Проф. Алексей Савов: Ракът на дебелото черво засяга все по-млади хора

Засега няма генетични маркери за ранно откриване на злокачественото заболяване

Ракът на дебелото черво е злокачествен тумор, който възниква и се развива най-често от епителните клетки в чревната система, затова се нарича колоректален карцином. Може да се открие във всеки участък от този орган – от ануса и ректума (право черво) до сляпото черво.

Това е вторият най-често срещан рак при жените и третият – при мъжете, обясниха наши специалисти по повод Световния ден за борба с колоректалния карцином (всяка година в първия петък на март). Дискусията под наслов „От съмнението до диагнозата“ се проведе в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център, като главен организатор бе Федерация български пациентски форум.

Ракът на дебелото черво бикновено води началото си от доброкачествени формации, наречени полипи, които са предшественици на заболяването. Те биват различни видове – някои от тях, ако не бъдат отстранени, задължително се превръщат в рак, докато други може никога да не претърпят такова развитие. Процесът на превръщане на полип в рак е бавен, отнема 8-10 години, и протича абсолютно безсимптомно. Това е причината една четвърт от пациентите да бъдат диагностицирани в предпоследния, късен стадий, когато вече са се появили метастази в други органи. Преди появата на метастази 5-годишната преживяемост е 90%, но след като ракът е метастазирал в други органи, най-често бял и черен дроб, този процент рязко пада на 12.

Рискови фактори

Статистиката показва, че около 5% от хората ще развият рак на дебелото черво през живота си, като честотата се увеличава с възрастта. Въпреки тази закономерност заболяването все по-често засяга и млади хора. То е по-често в индустриализираните страни, към които спада и нашата. Рискови фактори са още консумацията на тлъсти червени меса, много животински мазнини, храни с консерванти, прекаляването с алкохол и тютюнопушенето. Наднорменото тегло и затлъстяването увеличават риска с 33%. Своята дума казва и фамилната обремененост на хора с кръвни роднини с колоректален карцином. Наличието на хронични възпалителни заболявания на червата, както и някои наследствени заболявания също повишават риска от колоректален карцином.

Кога да потърсим лекар

Коварното при това заболяване е, че няма ранни симптоми. Наличието на оплаквания показва, че процесът вече е напреднал. Все пак има някои признаци, които трябва да ни алармират, особено след 50-годишна възраст: промяна в ритъма на изхождане, данни за анемия от направени лабораторни изследвания, наличие на кръв в изпражненията или черни изпражнения, необяснима загуба на тегло, липса на апетит, новопоявила се коремна болка.

Диагнозата се поставя чрез колоноскопия, при която се взима биопсия (малка част) от засегнатия участък. При установяване на злокачествени клетки от патолог се назначават допълнителни кръвни или образни изследвания, чрез които се определя стадият на заболяването и се назначава индивидуален терапевтичен план.

Ролята на генетиката

У нас вече се провеждат генетични изследвания (KRAS/NRAS), които са незаменим помощник на лекарите, когато става дума за напредналия метастатичен карцином на дебелото черво. Те позволяват да се предвиди как определен вид тумор би се повлиял от дадено лечение. Благодарение на тези маркери лекарите могат да изберат най-подходящото лечение за конкретния пациент в конкретния стадий на заболяването и за него да бъде изработен индивидуален терапевтичен план, обяснява проф. Алексей Савов, национален консултант по медицинска генетика, началник на Националната генетична лаборатория, разположена в Майчин дом.

„За съжаление, въпреки че генетиката вече е много напреднала, все още няма сигурни маркери, които да прогнозират дали даден пациент ще се разболее от рак на дебелото черво, или не - допълва професорът. - При онкологичните заболявания трябва да преценим дали става дума за случайно събитие при конкретния пациент, или това е характерно във фамилен план. Видовете рак, които са обусловени от фамилни, генетични дадености, са по-редки. За да говорим за генетични фактори, трябва да вземем интервю от пациента и да установим дали има родственици със същия медицински проблем. Ако в една фамилия има подчертано повече хора с даденото онкологично заболяване, тогава е уместно да обмислим извършването на генетични изследвания за един голям набор от гени, които имат отношение точно към този вид болест, да кажем рак на дебелото черво. Каква е ползата от такъв тип генетични изследвания? Първо, изясняваме причината за наследствения карцином. Второ, можем да изследваме асимптоматични индивиди и да кажем при кои има повишен риск, и при тях да се извършва по-системна профилактика. За съжаление на този етап да търсим генетични маркери, които категорично да послужат за диагностика на рак, няма. Защото генетиката на рака е многообразна. Едно онкологично заболяване може да възникне поради редица причини – генетични или не. Имали сме случаи, когато сме предлагали на пациент да си направи генетично изследване, за да видим дали носи някакъв генетичен дефект, и се оказва, че независимо че той има онкологично заболяване, не демонстрира някакъв генетичен дефект. Затова сме далеч от идеята, че ще можем само с генетичен тест предварително да намерим едно ранно начало на болестта или ще успеем да поставим диагноза без всички методи, които се използват в момента – колоноскопия, образна диагностика и т.н.“

Тогава каква е ролята на генетиката? Тя позволява да се профилира туморната тъкан, която вече е налична при пациента, и да се търсят подходящи медикаменти за лечение.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Здраве