Проф. Георги Чобанов, основател на Стопанския факултет на СУ, пред „Труд“: Еврозоната за нас значи валутен борд на квадрат

- Проф. Чобанов, защо в уличния фолклор у нас статистиката стана неразделна част от добавката „стъкмистика“?

- Важно е да знаеш как да четеш данните. Това е голямото изкуство на статистиката. А защо „стъкмистика“? Може би защото хората се наслушаха на манипулативни интерпретации. На това да ги лъжат с помощта на официалната статистика. Има богата литература, посветена на тези процеси, описани надлежно. Всичко останало опира до лъжата, волна или неволна. В икономическия фолклор има три вида лъжи. Едната е грубата лъжа, която използваш без причина; втората е, когато си принуден да лъжеш, а третата е статистиката.

- Кой способ използват политиците?

- Манипулативния, който позволява прикриване на част от истината. Ето ви пример. Говори се, че бюджетът за 2016 г. е преизпълнен и имаме добър фискален резерв. Тогава защо се налага да взимаме заеми? Аз нямам отговор, а тези неща си противоречат.

- Напоследък стана модерна една политико-икономическа игра на мнения за падането на валутния борд в България. Кой иска да я играе?

- На този въпрос искам да ви отговоря с примера на Иванчо и Марийка, за да ме разберат всички ваши читатели. Единственият вариант Иванчо и Марийка да станат милионери без работа, а със спекулации, е като отменят валутния борд.

- Каква е схемата им?

- Много проста. Когато усетят, че отменянето на борда чука на вратата, двамата ще изтеглят по 2 милиона лева заем от някоя банка. Веднага го обръщат в евро и получават по 1 млн. евро кеш. След това кротко вкарват парите в някоя швейцарска банка и започват шумна кампания срещу валутния борд. За да го махнат, ще обясняват на журналистите колко лош е този механизъм, как задушава икономиката и е причина за по-ниски доходи. В кампанията ще включат и депутати. Те ще звучат в техния хор, който ще стане мощна музикална вълна, която с помощта на парламента ще махне валутния борд. След това започват кампания №2 - българският лев е много занижен и това спира износа. Заедно с тази музикална вълна започва бързо обезценяване, защото фиксираното сегашно положение 2 лева за 1 евро им пречи. И започва помпането, което се случи в края на 90-те години на миналия век - 1 към 3, 1 към 4, 1 към 5, 1 към 10... В един момент нещата стигат до 1 към 1000, спомняте си тези времена - 1000 лева стават 1 евро. Какво става с кредитите на Иванчо и Марийка от по 2 млн. лева, при положение че премахваме три нули? Дължат по 2000 лева на банките, а в Швейцария имат на влог по 1 милион евро. И никой не може да ни каже, че са направили нещо незаконно. Те вече са милионери.

- Това ли е обяснението за хората, които клатят валутния борд?

- Да, те всъщност искат да забогатеят чрез спекула. Напишете го, за да го знае целият български народ, защото пак някои искат да станат милионери за сметка на останалите. Преподавам на студентите си и се знае от всеки добър икономист.

- Защо не го казват?

- Защото искат да печелят от спекула. Един от най-големите спекуланти е Джордж Сорос. От икономическа гледна точка това не е нещо незаконно.

- Какво ще се случи с държавата?

- Едни ще станат милионери за сметка на много други, които ще изгубят всичките си спестявания. Това е преразпределение на парите. Най-мръснишкият макроикономически начин да вземеш от другите и да ги прибереш при себе си чрез инфлацията. Ако имаш 1000 лева, без значение дали ги държиш в банка, или си ги закопал в градината, след като мине инфлацията, ще имаш точно 1 лев. Това е издухване на парите.

- Това като го напишем, много хора ще си кажат „какво да правя с парите си“. Какво да им отговорим?

- Да се борят за запазване на валутния борд и стабилността на системата. Още Аристотел е казал - парите са обществен договор. Така че всичко зависи от обществото. Борбата не е за отделния човек, а за обществото. Като ми звънят приятели и ме питат: „Професоре, какво да правя с парите си?“, отговарям така: „Този път спокойно. Държиш ги където са - и толкова.“

- Колко близка е опасността Иванчо и Марийка да станат милионери на гърба на другите?

