На 20 ноември 2018 да почерпят

2500 евро/кв. в най-желания жилищен район на София В центъра има сделки за 2000 евро/кв.м.

Жълт код за сняг и поледици в осем области на страната утре

Владо Николов се завръща във „Фермата“

Жалко! Националният стадион остана празен за мача на годината

Магнитски може да е бил отровен

Четиримата пострадали при дерайлирането на влака са без опасност за живота

Алергии мъчат 40% от българите Случаите на белодробна недостатъчност зачестяват

Трети сме в ЕС по пренаселени квартири Това е основа за сериозно развитие на пазара през следващите години, смятат брокери

Двама полицаи пострадаха при катастрофа с патрулка в столицата

Армията иска оферти за нови кораби Седем държави се включват в търга

Памела Андерсън се обиди на премиер

Университетската болница в Стара Загора остана без парно

Този протест отдавна не е на майките Той е на една болна жена, която продаде душата си, бог знае на кого, написа една от лидерките на протеста

Шофьор разби с юмрук прозореца на кола след спор за предимство

Проф. Иво Петров, национален консултант по инвазивна кардиология, пред „Труд“: Поне 100 болници трябва да бъдат закрити Има болници, в които лекарите са повече от пациентите

Покрай празниците едно скандално решение на надзора на здравната каса не получи очакваната гневна реакция. Мнозина доктори не бяха разбрали, че НЗОС реже парите за медицински консумативи, а те ще трябва да искат от пациентите да доплащат за нещо, за което преди не са плащали. Как решението на НЗОК ще рефлектира върху болниците, докторите и пациентите питаме националния консултант по инвазивна кардиология проф. Иво Петров. Той отговаря и на въпросите на „Труд“ за необходимите реформи в здравеопазването, които ще подобрят достъпа на болните до лечение.

– Проф. Петров, какви ще са следствията от решението на надзора на здравната каса за намаляване цените, които НЗОК плаща за импланти и други медицински изделия?
– Намаляването на реимбурсацията на някои импланти ще доведе до лимитиране на възможностите за лечение на много пациенти. Ще се разшири кръгът от болни, които няма да могат да бъдат лекувани без доплащане. За съжаление, доплащането става правило. Това можеше да се въведе преди години. Трябваше да се въведе хибридна система. Тъй като това не се случи навреме, сега ще се въведе по най-драстичния начин – чрез директно доплащане. Директното доплащане не е правилният начин. Но явно нашата система изисква някакъв вид доплащане и това е ясно на всеки, който е имал директен досег със здравната система. Сблъсквал съм се с това и аз, и на мен ми се е налагало да доплащам когато баща ми беше доста тежко болен. Не съм имал нищо против да доплатя, защото ми е ясно, че системата има финансов дефицит. И този финансов дефицит води до доплащания. Те трябва да се направят обаче систематично, принципно и на бяло. Трябва да има възможност фондове, фондации, здравноосигурителни фондове да помагат на касата, която явно не може да финансира нашето здравеопазване.

– Нямаше ли да е по-нормално да се въведе допълнително здравно осигуряване или застраховане?
– Това трябваше да се направи още преди 4-5 години, когато имаше обсъждане в тази посока, защото още тогава беше ясно, че системата страда от недоимък. И на фона на недоимъка имаме болници повече, отколкото ни трябват. За съжаление, в тези повече болници най-често не се извършва модерен тип лечение, което принуждава пациентите да ходят в чужбина.

– Кой пази монопола на здравната каса?
– Нямам представа. Но е ясно, че така повече не може да продължава. И е повече от ясно, че трябва да бъде въведен хибриден модел здравеопазване, какъвто има в повечето европейски страни, т.е. има един социален стълб – така е във френския модел, в японския… При нас НЗОК може да играе ролята на въпросния социален стълб. Разбира се, не е задължително при нас да е като във Франция – социалният стълб там е 70 %. При нас би могло тези проценти да са 75 или 80, защото българинът не е богат сам да се осигурява допълнително някъде на много високи цени. Това трябва да бъде въведено, не само заради доплащанията в болниците, а и защото личното самоучастие ще доведе и до по-строг контрол върху изразходваните средства. Или както аз казвам на колегите в министерството и в касата, че личните 20 процента, ще контролират 80-те процента. Според мен трябва да се въведе такава система, при която да не може да бъде извършвана една манипулация, интервенция или изследване ако не са изпълнени двете компоненти – т.е. и здравната каса и фонда оторизират за извършването на конкретна процедура, ако разбира се е планова, а не спешна.

