На 18 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 18.11.2019

Алхимията – наука или магьосничество

Кларинетът – кармата на фамилия Димитрови Три поколения проправят пътя на музикалния инструмент в България

Георги Дерменджиев: Гледаме напред Капитанът Ивелин Попов може и да отложи оттеглянето си от националния

Еврото помага на Германия да не се превърне в Япония

Трето наводнение за седмица във Венеция

Без привилегии за имигрантите от ЕС Ще се чакат 5 г. за социални помощи и ще се плаща допълнителна такса за здраве

11 души бяха ранени при стрелба в кафене в Одрин

Суецкият канал навърши 150 години (ИНФОГРАФИКА) Идеята била замислена още от фараоните

България с исторически успех над Чехия

Израел, САЩ, Германия, Италия и Гърция проведоха военни учения за борба с руските С-400

Половината учители излизат в пенсия

Кметът Фандъкова награди Тео Ушев за принос към културата на София

Съсипаха от подигравки певицата Андреа заради фотошоп Освен недостатъците по лицето си заличи и зърното

Пълното заБритачване На Обиденото кралство*

Джонсън е изправен пред няколко възможни гамбита – с пореден опит за предсрочни избори, като най вероятен ход за „тупкане на топката“ поне още ден-два.

Ами да! Налага се вече да се измисли нова дума, която собствено да описва развоя на събитията около сагата „Брекзит“ на Албиона. Затова и ще се опитаме със „забритачване“. Разбирайте „забатачване по британски“. Демек безидейно блъскане с глава в стената, но с надменно навирен нос, столетни традиции и прецеденти, и с почивки за по чаша чай всеки ден около пет следобед.

Необходимостта от въвеждането на нов термин на български език се наложи, след като Върховният съд на Великобритания се произнесе във вторник, че „съветът“, който е дал министър-председателят Борис Джонсън на кралица Елизабет ІІ да разпусне на 9 септември камарата на общините на парламента за пет седмици, е незаконен и съответно невалиден. Единадесет­те върховни съдии в Лондон слушаха три дни миналата седмица позициите на адвокатите на кабинета и техните опоненти, поумуваха още няколко, и решиха единодушно, че изложените от правителството доводи нямат стойност и парламентът трябва да възобнови работата си.

Мотивите на Джонсън да пристъпи към този ход при завръщането на парламента от лятната му ваканция бяха повече от прозрачни – стои начело на правителство на малцинството в камарата на общините. И вече не става въпрос за един или два гласа след като изгони 21 от своите депутати от парламентарната фракция на торите, за това че му се опълчиха в пленарната зала и гласуваха в началото на септември в полза на законодателство, което възпрепятства премиера да вземе решението за напускане на ЕС без прилагане на каквото и да е споразумение – т. нар. „Брекзит без сделка“. Което практически означава, че парламентът задължи Борис Джонсън, ако не успее да предоговори споразумението с ЕС до поредната заветна дата, 31 октомври, да поиска още една отсрочка от Брюксел. Което разгневи темпераментния Джонсън и на бърза ръка измете бунтовниците, сред които доайенът на камарата Кен Кларк, в парламента от 1970 г., бившия финансов министър при Тереза Мей Филип Хамънд и внукът на Уинстън Чърчил Никълъс Соумс. Последното хвърли в недоумение не един и двама политически коментатори и наблюдатели, и не на последно място самият сър Никълъс Соумс, който с няколко интервюта в следващите дни разби на пух и прах образа на Джонсън, кабинета и близкото му обкръжение в партията на торите. С разпускането на камарата до 14 октомври министър-председателят се опитваше да си спести един фронт, за да (на теория) се съсредоточи върху другия – евентуалното предоговаряне в последния момент около Съвета на ЕС на 17-18 октомври на споразумението за Брекзит. Или каквото сабя покаже след това. Но не би.

Идеалният тайминг на обявяването на съдебното решение хвана британския премиер в Ню Йорк на Генералната асамблея на Общото събрание на ООН, точно докато описваше пред света „визията“ си „за глобална Британия“ след Брекзит. Председателят на камарата Джон Бъркоу веднага обяви свикване на парламента в сряда, а Джонсън трябваше набързо да сгъне програмата си в САЩ и да хване самолета обратно за Лондон, за да се обяснява пред монарха, парламента и медиите на Албиона. Според последните в този ред, тъй като кралица Елизабет ІІ веднага била разговаряла с премиера си по телефона още във вторник, докато е бил в Ню Йорк. Ще да е било с много „да, ваше величество, слушам“ и други салтанати от страна на Джонсън.

Обявяването на решението дойде „дюшеш“ за опозиционните лейбъристи, които провеждаха годишна си конференция извън столицата и практически се бяха хванали за гушите. Причината за драмата, както можете да отгатнете, е разбира се „Брекзит“ и блудният фактор Джереми Корбин. Лейбъристкият лидер с трайно неясната си позиция, за какво трябва да се бори партията му – за излизане, за оставане, за втори референдум, за ново споразумение с ЕС, за предсрочни избори и т. н. причинява равни дози вреда на целия британски политически процес с премиера Борис Джонсън. Незабавното свикване на парламента от Бъркоу беше идеалното извинение всички на бърза ръка да съберат сергията от китния курортен град Брайтън и да хванат влака за Лондон още във вторник вечерта. И поне засега партията бе спасена от пълния разкол, който вече преживяват вековните им опоненти, консерваторите. Но само временно, де. Катастрофата си остава зад завоя.

 

„Преврат срещу конституцията“

Понеже не само ние се опитваме да измислим нови думи, за да си обясним случващото се около британските тегоби, първите реакции на политиците на Острова съдържаха израза „преврат срещу конституцията“. Съвсем сериозно. Беше произведен от лидера на номиналното мнозинство на управляващите консерватори (съвсем различен парадокс) Джейкъб Рийз-Мог в коментар за решението на Върховния съд да обяви за нелегитимно разпускането на парламента. Което по себе си предизвика повече от брожение в медиите и опозицията, предвид че Обиденото кралство ( *не е неволна грешка), няма конституция. Плюс-минус една „Магна Харта“ отпреди 800 години, конституционната структура на държавата се крепи на базата на законодателни актове, които действат като прецедент, до изменението им. Така де, главният прокурор Джефри Кокс, който излезе първи да защитава Джонсън в камарата в сряда оправда изказването на Рийз-Мог като „емоционално“ и обеща управляващите да се пробват с нов опит да предизвикат предсрочни избори. На които опозицията се противопоставя. За-Бри-тачване.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.