- Кампанията им този път няма да мине и те няма да станат милионери. Аз не искам да съм милионер по този начин. И няма да стана милионер. И хубавото е, че вече има много хора като мен, за които е важно на всички да ни е добре. Всичките ми ученици са зад мен през всичките тези 26 години на съществуване на факултета. Готови са да скочат. Няма да позволим българската икономика да бъде дестабилизирана отново. Идват нови хора, с нов морал.

- Това, което идва, добро ли е да управлява?

- Най-важното е да управлява качествен елитът. Проблемът е, че ние тук сега имаме квазиелит, псевдоелит. В световен мащаб нещата се развиват така, че и ние няма къде да ходим. Истината е, че валутният борд ни беше наложен и това, че някой се кичи, че бил бащата на валутния борд, са пълни измислици. Лично вицепрезидентът на Международния валутен фонд (МВФ) Майкъл Деплер дойде в България и начерта параметрите на валутния борд. И съвсем правилно. В Германия има правила, които са подобни на валутен борд. Всяка държава, която иска стабилност, спазва правилата. Валутният борд означава да не можеш да печаташ неограничено количество пари. Влезем ли сега в еврозоната, България влиза в още по-жесток валутен борд, където мърдане няма, и това трябва да е ясно на всички. Еврозоната значи валутен борд на квадрат.

- В изказванията на министрите от служебното правителство еврозоната и влизането в нея са на дневен ред. Какво означава за българина необходимият етап от пътя към еврозоната ERM II?

- Да се подготвим да влезем във валутната зона така, че да не пропаднем. Кога можем да пропаднем? Когато икономиката не върви. Брутният вътрешен продукт не може да се подобрява с финансови трикове, а с т.нар. икономика на предлагането, на развиването на производствените мощности. За престоя в чакалнята ERM II показателно е какъв е икономическият растеж на България и ако не можем да осигурим постоянен ръст на БВП, ще трябва да стоим там, докато го осигурим.

- Заложеният от Министерството на финансите среден ръст на БВП - 3% - през следващите няколко години достатъчен ли е?

- Това е минимумът. Има икономики като тази на Германия, например, които няма накъде да растат повече. Ние сме на ниско ниво, затова трябва да растем с по-голям процент – 5-6%; ако изкараме няколко години, ще цъфтим. Тогава можем да влезем в еврозоната.

- Как ще се промени икономиката, ако утре България стане член на еврозоната?

- Въвежда се еврото и това няма да позволи провеждане на каквато и да било монетарна политика. Не можеш да увеличаваш количеството на парите. Колкото са - толкова. И затова, ако искаш да си ги изкараш, ще трябва да работиш. Повишаването на заплатите ще е на базата на производителността на труда. Повече произвеждаш, повече получаваш.

- Как можем да излезем от положението „Европа на две скорости“, а ние сме в края на втората скорост?

- Моето дълбоко убеждение е, че в Европа липсват лидери, което се отразява и на по-малките държави като нас. Няма го Конрад Аденауер, няма го Шарл дьо Гол, двама гиганти, които създадоха идеята за Европейския съюз. Сега Германия и Франция са в дълбока политическа криза, която се отразява върху целия Европейски съюз.

- Каква е правилната позиция на България със скоростите, бежанците, храните и парите?

- Да следва националните интереси и да ги заявява, независимо пред кого. Но не трябва да правим нито проруска, нито проамериканска политика, а пробългарска.

- Как виждате България след 10 години?

- Много по-добре от сега. Виждам колко се промени България към добро след 1989 г., независимо от негативите. Разберете го, свободата иска активни хора. Когато си свободен, ти се грижиш сам за себе си, а не държавата. Джон Кенеди казваше: „Не питай какво държавата е направила за теб, а какво ти си направил за нея.“

 

Нашият гост

Проф. Георги Чобанов е основател на Стопанския факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски”. Дългогодишен декан, под чието ръководство факултетът стигна до първото място в областта на икономиката и стопанското управление според рейтинговата класация на министерството на образованието. Притежава докторска степен в област-та на естествените науки, доктор е на икономическите науки и професор по икономика. Чете лекции на над 1000 студенти по статистика, иконометрия, принципи на икономическия анализ, институционална икономика. Научните му изследвания са в областта на равновесието на стопанската система, разпределението на доходите, бедността, социалната и икономическата политика, новата институционална икономика.

Коментари

Задължително поле