Пристанищните съоръжения се изкупуват от Китай и САЩ. Русия все още е настрана

„Пристанищата на Гърция се превръщат в геополитическа и финансова платформа, която предизвиква интереса на всички големи сили“, пише онлайн вестникът ''Руснаците в Атина''. Компании от САЩ, Китай и Русия, както и от Израел, Италия и Германия са се насочили към гръцки пристанища - от Александруполис на север до Ираклион на Крит и от Игуменица и Астакос на запад до Волос и Кавала на изток и североизток".

Този интерес започна през 2012 г., когато Гърция отмени закон, който предвиждаше минимално необходимото участие на държавата в предприятията от стратегически индустрии, включително и пристанищата. Законът беше отменен под натиска на МВФ и ЕС, което го превърна в едно от ключовите условия за спасяване на Гърция от нейните дългове.

Първи се възползваха от отмяната на закона китайците. През 2016 г. китайската компания COSCO купи 51% от най-голямото гръцко пристанище Пирея близо до Атина за $368,5 млн. За Китай Гърция е претоварен пункт по Новия път на коприната между Европа и Близкия изток. Разположена в северно Средиземно море, Пирея е най-близко до Суецкия канал. От тук за Пекин е удобно да овладее пазара на ЕС. Китайската корпорация Huawei вече откри свой логистичен център в Пирея.

Две трети (67%) от акциите на пристанището в Солун, второто по големина пристанище в страната, се контролират от Belterra Investments, собственост на руския бизнесмен от гръцки произход Иван Савидис. Американците се опитаха да "изтласкат" от това пристанище Савидис, но след това беше постигнат компромис. Медиите отбелязаха, че посланикът на САЩ в Атина Джефри Паят е посетил пристанищната управа на Солун (OLTH) и излезе с изявление, в което благодари на OLTH „за помощта“.

Търговете за другите важни пристанища - Александруполис, Игуменица, кея Филипос в Кавала - в момента са в етап на предварителна оценка, която ще приключи в края на февруари. След това, до края на годината, следващият етап ще бъде завършен с подаване на обвързващи оферти.

Търговското пристанище Александруполис, където САЩ изграждат своята военна база, е цел на американски компании. Американците вече са „заложили“ значителен дял в пристанищата Игуменица, Кавала и евентуално в пристанището на Волос. Има и други кандидати за пристанището Игуменица: италианската Grimaldi Group, Attica Group, най-голямата група за пътнически превози в Гърция, алианса на гръцките спедитори и немска компания за пътнически превози.

Треската с разпродажбата на гръцките пристанища е свързана с две причини. Първо, с финансови затруднения, когато няма други източници за попълването на хазната, с изключение на продажбата на държавна собственост. На второ място, с откриването на запасите от въглеводороди в Източното Средиземноморие. Тяхното развитие ще доведе до увеличаване на превоза на товари, а търговската стойност на пристанищата ще се увеличи.

Заинтересован от придобиването на гръцки пристанища е и Израел. Той насърчава преговорите между израелските бизнес групи и Гърция за възможното им участие в търгове за пристанището на Волос и  изкупуване на други пристанища като Астакос в Западна Гърция и Eлефсина близо до Атина, или в съюз с американски фирми като ONEX, която контролира корабостроителницата в Сирос и претендира за  корабостроителницата в Елевсина.

Гърция също се подготвя за отдаване под наем на пристанището Ираклион в Крит и пристанището на Корфу. Италианската група Grimaldi проявява голям интерес към Ираклион. Пристанището Лаврио, югоизточно от Атина, също се смята за привлекателно. Интерес към тези пристанища има и от компании, които искат да съживят международните маршрути между Гърция и Турция, Гърция и Сирия и други средиземноморски страни.

Продажбата е в голям мащаб. В допълнение към гореспоменатите големи пристанища, Гърция има 38 периферни малки пристанища, организирани под формата на общински дружества, които управляват над 1000 малки пристанища, кейове, яхтени пристани и морски гари. Планирани са за продажба около 800 малки пристанища.

Русия все още е встрани от борбата за гръцки пристанища, въпреки че в миналото страната беше пионер в доставките на природен газ за Гърция и изграждането на електроцентрали в Гърция. Според съобщения в медиите Русия е била заинтересована от придобиването на петролната компания Hellenic Petroleum, както и на газовата корпорация DEPA, но това не се харесва от американците. В резултат на това Газпром дори не кандидатства в приватизацията. Опитът на руските компании да закупят Hellenic Petroleum също бе неуспешен. Е, Савидис, роден в Ростов, който има гръцко гражданство, не представлява интересите на Русия.

Сред компаниите, преминали през втория етап на търга за приватизация на пристанището в Солун, бяха Руските железници (РЖ), но на втория етап стана ясно, че това пристанище, откъдето минават най-кратките маршрути за Балканите, не бе получено от РЖ. САЩ оказаха силен натиск върху Гърция, за да не позволят на Русия да придобие активи в тази страна, които имат стратегическо значение. По същия начин на РЖ не беше позволено да приватизират гръцките железници, пуснати за разпродажба, а на Газпром - за гръцките газови компании DEPA и DESFA.

Напоследък Вашингтон проявява засилен интерес към Гърция, а самата Гърция все повече играе ролята на американски сателит. Именно с това някои обясняват отказа на Владимир Путин на поканата да дойде в Гърция през март 2021 г., за отпразнуването на 200-годишнината от гръцката независимост. На 8 февруари обаче руската фрегата „Адмирал Касатонов“ пристигна на работно посещение в пристанището на Пирея. Контактите между страните не са прекратени.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)