– Ще ви върна отново към решението на здравната каса, което влезе в сила от 1 април. Остана ли някакъв стент, за който пациентите няма да доплащат?
– Касата е редуцирала нивата на реимбурсация на много неща – на клапи, на стентове, на пейсмейкъри, на изкуствените сърца, на високотехнологични устройства. Списъкът е огромен. Редукцията на плащане от касата за част от изделията не е драматична и няма да доведе до сътресения. Няма какво да се лъжем винаги в консумативите има марж, т.е. реимбурсното ниво не е равно на импортното финансово ниво. Досега поне в нашата болница за повечето от стентовете пациентите не доплащаха нищо. Не доплащаха за стентовете имплантирани в коронарни артерии, т.е. За миокардния инфаркт и за планово лечение на коронарна болест. Надявам се, че ще продължат да не доплащат.

– Как ще се случи това добро пожелание?
– Вече преговаряме с фирмите-доставчици. Това, което надзорът на касата е предприел, е болезнена стъпка. Нейната тежест трябва да бъде разпределена. И според мен разпределението трябва да е между фирмите, болниците и пациентите. Фирмите трябва леко да редуцират фактурните цени, пациентите да бъдат предупреждавани, че ще им се наложи да доплащат. И досега за немалка част от интервенциите, които сме правили се е налагало доплащане. Доплаща се за резорбируемите стентове, за ендопротезите на аортата също се доплаща и то много. За сложните имплантируеми устройства като ресинхронизиращи пейсмейкъри, кардиовертер дефибрилатори, за аблацията се доплаща. т.е. не се е случило нещо много по-различно от случвалото се досега. Но според мен това е проблемът – че не се оптимизира системата. Ако това не се случи, колкото и пари да се наливат, те ще отидат в една огромна пробита торба от която никой няма да има нужда.

– Какво означава да се оптимизира системата?
– Сто болници, в които нищо не се случва на пациентите трябва да бъдат закрити. Болниците, в които лекарите са повече от пациентите трябва да бъдат закрити. Първо, защото има деквалификация на лекарите. Като имат по един пациент на ден как да се квалифицират?

– Кой са тези 100 болници, които могат да бъдат закрити безболезнено?
– Трябва да се направи статистика и преценка на дейността, която извършват болниците и да се прецени кои имат място в   системата и кои нямат. Ако вземем за пример Дания, която е малка страна като България, там има пет пъти по-малко болници. В Холандия и Словения – също и разликите при тези страни са в пъти. Тоест безконтролното изразходване на средства за множество болници беше грешка от преди 15 години, когато не се позволи да бъдат приватизирани болниците в затруднение. Ако тогава имаше опция общинските болници да бъдат приватизирани, нещата щяха да стоят по друг начин. В страни като Холандия и Белгия няма държавни болници, което не е драма. Много малко държавни болници има и в страни като САЩ, където държавни болници са само военни. Всички други болници са притежавани или от частни фондове, или от фондации.

– Едва ли в Холандия и Дания са строили такива мегаломански болници, каквито са построени в България и на които само за отопление през зимните месеци не могат да се платят сметките.
– Да, точно така е. При създаването на тези големите болници, които така или иначе са построени, трябваше да се създаде възможност на частното здравеопазване да ги поеме и да ги менажира истински. Частното и държавното здравеопазване трябваше да бъдат равнопоставени. А не както стана ясно в последните няколко месеца, че има схеми, при които частна структура, която е прикрепена към държавна структура, взима приходите.

– Регионалните здравни каси не са ли видели всичко това?
– Изключително добър и уместен въпрос.

– Защо когато се получат такива кризи лекарите и пациентите го отнасят?
– Те всъщност са най-малко заслужаващите такава съдба и отношение, защото когато един пациент е недоволен, а той разбира се няма да е доволен, ако трябва постоянно да доплаща, ще се разсърди на лекаря. Ако болницата не осигурява необходимите средства, импланти и устройства на лекаря, той колкото и да е отговорен, съвестен и морален, няма да може да реализира всичко, на което знае, че е способен.

– Днес вече оперирахте ли пациенти, на които им се наложи да доплащат за неща, за които до този момент не са плащали?
– Току-що имплантирахме една катетърна аортна клапа. Разликата, която се генерира ще бъде на гърба на болницата. Това е сума от 10 000 лева, които по новите правила някой ще трябва да плати. Тоест фирмата ще си иска парите, а в тази ситуация има два варианта – разликата се поема или от пациента, или от болницата. Ние вече проведохме разговори с фирмите, в които ги помолихме да редуцират колкото е възможно маржовете (разлика в цената между покупката и продажбата на нещо – бел.ред), за да може остатъка да бъде поделен от болницата и пациента.
– До този момент пациентите колко са заплащали за такава клапа?
– Досега не заплащаха нищо, 0 лева. Здравната каса покриваше разходите.

– Изненадващо ли беше за Вас това решение на НЗОК?
– Не е екстремна изненада, но изненада беше мащабът. Ние бяхме до някъде склонни да има редукция от типа на 10%. За съжаления обаче, първо редукцията на заплащането се оказа доста по-голяма т.е. – с около 20%, и второ, резервът, който се генерира с намалените реимбурсирани нива, не се използва за оптимизиране на заплащането на други импланти, консумативи и устройства, които досега не бяха добре реимбурсирани.

