Велико Търново се представя на Международно туристическо изложение в Букурещ

Звездата на „Discovery channel“ Беър Грилс нарушил закона в Рила (ВИДЕО)

Три двойки влизат в новия сезон на „Женени от пръв поглед“

Вложиха 149 639 лева в обновяване на спортната зала в Павликени

Съдът отказа за втори път предсрочното освобождаване на Георги Сапунджиев, прегазил и убил 4-годишния Паоло

Андреа показа горещо тяло (СНИМКИ)

994 000 лева са приходите от нощувки за месец в Търновско От чужденците най-многобройни са били румънците

Арестуваха подпалвач, заканил се с убийство на полицай Запалени треви в Северозапада бушуват в пожари, застрашават къщи и хора

Арестуваха молдовски гражданин и софиянец за кражба на бижута в Златица

Стрелба в центъра на Мюнхен, двама загинали Едно от телата е на предполагаемия нападател

1,3 млн. лв. са средствата за спорт през 2019 г. в Община Горна Оряховица Над 370 000 лв. ще бъдат вложени в дълготрайни инвестиции в материалната база

Пиян с над 2 промила шофьор на автобус предизвика катастрофа в Асеновград

Депутатите без никаква заплата при безпричинни отсъствия

С мартеници от Елена закичват посолството в Словакия

Ремонтират разбит републикански път през свищовското село Вардим с 10 млн. лева

Проф. Холгер Рогнер от Международния институт за приложен системен анализ, пред „Труд“: Няма ядрена централа, изградена без участие на държавата ТЕЦ-овете ще стават все по-неефективни икономически

До месец предстои да стартира процедурата за избор на инвеститор за проекта АЕЦ “Белене”. Има ли нужда България от нова ядрена мощност питаме проф. Холгер Рогнер, който през по-голямата част от кариерата си се занимава с цялостен анализ на енергийните системи, енергийно моделиране и интегрирано планиране на ресурсите. “Най-важно за ядрените мощности е сигурност на експлоатацията и непрекъснатост на доставките”, посочва проф. Рогнер. И напомня, че България трябва да се възползва от вече обучените специалисти в ядрената енергетика. “Имайте предвид, че в други държави инфраструктурата и експертното знание трябва тепърва да се изграждат”, посочва експертът. Вижте неговото мнение колко живот имат въглищните централи и дали възобновяемите енергийни източници са конкурентни на ядрената енергетика.

– Проф. Рогнер, вие бяхте научен ръководител на екипа от Виенския международен център по ядрена компетентност, който разработи доклад, анализиращ рисковете при евентуално изграждане на нова ядрена мощност у нас. Според вас, има ли нужда България от изграждането на АЕЦ „Белене“?
– Действително има алтернативи на този проект, но трябва да вземете предвид, че инфраструктурата, която съществува в България, вече е доста остаряла и след 20 години ще трябва да бъде заменена. Блокове 5 и 6 на АЕЦ „Козлодуй“ вече имат едно удължаване – 5-и блок с 10 години, а 6-и кандидатства за удължаване. Но така или иначе те ще продължат да функционират още 20-30 години, след което ще трябва да се търси алтернатива. Затова една инвестиция от 5-10 години за строителството на нови ядрени мощности би била лесно постижима за България. Инвестиция в ядрени мощности е възможно най-стабилната, защото тя не подлежи на всички рестриктивни регулации от Европейския съюз, касаещи емисиите вредни газове. Най-важно за ядрените мощности е сигурност на експлоатацията и непрекъснатост на доставките. Не на последно място България разполага с хардуера и софтуера на един такъв проект. Хардуерът е важен, но не по-малко важен е софтуерът, който представлява експертното знание и функциите на регулатора, изграждането, на които за една стартираща държава биха отнели не по малко от 10-15 години.

– Как ще коментирате изискването, заложено в условията за новия инвеститор за АЕЦ „Белене“, държавата да не участва, както и да няма дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията?
– Ако погледнем в исторически план, и моето мнение е същото, в нито една държава няма централа, която да е изградена без участието на държавата. Най-малкото трябва да има дългосрочни споразумения между инвеститора и държавата. В ядрения сектор, ако частните компании строят изцяло една централа, то те трябва да имат гаранции за възвръщаемост на инвестицията и дългосрочни гаранции, че бизнесът е жизнеспособен. Така че под каквато и да е форма, участието на държавата е задължително – може чрез договори, касаещи разликите в цените, или договори за изкупуване на електроенергия. Но така или иначе държавата трябва да води преговори за такива споразумения с инвеститора.

– При какви условия АЕЦ „Белене“ би била рентабилна?
– Ако държавата участва в проекта, то цените на електроенергията ще бъдат по-ниски, отколкото, ако се изгражда само от частен инвеститор. Защото държавата няма да се стреми към печалба, докато всяка частна компания и всеки акционер в нея винаги ще иска акциите му да са на колкото се може по-висока цена, защото печалбата е най-важна.

– Как виждате развитието на енергетиката в България.
– Има добър потенциал за развитието на енергийния сектор тук, стига да е на лице добра политическа воля. Но трябва да се вземат решения за това дали да се постави акцент върху ядрената енергия, дали да се преструктурира въглищният сектор или да се премине към възобновяемите енергийни източници. Но така или иначе трябва да е на лице политическа воля, а не решението да се сменя на всеки четири години – и да се отива от едната посока в другата. А детайлите могат да се променят в последствие – за това дали да се използва една или друга технология, едно и ли друго оборудване. Вие вече имате обучени хора – специалисти. Имайте предвид, че в други държави инфраструктурата и експертното знание трябва тепърва да се изграждат. И много държави, когато вземат решение да заложат на ядрената енергетика, трябва да започнат от самото начало. Докато в България ситуацията съвсем не е такава. Има обучени хора, които вече работят в сектора. И вие трябва само да надграждате над вече съществуващото. Защото експертите, които работят в сектора, подобно на мен, са на такава възраст, че скоро ще бъдат в страни от динамиката на сектора. И трябва да има новообучени хора, които да застъпят на тяхното място. Така че, ако България отправи ясен сигнал, че поема в посока на развитие на ядрените мощности, много бързо ще дойде засиленият ангажимент на всички заинтересовани страни.

– Как виждате бъдещето на въглищните централи и най-вече „Марица Изток 2“? Страната ни обяви, че ще иска дерогация за правилата за вредните емисии.
– Знаем, че инфраструктурата при въглищните централи застарява, като говоря най-вече за „Марица Изток 2“. Затова и там са нужни новите мощности. За мен е необходима ясна политическа стратегия, защото имайте предвид, че строителството на проекта АЕЦ „Белене“ може да способства, да направи по-лесна дерогацията за „Марица Изток 2“. Можете да изтъкнете като аргумент – най-малко ни трябва удължаване на работата на въглищните централи, докато успеем да построим мощностите в Белене и те започнат експлоатация.

– Това означава ли, че след изграждането на АЕЦ „Белене“ „Марица Изток 2“ става ненужна?
– За да отговоря точно на въпроса ви, трябва да погледна таблици с данни какъв е вносът и износът на електроенергия от и за България. Но не бих употребил думата „ненужни“, а по-скоро икономически неефективни. Защото представете си, когато се вдигнат цените на квотите за парникови емисии, тогава, за да не се повлияят цените за крайния потребител, трябва да се предостави субсидия от държавата. Защо тази субсидия да не отиде за друг вид по-чиста енергия, например. В крайна сметка е най-важно да има политическо решение. За съжаление, в момента такова не е възможно без участието на общия политически климат в Европейския съюз. България, като член на съюза, трябва да се подчинява на немалко правила и дори да бъдат направени дерогации в една или друга сфера, те няма как да продължат завинаги.

– Вашата прогноза за цените на квотите парникови газове през следващите години?
– Аз не съм оптимист за цените на въглеродните квоти. В крайна сметка, ако трябва да сме честни, това са доброволни споразумения. Да, съществуват някои инструкции и задължения да се докладват, но всеки в собствената си държава може да реши какво точно да прави. Винаги някои държави ще са по-напред, други ще изостават. За съжаление се случва така, че ние взимаме решение за действие, едва когато настъпи някаква природна катастрофа. И дори тогава, ако не успеем да докажем, че една или друга катастрофа се дължи на един или друг фактор, променящ климата, е много трудно да се вземат адекватни решения. Аз като представител на научните кръгове не мога да припиша кое да е природно явление на някакъв конкретен фактор, променящ климата.

– ВЕИ-тата могат ли да бъдат конкурентни на ядрената енергия?
– Вятърната енергия сама по себе си не може да бъде конкурент на ядрената, защото вятър не духа постоянно. Ако говорим и за мощности, които да позволят съхранението на този вид енергия, в някаква степен тя може да бъде допълнение, но в никакъв случай да я замести. Освен това не трябва да забравяме, че са необходими много големи площи, на които да бъдат разположени ветроенергийните паркове. Заключението ми е, че енергията от възобновяеми енергийни източници не може абсолютно да замени ядрената, но може да бъде добро допълнение.

Нашият гост
Проф. Холгер Рогнер има магистърска степен по промишлено инженерство и докторска степен по икономика на енергетиката. До оттеглянето си от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 2012 г., ръководи програмата на МААЕ за изграждане на капацитет и поддържане на ядрени знания за устойчиво енергийно развитие.
Проф. Рогнер е бил асоцииран професор в Кралския технологичен институт (KTH), Стокхолм, Швеция и старши изследовател в Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) в Лаксенбург, Австрия.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

  1. Не разбира тоя… боко ще покаже как без държавата частник ще строи нещо в гьола белене…

  2. историята се повтаря. после да не кажете че ще ви изгният кокарите там. нашите гният по вашите заводи а вашите ще гният в белене каза:

    Че то няма държава. Откакто затвориха скравена някои се разхайтиха. Ще се наложи да се отваря пак

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.