„Клуб на любителите на кафе и дебели книги” роди щурата идея

Историята е микс от криминале, хорър и младежки проблеми

За да се вдигне нова къща, трябва цяла бригада строители - майстори и общи работници. Колкото са повече и по-опитни, толкова по-бързо расте сградата. А защо със създаването на една книга трябва да се занимава само един автор? Колкото са повече и по-ентусиазирани, толкова по-хубава може да бъде творбата, смятат Ели Лозанова и нейните седем помощници - момичета и момчета, бивши и настоящи възпитаници на училищата в Монтана.Всичко започнало преди около две години, когато група ученици от Езиковата и Природо-математическата гимназии в Монтана създали “Клуб на любителите на кафе и дебели книги”. Идеята била на самите тийнейджъри - те обичали литературата, интересували се от нови книги и български автори и искали да се срещат и разговарят с тях непринудено, на чаша чай или кафе, а не по сценарий.

На една от срещите на младежите с писателя Радко Пенев, наричан “българският Дан Браун”, момчетата и момичетата се запознали и с Ели Лозанова - колоритна дама, бивша журналистка, сладкодумна разказвачка и любителката като тях на литературата и традициите на родния край. “Децата ме впечатлиха много - бяха интелигентни, задаваха любопитни и нестандартни въпроси и изглежда, че и те са ме харесали, защото сами ми предложиха да им стана ментор в литературната работа!” споделя Ели. Така ученици и менторка започнали да се събират по кафенета и библиотеки, ходели си на гости, чели нещата, които пишели, обсъждали книги. И толкова много си допаднали, че започнали да мислят в хор, а преди година и половина им хрумнало и заедно да напишат роман. Историята е от съвременния живот, микс от криминале, хорър и младежки проблеми.

Съдбите на всички герои се срещат и преплитат в къщата на Мария - бивш полковник от полицията, която се е оттеглила на село, след като дъщеря й е отвлечена, а тя е пребита от бандити, по чиито следи върви. Пенсионираната полицайка приютява в дома си избягали от насилници момичета, част от които търсят семействата си, други - любовта, а Мария се мъчи да им помогне, но и да открие собственото си дете и злодея, който прекършва съдбите на младите хора. Зад всички премеждия на героите прозират интригите на безскрупулни бизнесмени, готови заради печалби да прегазят всичко - морал и закони, да пролеят детски сълзи и дори кръв.

Менторката Ели Лозанова описва в романа живота на Мария, а останалите - Алекс, Михаела, Тони, Ива, Лъчезар, Кристина и Борислав са влезли в кожите на другите герои - Савана, Елисавета, Донка, Алекса, Едуард, Камен и злодея Пешето.

Романът с работно заглавие „Пансионът на Мария Г. затваря в петък в 24” вече е сериозно напреднал и е изключително увлекателен, смята бригадата автори. “Пишем го като пианисти, които свирят заедно, само че ние пишем на 16 ръце!”, споделят младите разказвачи.

Редактор е преводачката и писателка Елена Павлова, тя периодично чете написаното, коригира, съветва и насочва авторите. “Очакваме до ноември да завършим ръкописа и да започнем окончателното му редактиране. Вече има интерес и от издателства!”, казва Ели Лазарова. Михаела Стоянова, която вече е студентка в НАТФИЗ, пък е убедена, че романът им може да се превърне и в хубав филм. “Има много сцени, заредени и с драматизъм, и с хумор. Ще стоят страхотно на екран!”, обяснява тя.

Менторката Ели

Покрай романа менторката Ели посвещава учениците и в друго свое вдъхновение - кулинарията.

Сладкодумната дама е голям познавач на северозападната кухня и е главен двигател на фестивала на националната кухня в Монтана “Бабина душица”. “Писането и готвенето имат много общи неща - човек трябва да познава традициите, но да ги допълва с вдъхновение и любов, така че не само да нахрани хората, но и да стопли душите им!”, казва Ели. Въпреки че е влюбена в словото, Ели изкарва хляб за семейството си с ежедневен, тежък труд. Работила е като журналист, била е и кореспондент на в. “Труд”, а от години е шофьор на такси.

Напоследък пътува за месеци до Германия, където се грижи за болни. Мечтата й е да събере средства, за да потегне къщата си в близко до Монтана село, за да пише там натрупаните в главата й истории и да събира край огнището приятели и съмишленици.