„Юнайтед“ с нов капитан за дербито на „Анфийлд“

Мачовете и спортът по телевизията днес, събота, 18 януари 2020

На 18 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за събота, 18.01.2020

10-те най-поръчвани питиета за 2019 година в цял свят

Джъстин Трюдо призова Иран да предаде черните кутии от сваления самолет на Франция

Томислав Дончев: 10-15 млрд. лв. са необходимите инвестиции във водния сектор

3,6 млрд. евро са приходите от международен туризъм за периода януари-ноември 2019 г.

Емил Димитров: Няма вредни емисии от изгарянето на отпадъци в ТЕЦ „Бобов дол“

Групата GRECO поздрави България за борбата с корупцията Страната ни е изпълнила общо 16 от 19 препоръки, отправени през 2015 година

Конър – милиардер на 35?

83-годишна жена почина след удар от кола в Разград

САЩ готвят нови санкции срещу Венецуела

Зеленски не прие оставката на премиера Гончарук

Протестит срещу пенсионната реформа затвори Лувъра

Проф. Васил Проданов пред „Труд“: Неолибералният капитализъм е в криза и си отива Системните леви и десни партии в страни като Италия и Франция се разпаднаха

Накъде ще върви светът през третото десетилетие на 21 век? Какви са предизвикателствата пред основните глобални сили и защо се задълбочава неравенството между най-богатите и най-бедните? Как се отразява това върху България – по тези и други въпроси разговаряме с известния наш учен проф. д-р Васил Проданов.

– Г-н Проданов, малко е изтъркано, но не можем да не започнем нашия разговор с равносметката на изминалата 2019 година в международен план…
– Има няколко базисни тенденции, разрушаващи глобалния системен порядък. Преход от монополярен към мултиполярен свят, свързан с невероятният икономически ръст на Китай, съпроводен с ускорено растящи противоречия в САЩ. Западът, който бе център на световното развитие през последните няколко века е изместван от Азия, която ще произведе тази или през следващата година повече от половината световен БВП. Ускорено нарастват всички видове неравенства, това поражда недоволство и 2019 г. беше една от върховите години в глобални протести и бунтове. Разпад на досегашните международни правила, норми, ценности. Не работят вече споразуменията за разоръжаване, Световната търговска организация се тресе от противоречия, ООН е все по-безсилна като организация, вътре в големи групировки като НАТО и ЕС различията ускорено растат. По-ускорено от всякога нарастват всички видове дълг. Увеличава се ролята на климатичния фактор в икономиката и политиката, носещ със себе си перспективите за войни за вода и климатично неравенство. Имаме процеси на олигархизация, криза на либералната демокрация, възход на антисистемни националистични сили навсякъде по света.

– Многократно сте подчертавали, че един от големите проблеми на днешното време е неравенството. Защо то продължава да се задълбочава?
– Няколко са основните причини за това: Глобализацията на всички фактори на производството, характерна за така нар. неолиберален капитализъм, характеризиращ развитите западни страни от 1980-те години насам, при която капиталът свободно и бързо се придвижва към страни и територии, в които има по-ниско данъчно облагане и това рязко ограничава предходните възможности за преразпределение. Офшорките, където се крият трилиони долари на световната олигархия, на корупционни сделки, кражби и пр. Глобализацията на производството и износа му в по-евтини дестинации и вносът на работна сила в развитите западни страни рязко удариха доходите на местната работна сила и предходната средна класа започва да намалява. Приватизацията на огромни държавни ресурси под реалната им стойност и заграбването на висококвалифицирани кадри от по-бедните страни с лозунги за „отворено общество“. Технологичните промени, променящи пазара на труда и ускорено увеличаващи дистанцията между най-ниски и най-високи доходи. Появата отново на глобализирани монополи, които водят до олигархизация на политиката и тя не може да служи като регулатор на процесите.

– Дайте примери с колко се е увеличило богатството на най-богатите хора по света и с колко са обеднели най-бедните?
– Според последния доклад на „Кредит Суиз“ в момента най-богатият 1% на света владее 45% от световното богатство, 10% най-богати владеят 82% от това богатство, а по-бедните 50% или 3 млрд. 850 милиона в света, притежават по-малко от 1% от световното богатство. Само за една година между 2017 и 2018 г. богатството на милиардерите на света се е увеличило с 20% или с 2,5 милиарда долара всеки ден, а в същото време богатството на по-бедната половина от човечеството, т. е. На 3,8 милиарда души, е намаляло с 11%. Капиталистите с невиждана скорост стават все по-богати, а по-бедната половина на човечеството със същата скорост обеднява. В същото време 63% от новооткритите работни места в САЩ от 1990 г. досега са ниско платени, което води до ерозия на средната класа. 1% най-богати семейства имат приблизително толкова богатство, колкото цялата американска средна класа. В същото време там около 13 милиона деца живеят в бедност. Затова и преди няколко години в интервю пред сп. „Шпигел“ Франсис Фукуяма възкликна: „Къде са левите да вдигнат въстание?“ по повод нарастващото социално неравенство, но сам си отговори, че ги няма и няма да направят такова нещо.

