1000 лв. глоба за мъж, гласувал два пъти на президентския вот Мъжът дължи и близо 300 лв. за експертизи

Животновъдите получиха още близо 112 млн. лв. за Кампания 2018 г.

Шест столични квартала останаха без ток заради умишлен палеж в колектор

Почина една от жените, намушкана от 24-годишен мъж в столичния квартал „Христо Ботев“

Зетят на Тръмп Джаред Къшнър спряган за шеф на кабинета му

Конфискация на имущество ще има и при прекратено наказателно дело

Джей Ло с огромна розова рокля на премиерата на филма „Втори шанс“

Парламентът създаде Временна комисия за проучване на информацията за подкупна схема с български паспорти

„Пътна полиция“ проверява шофьорите първо за алкохол и наркотици по празниците

Гърция отпуска парични помощи за Коледа, много българи сред одобрените

Доц. Димитър Димитров: От машинното гласуване ще спечели само този, които доставя машините

Легендата на футбола Лоренцо Санс дойде на гости на кмета на Симитли Апостол Апостолов

Руската шпионка Мария Бутина се призна за виновна за заговор срещу САЩ

Доналд Тръмп: Заради Парижкото споразумение Франция гори

Какво яде армията? Прав е Красимир Каракачанов: Боецът трябва да се храни с качествени и свежи продукти от местни производители, а не с боклуци, доставени от прекупвачи

Северозападен каубой пали възрожденски слънца

В къщата си за гости Данчо Еленков е струпал десетки седла, юзди и каубойски шапки за ездачи.

Българинът е неразривно свързан с конете

В покрайнините на Монтана, на нeколкостотин метра от новия Околовръстен път, по който фучат тежки камиони, зад редица кипариси и овощни дръвчета се издига китна възрожденска къща. В двора й потропват с копита коне, носи се мирис на сено и дърво…

– Това е моят остров на красота, спокойствие и хармония. Искам да го поделя с всеки, който цени традициите и природата. Но малцина идват тук – казва с горчива усмивка Йордан Еленков, собственик на малкия спортно – туристически комплекс. Русолявият 64-годишен мъж е пенсионер от няколко месеца, но е пъргав и подвижен като юноша.

– Целият ми живот досега е движение и работа. Това поддържа човека жив и здрав. Седнеш ли, отпуснеш ли се – свършен си!, споделя веруюто си Данчо. Над 30 години той обикалял Северозападна България като инженер сондьор. Търсели нефт и газ, пробивали кладенци, чистели газохранилища. Но и в сондьорските лагери – из фургони и голи полета, душата му сънувала къщи от камък и дърво, просторни ливади и препускащи по тях коне.

– Аз съм селско момче, отрасъл съм в Крива бара край Лом. Обичам земята и животните. Сигурно това е заложено в кръвта и в паметта ми от поколения – разсъждава Данчо. Като ученик през 60-те години на миналия век той мечтаел да стане футболист. В онези години идоли на момчетата били играчи като Гунди, Соколов, Пенев. “Бях доста добър, играех в младежки отбори като ученик, после и като студент в Минно-геоложкия институт. Имаше интерес към мен от “Локомотив” (София) и “Миньор” (Перник). Вече се виждах в някой от големите отбори, но съдбата беше решила друго!”, спомня си той. Малко след завършването на института Еленков скъсал менискус, после и коленните връзки. Претърпял няколко тежки операции. И това сложило завинаги край на плановете му за спортна кариера.

– Рухнах и физически, и психически. Всички мечти, които имах, станаха на парчета, връща се назад Данчо. Но съдбата го извадила от ямата на отчаянието. За да го разсее и раздвижи, баща му Арсен, който живее и до днес в родното им село Крива бара, му подарил кон, а в болничните стаи, прикован на леглото, младият мъж открил магията на дърворезбата.

– Не можех да ходя, но ръцете и умът ми бяха здрави и подвижни и реших да ги използвам, за да изляза от депресията, спомня си инженерът. С подръчни инструменти започнал да дяла парчета дърво, но фигурите, които се показвали под стружките, били толкова красиви, че се снабдил с длета и започнал да прави икони и пана. Макар че не е суеверен, след превъзмогнатите несгоди Йордан смята, че всичко в живота на човек е предначертано. Но всеки сам трябва да открие пътя си и да да го извърви.

– Всеки има дарби, но те са като нефта и скъпоценните метали. Скрити някъде дълбоко. Трябват много усилия и упорство, за да ги извадиш наяве, да ги почистиш и покажеш на другите. Ето, аз имах футболна дарба. Господ ми я отне, но ми даде дърворезбата и конете. И животът ми отново доби смисъл!, споделя мъжът. Докато раздвижвал оперираните си крака, Данчо яздел коня, подарен от баща му, и чувствал как животното му прелива увереност, сила и смелост. И се влюбил за цял живот в гордите и бързи коне. “Българинът е неразривно свързан с конете. Може би защото, както казват историците, сме дошли по тези земи на коне, спали сме и сме воювали с тях. Земята сме работили с тях. Лошото е, че през последните десетилетия губим тази връзка”, тъгува мъжът. Обичта към конете при Йордан Еленков е и родов белег, признава инженерът. Баща му Арсен и чичо му Любчо са служили навремето като кавалеристи и той израснал с разказите за буйни жребци, устремни галопи и кавалерийски битки. Когато след падането на комунизма с негов колега направили частна фирма за геоложки проучвания и сондажи и имал повече средства и свободно време, Йордан оставил апартамента си в центъра на Монтана на децата си, купил си къща край града и два коня.

– Яздех ги по поляните край Огоста, канех и приятели, а хората наоколо се чудеха! Абе учен човек, ама луд!, смее се сондьорът. После животните му се сторили малко, искал още бързи коне да пълнят двора му и други хора да опитат от радостта да препускат с тях. Затова купил по-голям парцел и вдигнал в него къща за гости в копривщенски стил и конна база. Всичко дървено в двукатния дом сондьорът направил сам, а на таваните на трите спални изрязал възрожденски слънца, окичени с житни класове, плодове, цветя и, разбира се, коне. Във фермата, която нарекъл на първия си внук – Данко, събрал 12 елитни коня от породите дунавски и чистокръвен английски, както и няколко тежкотоварни животни. Из стари стопанства намерил и три файтона, реставрирал ги и ги превърнал в каляски за младоженци и абитуриенти.

– Създадох малък туристически комплекс, където хората да отсядат в традиционна българска атмосфера, да си почиват край камините и трапезите, да се веселят и да яздят коне. Цените са направо символични – 20 лева за час езда, казва стопанинът. Но след първите гости потокът, вместо да се увеличи, почти секнал. Рядко някой идва да поязди напетите бегачи или да поръча разходка с файтон до сватбената зала или абитуриентския бал, казва Данчо. Сам изпитал възраждащата и лечебна сила на вихрогоните, инженерът предложил на лекари в Монтана да използват безплатно конете му за хипотерапия – лечение на деца с аутизъм и церебрална парализа с помощта на езда и общуване с животните. Няколко хлапета дошли, придружени от лекари и родители, и макар че много се радвали на досега си с конете, повече не се върнали.

– Българите трябва да променим мисленето си. Не може всичко да се върти само около хляба, оцеляването, ежедневните грижи и ядове. Трябва малко да вдигнем поглед, да видим красотата на живота, да опитаме от радостите му. Тогава ще бъдем по-здрави, по-силни и полезни за себе си и семействата си!, пали се бившият сондьор.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (2)

    1. Човека поне прави нещо а не като теб за 5 лв. Да виси по цял ден пред компютъра…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.