Манастир, пазил векове паметта за светеца, бил разрушен от турците, които издигнали там джамията „Баня баши“

От днешна София цар Петър (927-969) потегля към Рила, за да търси съвет от мъдрия отшелник

На 19 октомври отбелязваме паметта на св. Иван Рилски – прочутият духовен отец, проповедник и лечител, който повече от хилядолетие е почитан като небесен застъпник на нашия народ и държава. Цели професионални общности, например българските медици и миньори от Перник, са приели знаменития монах от далечния Х век за свой покровител. Св. Иван е патрон на десетки църкви, училища, болници и т. н. в цялата страна, както и на български дружества и храмове във Виена, Лондон, Лисабон, Чикаго, Печ (Унгария), Сидни (Австралия), Ниагара Фолз (Канада)... Църквата почита паметта на св. Иван Рилски на 18 август (денят на неговото успение) и на 19 октомври – датата на пренасянето на неговите мощи от Средец/София в старопрестолно Търново през 1195 г. от цар Асен I. Това е така, защото благодарение на Търновската патриаршия и нейните книжовници култът към светеца се утвърждава и прониква сред други православни народи. Дори и съвременният Ден на народните будители е на „Отчов ден“ – 19 октомври, преизчислен по нов стил на 1 ноември.

Както е известно, св. Иван е роден около 876 г. в Скрино, Дупнишко (Кюстендилска област). Приема монашеството в манастира „Св. Димитър“ при Бобошево, а по-късно търси уединение на различни места: при Земен, в планината Витоша, в Искърския пролом, а най-накрая във „Великата Рилска пустиня“. Живее във времето на няколко владетели: св. княз Борис-Михаил, княз Владимир Расате, цар Симеон Велики и св. цар Петър. Славата му на мъдрец и лечител, търсещ спасение и утеха отблизо и далеч, расте. Постепенно идват и негови последователи, с което възниква Рилският манастир – духовната крепост на Христовата вяра и българската народност. „Като посял добре (...) и извършил големи и преславни чудеса, и като достигнал до дълбока старост...“ св. Иван се оттегля в уединение до смъртта си на 18 август 946 г.

Св. Иван Рилски е канонизиран скоро след смъртта си, а мощите му около 989–992 г. са пренесени в Средец/София от цар Самуил и патриарх Герман-Гаврил. След превземането на Велики Преслав от Византия през 971 г. Средец е временна столица на царството и резиденция на българските патриарси. Търсената закрила от св. Иван Рилски е акт на утвърждаване на държавността в тежките години на борбата с византийската агресия. Затова т. нар. Средецка служба е най-ранният паметник в прослава на „всесветото светило на света“ и „Средецка слава“. Отначало светите мощи са в древната базилика „Св. София“, по-късно в храма „Св. Апостол и евангелист Лука“ в района на днешната улица „Позитано“, а в края на ХІ век – в новоизградена църква на негово име. Около храма възниква манастир, в който се стичат много поклонници. Византийският епископ, воден от корист, се стреми да заграби приходите на манастира, но се сблъсква с несъгласието на тогавашния игумен. Упоритият българин, чието име е неизвестно, търси справедливост от Алексий І Комнин (1081-1118) и постига своята цел – императорът издава дарствена грамота в подкрепа на манастира.

В средата на ХІІ век при един градски пожар църквата понася сериозни щети, а „...известният Груд...“, български болярин от Македония, дарява средства за нейния ремонт. При военен поход срещу Унгария пред светата ракла се покланя император Мануил І Комнин (1143-1180). Пак в онези години пред нетленните мощи е доведен тежко болният Георги Скилица, византийският управител на Средец. Знатният велможа оздравява и в знак на благодарност създава гръцко житие, запазено в старобългарски превод. През 1183 г. нахлулите в пределите на Византия унгарци отнасят светите мощи в Естергом (Гран). Скептично настроеният унгарски архиепископ е причина за поредното чудо. И ако през ХІІ век този католически духовник се е усъмнил в православния отец, в началото на ХХІ век за папа Йоан Павел ІІ св. Иван Рилски е „...пример за подражание вече повече от 1000 години за всички монаси в Европа и по целия свят“. През 1186 г. унгарците връщат мощите в Средец. Девет години след това градът е освободен от войските на цар Асен І (1186-1196). Мощите на рилския чудотворец са пренесени в столицата Търново, а шествието се превръща в тържествен акт на възобновената българска държавност. Раклата на св. Иван е положена в новоизградена църква на негово име на хълма Трапезица, където пребивава близо три столетия. За мястото се спори, но може би е прав проф. Константин Тотев, че това е един малък, но представителен храм, открит при археологическите разкопки през 2009 г. От Търново славата на светеца отеква в Сърбия, Влашко, Молдова, руските княжества, на Атон. През март 2018 г. заедно с проф. Николай Овчаров попаднахме на руска икона, пазена в Екатеринбург, свидетелство за почитта към св. Иван Рилски сред т. нар. старообрядници през XVIII век отвъд Урал и в просторите на необятния Сибир!

След завладяването на Търново от османските турци (17 юли 1393 г.) мощите на св. Иван са преместени от Трапезица в храм, посветен на неговата памет, в днешната Асенова махала, разкрит от проф. Николай Овчаров и проф. Хитко Вачев. В знаковата търновска църква „Св. Апостоли Петър и Павел“ е един от най-ранните стенописни портрети на светеца. През 1469 г. рилското монашеско братство получава султанско разрешение да пренесе светите мощи в Рилския манастир. Шествието преминава през дунавския Никопол, Плевен, Луковит, Карлуковския манастир, Враца... Навсякъде се стичат хиляди българи в израз на волята на поробените ни прадеди да опазят праотеческата вяра и народност. В София, последната спирка преди Рилската обител, светата ракла шест дни е обект на всенародна почит в тогавашната митрополитска църква – ротондата „Св. Георги“, днес в двора на хотел „Балкан“ и Президентството.

За св. Иван Рилски може да се разказва много и много – като се започне с известното ни от земното му битие, през преданията и легендите, до многото исторически събития, свързани с неговия култ. Нека поставим акцент на връзката със София, която още през X век е карала книжовниците да величаят скромния отшелник като „Средецка слава“! Патриарх Евтимий Търновски пояснява за своите читатели, че светецът е роден „в пределите на прочутия град Средец“ Именно от днешна София цар Петър (927-969) потегля към Рила, за да търси съвет от мъдрия отшелник. И, както стана дума, повече от двеста години мощите на светеца привличат в града поклонници, сред които двама византийски императори и един унгарски крал.

Това се е помнело и през „търновския период“ от развитието на култа – цар Иван Шишман издава своята Рилска грамота (1378 г.) именно в София. Повече от парадоксално е обаче, че днес в нашата столица отсъства дори най-скромен знак за светата обител, пазела векове паметта за св. Иван Рилски. Знае се, че манастирът е бил изграден близо до лековитите минерални извори. След гибелта на средновековна България той запада, а през 1567 г. върху част от територията му е изградена джамията „Баня баши“. Според преданието „...храмът стоял край баните и по-късно бил разрушен от турците, които са направили на неговото място голямата баня...“ Факт е обаче, че и през 1578 г. близо до джамията е имало църква „Св. Йоан“, както изрично отбелязва немският пътешественик Стефан Герлах. Според археолозите храмът се е намирал западно от бул. „Мария Луиза“ и близо до улица „Пиротска“. Така или иначе, в района на някогашната манастирска обител, т.е. непосредствено до минералните извори, джамията „Бяня баши“ и недалече от съвременния „Музей за историята на София“ би трябвало да бъде изграден поне един паметник-параклис, посветен на нашия национален светец.

В своя „Завет“ св. Иван ни е оставил послания, израз на морална сила, мъдрост и човеколюбие: „Най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини...“ В своето писмо до цар Петър светецът казва: „И макар да е писано: „Държавата на царя е богатството“, но то е да го употребява за оръжие и войнство, не за своите сладости (удоволствия), а най-вече за сакатите и бедните, за голите и бездомните (...) Не се уповавай на неправдата, не желай грабителство! Бъди кротък, тих и достъпен, имайки отворени очите си за всички... „И още нещо, което звучи повече от актуално и днес: „Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже /.../, превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение...“