– Как си представяте бъдещето на Европейския съюз след Брекзит. Има ли опасност от тотална подмяна на т. нар. общоевропейски ценности?
– Идва краят на Запада като единно цяло. Това намира израз в засилващи се противоречия между ЕС и САЩ. Между тях вече вървят търговски войни. Тръмп анулира споразумението за свободна търговия, готвено между ЕС и САЩ, подкрепя Брекзит, водещите американски аналитици говорят за разпад на ЕС. Отслабва геоикономическата тежест на ЕС с намаляване на дела неговия БВП в световния БВП. През 1980 г. ЕС произвежда около 30% от световния БВП, през 2019 г. – 16,05%. В Европа няма нито една собствена глобална дигитална компания. Демографското застаряване на континента тепърва ще води до засилващи се проблеми в социалните системи. То вече тресе Франция, където Макрон безуспешно се опитва да увеличи възрастта за пенсиониране. Системните леви и десни партии във водещи европейски страни като Италия и Франция се разпаднаха, а на другите места са в тежка криза. Имаме засилващ се акцент във всички страни върху националните интереси. Неравенствата доведоха до Брекзит, но при сегашните тенденции ще продължат да разтърсват ЕС. Политическата фрагментация в Европарламента ще затруднява вземането на решения, ще засилва конфликтите. Това, което евентуално може да ги спре са външните опасности, които ще изискват общи усилия.

– Да прескочим оттатък Океана. Какви са прогнозите ви за развитието на САЩ. Не смятате ли, че Тръмп изключително целенасочено налага своите виждания за страната си и мястото u в световния дневен ред.
– Тръмп прави това, което правят предходни хегемонни държави, когато започнат да губят позиции, а те са политики на самозатваряне, строеж на стени, протекционизъм, организиране на проксивойни. Тръмп е антиглобалист, протекционист и консерватор, но десен, а не ляв или соцален консерватор. Затова той продължи неолибералната политика в рамките на САЩ, вследствие от което имаме продължаващо ускорено нарастване на всички неравенства там и поляризация на обществото, възход на антисемитизма, расизма, белия мачизъм, всекидневните стрелби. Ако вземем расовото неравенство, се оказва, че именно по времето на черния президент Обама имаме най-бързо увеличаваща се в американската история социалноикономическа, а оттук и расова дистанция между черни и бели американци. Това се съчетава с демографска криза, променяща съотношението и дистанциите между различните етнически и расови общности в страната. САЩ са върхът на глобален дългов капан, който може да се взриви.

– Очаквате ли, че тази година да има стопляне на отношенията между САЩ и Русия и каква ще е цената за това? А ролята на Китай?
– САЩ са заинтересовани да държат Русия по-далеч от Китай, който е главният им противник, но предизборната обстановка там няма да дава възможности на Тръмп за големи маневри в това отношение. Към това се добавя и фактът, че САЩ водят отчаяна битка да не позволят сближаване на ЕС с Русия. Затова и Тръмп е готов за тази цел дори да заиграва с нея и проява на това е информацията, дадена на руснаците от американските служби за готвения атентат в Санкт-Петербург. Китай е страна, която гледа стратегически и дългосрочно. Ще се старае да не създава предпоставки за рязък конфликт, но постепенно да решава проблемите си. Ще е готов на временни отстъпки, което може да доведе дори до сключване на търговско споразумение със САЩ, но той вече е дефиниран като заплаха от тях. Ще се засилва голямата битка помежду им за новите технологии.

– Да се върнем в България. Добра ли беше 2019-а и за кого?
– Добра е с това, че продължи икономическият растеж и нарастването на ниски пенсии и доходи. Няма протести от типа на „жълтите жилетки“ във Франция. В същото време имаме бавни икономически промени. Ниската цена на работната сила и ниските данъци не ни осигуряват догонващо развитие в ЕС. Напротив, има намаляване на инвестициите и изтичане на български капитали към чужбина. В управлението това се съчетава с различни икономически и външнополитически зависимости на политиците, което води до непрекъснато горене на бушони и масово недоволство. Липсват ефективни политики за спиране на демографска катастрофа. Има криза на образованието и здравеопазването, неспособност да се спре изтичането навън на финансов и човешки капитал. Гърмят екобомби, водна криза и страната тепърва ще има проблеми в резултат на промените в климата и екологическата политика на ЕС.

