Бюджетът на държавата отдавна плаче за необходимата консенсусна актуализация

Разговаряме с известния икономист проф. Боян Дуранкев за заявеното от премиера Борисов намерение да бъде приета изцяло нова конституция. До какво ще доведе този ход, ако въобще се случи? А също и за някои по-реални неща, като например необходимо ли е спешно да бъде променен законът за държавния бюджет на фона на нарастващите харчове поради епидемията от коронавирус. Дуранкев критикува остро и т. н. „Национален стратегически документ“, лансиран тези дни от президента Румен Радев.

- Проф. Дуранкев, първият ми въпрос е за заявения от Бойко Борисов „рестарт“ на държавата чрез изцяло нова Конституция, намаляване броя на депутатите от 240 на 120 души, ВНС от 400 на 280 души, промени в съдебната система и т. н. Вашият коментар?
- Нека да започнем така: възможно ли е при перфектна (както я разхваляват многобройните u „бащи“ и „майки“) Конституция да има лоши резултати в икономиката и обществото?! Или, казано по друг начин, при отличен Закон за движение по пътищата - да има катастрофи, ранени и загинали? Отговорът се налага за всеки интелигентен човек - важно е как тълкуваш и доколко спазваш правилата (писани и неписани - морални); следователно промените в Конституцията ще се направят предимно от фантасти и утописти. Както обичаше да се шегува Мечислав Шарган - за да стане още по-лоша, Конституцията трябва постоянно да се усъвършенства. Затова е важно качественото съдържание на промените, а не тяхното количество.

Пътьом да попитам, ще се предложи ли да има равенство на неприкосновеността на различните видове собственост - частна, лична и държавна? Сега само частната е неприкосновена, защо тя заслужава да е изключително облагодетелствана? А държавната включва подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати - ако те не са „неприкосновени“, управниците ще се утрепят да ги приватизират, концесионират и т. н., за да се прекръстят тайно с някой добавъчен лев в чекмеджетата! Затова не вярвам априори в мъдростта при сегашния кърпикожух на Конституцията.

Що се отнася до количеството на депутатите - дали да са 240 или 120 - това също не е правилният въпрос. Всъщност в парламента ни има 5-6 души - партийните вождове. По-голямата част от останалите „народни представители“ са мълчаливци, които неизменно подкрепят „мъдрите“ решения на съответния вожд. Най-вдъхновяващото е че част от тях не вземат думата, именно доказвайки се „партийни“, „еднолични“, а не „народни“ представители. Колкото и да се изменят конституциите, най-често се стига отново до правилото на Достоевски - конституцията е взаимна любов на Монарха към народа и на народа към Монарха. С корона или без корона, с джип или без джип.

- Да се върнем към реалността. Смятате ли, че е необходимо да бъде извършена корекция в държавния бюджет на България? Свидетели сме на доста извънредни и непредвидени в сегашния закон харчове, промениха се и ставки по ДДС...
- Всеки бюджет е със степен на несигурност - или в посока на преизпълнение (добрият вариант), или на неизпълнение. Въпреки че бюджетът е Богът на държавата (а у нас в момента Борисов е неговият пророк - той „раздава“ парите), на него не трябва да се гледа като на Библията - нищо в нея не може да се промени, може само да се тълкува по различен начин. Когато обстоятелствата се променят, бюджетът също трябва да маневрира. А през тази особена 2020 г. толкова много неочаквани неща се случиха и ще се случват, че е наложителна актуализация и може би не само една.

Светът, ЕС и България преминаха към намаляване на икономическия растеж след десетилетие на блаженство (очаквано); от някъде се появи проклетникът COVID-19 и икономиките се затвориха принудително (неочаквано); търговските скрити и открити войни продължават и се задълбочават (ту очаквано, ту неочаквано). Налице е икономическо сгромолясване (за големите икономики и 2-3% е катастрофа, а някои страни ще достигнат и надминат 10% на годишна база); безработицата лети към нежеланите върхове; доходите на голяма част от фирмите и гражданите намаляват; тези, които имат някакви натрупвания, минават към „диетичен режим“ и намаляват харчовете си и т. н. Или, както каза Уорън Бъфет, „само когато приливът се отдръпне, ние виждаме кой плува гол“. Да, в момента някои сектори на икономиката и част от домакинствата са в бедствена криза, а други (макар някои от тях още да не го осъзнават) са за заупокойна молитва, колкото и да ги „стимулират“ с двойна доза финансови „витамини“ (2 хапчета В6 правят едно от В12, според някои експерти).

