Психологът Катя Кръстанова: За едно дете е по-добре да знае, че е осиновено

- Готови са поправките в Семейния кодекс, които бяха посрещнати с добро, но и с много критики, че и дори ирония от колегите. Най-общият ми въпрос е: в полза на хората ли са тези поправки, госпожо Кръстанова?

- Имаше голяма нужда от промяна, и по-специално в някои аспекти на Семейния кодекс. Едните засягат родителските права с така наречените родителски конфликти, за да се реши този наболял проблем в семейната система. Другият наболял проблем е осиновяването. Това са актуални и наболели проблеми, които трябва да намерят някакво решение. Промените са в тази насока. Времето ще покаже доколко са ефективни и доколко са адекватни. Сега не може да се прогнозира. Има много голяма въпросителна заради недостига на ресурс в отделите за закрила на детето, но процесът е дълъг. Той няма да започне и свърши днес.

- Нека се фокусираме върху осиновяването. Десетки хиляди семейства нямат деца и това е личен, но и голям социален проблем. Знаем и колко е трудно кандидатите да се преборят със системата, за да осиновят дете. Каква е голямата промяна в този проект?

- Голямата промяна е създаването на единен съвет по осиновяване, който ще бъде с единен регистър и ще бъде базиран в Министерството на труда и социалната политика. Към момента процесът на осиновяване се осъществява на територията на 28 регионални дирекции за социално подпомагане, където се прави напасването между регистрираните кандидат-осиновители и деца. С промените всичко това ще става на едно място. Няма да се минава през тази тежка административна система.

- И както знаем, системата бе с много тъмни дела?

- Много е трудно да се казват и доказват такива обвинения. Има един много голям проблем с осиновяването и той е, че много голям брой кандидат-осиновители искат пеленачета, здрави деца с български произход...

- Да - красиви, руси и със сини очи.

- Което е проблем, защото такива деца са прекалено малко и това е причина толкова много осиновители да чакат с години. Когато кандидатите разширят изискванията си по пол, възраст и етнически произход, тогава доста по-бързо осиновяват деца. Големият проблем е и с липсата на по-голяма разяснителна програма как функционира системата, как се случват нещата и какво трябва да очакват кандидатите за осиновяване. Също така много важен аспект е обучението на кандидат-осиновителите. Допреди 7-8 години обучението беше по желание. След това стана задължително. В един от нашите центрове се занимаваме с обучение на осиновители и мога да ви кажа, че това е от изключително значение, особено в индивидуалната работа. Там те осъзнават нуждата от осиновяване и дали наистина са готови за такава много важна крачка. Сред кандидат-осиновителите има прекалено много хора в траур.

- Траур?

- Траур от загубени деца, от травматичните опити да имат собствено биологично дете и за тях е много важно, преди да пристъпят към осиновяване, да са приключили с раздялата с илюзията, че ще имат собствено дете, и да са готови да приемат осиновеното дете като свое.

- Тези, които се решават на осиновяване, наясно ли са с трудностите, които предстоят?

- Много трудно е. Много голяма част от кандидатите са с идеализирани представи за осиновеното дете. Трудно приемат фактите от реалността, че децата, които са осиновени, имат травми от институцията, от която идват. Колкото по-дълго са престояли там, толкова по-голяма е ефектът върху детето. Сериозни проблеми са свързани с привързаността и децата, които се осиновяват, имат голяма потребност да развият такова отношение към осиновителите, но най-вече имат нужда от търпение и толерантност.

- Трудно ли се привързват децата към осиновителите и обратното?

- Въпрос на време и на положени специални усилия. Осиновителят трябва да е готов да се посвети на това дете и да положи достатъчно усилия и време, за да се получи достатъчно добра връзка между тях и да се навакса ефектът от институцията, колкото и голям да е той. Нужно е кандидат-осиновителите да са информирани и подготвени. Има такава социална услуга в регионалните центрове, която е пригодена и предвидена да работи. Много голям проблем е обаче, когато родителите, след като вземат детето, не са готови да продължат работата с консултантите.

- Защо?

- Много често се затварят и мислят, че ако се мобилизират в семейната система, ще се справят, но това често е илюзия, защото всеки има нужда от допълнителна подкрепа отвън.

- Ако при вас дойде кандидат за осиновяване - сам човек, семейство, двойка - кои са трите неща, за които бихте ги предупредили?

- При нас в център а обикновено има теми, които задължително се преминават, за тях да се говори. Едното е, че кандидатите трябва да са наясно, че трябва да имат достатъчно време, което да посветят на детето, когато го вземат, и да са приготвени за това. Има специални съвети и препоръки, които дават нашите консултанти.

- Например?