– Станаха 30 години от началото на т. нар. демократични промени в България и в останалите страни от бившия Съветски блок. Защо продължаваме да сме на опашката по ред показатели – икономически, социални, демографски?
– Промените са на повърхността „демократични“ – това е неолибералната им интерпретация, която доминира у нас. Говори се за „преход към демокрация“, зад който се крие реално реставрация на капитализма. Това, което отличава дейността на българските реставратори на капитализма, е, че те бяха в най-висока степен случайно попаднали в управлението и безотговорни хора, което доведе и до най-висока разрушителност на българския преход към капитализма. Няма друга страна в света, в която да се извърши такава варварска ликвидация на селското стопанство, такова унищожаване на индустриално богатство, а с това и човешки капитал. Само през 90-те години около 1 млн. 200 хиляди души, работещи в индустриалното производство, загубиха работата си – хиляди учени, инженери и висококвалифицирани специалисти се оказаха безработни и се занимаваха с дейност, която е много под квалификацията им. Според класация на Световния икономически форум от 2012 г. България е между страните, които са най-пострадали, най-опустошени от кражбата на мозъци с помощта на глобализирания пазар. Няма стратегия за спирането на този процес. Липсва концентрация на усилия за развитие на икономиката на Четвъртата индустриална революция.

– Кое според вас беше, или е най-успешното правителство у нас след 1990 г. Ако имате такава класация, въз основа на какви показатели сте я направили?
– Не бих правил такава градация, защото резултатите от съвкупната им дейност са в крайна сметка, синтезирани в шест основни характеристики на създадения от тях капитализъм: деструктивен, свързан с невиждано в историята унищожаване на национално богатство; неолиберален, свързан с рязко намален икономически суверенитет и поставяне на страната под контрола на слабо ограничаван глобализиран капитал; клептократски, свързан с отнемане на гигантско богатство, принадлежащо на всички българи и попадането му в ръцете на шепа хора, както и на чужди компании, съчетано с огромна корупция; компрадорски, свързан с пренебрегването на националните интереси и обслужване интереси на чужди държави, нежелание и неспособност на политиците да защитят тези интереси; периферизиращ капитализъм, при който имаме извличане на капитали от страната ни по посока на държавите от капиталистическия център, което прави утопия очакването, че някога можем да достигнем равнището на капиталистическия център; соросоиден, свързан с финансирани отвън идеологически апарати, оправдаващи и обосноваващи пренаписана история и неолиберален капитализъм.

– Имате ли оптимистичен сценарий за следващите 30 години?
– Оптимистичният сценарий е свързан с факта, че в глобален план неолибералният и глобализиран капитализъм е в криза и си отива. И нашата перспектива зависи от това накъде ще тръгне той. Глобализацията, неограниченият поток на хора, стоки и капитали минаха своя пик. Растящото неравенство се вижда вече като опасност за съществуващата система дори от водещи представители на глобализирания капитал и се търсят различни посоки за преодоляването му – безусловен базов доход; предложението на Световния икономически форум в Давос за „морален капитализъм“, отчитащ интересите не само на капиталистите, а на всички заинтересовани субекти; предложенията на екосоциалистите; преразпределяне на богатството и пр. Тази тенденция ще бъде съпътствувана с нарастващо самозатваряне на държавите. Зад либералните идеологически славословения за „падането на Берлинската стена“ като „свободата“, е скрита реалността, че в 1989 г. в света има 15 стени, а сега те са вече 77. Наред с физическите стени тенденцията е на изграждане и на икономически стени, валутни стени, дигитални стени. Ще се увеличават държавните регулации и мита. Държавата в много по-електронизиран вариант ще играе активна роля. Ще стане възможно по-голямо преразпределение чрез затваряне на капитала в рамките на националните държави, или много по-голям контрол над него в наднационален план, премахване на бедността и намаляване на неравенството. Ще се води битка за интелектуализация – от изграждане и защита на човешки капитал до създаване и защита на интелектуална собственост. Държавите ще предприемат и реализират стратегии за развитие на дигитални технологии и дигитално общество. Оптимистичните перспективи на България ще дойдат, ако успее успешно да се впише в този процес със съответните стратегии и политики на развитие.

– А песимистичен?
– Песимистичният сценарий е свързан със системната криза на капитализма, който върви към неолиберален колапс. Светът завършва второто десетилетие на 21 век с глобална икономика, характеризираща се с нисък растеж и ниска инфлация. Всекидневно се говори, че сме в началото на дълга рецесия. Има спад на преките чуждестранни инвестиции, намаляваща международна търговия. Лихвите на банките са по-ниски от 5000 години насам. Световният дълг е по-голям отвсякога в историята. Централните банки са неспособни да стимулират растежа. От 2009 г. насам те са намалявали лихвените проценти общо 784 пъти и дали на икономиките над 12 трилиона долара от така нар. количествени облекчения, но това не спира рецесията. Големите кризи, олигархизацията и скокът на неравенството в историята на капитализма досега са се решавали по четири основни начина – войни, революции, колапс на държави, катастрофални пандемии, унищожаващи и преразпределящи голяма част от богатството.

Нашият гост
Проф. д. ф. н. Васил Проданов е преподавател в УНСС. Директор на Тракийския научен институт. Директор на Института за философски науки (1988-1992) и на Института за философски изследвания към БАН (1995-2010 г.). Автор на стотици научни публикации, излезли в България, САЩ, Русия, Германия, Франция, Испания, Холандия, Полша и много други страни в света. Автор на 21 книги, сред които “Познание и ценности”, “Биоетика”, “Биосоциални ценности” и др.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.