- Каква е вашата рецепта?
- От бюджетна гледна точка е налице осезаем спад на приходите, но крайно необходимо допълнително нарастване на разходите! И това ако не е основание за анализиране, оценяване и приемане на коригиран бюджет, здраве му кажи! В такива особени времена изработването на държавния бюджет е изкуство - изкуство на равномерно разпределение на разочарованията, както се шегуваше Морис Станс - бившият директор на Бюджетното бюро на САЩ. Именно в условията на тази тежка социално-икономическа криза, която вероятно ще се разпростре върху бъдещето, и която изисква консолидирани усилия, политическото благоразумие изисква консенсусни решения - както при обсъждането на прогнозите и разчетите за актуализациите, така и при гласуването на необходимите промени.

Трябва на всички да стане ясно (чрез анализи и прогнози) кои сектори от икономиката ще се поддържат в „кома“, кои ще се насърчават към разширение на дейността си и къде и на кого няма да се помага. Същото се отнася и до финансово-икономическия статут на домакинствата - за кои е необходимо незабавно финансовото „хапче“, за кои да има само частично финансиране и кои имат достатъчно натрупвания и няма да се подпомагат. Освен това, ако се „пипат“ данъците, то това тяхно докосване трябва да води автоматично да актуализация на бюджета - двете неща вървят принципно едно с друго и едно чрез друго. Накрая, ако се вземат заеми или се премине към „изгребване“ на части от фискалния резерв, това не може да стане по едноличната воля на Зевс, а чрез мъдра обосновка на крайната необходимост - специалистите знаят, че от фискалния резерв могат да се погасяват заеми и да се финансира дефицит при приключване на бюджет, но не и да се плащат текущи разходи, които не за записани в Закона за бюджета. А всичко това вече се прави без санкцията на законодателя.

Общо взето, бюджетът на държавата отдавна плаче за необходимата консенсусна актуализация. Може и да плаче, но няма кой да го утеши и коригира! Бившият министър на здравеопазването и настоящ финансов министър Кирил Ананиев, както и подчиненото му Министерството на финансите, са с достатъчна експертна компетентност да подготвят и анализа, и прогнозата, и оптималния вариант на актуализацията на бюджета, но се бавят. Предполагам, че до 21 август 2020 г. министърът на финансите ще изготви предварителната оценка на основните макроикономически показатели за периода 2020-2023 г., както и ще внесе проекта за актуализация на бюджета. Със сигурност ще подскаже и необходимото преразглеждане на данъчната политика за 2021 г., а такава се налага.

- Къде е тук мястото на опозицията?
- В момента БСП „отстоява“ опозиционността си от ГЕРБ и неговите миниатюрни сателити и е готова да реже герберските проекторешения, за да вдига шум и пушилка - къде правилно, къде неправилно (понеже партията на социалистите няма вариант за актуализацията на бюджета). Трябва да я разберем - в партията се води битка на „живот или смърт“ кой е по-най-анти управляващите, ще се избира „лидер“. Уж опозиционното ДПС, въпреки че успешно се замогваше при управлението на „гражданите за европейско развитие“, сега ще прилага успешната тактика на лисицата, защото не знае кой ще управлява „утре“. Президентът едва ли ще изпита емоционално задоволство да подпише актуализиран Закон за бюджета, внесен от „мутрите“, вероятно ще го върне, намирайки негови досадни кусури (със сигурност ще има такива!). Не ни стигаше икономическия спад, не ни стигаше и коронавирусът, та в момента сме и в най-тежката политическа криза след 1990 г., а на хоризонта се задават черни облаци, в които се крият „бели лебеди“ (дългова криза).

- За да станат обаче промените законни, трябва да има парламент. А той не можа да се събере миналия четвъртък, поради липса на кворум. Защо се случи това?
- Парламентът уж е жив, само дето малко е умрял. Жив е, понеже народните избраници, които са слепени в политическите си партии, ваканцуват, ходят от време на време на работа и си получават високите доходи, докато се дразнят един-друг. Мъртъв е, понеже не е способен и отговорен да взема точно в този момент точно необходимите решения, ако не консенсусно, то поне с ясно мнозинство. Но и тук има едно голямо „Но...!“. Високомерието на болшинството (ГЕРБ и сателити), със сигурност „централно оформено“ от техния Зевс, не позволи да се пристъпи към пореден опит за „стискане на ръцете“ с опозицията. Зная, че не е приятно да влизаш там, където уж „Съединението прави силата“, особено когато протестърите са ти подготвили вкусен омлет, но моралът и мъжествеността (и женствеността, разбира се), изискват в този момент да преглътнеш неприятностите. Болшевишкото (болшинството диктува!) начало може и да изглежда печелившо, но се налага да чуеш и аргументите на опозицията (поне да чуеш, може и да има нещо полезно в тях). Очаквам ГЕРБ сега да „върнат топката“ с извънредна сбирка за актуализация на бюджета. Трябва да стане на всички ясно: който държи властта и бюджета на държавата, който разпределя финансовите потоци, той е управляващата класа! А новата „управляваща класа“ може да гътне всеки олигарх, който се мисли за недосегаем.

