Над 4 вирусни инфекции годишно издават отслабнала защита

Както периодично се изследват другите кръвни показатели, така трябва да се прави и профилактично изследване на имунната  система, препоръчва проф. Елисавета Наумова, дмн, национален консултант по клинична имунология, началник на Клиника по клинична имунология и ръководител на Национална публична донорска банка за стволови клетки и костен мозък към УМБАЛ „Александровска“.

„Различни клинични белези и симптоми подсказват за нарушен имунитет. Обикновено са свързани със заболявания на горните дихателни пътища и с честотата на тези инфекции. Ако при децата са повече от 8 за година, а при възрастните повече от 4, това е сигнал, че имунитетът е отслабнал.Тук се включват и вирусни инфекции, които могат да създават дискомфорт през цялата година. Има значение също дали те се овладяват за няколко дни и дали водят след себе си усложнения. Тоест при чести инфекции, протичащи по-тежко от обичайно, които не могат да се излекуват напълно, или предизвикани от бактерии, които обикновено живеят кротко в тялото ни, но изведнъж стават болестотворни, това е сигнал, че има промяна в имунната система“, алармира проф. Наумова.

Как е изградена нашата „бойна армия“

Иимунната система е комплексна структура, която включва централни и периферни органи. В централните се зараждат и обучават клетките на имунната система. Белите кръвни клетки например се зараждат в костния мозък, част от тях узряват там, след което се заселват в периферните лимфоидни органи като вече обучени клетки. Т-лимфоцитите пък преминават в тимуса, друг централен имунен орган, където се обучават да разпознават своето от чуждото, да не атакуват собствените тъкани, а да проявяват агресивност само към външни патогени.

Периферните лимфоидни органи са по-многобройни – лимфните възли, слезката и най-голямата като повърхност система – мукозната имунна система (тя включва лигавиците на различни органи - стомашно-чревен тракт, дихателна система).

Клетките, които се зараждат в костния мозък и  се обучават на различни места, са друг компонент на имунната система. Извършват своето действие в периферните лимфоидни органи (най-често в лимфните възли или мукозната система). Те произвеждат цитокини, интерлевкини, които от една страна действат на клетките, които ги произвеждат, а от друга, осигуряват взаимодействието с другите клетки в имунната система. Така се поддържа равновесието (хомеостазата) на организма и той успява да се пребори с външните въздействия, които може да са със или без клинична изява.

Клетките имат памет

Разбираме, че сме се срещали с някой вирус, след като се изследват антителата срещу него - това е възможно именно защото имунната система има памет. Това й помага да реагира при следващо нашествие на този патоген.

Имунният отговор е два вида – вроден, който е неспецифичен към различните „нашественици“. В него участват различни органи и системи като кожата и лигавиците, секрети от жлезите, които се борят с микроорганизмите. Вторият е специфичен, на придобитата имунна система, която има памет и която се справя специфично с патогените.

Имунната система има и друга функция – да следи и да се справя с излезли от контрол клетки в организма, които могат да причинят различни онкозаболявания.

Хроничното възпаление изтощава имунната система. Когато не е клинично изявено, то не може да бъде диагностицирано и лекувано. Проучвания в тази посока, например за отслабване на имунитета с възрастта, показват, че по-старите хора имат по-слаба имунна система. Причината е т.нар. провъзпалителен профил на клетъчните елементи, които участват в имунната система. Това означава, че силният имунитет се справя с хроничните инфекции, които може и да не дадат клинична изява. Но в периоди, когато се появят и други фактори, като по-чести вирусни заболявания и използване на различни медикаменти, те временно понижават защитните сили на организма. В тези ситуации  вирусите, които си живеят кротко в тялото ни, могат да се активират частично или напълно, при което те постоянно държат имунната система в активно състояние, за да не се получи разболяване. Това я изтощава и води до натрупване на клетки, които са в последния стадий на активността си, докато по-младите и бързо реагиращи на нови антигени, с които организмът не се е срещал, намаляват. Ето защо целта е да се предотврати хроничното изтощаване на имунната система. Налага се това да се прави профилактично, за да се съхрани тя.

Модерните вносни храни и добавки не са най-доброто

Рационалното хранене с разнообразни продукти е важно за имунитета, подчертава проф. Наумова. Не бива човек да се лишава от едни, а да набляга на други, което се прави при много  диети. Това налага внимателно да се подхожда към режимите, които препоръчват различните специалисти.

Добре е да се използват продукти, които се раждат и отглеждат у нас. Естествено е през зимата да се консумират по-мазни храни, от които организмът има нужда. Както и да се включват в менюто повече от грудковите зеленчуци, които осигуряват необходимите минерали и витамини. Консервираните плодове и зеленчуци запазват до 30-40% от качествата си и са по-добри от тези, които се отглеждат в оранжерии и съдържат доста допълнителни вещества, които не са полезни за организма.

Модерните вносни храни и хранителни добавки не винаги са подходящи за нас. Да не се прекалява с т.нар. имуномодулатори и имуностимулатори, което може да има и обратен ефект. Почивката не бива да се пренебрегва и е добре човек да се научи да слуша тялото си, обобщава проф. Наумова.