Проф. Михаил Боянов, шеф на Клиниката по ендокринология в Александровска, пред “Труд”: Не подценявайте граничните нива на кръвната захар

Вътрешната медицина е силна, когато болестта е още слаба. Не подценявайте граничните нива на кръвната захар.

14 ноември е Световен ден на борбата с диабета. Това е и поводът да потърсим за интервю началника на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната в УМБАЛ Александровска, проф. Михаил Боянов.

- Професор Боянов, вече е ясно, че хората с диабет са една от най-уязвимите групи при заразяване с COVID-19. Какви предпазни мерки трябва да вземат хората с диабет, за да се предпазят от вируса?
- Изглежда, че предпазните мерки при хората със захарен диабет не се отличават по нищо особено от тези за останалото население. Правилното и непрекъснато носене на маски е много важно. Ако човек се движи на обществени места, където много хора докосват едни и същи повърхности, може би помага и носенето на обикновени медицински ръкавици. Първо, защото те по-лесно се дезинфекцират с обливане с разтвор или гел, и второ - защото по-малко предразполагат към пипане на носа, очите и устата. И все пак, остава в сила старата поговорка: “Бай бабо, да не те среща мечка!”. В превод - да се избягват, когато е възможно, дейности и престой в затворени помещения с много хора. Тук попада престоят в средствата на градския транспорт, различни заведения, магазини и много други.

- Ако все пак човек с диабет се зарази с COVID има ли нещо специфично за лечението му в началния етап на инфекцията? Кои са симптомите, при които задължително да търси специализирана медицинска помощ?
- В известен смисъл може да се твърди, че COVID инфекцията не е типичната вирусна инфекция. Водещо не е класическото възпаление (на дихателния епител или алвеолите) с отделяне на секрети и храчки, а се касае за възпаление на вътрешната повърхност на малките съдове - на ендотела. Така например, известните вече засенчвания в белия дроб по типа “матово стъкло” не са в резултат на събиране на гной, а на излив на плазма от запушени малки съдчета в белия дроб. Някои автори сравняват COVID инфекцията със съдово възпаление - ендотелит. Малките съдове са вече увредени при част от диабетиците - така наречените микросъдови усложнения на диабета. Затова е особено важно да се потърси рано специализирана помощ - още при появата на повишената температура или необичайна симптоматика (силно главоболие, дразнеща суха кашлица, силна отпадналост или замайване). Понякога в първите 2-3 дни е налице нещо подобно на хрема или синузит; прави впечатление почти пълната липса на болки в гърлото. Нестероидните противовъзпалителни средства (от типа на парацетамола) имат много положителен, но кратък ефект върху температурата и симптомите и могат да “подлъжат” пациентите, че “им няма нищо”. По мое лично мнение от особено значение са и средствата за контрол на кръвосъсирването - разбира се, след начални лабораторни и евентуално рентгенови изследвания по преценка на лекар. Важно е поддържането на оптимална кръвна захар, защото в хода на инфекцията често се нарушава апетитът (и нараства опасността от хипогликемия - главно при лечение с инсулин или сулфанилурейни препарати), а от друга страна - може да се наложи приложение на глюкокортикоид и да се провокира хипергликемия (висока кръвна захар).

- Какво представляват хипергликемията и хипогликемията и защо са опасни състояния? 
- Хипергликемията има ранни (остри) и хронични (късни) последици. Ранните усложнения по принцип са две - с образуване на ацетон и кетотела (така наречената диабетна кетоацидоза при по-младите и пациентите с тип 1 захарен диабет) и без образуване на такива метаболити (хиперосмоларни състояния - по-типични за по-възрастните и за тип 2 захарен диабет). Опасност от диабетна кетоацидоза съществува още при нива на кръвната захар над 15-16 mmol/l (особено при юношите), докато хиперосмоларни състояния са възможни при нива над 20-25 mmol/l. И двете хипергликемични състояния в непосредствен план могат да доведат до мултиорганна недостатъчност, сърдечно-съдови инциденти и до най-лошия изход. Ако кръвната захар на пациента е хронично (трайно) висока, във времето постепенно се развиват съдови усложнения (атеросклероза) - на малките съдове (на очите, бъбреците и нервите) и на големите съдове (на сърцето, мозъка и долните крайници). Хроничната хипергликемия е доказан фактор за повишена сърдечно-съдова и мозъчно-съдова заболеваемост и смъртност (инфаркти и инсулти).
Обратно, хипогликемията (кръвна захар под 3.9 mmol/l) е остро усложнение, което заплашва основно мозъка (може да се развие кома с гърчове), но също може да провокира появата на инсулт или инфаркт на увредения вече от диабета терен.

