Село Илинденци и неговите международни обитатели

Ние сме селото на камъните и виното, казват местните българи

„Абе трудно си разбираме говора, ама на масата, като седнем на чаша вино, езиците ни се развързват“

Уникално село е Илинденци, тук мирно съжителстват руснаци, англичани, германци и българи. „Станахме световно село, но сме за пример, всеки почита другия и няма международни размирици и спорове. Абе трудно си говорим, защото не си разбираме говора, ама на масата, като седнем на чаша вино, езиците ни се развързват и почнем да си хортуваме, пък и ръцете помагат“, разказват в местното кръчме илинденчани.
Селото им се намира в подножието на Пирин и е опасано от чудни скални образувания.

По документи в село Илинденци, община Струмяни, се водят, че живеят 700 души, но реално са по-малко, повечето се пръснаха по градовете заради работата и препитанието, казва кметът Илия Башлиев. Но пък започнаха да идват чужденците – преди около 8-9 години. И сега в селото живеят 7 руски семейства, две английски и едно германско.

„Тук открих рая на земята, преди да изберем Илинденци, огледахме много други места в България. Но тук се влюбихме в природата и въздуха“, разказва Марк Олев. Затова и не се поколебал да купи къща и да започне нов живот. Марк живее в селото заедно със съпругата си Галина Булгакова и 15-годишния им син Алексей. Той ходи на училище в Сандански и пътува всеки ден. А дъщеря им Мария (21 г.) е останала да живее в Талин. Марк е уникален човек и е любимец на илинденчани.

Той е пенсионер, служил и в руската, и в естонската армия. Сега е решил, че има право на заслужена почивка. Работил е 5 години за Скотланд ярд в шотландската столица Единбург в областта на борбата с тероризма. Бил е инструктор на естонските военнослужещи, преди да заминат за мисии в Афганистан. Освен това е професионален треньор по бойни изкуства и бокс. Членува в Лигата на отбраната на Естония (б. р. – доброволческата организация за отечествена съпротива срещу всяка евентуална чуждестранна агресия).

Естонецът е покорявал близо 30 пъти най-високия алпийски връх Монблан. Занимавал се е и с парашутизъм и има над 3000 скока. Когато през 2004 г. Естония влиза в Европейския съюз, Олев участва в пробег от най-източната точка на Европа в естонския град Нарва до най-западната – край Лисабон в Португалия, нос Кабу да Рока, на брега на Атлантическия океан. Изминал 7500 километра за шест месеца. Видял е много свят, но харесал България.

Кален е, дори в големите студове ходи все гол по двора, разказват съседите му. Двуетажната къща на заселниците е съвсем близо до реката и семейството често прави преходи до близкия водопад. А Марк има идея да направи клуб по бойни изкуства за децата в общината, но първо трябва да намери подходящо помещение.

Съпругата на Марк е рускиня. Тя разказва, че е посещавала и Бургас, и Слънчев бряг, но щом видяла Илинденци, разбрала, че в това село иска да остарее заедно с мъжа си.

„Хората ни посрещнаха много добре, усмихнати са за разлика от тези в Русия и Естония. Готови са да помогнат за всичко, дори без да търсиш помощ. Само не мога да свикна с мръсотията. Сутрин излизам, почиствам и мета улицата. А след няколко часа е минал някой, хвърлил си пластмасовата чаша от кафе или друг боклук. Това трудно го разбирам, българинът чисти двора си, а зад оградата не го интересува“, разказва Марк.

Семейството имало къща в Естония, но я продали, за да се заселят у нас. Марк взема пенсия от 200 евро, а Галина все още работи. От дома си, на компютъра. Тя е инженер по професия. Също като съпруга си недоумява защо местните изхвърлят боклуците си където намерят – по улици, в дерета, по планината. И се чуди как може да има дни без вода и режим. С това най-трудно свиква, признава рускинята.

„Ние сме научени на дисциплина, чистотата е много важна за здравето на хората. Боклуците се хвърлят в кофите за смет. Това е закон за нас, но за българите такъв закон няма”, казва Галина. Синът им Алексей също е харесал живота си в България. Има вече приятели сред съучениците си, спортува, записал се е даже да тренира футбол в Сандански.

Повечето чуждоземни заселници в Илинденци също са пенсионери, но живеят в селото само през лятото. Първи дошли англичаните – съпрузите Дарел и Керъл. През 2006 година купили къща, превърнали я в бижу.
„През 2014 г. техни близки, които живеят във великотърновско село, им предложиха да се преместят там. Не им се тръгваше, но заради приятелите си поеха натам. Продадоха дома си в Илинденци на руснаци. Но там не им харесало, казаха ми – Марк, няма автентичност, станало е много английско, а ние искаме друг живот. Затова и се върнаха отново тук. Пак купиха къща и сега я стягат наново, ей от това по-хубава реклама за нашето село няма“, разказва ни Марк. С Дарел са колеги, англичанинът е бивш рейнджър, който има мисии зад гърба си в Ирак и Афганистан, но сега е съвсем обикновен пенсионер.

Всички чужденци са хванали земеделска работа, но за удоволствие. Копаят градинки, садят цветя, зеленчуци. И понеже Илинденци е меката на виното, англичаните вече вземат уроци как се прави домашно вино. Признават, че е силно, пийнат по чашка и ги удари в петите. Но им харесва еликсирът, както и местните празници и обичаи, свързани с виното. Гордеят се, че са научили да играят българско хоро и по празници не пропускат да се хванат с другите на мегдана. Впечатлени са, че тук във всеки двор растат маслинови дръвчета, нарове. Признават, че най-трудно се справят с езика, стараят се и сричат, а местните се смеят, защото чужденците покрай тях научават и диалекта.

Заради инвазията на чужденци цените на къщите в селото са скочили. Сега къща не можеш да намериш под 40 до 60 хиляди лева заедно с дворовете. Кметът Илия Башлиев казва,че интересът към селото расте непрекъснато.

„Привлича ги на първо място спокойствието, тишината, въздухът, добрите хора и гостоприемството, но и приказните скулптори на Мраморния град. Когато видят експозицията в планината, остават като омагьосани“, разказва Башлиев.

А заедно с чужденците дошли и инвестициите. Преди година нашенец с корен от селото построил глинени къщи за гости под скалите. Направил ги с европейски пари и сега те са като магнит за гости. Идват предимно столичани и англичани. Нашенци са харесали екзотичното глинено селище за сватби и фирмени партита, а англичаните идват заради тишината и преживяването да поживееш в екоселище.

Покрай гостите си от чужбина, заселниците и инвестициите мястото е живнало. Тук се намира и прочутият Мраморен град, изграден от ръцете на десетки скулптори, които доведе преди години Иван Русев. Той първи откри очарованието на селото и го превърна в уникален арт център на открито.

С възхитата на чужденците илинденчани също започнали да преоткриват селото си и красотата около тях. Признават, че са скарани с хигиената, селото е осеяно със сметища, но сега планират да ги почистят напролет.

Чужденци и българи заедно пишат новата история на Илинденци, учат се да живеят без предразсъдъци и с уважение към различния.

 

1 – Цялото село е прегърнато от чудните скали; За всяка една от тях има легенди
2 – Марк и Галина преди година, когато си купили къщата в селото и започнали ремонта
3 – Ние сме селото на камъните и виното, казват местните българи

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.