Пентагонът планира мащабни изпитания на бойни лазери

„Комай ни лъжат тия синковци” 110 години от рождението на Никола Вапцаров

Свищовската академия почете 95-годишнината на своя доайен проф. д-р ик. н. Петко Петков

800 000 души по улиците на Хонконг по случай половин година протести

Израел планира мащабна операция в Ивицата Газа

Борис Джонсън обяви, че ще въведе три вида работни визи

Неапол: Италия без грим

Френският премиер ще довърши пенсионната реформа въпреки протестите

Земеделското министерство с благотворителна кампания за закупуване на живи елхички

64-годишен е загинал при пожар

Над 15 вторични труса на остров Крит Няма щети и пострадали

Изнасяме вино за по 1-2 евро бутилката Нараства производството на бели за сметка на червените

Опасен токсичен пушек в Сидни заради огромен пожар

Масов бой пред нощно заведение в Хасково, един пострадал

Две катастрофи в Шумен на едно място през 6 часа

Проф. Асен Дудов: Ракът вече не е тема табу

Иновациите в онкологичното лечение дават по-големи шансове на пациентите

Иновациите в онкологията дават допълнително надежда и възможност да стигнем до по-добър изход при лечението на рака. Има коренна промяна в отношението към тази диагноза, твърди проф. д-р Асен Дудов, началник на Клиника по медицинска онкология в Аджибадем Сити Клиник Онкологичен център. Думата рак вече не е табу, както преди 15-20 и повече години, когато се използваха всякакви евфемизми, само тя да не се споменава.

Ако сравним данните за сърдечно-съдовите заболявания и рака като причини за смърт в Западна Европа и САЩ, виждаме, че през 2000 г. има известно предимство на първите, но след 10-12 години те вече са статистически неразличими. Тоест, ракът, от една страна, и сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания, от друга, на практика се изравняват като причини за смърт.

Преживяемостта

Ракът не е една, а около 200 различни болести, които са сходни по своето протичане и по някои от методите на лечение, напомня проф. Дудов. Съвременните терапии, базирани на разчитането на човешкия геном и персонализираната медицина, увеличават сериозно показатели като 5-годишната преживяемост при онкозаболявания. През 1900 г. само 5% от болните с рак са имали такава преживяемост. През 1990 г. те стават 50%, докато сега достигат 80-90% при някои локализации. При рака на млечната жлеза 10-годишната преживяемост се е подобрила от 25% през 1944-1954 г. до 77% в периода до 2014 г. и в последните години с още по-големи темпове.

С досегашните методи на лечение при едни пациенти се постига ефект, при други – не, има и нежелани лекарствени реакции, което е доста индивидуално. В близко бъдеще терапиите ще стават още по-индивидуализирани, като пациентите ще се групират според определени биомаркери с цел по-висока ефективност на лечението, по-точна дозировка, минимизиране на нежеланите ефекти.

Персонализираната терапия

„В нашата съвременна медицинска онкология все повече стана факт използването на персонализирана терапия – лечението, подбрано да работи най-добре при дадена група болни на базата на изследване на генетични биомаркери и някои биологични маркери на тумора – обяснява проф. Дудов. – Те ни позволяват наистина да дадем лечението, което да има ефект в групата болни. За съжаление винаги има малка група пациенти, които не се поддават на лечение дори при персонализация.“

Персонализираната медицина подобрява изхода от лечението, дори при напреднали форми на болестта, минимизира и дори предотвратява нежеланите лекарствени реакции, подобрява качеството на живот и дава увеличен брой терапевтични възможности. Ползи има не само за пациентите, а и за здравните системи и това включва бърз избор на подходящо лекарство, оптимално дозиране, възможност за профилактика.

Разчитането на генома

„Секвенирането на човешкия геном ни даде изключителна информация да се създаде една огромна група на биологичните лечения, които помогнаха редица специфични видове рак да бъдат лекувани с биологични лекарства със или без приложение на химиотерапия – казва професорът. – Ще дам пример с биологичен препарат, насочен към един единствен генетичен дефект – т.нар. филаделфийска хромозома, характерна за определен вид левкемия. Той така промени хода на тази болест, че на практика процентът на пациентите, които излизат от контрола на лечението, остана нищожен. Познавам хора, които вече второ десетилетие приемат терапията.“

Базите данни

Персонализирането на медицината доведе до натрупването на голям обем данни, което позволява да се създадат т.нар. big data – специфични бази данни, благодарение на които при клинични изпитвания на дадена молекула се пестят много средства и време. По-рано трябваха 10-15 и повече години, за да завърши едно клинично изпитване, а сега то може да се проведе в рамките на няколко години, с достоверни доказателства за ефективността, твърди проф. Дудов. Неслучайно през 2016 г. Франция обяви, че планира да инвестира (и го направи) огромна сума – 670 млн. евро – в програмата за персонализирана медицина, а Барак Обама обяви инициатива, която е от 215 млн. долара, с цел разработване на таргетни терапии.

Теорията за персонализирането не е нова – тя е свързана със създаването на препарат за лечение на ранни стадии на сифилиса. Идеята е да се създадат такива „вълшебни куршуми“, както са наричани, които могат избирателно да прекосяват през тялото, без да поразяват здравите тъкани, и да действат само на болните клетки. Това обаче си остава мечта повече от столетие – до момента на създаване на истинската персонализирана медицина на базата на генетичните изследвания.

Над какво работят учените

Учените работят върху течната биопсия, която ще даде възможност за многократно изследване на биопсичен материал, уточняване на диагнозата и мониториране промяната на туморните клетки вследствие на лечението, обяснява проф. Дудов.

Редактирането на гените все още има своя морално-етичен аспект доколко намесата в генетичните характеристики, често още вътреутробно, би могла да бъде средство за активно лечение. Там има и редица спорове, защото може някой да иска детето да бъде русо, със сини очи и т.н., което вече излиза извън медицинските аспекти.

Огромните бази данни ще продължат да се развиват, защото биоинформатиката дава възможност клиницистът, вкарвайки характеристиката на болестта на пациента – вид на тумора, общо състояние, съпътстващи заболявания, да получи „подсказване“ за най-подходящото лечение.

Съвременните методи включват и неща, които вече същаствуват в практиката – например микрокамери, които пациентите поглъщат за неинвазивни рутинни прегледи. Прилага се и имплантирането на сензори, които проследяват жизнените параметри на пациента и дават възможност за намеса на наблюдаващия лекар при отклонение.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.