- Защо непрекъснато расте броят на хората в България, страдащи от диабет включително и на децата с диабет? 
- Двете основни причини за това нарастване е удължената продължителност на живот и наднорменото тегло на населението; с две думи “остаряването и надебеляването”. Захарният диабет тип 2 е болест на по-възрастния човек (в общия случай след 50-годишна възраст). Масовото наднормено тегло обаче подпомага изявата на болестта в млада възраст, включително и при деца, тоест води до “подмладяване на захарния диабет”.
И третата основна причина е, че грижите за диабетно болните стават все по-добри; медикаментите - все по-ефективни и физиологични. Подобреното лечение подпомага преживяването на болните и, естествено, техният брой нараства (натрупват се във времето).

- Кои са най-сериозните рискове за хората с диабет, как могат да се предотвратят по-сериозните усложнения от това заболяване?
- За някои от основните рискове споменахме по-горе. От хроничните усложнения, изглежда, най-опасни са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите, но не бива да се подценява сериозността на бъбречната увреда (намалено изчистване или “изпускане” на белтък в урината) или опасността от страна на очите или крайниците. От гледна точка на острите усложнения - най-неприятна и потенциално опасна изглежда хипогликемията.
Предпазването почива на “мантрата”: балансирана диета, движение, контрол на кръвната захар, на артериалното налягане и на липидите (холестерол, триглицериди). При нужда е важно и предпазването от тромби със средства за контрол на кръвосъсирването.

- Като един от водещите специалисти в ендокринологията какви съвети бихте дали на хората с диабет, за да избегнат усложнения от болестта?
- Основният ми съвет почива на факта, че “вътрешната медицина е силна, когато болестта е още слаба”. Моля всички да не подценяват граничните нива на кръвната захар на гладно (около 6.0 mmol/l), за да се постави навреме диагнозата “Предиабет” или “Диабет”. Колкото по-рано се намеси медицината, толкова по-успешна ще бъде интервенцията и резултатът ще се задържи за по-дълго време. Вече се знае, че организмът и съдовете (ендотелът) имат “метаболитна памет”. Тоест, ако изпуснем по невнимание или поради нехайство ранните етапи на болестта, ще стане като в приказката “след дъжд качулка”.

Ранна диагноза, навременно и последователно мултифакторно лечение (на захарта, артериалното налягане и мазнините) - това е тайната на успеха, на продължителността и качеството на живот на пациентите със захарен диабет.

Важни са и редовните контролни изследвания - не само на кръвната захар, но и на сърцето, очите, бъбреците и т. нататък. От тази гледна точка е незаменима помощта на тесните специалисти. Общопрактикуващите лекари не бива да пестят усилия (или талони) в осъществяването на специализираните консултации за диабетиците. Ранната превенция е най-сигурното лечение.
Желая на всички наши пациенти да успеят да преминат и през сегашните трудни времена със съхранено здраве и оптимизъм!

Публикацията е осъществена със съдействието на Novo Nordisk.

Нашият гост

Проф. Михаил Боянов е завършил медицина през 1993 год. в София. За кратко работи като терапевт в III-та градска. От 1994 год. досега работи в Клиника по ендокринология и болести на обмяната на УМБАЛ Александровска София. От 1995 год. е преподавател към Катедрата по вътрешни болести в Медицински университет София. Специализирал е вътрешни болести и ендокринология в Грац (Австрия), Кьолн (Германия) и Париж (Франция). От 2007 год. е доцент, а от 2012 год. - професор към МУ София. Проф. Боянов е член на Българското дружество по ендокринология (Управителен съвет), председател е на Българско дружество по клинична дензитометрия, член е на Ендокринното общество (САЩ), на Европейската тиреоидна асоциация, на Европейското дружество по ендокринология и други.

Коментари

Задължително поле