– Ясно ли е къде отива тази разлика?
– Това е въпрос, който бих задал и аз. Дали отива за лекарства, дали за оптимизиране на клинични пътеки.. или заплащане към други каси. Преди 20 дни имах пациент, който във Франция получил по относителна спешност ендопротезиране, за което се е наложило да заплати 30 000 евро. Нашата каса трябва да плати тази сума, тъй като случаят е по спешност. За съжаление, пациентът в България дори трябва да си заплаща за такъв тип процедури и то не малко. Оздравително е да има малко заплащане, но когато то е в хиляди левове то става непосилно за пациентите. Ако такъв тип лечение имаше да речем 80% реимбурсация, то щеше да бъде много по-добре развито в България, а не да бъде “бяла лястовица” – нещо особено и извънредно, защото щеше да е придобило много по-добро професионално развитие.

– Има още един удар по болниците – на практика за април месец, макар че е влязъл в сила новият Национален рамков договор, трябва да харчите толкова колкото през февруари.
– Това е абсурдно. Ние сме надскочили значително февруарската стойност, което е повече от логично. Февруари е къс и празничен месец. Моето становище е, че тези лимити ощетяват както пациентите така и болниците. Абсурдно е на медицинска дейност да има лимит. Това един вид е болните до 20-ти на текущия месец да имат право да са болни, а онези след тази дата – да нямат такова право.

– Можем ли да очакваме поредни дела заведени от болниците срещу здравното министерство и срещу касата?
– Без всякакво съмнение. Вече има дори подобни спечелени дела в Благоевград, в Троян.

– Седем или осем са спечелените дела, в Разград също има спечелено дело.
– Най-неприятното за България като страна е, че такива дела, изнесени на европейско ниво в Европейският съд се губят веднага от българската държава и неустойките там са много по-големи от колкото на местно ниво. Стига толкова. Повече от ясно е, че системата има нужда от съществена промяна, която да бъде прагматична. Тя не трябва да е скок надолу с главата, нито да бъде връщане назад към таблиците на социологическото здравеопазване. Трябва да се намери прагматично решение и един от вариантите е въвеждането на хибридна система, при която има контрол върху изразходваните средства и се стимулира модерното здравеопазване.

Нашият гост
Завършил е медицина през 1992 г. в МУ-София. Завършил е и “Здравен мениджмънт” в МУ-София. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в УНСБАЛ “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2010 г. проф. Иво Петров е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултанат по Инвазивна кардиология. От април 2018 г. е избран за професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ „Св. Климент Охридски”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. Същото важи и за изкуствено създадените ВУЗ. Закриване, за да се нормализират и двете системи.

    1. За съжаление, така е и за държавата ни: отива към . . . закриване. Тя остава без българи (като брой, раждаемостта при етническите българи е отчайващо ниска).

  2. България при 7,8 млн.население-440 хилядна администрация, 1.3 млн.неосигурени, 200 хиляди охранители, 40-50 хилядна полиция, 50 института към БАН. Холандия- 27 млн.-20 хилядна администрация – е няма как да имаме пари за здравеопазване.

  3. Dve neshta vo komunarsko vreme beha ma nivo- obrazovanieto I zdraveopazvaneto ! Imashe pediatri preglezhdashti deca po domovete im !!! Zoshto trebe da zemame primer ot DOKAZANI STUDENI / COOL / OBSHTESTVA KAT SKANDINAVCI I NORDSKI NARODI . Tia za seko emocionalno / dushevno / coveshko nerazpolozhenie imat samo VELIKI INSTITUCII – cool I bezhaberni za konvertiruemiot individ ! Stavash dehumanizirata statistika ! Dobre e da ima poveche lekari I bolnici , a prof Ivo Petrov osiguriava TERTIARY MEDICAL EXPERTIZA / PCI / PPM …/ S BLAGODARNOST /.

  4. Професоре не е ясно професорската ти титла къде и кой ти е дал но това което правите е национално ПРЕДАТЕЛСВО. Болници не трябва изобщо да се говори за закриване. По скоро трябва да говорите за Модернизиране ако имате малко акъл ще го направите си с малко пари има две важни неща за една нация ОБРАЗОВАНИЕ И ЗДРАВЕ . Здраве се прави с АКЪЛ а не със закриване на болници. Хорица като вас който си нямат представа от такива неща по добре копайте картофки с професорската си диплома много по полезен и по безопасен ще сте и за себе си и за околните.

  5. Професоре,закривайте всички болници,освен тези в София и Варна! Пациентите ще се лекуват,ако могат само там.В останалата част от страната ни бедна и изостанала ще умират.Нямат друг избор. С пенсия от 350 лева и на минимална заплата няма как да доплащат стентове и протезиране за 10 000 евро и нагоре! За лекарства да не говорим.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.