За пръв път се пази пълна тишина около годишния доклад за оръжейната търговия

Има една тема, по която нито управляващите се хвалят, нито опозицията скача. Въпреки че и едните, и другите имат основания да го правят. Бизнесът с износ на оръжие от български фирми процъфтява през последните пет години, като от 2016 г. надхвърли милиард евро и стана над 2% от БВП на страната.

Хиляди нови добре платени работни места оживиха регионите на оръжейните заводи. Същевременно производствените инциденти вече се превърнаха в част от новинарските хроники. А оръжия, произведени в България, многократно бяха откривани в ембаргова Сирия.

В края на пленарното заседание в сряда, 31 октомври, Народното събрание одобри единодушно и без дебати доклада за 2017 г. на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката. С нотка на ирония в гласа председателят на Народното събрание Цвета Караянчева попита депутатите дали има желаещи за изказване, след което се премина към формалното гласуване.

И докато тази ситуация е обичайна, досега поне в ресорната комисия – по икономическа политика и туризъм, се провеждаше някакво обсъждане. Не и този път – на заседание на 10 октомври зам.-министърът на икономиката Лъчезар Борисов е изчел резюме на доклада, след което всичките 15 присъстващи народни представители вдигнали ръка „за“. Само Румен Гечев от БСП поставил страничен от документа въпрос - за приходите, постъпили от таксите за издадените лицензи и разрешения, и доколко те покриват разходите за вложения труд от служителите.

По същия начин докладът премина и на заседанието на Министерския съвет на 15 август – с дежурното „Приема се“ от премиера Бойко Борисов. „Прозрачността и предоставянето на информация е сред основните принципи, приети от международните организации и режими в областта на експортния контрол. Докладът се публикува на интернет страницата на Междуведомствената комисия, каквато е практиката през последните години“, пишеше в съобщението на правителствената информационна служба относно решението.

Да, ама не. От тогава минаха два месеца и половина, а документът безпрецедентно така и не се появи на въпросния сайт. „Труд“ го издири в системата за правна информация на МС, после беше публикуван и на страницата на НС. Но без най-съществената си част – приложенията към него, в които са конкретните данни. Именно в тях е описано какъв е обемът и видът на износа по региони и за всяка една страна поотделно. Докато в общата част пише само, че най-големите купувачи са от Саудитска Арабия, Ирак, САЩ, Индия и Алжир и че се изнасят основно боеприпаси, снаряди и ракети.

Колкото повече оръжие изнася България, толкова повече около доклада за оръжейния износ се мълчи. Тази година, както стана дума по-горе, беше поставен само един страничен въпрос. Миналата година Жельо Бойчев от БСП поне прелисти документа и попита какъв е приносът на сектора към брутния продукт и какво по същество е реализирал. А Румен Гечев поизпоти премиерския съветник Аню Ангелов, бивш министър на отбраната, в обсъждането на другия основен доклад в сектора - за изпълнението на Закона за експортния контрол на продукти, свързани с отбраната, и на изделия и технологии с двойна употреба.

„Дали това са изнесени въоръжения и боеприпаси от българска фирма или това са попаднали по някакъв начин в съответното подразделение или терористична организация, мога само да заявя: дано да няма такива нарушения!“, каза Ангелов в отговор на въпрос дали оръжието отива, „където искаме да отиде“. „Но на практика Междуведомственият съвет няма такива функции по Закона за експортния контрол“, обясни Аню Ангелов, който е секретар на въпросната структура.

В началото на бума на оръжейния износ имаше бурни дебати – и експертни, и политически. „Нито министерството, нито държавата имат вина, че българско оръжие попада в недобросъвестни ръце в Сирия и Ирак“, заяви в прав текст през 2016 г. тогавашният икономически министър Божидар Лукарски, лидер на СДС. През 2014 г. от МВнР изразиха в парламента позицията, че „става все по-обезпокоителен профилът на Република България като износител на въоръжена и специална продукция за определени държави“ и че това са „дискусионни дестинации, спрямо които голяма част от страните членки на ЕС прилагат политика на откази и въздържане“. Тогавашният председател на икономическата комисия Кирил Цочев (АБВ) обяви, че забележките на Външно „могат да бъдат приети като пожелание“. „Няма как скандинавските държави или Хонолулу да купуват такова специфично оборудване от България“, заяви тогавашният заместник-министър на икономиката Любен Петров от СДС.

Оръжейната търговия с Ирак се развива главоломно още от времето, когато началникът на кабинета на министър Николай Младенов беше едновременно и посланик за тази държава. В последните години новият най-крупен купувач е Саудитска Арабия. И България открива посолство в Рияд...

Ръстът се забавя

Български фирми са изнесли оръжие на стойност 1 218 753 609 евро през 2017 г., пише в годишния доклад на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение. Въпреки че сумата изглежда колосална, това е най-ниският ръст в оръжейния износ за последните пет години. През 2016 г. сделките бяха за 1,015 милиарда евро, през 2015 г. - за 642,5 млн. евро, през 2014 г. - за 404 млн. евро, през 2013 г. - за 235 млн. евро.