Задигнаха колата на Хю Грант, актьорът моли крадците да му върнат само сценария

Правителството на Тереза Мей оцеля във вота недоверие

Две коли са се ударили челно в Пловдив, трима души са ранени

Убитата млада жена в „Банишора“ е бита, душена и ритана

Остават опашките пред лифта в Банско Кметът на зимния курорт Георги Икономов пред „Труд“: Законодателството трябва да се прецизира

Майк Пенс: САЩ ще се борят, за да гарантират поражението на „Ислямска държава“

Сергей Полунин изгонен от Парижката опера „Лошото момче на балета” обиди гейовете, жените и дебелите

Мъж е пострадал след удар в мантинела на пътя Пловдив – Карлово

25-годишна жена е убита в столичния квартал „Банишора“ По първоначални данни извършител е нейният приятел, който е опитал да се самоубие

Фокуси със сирене въртят търговци и производители Вдигат водното съдържание и сухото мляко в продукта

Дават две данъчни облекчения за деца с увреждания

Ердоган: Дейтънското споразумение трябва да се преразгледа, защото то „не решава бъдещето на Босна и Херцеговина“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 17 януари 2019

Грипната вълна се разраства

Канадски гражданин е отвлечен от ислямисти в Буркина Фасо

Свлачище дебне призрачно село край Дунав

Свлачището е погълнало десетки къщи в Орсоя, а други е превърнало в руини.

В зимните утрини край Дунав, на петнадесетина километра от Лом по пътя към Видин, сред облаците мъгла като призраци изскачат силуети на срутени къщи и килнати порти, обвити в изсъхнал повет. Тук-там по изкорубеното шосе се мяркат като привидения свити под ледения вятър хора. След белите вълма и неокастрените треви и храсти край пътя трудно се вижда табелата с надпис „Село Орсоя”. Пък и всъщност потъналото в тишина и разруха село не съществува – поне по закон. Преди повече от 30 години първо природата, а после и държавата се опитали да изтрият от картата на България крайдунавското село, пълно със земеделци и рибари. През 1978 година мощно свлачище погълнало и срутило половината къщи, а после властта изселила хората. Напук на природните стихии и административните разпоредби обаче тридесетина души се върнали в нацепените си или пожалени по чудо домове и продължили да живеят сред руините с риска някой ден земята да погълне и тях.

– Свлачището съсипа селото, но не можа да откъсне корените ни! Със страха се свиква, ама с мъката да живееш на чуждо място – не! Затова сме тук!, казват малцината жители на Орсоя. След разрушителния си гърч свлачището, излегнало се като огромен звяр над брега на реката, обаче само е заспало. Конвулсиите му продължават да огъват полето и пътищата край Орсоя, а пукотът на стени и покриви озвучава дните и нощите в призрачното село. Кога ще се събуди и разтърси земното чудовище, никой не знае… Само преди дни местните забелязали ново, тревожно раздвижване на земните маси в района. Голяма, дълга над 60 м пукнатина е разкъсала високия бряг между Орсоя и съседното село Сливата и тонове пръст са на косъм от рухване в низината. Грамадната цепнатина пръв видял кметът на Сливата Димитър Иванов и сигнализирал за опасността общинската управа в Лом.

– Земята никога не е спирала да се движи, но досега беше почти незабележимо. В края на ноември м.г. обаче видях, че се е отцепило грамадно парче от короната на свлачището. Вече има и пропадане на този участък и като нищо може да стане срутване! Слава Богу, това е далеч от селото, казва кметът. Младият мъж е втори мандат кмет на село Сливата, но е роден в съсипаното от бедствието Орсоя. Бил само на три години, когато дворовете и къщите са раздвижили и започнали да падат като фигурки от детски конструктор, разказва кметът. Семейството му напуснало полуразрушеното село и си купило къща в село на десетина километра. Сега Митко отговаря по неволя и за остатъците от родното си село. Шепата жители на Орсоя го търсят за помощ при нужда. Те си нямат нито кмет, нито поща, нито лекар или полицай. Живеят като отшелници накрай България сред пустошта и разрухата.

– Аз съм строител, цял живот зидах, а накрая всичко около мен се срути. Но свлачището пожали дома ми и останах тук!, казва 85-годишният дядо Панчо. Най-младите пет-шест души в Орсоя са на възраст между 50 и 60 години. Но повечето са без работа. В опустошеното село и околността му няма къде да се труди човек. Освен с мотичката в двора. Всеки ден прошарените „младежи” се събират в магазина, който е едновременно бакалия, кръчма и селски клуб. Купуват си бира или кафе и присядат да обсъдят селските, държавните и световните проблеми.

– Ние тук сме забравени и от Бога, и от хората! Ама къде другаде да ходим, да просим покрив и хляб, тук ни е мястото!, казва 63-годишният Славчо Велков. Той още си спомня как през един декемврийски ден на 1978 г. земята почнала да се движи и цепи. Погълнала сума къщи и детската градина до покрива. Две магарета, един „Запорожец” и една „Шкода” изчезнали в цепнатините. Но пристигнала армията, евакуирала хората и никой не пострадал. Но мнозина останалите без дом. Държавата платила обезщетения и изселила всички. Семейството на Спас и още хора, на които имотите оцелели, обаче се върнали.

– Къде ще ходим по градовете да пречим на децата! Пък и обезщетенията бяха такива, че не стигаха за нов дом, купихме си кой хладилник, кой телевизор. И си останахме в къщите. Пък и районът, макар и опустошен, е красив. Доста хора от градовете са настаняват в опразнени къщи, отглеждат пчели, ходят на лов!, обяснява мъжът, който след години на безработица вече е подал документи за пенсия. От време на време в магазина, който работи само до обед, влиза някоя баба да си купи галоши или сол.

– Малко пазаруват хората, бедни са! Вземат само най-необходимото. Дори хляб се доставя само три дни в седмицата, казва продавачката Данка. Въпреки близостта му до Дунав в селото няма даже вода, след бедствието чешмите пресъхнали. Хората вадят вода от стари кладенци. А Сашо Велков е решил проблема генерално.

– Имам си лозе, правя си вино! Откакто бъчвата прекипя, само два пъти съм пил вода!, споделя той. Един от малцината късметлии с работа в Орсоя е 53-годишният Росен Горанов. Той е помпиер в „Напоителни системи”. Край близкото село Добридол има помпена станция, която подава питейна вода към Лом, други помпи пък отводняват низината от речните води.

– Абе, тоя изтърбушен от години водопровод към Лом ни докара белята със свлачището. Тук почвата е глина и пясък, а тръбите са железни, изгнили, отвсякъде тече, цели реки разяждат склоновете наоколо. Как няма да има свлачища, коментират в Орсоя. Напорният водопровод от Дунав към Лом е огромен проблем на целия район заради огромните течове по трасето му, признават и ВиК експерти. През 2008 г. държавата отпусна над 1 млн. лева за изграждане на нов водопровод, но фирма, близка до тогавашен депутат, задигна парите и проектът остана на хартия. Предсрочните избори и следващото правителство обаче може пак да забавят или направо да забатачат решаването на въпроса, смятат в селския клуб.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.