„Тежкият период беше през 90-те години“
Препълнена с история и артефакти, богатата българска земя е рай за археолозите. Днес водещи изследователи на миналото споделят, че иманярството не е силно като преди. “Ситуацията е по-добре, но това е защото се работи ежегодно”, каза за “Труд” доцент д-р Здравко Димитров от Националния археологически музей, ръководител на разкопките на Рациария - античен град край река Дунав, съществувал по времето на Римската империя. Той е убеден, че постоянното професионално присъствие на археологическите разкопки спира иманярите. Димитров разказва как те само чакат разкопките някъде да спрат, теренът да буреняса и да започнат да си копаят нелегално. Затова решението е на ценните обекти винаги да има разкопки, охрана, посетители, наблюдатели, мониторинг, връзка с музея и да не се оставят да станат лесна плячка на дебнещите иманяри.
“В богати с история страни като България те никога няма да изчезнат, но могат да бъдат сведени до минимум, което у нас вече е направено”, казва професор Николай Овчаров пред “Труд”. “Няма го това сега - тежкият период беше през 90-те години. Аз съм участвал в процеса от 2004-2005 година, още по времето на Нина Чилова, когато се прие Законът за културното наследство. Дори и да има своите слабости все пак е закон. Много беше тежка битката с колекционерите, не толкова с иманярите, защото всъщност колекционерите предизвикват иманярите, те им плащат. Така или иначе, със законови мерки се постигнаха нещата”, смята българският Индиана Джоунс.
“България не е разграден двор, какъвто беше през 90-те години - това всички трябва да го знаят. Другото е по-скоро политическа пропаганда. Има си закони, които по-скоро се спазват. Аз например не съм виждал иманяри в последно време - защото имаше един период, в който си ходеха безнаказано из страната, даже не се криеха. Към този момент не това е проблемът ни”, оптимист е Овчаров.
Все пак из страната все още е пълно с интересни истории за иманяри. Кореспондентите на “Труд” споделят някои от най-важните и вълнуващи разкази от тази вечна битка за миналото.
Приключиха няколко дела срещу иманяри
Сигнализирал в полицията и търсачите на зарити иманета били заловени
Древният архитектурен детайл е престоял десетилетия във водите на р. Росица на около 300 метра от древноримския град Никополис ад Иструм.
Веселина Ангелова,
ТРУД, Велико Търново
Археолози от Регионалния исторически музей във Велико Търново са спасили след иманярски набези античен постамент на 18 века. Антиката е датирана от времето на династията на Северите от първата четвърт на III век.
“В близост до древноримския град Никополис ад Иструм край великотърновското село Никюп открихме откраднат постамент с надпис”, сподели пред “Труд” археологът Калин Чакъров.
Той разказа, че докато се провеждали разкопки в древноримския град, рибари се обадили, че в местността Еленкин вир от коритото на р. Росица са забелязали да стърчат каменни колони.
“Отидохме с колеги на посоченото място и тъй като водата беше доста намаляла, постаментът ясно се виждаше. С любителска водолазна техника и дрон огледахме експоната, който се оказа варовиков постамент антична изработка, а в близост до него имаше още няколко други архитектурни детайла. Снимахме ги, описахме ги и решихме след като приключим разкопките в Никополис ад Иструм да направим по-подробен обход по реката, за да проверим дали има и други находки в коритото и да предприемем мерки за изваждането им”, разказва Калин Чакъров.
При втория оглед обаче, стигайки до мястото на около 300 метра от античния град, където първоначално археолозите видели постамента, се оказало, че там зее огромна дупка, а от находката няма и помен.
Спасеният от археолози и полицаи варовиков постамент е на 18 века и е с тегло 5 тона.
“Ясно личаха обаче следи от багер и свлечени клони. По брега в землището на горнооряховското село Поликраище имаше дири от влачене на обемистия постамент. Разбрахме, че някой е побързал да го открадне след нашите първоначални действия. Обходихме района, но не го открихме и от Регионалния исторически музей бе подаден сигнал до полицията”, обяснява Чакъров.
Извършено било разследване от криминалисти от РУ в Горна Оряховица.
“Едва година по-късно ненадейно ми се обадиха от полицията и ме уведомиха, че постаментът е открит. Антиката била намерена заровена недалеч от мястото, от където е извадена от реката. В дълбокия ров постаментът бил спуснат заедно с коланите, с които иманярите са го издърпали и пренесли. Вероятно са го скрили и са възнамерявали на по-късен етап да го продадат. Полицията и огнеборци със специална техника извадиха постамента от трапа и го транспортираха в Никополис ад Иструм, където се е издигал преди векове”, споделя Калин Чакъров.
