Докато употребявате фрази като „акъл не ща - пари ми дай“, никога няма да имате нито пари, нито акъл

Разбирате ли, че училището не е място, където някой друг да се занимава с вашите всичко, за да не ви се мотаят вкъщи?

Разбирате ли смисъла от това човек да е начетен, образован, да има широка обща култура и добри познания по природните и хуманитарните науки?

Разбирате ли защо през Възраждането българите са давали всичко, за да изучат децата си? Разбирате ли защо нашите прадеди са построили 130 читалища и десетки килийни училища, още преди да са имали своя държава?

Разбирате ли, че неукият човек никога няма да получи уважение - той винаги ще бъде презиран от грамотните. Разбирате ли, че всеки ден трябва да инвестирате в себе си, да научавате нещо ново, да трупате знания, да се самоусъвършенствате, а не да се осланяте на малоумната фраза „бъди себе си“, с която оправдавате натуралната си простотия?

Разбирате ли, че докато употребявате фрази като „акъл не ща - пари ми дай“, никога няма да имате нито пари, нито акъл.

Разбирате ли, че провалът на държавата не се дължи на някакви лоши хора, които случайно са попаднали във властта, а се дължи на простотията на избирателите им? Разбирате ли, че не може да „преценяте“ какво трябва да учат вашите всичко и какво да не учат? Защото просто нямате необходимия умствен капацитет, за да вземете такива решения.

Разбирате ли, че е недопустимо да вдигате скандали на учителите и да се държите арогантно с тях, за това че са написали ниска оценка на вашето всичко?

Разбирате ли смисъла на думите

„Напред, науката е слънце,
Което във душите грей.
Напред - народността не пада
Там, дето знаньето живей“?

Разбирате ли?