- Явно заплахата от пандемията на COVID-19 и заплахата от протестите и блокадите накараха премиера и правителството да развържат кесиите. Това правилен ход ли е, или е малко закъснял? Кой трябва да е правилният според вас?
- Радарът на нашия поглед страда от известното „негативно изкривяване“ - склонни сме да се фокусираме повече върху недостатъците и грешките, отколкото върху добрите неща в решенията. Да, някои решения на Борисов и министрите му издават ясно паническите страхове както от коронавируса, така и някой да не остане недоволен от финансовите порции. Но кой не беше паникьосан в началото на кризата, освен моят приятел доц. Мангъров?! Затова и ту се затваряше, ту се отваряше някой сектор; затова се дават на всички пенсионери по 50 лв. отгоре (при минимална пенсия от 250 лв. това е сериозно увеличение - 20% прираст, но при 1200 лв. са жалките 4%, общо 318 млн. лв. - кому беше нужно, освен на най-бедните?). Над 210 млн. лв. се заложиха за насърчения на туризма, но какъв ефект ще имат те?! 100 млн. лв. отпусна кабинетът по бюджета на МОН за саниране, ремонт и обзавеждане на студентските общежития, както и за увеличаване на студентските стипендии, но ако есента продължи електронното обучение?!

Въобще, имаше поредица от решения, които заслужават разбор, поощрение или критика. По-дръзките и по-мъдрите решения на „еталонните страни“ от ЕС (пък и не само в него) бяха подпомагане на всички граждани, които реално се нуждаят (безработни, за наеми, за ипотеки и т. н.), както и на съществените сектори (здравеопазване, образование, вериги на доставките, селско стопанство и хранително-вкусова промишленост, фармация и средства за лична защита и т. н.) при най-строго спазване на противоепидемичните мерки. И не може да не похвалим решенията за подкрепа на семействата с деца и повдигането на детските добавки. Всъщност това бяха най-важните решения - няма нищо по-безценно от нашите малки граждани!

- Същевременно президентът Румен Радев инициира чрез своя Стратегически съвет представянето на „Национален стратегически документ“. Вие излязохте с остра критика към този документ. Бихте ли се обосновали защо?
- Този „Национален стратегически документ“ от 15 страници е рожба на Стратегическия съвет от 10 души (на човек по страничка и половина), функциониращ от 18.03.2019 г. Известно е, че отдавна се очакваше синтезиран проект на стратегия от този съвет, добре е че най-накрая тази миниатюра се появи. Заглавието обаче подвежда - всъщност това не е проект на стратегия, а само щрихи от първата от трите части, „диагнозата“ на състоянието. Стратегия още няма. Бедата на тази миниатюра е, че в нея не личи да е използван системния подход. Всяка бъдеща стратегия трябва първо да диагностицира (1) демографската система и социалните процеси, (2) икономическата система; (3) природната система; (4) системата на услугите (образование, здравеопазване и култура); (5) системата на науката; (6) участието на страната ни в системата на европейското и международното разделение на труда.

За прецизност на разсъжденията е необходим един по-дълъг времеви ред на показателите - 2000-2020 г., за да се прецени как е въздействала интеграцията („кохезията“). Това е абсолютният минимум за всяка една бъдеща стратегия, твърдят специалистите по прогнозиране и стратегическо планиране. Е, всичките тези неща са в „диетични дози“, в насипно състояние и не предполагат съществени изводи за бъдещето. Едва ли и президентът е изпитал задоволителна наслада при нейния прочит. Но на базата на такъв анализ няма как да се появи защитима стратегия.

- Имате ли усещането, че като че ли тъпчем, маршируваме на едно място. Едни са посланията от джипката, други от „Орлов мост“, трети от опозицията в лицето на БСП. Какъв трябва да е според вас изходът от сегашната ситуация?
- Каквото и да стане - а то ще стане, губи ми се не само какво може да се очаква „на другия ден“, но и още днес. Въпросът е не да се смени „караулът“, а да се смени системата, която ражда огромно неравенство, безнадеждност и омраза у милионите (сравнително) честни и достойни български граждани. А че най-често назоваваните лица ще трябва да си ходят, вече го знаят и отвъд Околовръстното шосе.

Нашият гост
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г.- професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.