Проф. Иво Петров, национален консултант по кардиология, пред “Труд”: Време е да създадем „защитен вал“ чрез масови тестове

Проф. Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и “Здравен мениджмънт”. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечносъдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2010 г. е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултант по Инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ “Св. Климент Охридски”. На местните избори бе избран за общински съветник от ГЕРБ в СОС, а по-късно стана и зам.-председател на Столичния общински съвет.

- Лечението с Хлороквин и Азитромицин ли е най-популярното при COVID-19, проф. Петров?

- Да, бих казал, че това е най-стандартното и най-евтиното лечение. Има други схеми с моноклонални антитела (mAb или moAb), които разбира се са много по-скъпи и степента на доказаност и на едното, и на другото е еднаква. Според строгите критерии нито един от тези медикаменти няма рандомизирано или казано иначе - сравнително проучване. От времето на инфекцията на SARS показаха действието на някои от сега тестваните медикаменти, а знаем, че COVID-19 е много сходен на SARS. Става дума за медикаментите Хлороквин - класическо антималарийно средство или Хидроксихлороквин - едното е производно на другото. Най-ценното е, че дори и вирусът да влезе в клетката, тези медикаменти така променят процеса на репликация, че вирусът, който е продуциран от нашата клетка, е леко дефектен.

- Антибиотичното лечение с Азитромицин е също стара практика, нали така?

- Апелът ми е хората да не се самолекуват, а да се обръщат към лекари. Отдавна е известен като медикамент, има го и в аптечната мрежа, защото е с много нисък процент на усложнения, има много голяма ефикасност при сезонните бактерии в есенно-зимните и пролетните сезони.

- Като Хеликобактер, примерно?

- Да, точно. Азитромицинът има ефекасност и при някои големи вируси от типа на коронавируса, т. нар. РНК-вируси. Ако трябва да бъдем честни, данните са от практиката, те са емпирични. Няма строги категорични сравнителни проучвания. Но данните от практиката на френските колеги от Института по заразни и тропически болести в Марсилия показаха, че има взаимодействие не само относно вируса на COVID-19, а също така и за някои придружаващи инфекции. Немалка част от хората, които имат тежка COVID-19 инфекция, те ще имат и инфекция и с други вируси и други респираторни бактерии. Така получаваме двоен синергизъм - първо между Хлороквин и Азитромицин спрямо самия COVID-19 и в същото време има допълнителен ефект спрямо последващи инфекции. И в двата случая се касае за медикаменти, които са утвърдени за друго класическо лечение, а сега им търсим ново действие. В историята на медицината има много такива случаи. Най-големият пример е със Силденафил, популярен като Виагра. Първата индикация на виаграта е против белодробна артериална хипертония, като в момента в нашата практика продължаваме да използваме този медикамент. Намаляването на сексуалната дисфункция е допълнителното му действие. В момента нямаме панацеята, но имаме различни медикаменти, които намаляват вирулентността, да намаляват възпалението, да скъсяват тежкия период на белодробна дихателна недостатъчност. Само една част, не много голяма, имат тежки симптоми - около 5 процента. Придоби популярност използването на серум, който вече са оздравяли. С идеята, че в този серум има такива антитела, които убиват вируса. Другият вариант е да се внесе в заболелия организъм плазма, която вече е натоварена с антитела, които не са специфични за този вирус, но подпомагат организма на реципиента да произведе точно такива специфични антитела. Има различни методи и стратегии, които да подпомагат пациента, който е заболял тежко. Ние сега си мислим много за медицинските последствия, но реално погледнато икономическите и социалните последствия биха били катастрофални. Адмирации за това, което се взе като мерки, нямаме епидемия реално, но в същото време трябва да помислим за следващите 10-15 дни. Да установим хората, които могат да ни служат като щит на обществото. Т. е. на тях да им бъде позволено абсолютно целенасочено да възстановят нормалната си професионална дейност, за да могат хем да ни пазят, хем да се възстанови живота в държавата. Не може така да продължава до безкрай.

- Но това може да стане само с масови тестове, така ли е?

- Точно така. Масови, доказателни, надеждни кръвни тестове, които да докажат със сигурност кои хора вече имат изработен имунитет и не са опасни нито за нас, нито за себе си.

- За съжаление все още май няма такава нагласа.

- Точно казано - за съжаление. Според мен е крайно време да се помисли в тази посока, защото като помислим сега, най-вероятно ще можем да го правим не по-скоро след 15 дни. Все пак тези тестове са необходими на много други държави. Този ход трябва да бъде планиран и стратегически обмислен. Бих казал прагматично, а не егоистично - хората, професиите, от които зависи функционирането на държавата, трябва да бъдат целево изследвани. И тези, които вече имат изграден защитен механизъм от антитела, да им бъде позволено да си извършват свободно професионалните задължения. Това са полиция, лекари, медицински персонал, оператори на електростанции и др. Да не ми се сърдят политиците, но политиците сега не са в акцента. В момента не е важно какви политически възгледи имаш, а колко си ценен за обществото, за да може то отново да заработи.

Коментари

Задължително поле