„Лудогорец“ предпазлив на трансферния пазар (ИНФОГРАФИКА)

На 13 декември 2018 да почерпят

Британският премиер Тереза Мей печели вота на доверие в парламента

Емигрантът Роман е първият мъж-финалист във „Фермата“

Чарли Шийн една година не е близвал алкохол

Джендър и футбол – най-търсени от българина Нито една личност в родния списък

„Роди се звезда“ поведе в номинациите на Гилдията на филмовите актьори

Пред срив са психиатричните грижи в България Пациентите се лекуват при тежки битови и хигиенни условия, нарушават се основни права

Тереза Мей се оттегля като лидер на консерваторите преди изборите през 2022 г.

Айфеловата кула угасва в полунощ в памет на жертвите от Страсбург

Заснеха бившия македонски премиер Никола Груевски да се разхожда в Будапеща (СНИМКА)

Търсят сенчеста армия в Бундесвера Мистериозният Ханибал е начело на десни екстремисти

Зам.-държавният секретар на САЩ идва в София Джон Съливан ще обсъди енергийната диверсификация

Три години затвор за бившия адвокат на Тръмп Майкъл Коен, плащал на жени да мълчат за връзките им с президента

Преференциите за вота ще започват от № 100 Промените за машинното гласуване минаха със 115 гласа „за” на първо четене

Проф. д-р Виолета Йотова, ръководител на Първа детска клиника в УМБАЛ „Св. Марина“, пред „Труд“: Опасни митове рушат здравето на децата Ако хлапето расте с по-малко от 4 см на година, търсете еднокринолог

Детски ендокринолози от УМБАЛ “Св. Марина” във Варна стартират национална кампания за ранна диагностика и лечение на деца с нарушен растеж За рисковете, които крие ниският ръст при подрастващите, за модата, наречена „дизайнерски деца” и за опасните митове, свързани с храненето им, разговаряме с проф. д-р Виолета Йотова, която е ръководител на Първа детска клиника и директор на варненския експертен център по редки болести.

– Д-р Йотова, какво ви накара да започнете кампанията за лечението на отклоненията в растежа на децата?
– Работим по проекта GrowInform от миналата година. Започнахме инициативата като регионална, но поради големия интерес тя прерасна в национална. Провокира ни фактът, че нарушеният растеж се смята за козметичен проблем, а той често е белег за редица заболявания. При ранна диагностика повечето са лечими, но практиката ни сочи, че хората търсят помощ твърде късно, когато само можем да плачем заедно с тях и няма как да помогнем. Първоначално чрез Варненското дружество по ендокринология започнахме с проект за ранен скрининг сред личните лекари. Научихме ги правилно да теглят и мерят децата, защото истината е, че само 5% правят това съвестно. Направихме и програмен продукт, който при нанасяне на данните за ръст и тегло дава сигнал, ако има отклонение в нормата на растеж. Оказа се обаче, че няма ефект, защото хората не идват на консултации. С много труд идентифицирахме само 4-5 пациенти, като при повечето нямаше шанс за терапия. Затова сменихме тактиката и създадохме GrowInform. Направихме пътуващи клиники, страница във фейсбук и сайт с калкулатор, чрез който лесно родителите могат да се ориентират има ли проблем детето им. Така темата стана модерна и от март миналата година имаме голям успех. Дотук сме прегледали 146 деца от 10 града, като при 52 бяха засечени отклонения в растежа. Вече ни търсят хора от цялата страна. Горда съм с колегите си ендокринолози от цялата страна, защото в това объркано време ние работим по едни и същи алгоритми и заедно за каузата – да открием навреме пациента и да го лекуваме, за да е здрав, когато стане на 15-16 г. За година успяхме да снижим и възрастта за диагностика с 3 г. до 8 и половина години. Но оптималната е 5-6 години. Установихме, че ефективна диагностика се прави само в София и Варна, докато в Централна България тя почти липсва. Затова от идната година в Плевен и Пловдив ще бъдат създадени специализирани комисии за лечение с растежен хормон. За да са на нужното ниво, започваме програма за обучение  ”Партньори за растеж”, която ще се провежда в цялата страна под егидата на Българската педиатрична асоциация.

– Какви болести издава ниският ръст на детето? Какво трябва да знаят родителите му, за да потърсят помощ навреме?
– Ниският ръст може да се дължи на редица  хронични заболявания – неоткрити вродени сърдечни пороци, болести на стомашно-чревния тракт, целекия, т.е. непоносимост към глутен. Изследвания показват, че растежът на детето се засяга 4-5 г. преди клиничната изява на целекията. За щастие тя  засяга много малък процент от населението. За родителите е важно да следят къде се намира детето им спрямо връстниците си. Ако за 1 г. няма промяна в номера на дрехите и обувките му, значи има проблем. Също и ако майката и бащата са високи, а то е нисичко. Извън пубертета нормално децата растат между 4 и 6 см на година. Ако не е така, родителите незабавно трябва да потърсят ендокринолог, тъй като растежът е ограничен във времето – от зачеването до завършването на пубертета. При момичетата времевата граница е до 1-2 г. след първата менструация, а при момчетата – след мутацията на гласа.

– Търсят ли ви родители с нисък ръст, които искат децата им да бъдат по-високи?
– Да. Това е правилно, защото понякога възрастните също са имали дефицит на растежен хормон, без да са били наясно с това. Но не е задължително ниският ръст да се дължи на патология. Срещаме и друга категория хора, които искат да лекуваме децата им с растежен хормон за красота, въпреки че са здрави. Тази практика на т.нар. дизайнерски деца е много вредна, защото наднормените нива на растежен хормон водят до по-ранен и бурен пубертет, който затваря костните фуги. И ефектът е обратен на желания. Обясняваме това на родителите с комплекси, но някои не се вслушват. Макар и трудно намират и купуват растежен хормон, който дават децата си, само и само да станат по-високи. В цяла Европа това дизайнерство е забранено като неетично и опасно.

– А високият ръст? Той може ли да издава здравословен проблем?
– И той се нуждае от оценка, защото може да е белег на редица синдроми, които засягат сърцето, умственото развитие и др. Ако от първи до трети клас детето расте много бързо, може да става дума за ранен пубертет. Това състояние трябва да се лекува, защото нарушава качеството на живот, а може да е белег и за опасни образувания. Затова родителите трябва да наблюдават момиченцата до 8 г. и момченцата до 9 г. за признаци на ранен пубертет – например, увеличени гърди, окосмяване. Помощ трябва да се търси и ако момичето до 13, 5 г. и момчето до 14 г. не са влезли в пубертета.

– Проблемите на растежа са в категорията на редките болести. Колко деца засягат те?
– Вроденият дефицит на растежен хормон засяга около 1 на 15 000 деца, докато общите болестни отклонения в растежа се срещат при 1 на 2000-3000 подрастващи. У нас няма точна статистика и заради факта, че голям процент от пациентите остават неоткрити. В България лекуваме около 200 деца с дефицит на растежен хормон, а други близо 400 просто не са диагностицирани. Думата хормон плаши хората. А хормоните са най-прекрасните неща в тялото ни, защото осъществяват бързата връзка между отделните му части и овладяват метаболизма и емоциите ни. Растежният хормон е важен за метаболизма на мазнините, за продължителността на живота, за мускулната сила, която при децата влияе и върху интелектуалното развитие. Затова вече е хит и сред възрастните, които са пристрастени към трупането на мускулна маса. Те обаче злоупотребяват с този хормон, което е опасна мода.

– Като заговорихме за модни тенденции, нека да отбележим забраната за пиене от чешмата. Много родители дават на децата си само бутилирана вода. Полезно ли е това?
– Майките и бащите трябва да са наясно, че минералната вода е вредна за всекидневна употреба. Трябва да пием водата, в която животът се е зародил – изворната, а у нас тя тече от чешмите.

– Много родители са убедени, че редовната консумация на варовита чешмяна вода може да докара камъни в бъбреците. Основателно ли е това притеснение?
– Не. Водата влиза в стомашно-чревния тракт и се резорбира там. Ако е силно варовита, можем да получим запек, но не и камъни в бъбреците. Те се образуват по-скоро от малката консумация на вода. За съжаление, много хора у нас вярват на опасни митове, които рушат здравето.

– Защо се случва това – от незнание? Или защото интернет формира общественото мнение?
– Защото нямаме никакви сериозни предизвикателства в ежедневието си. Не сме заплашени от катастрофални природни бедствия, глад и война, сериозни епидемии, затова се занимаваме с митове и със скандали. Човечеството обича проблемите и когато няма сериозни, си ги измисля.

– А вегетарианството? Веганството? Какво ще кажете за тях?
– Човек е всеяден. Решението да станеш вегетарианец е състояние на психиката, не на тялото, защото не съм чула в природата да има лъвове, които да пасат трева. Не препоръчвам на родителите да налагат вегетарианството на децата си. Притокът на белтък от животински произход е незаменим за подрастващите, протеиновите блокчета не са ефективен заместител. Не считам обаче, че този модел е масов. Хората, които го практикуват, просто са по-гръмогласни като всяко малцинство, което иска да наложи начина си на живот на другите. Но за веганството и суровоядството съм категорична, че са опасни за децата, защото силно нарушават имунната им система. Имаме фатални случаи от банални инфекции, които се дължат именно на такъв рестриктивен хранителен режим.  През последните години сме свидетели и на преекспонирането на друг мит – за влиянието на пилешкото месо върху хормоналния статус на децата.

– Има ли хормони в пилешкото месо?
– От началото на 90-те години на миналия век в смеските за животни няма никаква хормонална добавка. Ако днес производител реши да дава хормони на пилетата си, за да станат по-тлъстички, трябва да си го купи от аптека, а това би оскъпило рекордно продукцията му. Произходът на мита за натъпканото с хормони пилешко се корени в европроучвания от 90-те години за т.нар. вещества от околната среда, които имат сходен строеж с половите стероиди и могат да излъжат организма, който да започне по-рано пубертет. Те продължават, но не е открита връзка с месото, а с производството на петролни деривати и продукти. У нас обаче неистината се повтаря през 3-4 г. в жълтата преса. Ефектът е, че родители вадят пилешкото от менюто на децата си абсолютно погрешно. Забавя се и диагностиката на ранно пубертетно развитие. Най-много ме е яд, че и лични лекари препоръчват на пациентите си да не ядат пилешко. Ще дам конкретен пример с момиченце на 4 г. пред прага на менструация, което лекуваме. Родителите му признаха, че преди да потърсят помощ са опитали да овладеят състоянието, като са спрели да му дават пилешко и млечни продукти. Това не бива да се случва. Чрез хранене не могат да се коригират неща, които се случват в организма след втората година. Тогава детето трябва да яде всичко в нормални количества.

– Различни проучвания сочат, че все повече българчета са с наднормено тегло. Какво ще кажете по този въпрос?
– В момента проучваме деца от 1 до 3 г., а през 2012 г. правихме изследване по европейски проект сред 5-годишните. То показа, че 7% са затлъстели, а 14% са с наднормени килограми, тоест всяко пето дете в тази активна откъм движение възраст има отклонения в теглото. Преди 15 г. нямаше такова нещо. Проблемът се появи, след като обществото се замогна. Той не е валиден само за България, световен е. Напоследък все по-често се чуват мнения, че са нужни политически мерки, които да ограничат висококалорийните храни. Не съм привърженик на тази теза, защото има пример с провала й при сухия режим в САЩ. Просто трябва хората да са информирани. Да знаят, например, че в пакет солети има калории колкото в 4 филии бял хляб. Да са наясно, че и соковете, дори фрешовете са калорични храни. Свикнали сме да не броим напитките за храна, а трябва. Няма как едно дете да пие по 2 л сок дневно, да яде сладкиши и да израсте здраво. Родителите трябва да скъсат с порочната практика да прекарват имането си през стомасите на децата си. И да са отговорни както към тяхното, така и към собственото си здраве.  Личната отговорност обаче се възпитава със санкции. Развитите страни са си решили проблема така. Смятам, че и у нас е време това да се случи, както стана с пътните глоби. Не ходиш на профилактичен преглед, плащаш санкция.

– Дайте съвет, какво трябва да е дневното меню на един ученик от началния курс?
– Задължително е да се храни 4 пъти дневно. Закуската трябва да съдържа протеини, а обядът да е по-лек – едно ястие с вода и плод, а не супа, основно и десерт, каквито се сервират в училищните столове. Следобед е нужна въглехидратна закуска – чаша чай с мед, сладкиш, плод или намазана филия. И вечеря, която да не е твърде късно и да е без телевизор и таблет. Най-доброто питие за детето е водата. Полезни са чаят, айрянът и млякото, но когато ги сервираме, трябва да намалим леко порцията, защото в тях има калории. Противник съм на даването на пари за закуска на малките ученици. За 5 лв. те си купуват 5000 килокалории, които са двойно повече от нормалното. По-образованите хора вече обръщат внимание на този проблем, нужно е обаче и училищните власти да прегърнат идеята.

Нашият гост
Д-р Виолета Йотова е завършила медицина във Варна през 1988 г., като отличник на випуска. Специализира педиатрия и ендокринология. Професор е по педиатрия. Председател на Държавната комисия за присъждане на специалност по детска ендокринология. Ръководител на Първа детска клиника в УМБАЛ “Св. Марина”. Директор на Варненския експертен център по редки болести. Председател на УС на Съюза на учените във Варна.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Бравосъ на госпожа докторката Йотова,много хубава и правилна статия! Така е.

  2. Пилешко без хормони????? Да, но само домашно гледано! Проф.Йотова не го знае????

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.