Той уточнява, че каменният детайл се оказал огромен и с тегло над 5 тона.
“Когато го експонирахме, установихме, че има надпис. Той е много кратък и се състои само от една дума и това е името “Сир”. Направих справка и се оказа, че по това време в древния град е имало двама мъже с името Луций Аврелий Сир, който е бил ветеран в римската армия и след като се е пенсионирал явно се е заселил в района. Другият мъж пък е негов син и носел същото име и е бил градски съветник в Никополис ад Иструм. Предполага се, че човекът, чието име стои върху постамента е на този градски съветник, който е бил достатъчно известен, за да изпише само прозвището си върху монолитния блок”, казва Калин Чакъров.
По думите на археолога има две предположения за това как постаментът се е озовал в реката. Според едната хипотеза в близост до античния град може да е имало брод над реката, защото в този участък тя става по-плитка и камениста и тогава да е бил спуснат във водата. Според другото предположение в края на 19 век е строен мост над река Росица от бригада с участието на чуждестранни инженери. Има писмени източници, според които по това време от Никополис ад Иструм са взети над 200 архитектурни детайла, които са били натрошени и използвани за градежа на моста. Напълно е възможно въпросният постамент да е бил изпуснат в реката при пренасянето му.
По време на пандемията край друг археологически обект край великотърновското село Самоводене Калин Чакъров забелязал група иманяри, оборудвани с техника, металотърсачи, които копаели усърдно. Сигнализирал в полицията и търсачите на зарити иманета били заловени.
“Иманяри винаги е имало и набезите продължават, въпреки че бумът на набезите беше през 90-те години на миналия век. През последните 2-3 години приключиха няколко дела срещу иманяри като за процесите бяха предадени конфискувани материали, включително и металотърсачи. Всеки месец ни искат средно по 4-5 справки за различни полицейски управления в страната. Когато полицаите хванат търсачи на древни съкровища, пишат до всички Регионални исторически музеи и искат становище дали задържаното лице има регистрирана колекция. В нашия регистър са вписани едва четири човека от 2009 г.”, сподели директорът на Регионалния исторически музей във Велико Търново д-р Иван Църов.
Даниела Фархи,
ТРУД, Варна
Със своите над 5000 могили от бронзовата до късноримската епоха Добруджа е рай за иманярите. Част от културно-историческите обекти не са проучени, нямат охрана и търсачи на антики не спират с опитите да ги плячкосат. В други случаи атакуват райони, където археолозите вече са открили ценности. Така се случи в местността Славната канара край с. Дебрене, където преди 8 г. след проучвания бяха намерени над 1000 бронзови византийски монети. Находката даде начало на масови набези. Местни хора си спомнят, че над една година групи от цялата страна шетали из района. Някои имали модерно оборудване, други си опитвали късмета с прости металотърсачи. Няколко пъти нощем взривявали скали, за да търсят съкровище, а един от иманярите закъсал с джипа си и се наложило земеделци да го теглят с трактор.
Последната присъда за незаконно притежание на артефакти, произнесена във Варна е от 2017 г. След споразумение известната в иманярските среди Иванка Иванова-Черната бе осъдена на 2 г. и половина лишаване от свобода, отложени с 5-годишен изпитателен срок.
Под парична гаранция процеса си чакат и участниците в последната разкрита иманярска група в Добрич. През август миналата година при акция на ГДБОП бяха заловени трима братя и собственик на заложна къща. За 2 г. при незаконни разкопки в региона братята се сдобили с над 1600 монети, накити и върхове на копия от римско време и Средновековието. Находките бяха намерени в тайници в домовете им. Част от тях те пласирали чрез съдържателя на заложната къща. Месец преди ареста той изкупил от тях близо 200 старинни монети.
Леговището на двамата иманяри- нашенец и молдовец и откритите антични монети.
Мария Кехайова,
ТРУД, Бургас
В Руенския Балкан иманяри продължават да търсят съкровището на Алтън Стоян Воевода. Легендата разказва, че по тукашните места той е скрил съкровище и иманярите не спират да ровят и копаят край общинския център Руен.
За Стоян Войвода от Котел се носят легенди, че три пъти удрял султанската хазна. Алтъните, златните монети, с които разполагал обичал да показва, имал е специален калпак с тайник, в който носел такива монети. Оттук идва и прозвището му- Алтълна Стоян. Според мнозина, той апликирал златни монети на облеклото си.
Преди няколко години се заговори, че иманяри открили заровена в земята златна колесница, теглена от два лъва. Те пренесли съкровището през границата. Не е ясно дали това бе само слух сред местните хора или е истина.
За последно полицията задържа двама души- нашенец от Северна България и молдовец, преди година. Двамата признали, че търсили съкровището на Алтън Стоян Войвода в Руенския балкан. Те разполагали с информация от турски гражданин, който им дал точни сведения за мястото, отбелязано с “нишан”, но нищо не открили.
Мъжете копали повече от месец и са използвали специфични умения и съоръжения, за да могат да подпомогнат процеса на вадене на пръста и камъните от трудно достъпния терен. Те са успели чрез приспособления да улеснят своя труд, но въпреки това съкровището се оказва само само красива илюзия.
Непрестанно идват мъже, рядко и жени, отсядат в някоя къща под наем и копаят денем наоколо, разказват местните жители. Те стоят настрана от иманярските набези, но преди две години у двама души от близко до Руен село полицаи откриха монети и древни накити. Първият задържан бе 32-годишен мъж, който криел 18 антични монети и осем пръстена, датиращи според предварителните заключения на експерти от римската епоха. Други 20 антични монети и седем пръстена са били открити в дома на негов 56-годишен съсед.
Преди време във връзка с иманярските набези имаше и инцидент, който всигна на крак полиция и местното население. Трима иманяри от Бургас търсили древни монети в пещера, когато единият- 53-годишен мъж изчезнал. Аверите му сигнал на тел. 112 и започнало издирване, в което участвали и доброволци от околните села- Снежа и Билка. Хората включили в акцията. с агрегати и фенери. Издирването продължило осем дни. Изчезналият в крайна сметка бил открит но не в пещерата, а в съвсем отдалечен от нея район. Той казал, че има амнезия и не може да си спомни, защо се намира в местността “Коджа кая”, където го открили и защо копае.
Античният шлем
Светлана Василева,
ТРУД, Благоевград
Ценен античен шлем беше върнат официално на България от американската държава на официална церемония в Генералното ни консулство в Ню Йорк. Това стана през месец февруари и ни напомни, че иманярите не спират да “работят”, дори пандемията не ги е стреснала. Напротив - тогава най-много са копали по могили и разкопки.
Шлемът, който ни бе върнат от САЩ, е датиран от 4 - 3 век пр. н. е., е изработен от желязо, сребро, бронз и органични материали.
Той е изкопан в местността Ела, близо до село Плетена, община Сатовча, Благоевградско.
Там има множество некрополи, погребани са войници и военачалници на Александър Македонски. Местността е забранена за достъп и за извършване на каквато и да било дейност. Местните хора знаят това, но иманяри от района от години разкопават всичко наоколо. Използват, че няма охрана.
Този шлем не е единственият намерен там. Поне още 4-5 има изкопани, казват местни археолози. Два шлема се намират в Историческия музей в Благоевград. Преди години археолозите чули да се разказва история, че местен жител случайно открил шлем и го ползвал като каска, докато карал мотора си. Проверили историята, която се оказала истинска. Шлемът бил от 4 век пр. н. конфискували го. Сега излезе и четвъртият шлем, който явно е продаден зад граница. И благодарение на проведена мащабна международна операция за неутрализиране на престъпна схема за трафик на културно-исторически ценности, е вече у нас.
Шлемът е иззет от сбирката на един от най-големите колекционери на древно изкуство в света, след като разследващите американски органи успели да докажат, че артефактът е бил внесен в страната чрез незаконен трафик на антики.
Стойността му се изчислява приблизително на 200 000 долара.
В операцията, ръководена от Офиса на окръжния прокурор на окръг Ню Йорк, са участвали правоприлагащи служби от общо 11 държави: България, Египет, Гърция, Ирак, Израел, Италия, Йордания, Ливан, Либия, Сирия и Турция.
В тази местност Ела край сатовчанското село Плетена е минала армията на Александър Македонски. Освен шлемове, в района археолози са открили и копия и мечове на загинали войни.
Местните обаче говорят, че иманяри там са изровили и ризница на голям военачалник, но от нея засега няма и следа. Иманяри не спират да ровят по всички могили в Пиринско. Най-много търсят и намират монети. Много от тях се издържат с нелегалните продажби.
Много преди археолозите да открият Хераклея Синтика, иманярите са го направили. Те 30 години са ровили в могилите и подземията на античния град. Заловена антична плоча става и повод да се открие града официално, за да се стигне до сегашното положение, а предстои още много работа.
Проблемът е, че нито археолозите, нито общините имат достатъчно средства, за да се охраняват непроучените могили и обекти, които са известни. А иманярите вандалстват и съсипват ценни находки, за да стигнат до нещо, което според тях става за продажба.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш