Санират 6,8 млн. кв. м с парите за COVID-19

Петя Аврамова

Обмислят собствениците също да плащат между 5 и 10 на сто от средствата, необходими за дейностите по обновяване

1,427 млрд. лева в Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени за енергийно обновяване на жилища

Дават и за подмяна на отоплителни уреди с термопомпи в къщи и вили

България ще разполага с огромни средства от ЕС през следващите 7 години. Освен сумите, които страната ни традиционно получава по оперативните програми на ЕС, ще разполагаме и с допълнителни средства за възстановяване от последиците от пандемията от COVID-19. Затова “Труд” стартира поредица от статии, в които ще представи данни за очакваните пари от ЕС, както и коментари и анализи на експерти и управляващи за това как е най-добре те да бъдат използвани.

Близо 6,8 милиона квадратни метра жилищна площ ще бъдат енергийно обновени с част от средствата, които страната ни ще получи от Брюксел по механизма за помощ за преодоляване на последиците от COVID-19. За саниране на жилищни сгради са предвидени общо 1,427 млрд. лв. от Националния план за възстановяване и устойчивост, като сумата е редуцирана с близо 300 млн. лв. при първото преработване на документа, което не е окончателно. Въпреки че на пръв поглед средствата изглеждат много, се оказва, че за да се обнови целият жилищен фонд до 2050 г. по изчисления, предоставени за “Труд” от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, са необходими 23 млрд. лв. или 16 пъти повече от посочения в плана бюджет. Въпреки че все още няма окончателна яснота за начина, по който ще бъдат разпределяни средствата, строителният министър Петя Аврамова заганта в свои изказвания, че може би ще се наложи собствениците да съфинасират санирането с между 5% и 10% от стойността на дейностите. За разлика от националната програма за енергийна ефективност, при която всичко бе за сметка на държавата и живеещите в блокове не доплащаха. Министърът обаче уверява, че тези нужни средства ще бъдат намерени чрез други програми, така че в крайна сметка и необходимото доплащане да не е за сметка на живеещите в етажни собствености.

Еднофамилни къщи и вили също ще могат да получат финансиране от плана, но не за саниране, а за подмяна на отоплителни уреди и поставяне на слънчеви колектори. За целта от бюджета на плана са предвидени 33,3 млн. лв. Къщите, чиито собственици могат да кандидатстват, не трябва да са топлофицирани или газифицирани. Те ще могат да кандидатстват по мярка за подмяна на отоплителните уреди с термопомпи с висок клас на ефективност. По мярката ще се финансират до 50 на сто от необходимите разходи, но максималната сума, която ще може да получи едно домакинство за тази цел е 1050 лв. Домакинствата, които взимат енергийни помощи, ще могат да получат 100 процента от нужните пари за подмяна на отоплителния им уред, но сумата не трябва да надхвърля 2100 лв.

За изграждане на слънчеви системи за битово горещо водоснабдяване собственици на къщи и вили, които не са топлофицирани или газифицирани, могат да получат до 1250 лева, но максимум 50 на сто от стойността на системата. За тези, които получават енергийни помощи е допустимо да получат цялата стойност на системата, като максималната сума е 2500 лв.

Други 384,3 млн. лв. са предвидени за енергийно обновяване на държавни и общински сгради. Допустими ще са сгради за административно обслужване, за обществено обслужване в областта на културата и изкуството, за спорт, както и сгради, собственост на Българска академия на науките, уточниха от Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРББ). Според предварителни разчети на ведомството с тези средства ще бъдат енергийно обновени около 590 публични сгради - държавни и общински.

Инвестициите за подобряване на енергийна ефективност на сгради в сферата на производството, търговията и услугите се предвижда да бъдат на стойност над 282 млн. лв. Като за тези средства ще могат да кандидатстват малки, средни и големи предприятия.

Брюксел вече ще финансира само след техническо и енергийно обследване

3243 блока са подали заявления по стари програми

Дават и евтини заеми за зелени проекти

Общо 3243 са заявленията от етажни собствености за обновяване, съобщиха от МРРБ. От тях 1945 са подали документи по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Една от обсъжданите възможности е именно тези собственици да могат да кандидатстват с предимство за новите средства за саниране, които ще бъдат отпуснати от ЕС.

Досега с европари по проект на ОПРР 2007-2013 са обновени 158 многофамилни жилищни сгради. По следващия програмен период на оперативната програма от 2014 г. до 2020 г. са обновени 670 сгради, от които 470 са жилищни и 200 са обществени.

По Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, за която средствата са отделени от националния бюджет, са подписани 2022 договора за целево финансиране. Към 31.01.2021 г. енергийно са обновени 1923 сгради, обясниха от МРРБ. По други 15 още се работи.

Европари за саниране се очаква и да има по линия на Програма “Развитие на регионите” (ПРР) през новия програмен период 2021-2027 г. Все още не е ясно на какъв принцип ще се разпределят парите, тъй като моделът за подкрепа с конкретни мерки е в процес на разработване.

Задължително условие за изпълнението на мерките ще бъде наличието на изготвено обследване за енергийна ефективност и техническо обследване на сградата, като спрямо заложените национални цели ще се подкрепят мерки, с които сградата постига висок енергиен клас, обясниха от строителното министерство за “Труд”.

Със средства по линия на Европейския фонд за регионално развитие мерки за енергийна ефективност ще бъдат подкрепяни в рамките, както на два приоритета - “Интегрирано градско развитие” и “Интегрирано териториално развитие на регионите”, като ще е задължително проектите да отговарят на заложените стратегии на общинско и на регионално ниво. По двата приоритета ще бъдат допустими общо 50 градски общини.

По още един от приоритетите - “Справедлив енергиен преход” ще бъдат финансирани мерки с фокус върху възобновяеми източници, надграждане на съществуващите инвестиции за постигане на висок енергиен клас и използване на зелени технологии. Проектите ще бъдат реализирани на територията на определени области, като към момента одобрени от ЕК са областите Перник, Кюстендил и Стара Загора.

Предвидени са и възможности за отпускане на евтини заеми за проекти с фокус върху енергийната ефективност.

Все още се обсъжда възможността и Националната програма за енергийна ефективност да има следващо издание. От МРРБ обясниха, че дали това ще се случи ще зависи от анализ, който ще бъде направен “след приключване на всички дейности по 2022-те сгради с вече сключени договори за целево финансиране и извършен технически и финансов анализ на изпълнението на Програмата при отчитане на развитието и изпълнението на другите инициативи, предоставящи финансова подкрепа с публични средства”.

Следва продължение

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи