Светец брани планината Осогово

Релеф от фасадата на църквата “Св. Йоаким Осоговски”.

Севастократор Владко притежавал замъка в Градец

През 1585 г. обителта е била разрушена от силно земетресение

Преди много, много години в подножието на Осоговската планина живял младеж, който от малък обичал да е в усамотение и да общува духовно с Бога. Скоро славата му на отшелник се разнесла в цялата околност. Всичко това се случило в края на ХI в., когато България водела тежка битка за своята независимост с Византийската империя.

Един ден той бил поведен от Ангел Господен и стигнал в дома на един болярин от близкото селище Градец. Там го приели топло, а той горещо се помолил в малката църквица. Местните хора били радостни, че отшелникът посетил техните домове. Той също им бил много благодарен за гостоприемството и ги попитал къде може да продължи своето постничество. Тогава боляринът му посочил една пещера в дебрите на Осогово и в местност, наречена Сарандапор.

Там отшелникът прекарал десетилетия, молейки се на Бог ден и нощ. Вече на преклонна възраст при него дошли някакви ловци. Той ги благословил и този ден уловът им бил необикновено богат. Когато обаче отново наминали, аскетът бил предал Богу дух. Това се случило на 28 август 1105 г.

Тази приказка всъщност е част от ръкописното Житие на св. Йоаким Осоговски или Сарандапорски. Заедно с Иван Рилски, Прохор Пчински и Гавраил Лесновски, той е сред четиримата най-велики български светци. По-нататък от ръкописа се разбира, че по време на управлението на византийския император Мануил I Комнин (1143-1180) край пещерата се заселил свещеникът Теодор от Овче Поле, който приел монашеското име Теофан. Скоро дошли и други братя и не след дълго те издигнали манастир с църква, посветена на св. Йоаким. После отшелникът се явил на игумена Теофан и му показал къде са неговите свети мощи, които след това излекували мнозина.

В десетките си пътувания из Македония съм минавал често през градчето Крива Паланка, намиращо се на 20 км от българската граница. Спирал съм там рядко, но през октомври 2009 г. сме поканени от местната община във връзка с новите европейски проекти. Използвам случая да видя близките забележителности и сред тях естествено блести манастирът на св. Йоаким Осоговски, отстоящ само на 3 км от града.

Неговата историческа съдба е пълна с превратности. Той е споменат като важна българска обител по времето на цар Калоян (1197-1207). Според Карловацкия летопис в края на ХIII в. нова църква там построил сръбският крал Милутин. В нея се молил за победа друг сръбски владетел, крал Стефан Дечански, поел през 1330 г. на решителна битка с българския цар Михаил Шишман. В манастира през 1436 г. отседнал дори турският султан Мехмед II, тръгнал с армията си да покорява Босна.

През 1585 г. обителта е била разрушена от силно земетресение, а монасите пратили делегация начело с игумена Гервасий да търси парична помощ чак в далечна Русия. В ХVII в. пък подобна делегация отишла в Дубровнишката република. Като цяло това е било време на разцвет, който е отбелязан от османския пътешественик Евлия Челеби. През ХVIII в. обаче по неизвестни причини манастирът е бил изоставен и цяло столетие турците не дали разрешение за неговото обновяване.

Новата история на светото място датира от 1847 г. Тогава по инициатива на Хаджи Стефан Бегликчията започнало изграждането на църква, посветена на св. Йоаким. Строителството е било поверено на протомайстора Андрей Дамянов, който е един от най-известните архитекти на българското Възраждане. Сградата е била завършена през 1851 г., когато е тържествено осветена.

И днес главната църква изумява със своята архитектура. Като тип тя е монументална трикорабна базилика, над чиито покрив се извисяват цели 12 купола. Каменните фасади са украсени с причудливи скулптурни фигури. Не по-малко забележителна е храмовата живопис. Тя е дело на зографите Димитър Папрадишки, Мирон Илиев, Аврам Дичов и Глигорий Петрович, изрисували във втората половина на ХIХ в. всички стени на църквата.

В манастира има още много сгради, построени в различни епохи. Най-старата постройка е църквата “Рождество на св. Богородица”, която е била издигната още в ХI-ХII в. и основно ремонтирана през ХIV в. Храмът е кръстокуполен с характерните за византийската архитектура раздвижени фасади. През ХIХ и началото на ХХ в. са били добавени няколко представителни ансамбли, магерница, складове за жито и др.

При това си посещение в Македония много държа да посетя средновековната църква “Св. Никола” над с. Псача, което се намира на пътя между Крива Паланка и Куманово. Любезните домакини ме съпровождат до красивия храм с висок купол, скътан сред вековни дъбови гори.

Според документите сградата е била построена около 1354 г. от севастократор Владко Паскачич, син на княз Паскач. Тя има кръстокуполен план с високо кубе, което се издига над централната част. Фасадите са украсени с керамопластика, слепи арки, скулптурни изображения на грифони и християнски символи. Особено ценна е вътрешната живопис. Във високия палеологов стил на епохата са представени множество изображения на светци и сцени от Библията. Едва ли е чудно, че сред тях централно място заема образът на тукашния покровител, св. Йоаким Осоговски.

Най-важни за историята обаче са отлично запазените портрети на дарителите. Това са Владко Паскачич, съпругата му Владислава и тримата им сина, както бащата Паскач и майката Озра. На отсрещната стена пък са сръбският цар Стефан Урош и неговият съвладетел, прилепският крал Вълкашин.

Паскачичите са били известен болярски род в Сърбия и след завоюването на Македония през ХIV в. им била дадена областта Славище (днешния район на Крива Паланка). При разпада на Сръбското царство след смъртта на великия Стефан Душан в 1354 г., Владко станал васал на издигналия се прилепски крал Вълкашин и получил севастократорска титла. Вероятно е бил убит в съдбоносната битка на Вълкашин и Углеша срещу турската армия при Черномен на 27 септември 1371 г.

 

Първото обиталище на св. Йоаким

На 7 км северно от Крива Паланка и до с. Градец се намира масивна скала, в която природата е издълбала естествена пещера. Според местните предания тук Йоаким Осоговски се подвизавал за пръв път, преди да се премести в Сарандапор или Бабин дол, където сега е неговият манастир. Днес върху скалата се издига висок кръст, а пред нея е изградена стена с пояснителен надпис.

Севастократор Владко строял през ХIV в. църкви и крепости

Твърде е възможно Владко Паскачич да е обитавал крепостта Градец, която е спомената в Житието на св. Йоаким Осоговски. В близост до едноименното село личат руини на яка средновековна твърдина. През 1633 г. по време на управлението на султан Мурад IV и по личното нареждане на везира Байрам паша жителите на Градец били преместени и така била основана Крива Паланка. И сега в центъра є личат високо запазени руини от издигнатата от османците крепост.

Коментари

Задължително поле