- Например да вземат нещо преходно от институцията, от която идва детето и което е свързано с неговия опит. Не трябва да се унищожава миналото на детето, такова каквото е било, колкото и кратко или дълго да е било, или приемното семейство, от което идва - то трябва да има връзка, защото миналото е част от неговата идентичност. Трябва да има последователност, чувство за връзка. Другото нещо, което се комуникира и сега е написано и в кодекса, е, че на детето трябва да бъде казано, че е осиновено.

- Беше интерпретирано в медиите, включително и при нас, че принуждават осиновителите да кажат.

- Така звучи с тази поправка, да. Но това, което сме дискутирали и колегите са предлагали, е, че е ДОБРЕ да се каже на детето, че е осиновено и при това по възможност на по-малка възраст. И практиката показва, че това е най-доброто за всички.

- Коя е подходящата възраст?

- Дискусионно е. От практиката, която имаме, най-подходящо е да се каже между четири и шест години и то е свързано с начина, по който детето се подготвя да влезе в по-големия социум на училището, да е достатъчно самостоятелно, без да има тайни и колизии в неговия живот.

- Как се съобщава на едно дете „ти си осиновено”?

- Няма подходящ единствен начин. При успешните осиновители, които са съобщили на децата си, че са осиновени, това се е случило при подходящи условия. При тази възраст децата вече проявяват интерес към живота, семейството и начина, по който се появяват на този свят. Това са естествени процеси. Децата питат за тези неща и обикновено родителите намират повод да приключат с тайната. Например една майка сподели, че при нея това се е случило, когато по някоя телевизия са излъчвали филм за деца, които са в институция. Детето се е загледало, попитало и така е разбрало. Разбира се, това не е еднократен акт, защото те продължават да се интересуват - защо се е случило, защо е изоставено, коя е биологичната му майка. Има допълнителни въпроси, но трябва родителите сами да бъдат спокойни с осиновяването като процес, за да могат да партнират на детето в този процес на осъзнаване. То може да се връща в продължение на година, две, че и повече и да има въпроси. Родителите трябва да са готови за въпросите и да имат спокойни отговори за тях. Това ми напомня, че осиновителите много се разстройват, когато децата получават отказ за елементарни неща в ежедневието.

- Няма никакво съмнение, че тийн-ейджърските години са опустошителни и изтощителни в отношенията родители-деца.

- Да, тези години са бунт срещу авторитета на родителите и време за утвърждаване на личността на подрастващия - тук няма значение дали става дума за биологични баща и майка или осиновители. Ако тийнейджърът се бунтува от сутрин до вечер, то е защото иска да се докаже и трябва да получи подкрепата, но пък и в крайна сметка всички са хора и всеки родител може да бъде афектиран от децата си. Осиновителите, които преживяват това време на несигурност и време, когато се опасяват, че децата ще потърсят биологичните си родители, са свръхчувствителни и реагират много остро. За съжаление практиката показва, че и това се случва, съобщаването, че са осиновени, става и по това време. На тийнейджърска възраст, по време на скандал - възможно най-неподходящото време, изключително травматично. Точно затова е препоръчително на децата да се съобщава това в по-ранна възраст, както говорехме преди малко.

- Един от най-големите вродени човешки страхове е този от изоставянето. При осиновените деца е силно изострен и практиката показва, че те реагират остро. Кога идва моментът, в който те се успокояват?

- Когато установят, че родителят може да се държи спокойно и смело, без да се страхува, че осиновеното дете ще спре да го обича. Много труден процес е това и колкото по-рано се преработи този страх от изоставяне, толкова по-лесно ще е в тежките периоди на съзряване. Този страх може да бъде преработен още на първата или втората година от осиновяването и затова е толкова важно осиновителите да имат достатъчно време в началото, което да посветят на детето.

- Как бихте коментирали отпадането на тайната на осиновяването?

- То и сега има опция осиновените да намерят биологичните си родители след навършване на пълнолетие. Винаги се намира начин. Осиновените деца го правят, защото търсят отговора на въпроса „кой съм аз”, както всички го търсим.

Трябва да имаме предвид, че понякога биологичната майка е в трудна ситуация, защото може да пази тайната от новото си семейство, но всяка майка носи в ума си изоставеното дете и не го забравя. Две различни неща са това детето да знае, че е осиновено, и това да знае кои точно са биологичните му родители. Не всички деца искат да знаят кои са биологичните им родители и това основно зависи от връзката с тяхното истинско семейство - това, в което са израснали.

 

Нашият гост

Катя Кръстанова-Караиванова е психолог и психотерапевт в Центъра за консултиране, психотерапия и психоанализа и фондация “Асоцация Анимус”. Магистър по психология от Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Има 20-годишна консултативна и психотерапевтична практика в работа с хора с травматичен опит, деца и семейства в риск. Супервайзор и обучител на социалните и консултативни центрове и отдели за закрила на детето от цялата страна. Член на Българската асоциация по психотерапия.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта