани чрез единна организация - Национална здравна застрахователна услуга или фонд. Част от заплатата (5%) на работници и служители се заделят за този фонд, като държавата също осигурява част от финансирането плюс такси от цигарената индустрия. 77% от населението е с частно застраховане. Фондът осигурява към 60% от разходите за едно лечение на застрахованите. Например когато работих в „Самсунг електроникс“, застраховката покри 70% от стойността на една операция и болничните разходи (в болница на компанията в Сеул). Като добавим и високото качество на здравно обслужване, развитата инфраструктура - десет болнични легла на 1000 души, една от най-високите в света, почти тройно повече от страни като Швеция, Великобритания, Канада и САЩ, високото ниво на образование и здравни кадри и технологичната обезпеченост на болници и клиники, всичко това прави здравната система на Южна Корея на топ ниво в света. Чужденците също не трябва да се притесняват за достъп в здравната им системата.

- Държавната политика в азиатските страни стимулира ли развитието на бизнеса и по-конкретно на малкия и дребния бизнес?
- Да, държавната политика насърчава бизнеса. Отпускат се нисколихвени кредити, освобождават от такси някои продукти. През годините на индустриализацията на страната (от 60-те до 80-те години на 20-и век) банковата система в Корея е изцяло контролирана от държавата и отразява националната политика при развитието на конкретни индустрии. Държавата регулира и насочва в коя сфера да бъдат налети капитали. Частният бизнес обаче си остава мотора на икономическия успех. По време на технологичния бум в началото на 21-ви век, държавата стимулираше малки технологични компании, като осигуряваше 50% от финансирането на успешни проекти от специален фонд. През 20-ти век големите конгломерати като „Хюндай“, „Самсунг“, „Ханджин“, „Ес-Кей“, „Деу“ и други са в основата на успешната индустриализация и пробива в износа на продукти и услуги.

- Как се води битка с корупцията в азиатските страни?
- Увеличената роля на държавата в икономиката, неминуемо създава предпоставки за корупция. Това е перманентен проблем и в Южна Корея, и в Япония, както и за Китай, където има партия държава, но следва същия модел на индустриализация като Азиатските тигри. Шефът на „Самсунг“ беше 1-2 години в затвора, но го пуснаха предсрочно, предстои и съдебно дело за незаконно прехвърляне на акции от баща на син и т. н. Имат обаче изключително силна прокуратура, която като „захапе“ даден казус, няма пускане, докато не бъде разнищен. Никой не се ползва с протекции и не може да бъде над закона. Бивши президенти, полици, управници са клиенти на прокуратурата. Когато се разкрият нарушения и понеже чувството за гордост е много силно у азиатците, често тези хора не могат да понесат срама и се самоубиват преди да бъдат осъдени. Наскоро по време на пандемията срещу влиятелен политик либерал (кметът на Сеул), бивш адвокат и защитник правата на жените бе подадена жалба до полицията от негова служителка заради сексуален тормоз. Само идеята, че срещу него може да има някакво разследване, го сломи и той сложи край на живота си.

- Вие наблюдавате процесите и в България. Какво бъдеще очаква страната ни?
- Обнадеждаващо е, че има протести, въпреки че не е ясно какви ще са резултатите от тях. Натрупаното недоволство у българите стигна една граница и особено по-млади хора не искат да приемат настоящия корпоративен модел на управление и арогантността на властта. Явно е назрял моментът за промяна. Впечатлен съм, че сънародниците ни навсякъде по света реагират. Винаги обаче при такива трусове, се преминава през хаос и напрежение, което е есенцията на тези спонтанни реакции. Мисля, че предстоят сериозни промени за добро.

Нашият гост
Проф. Аврам Агов е родом от Долна Оряховица. Завършва езикова гимназия във Велико Търново, а през 1988 г. философия с втора специалност история в Софийския университет. През 1991-1992 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, след което завършва и магистратура в Харвард по икономическа и политическа история на Източна Азия с тясна специалност - Корея. Учил корейски език в университета Йонсе в Сеул, Южна Корея и 6 г. работил в маркетинговия отдел на “Самсунг електроникс”. През 2001 г. получава от кметството на южнокорейската столица наградата “Почетен гражданин на Сеул”. Защитил е докторска дисертация по икономическа история в Университета във Ванкувър, Канада на тема “Северна Корея в социалистическия свят 1945-1991 г.”. Преподавател е по “История на Азия” в университета Лангара във Ванкувър.

Коментари

Задължително поле