Скандалите с „Под игото“

Даскали се гаврят с най-българския роман

Според Нели Стефанова младите читатели са малоумници, увредени ментално от виното на чорбаджи Марко

Различно чете народът “Под игото” и ония, които го образоват. От край време даскали се гаврят с най-българския роман. Подлагат го на идеологически, естетически, филологически и дори гастрономически унижения. Книгата обаче не се дава, стои като войник на пост в националната съкровищница на словото.

Иван Вазов замисля и пише “Под игото” като емигрант в Одеса. Текстът първо е печатан с продължение в “Сборник за народни умотворения, наука и книжнина” (1889-1890). През 1894 г. излиза самостоятелно благодарение на бележития книгоиздател Тодор Чипев. Богато илюстриран от майсторите Антони Пьотровски, Йозеф Обербауер, Антон Митов и Иван Мърквичка.*
До войните за национално обединение “Под игото” има още две издания. Влиза в учебните програми по литература. След погрома в Първата световна победителите ни готвят ново иго с Ньойския диктат. Сашо Вазов, племенник на народния поет, разказва:

“Беше през пролетта на 1919 година. Довършвах последния клас на гимназията. Като вратар на единствения по това време футболен тим в столицата бях гордост на класа. Английски военни кораби патрулираха тогава из Черно море. Тежък крайцер бе пуснал котва във варненското пристанище. Моряците пожелали да се състезават с най-силния български тим и варненци не посмели да излязат насреща им.”

Налага се софиянци да защитават футболната чест на нацията. Директорът на гимназията разрешава Сашо да замине, но той се колебае. Плаши го темата върху “Под игото”, която трябва да развие. Тя е последната проверка преди матурата, а учителят Велико Йорданов е страшилище.

Футболистът отива за съвет при чичо си. Докато се обяснява, влиза проф. Иван Шишманов. “Трябва да отиде във Варна, за да се пребори с английските моряци, а няма кой да му развие темата по литература”, информира го Вазов. “Каква е темата?”, любопитства професорът. “Върху “Под игото”, отвръща онзи, който го е сътворил. “Така ли? Тогава аз се оттеглям”, заявява Шишманов и със смях хлопва вратата.

“Слушай - казва бащински Вазов, - ти замини, а аз ще се опитам. Велико Йорданов наистина е строг, но дано успея. Ще помага и професорът. Пък ти там сетне ще си го преработиш в духа на учебника.”

Във Варна англичаните ни разгромяват така, както го сториха миналата година. Сашо вратаря, на когото са надупчили мрежата, преписва едно към едно разборът на чичо си и го предава за оценка. След седмица Велико му връща тетрадката с едно величайшо “Слаб”.

Двойкаджията се опитва да протестира, но даскалът изригва: “Да пишеш приумици! Да не се съобразиш в нищо с материала, тъй както е изложен в учебника по литература, да не се съобразиш и с моя учебник по стилистика, с моя учебник, спечелил конкурс, одобрен и препоръчан с окръжно от министерството!”

В крайна сметка Сашо Вазов получава за срока шестица. Защото Иван Шишманов отива при Велико Йорданов и му обяснява на кого всъщност е писал двойка.

През 1920 г. излиза поредното издание на “Под игото”. Тогава се чества двоен юбилей на Иван Вазов - 70 години от рождението и 50 години книжовна дейност. По този повод на 22 юни Народното събрание обсъжда предложение за всенародно дарение от сто хиляди лева.

Комунистите обаче са подготвили злостен пасквил срещу юбиляра. Авторът е даскал Митю Станев от старозагорското село Карабурун, сега Знаменосец. Митю се изправя на трибуната и я подхваща тънко, леко и издалеко. “Ние, парламентарната група на Българската комунистическа партия и цялата партия, нямаме нищо против изкуството в неговите разклонения: поезия, скулптура, художество. Ние не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство.”

“Трябва само да бъде червено боядисано”, уточнява от място земеделецът Христо Манолов. “Ние, казах - натъртва Митю, - не можем да имаме нищо против носителите на това изкуство, също така и против талантите и способностите на нашите поети и специално на Вазова. Но за нас съществува друг един въпрос; той е въпросът: на кого днес служи изкуството?”

“На буржоазията!”, отговарят му от земеделското мнозинство. Митю се съгласява и продължава да ниже коминтерновски фрази за ролята на изкуството. “Думата е за Вазова, а не за изкуството”, опитва се да насочи мисълта му Никола Пъдарев. “Аз ще дойда и до него”, обещава глашатаят от Карабурун.

В един момент Митю признава, че Иван Вазов не е лишен от талант. “Обаче - прави завой той - българската поезия в продължение на 30 и повече години е била в услуга на българската буржоазия и като мотив на българската поезия е служило най-много възпяването на националните идеали на България...”

“Значи “Под игото” е буржоазно творение? Срамота!”, прекъсва го Ангел Янев. Понеже са безродници, комунистите отказват да подкрепят всенародното дарение, но и без тях е прието.
Марин Йонов е народен учител от ловешкото село Радювене. Заедно с това - страстен борец за трезвеност. Вместо със “Здравей!” приветствал съмишлениците с “Трезвей!” През 1937 г. Йонов обнародва фундаменталния труд “Алкохолизмът в нашата литература”. Вътре има цитати от “Под игото”, които поощряват пиянството.

Не става дума за главата “Пиянството на един народ”, а за началото на романа. В прохладна майска вечер чорбаджи Марко вечеря със своята челяд на двора. “Яжте, татковата, да порастете! Пено, налей паницата пак!”, нарежда той на слугинята. Тя носи дълбока фарфорова паница, в която шуми руйно вино.

“Пийте бре, маскари!”, насърчава бащата децата. Младоците сърбат и се облизват, очите им светват, бузите поруменяват. Майката се мръщи, но Марко обяснява: “Нека да пият при мене - да не са жадни за вино... Аз не ги ща да станат пияници, като пораснат.”

Марин Йонов сочи тази идилия за класически битов алкохолизъм. Според него порокът е “седнал по турски” на чорбаджийската трапеза. От тук насетне четенето на “Под игото” води само в една посока - по наклонената плоскост!

Ето я и Нели Стефанова, автор на последния скандал с “Под игото”. Тя стана медиатор между написаното от Вазов и подрастващото поколение. Благодарение на нейния паисиевски ентусиазъм младите вече могат да проумеят романа в неговата цялост.

През 2017 г. се появи Нелината версия на Вазовия оригинал. “Този своеобразен “превод” на “Под игото” е дълго чакано събитие, което дава възможност на българите от най-младото поколение да прочетат и да разберат това най-значимо за българската идентичност произведение”, обяви авангардистката.

Над 4200 думи, изрази и понятия са пояснени или разтълкувани в скоби. Според Стефанова младежите и девойките са малоумници, увредени ментално от виното на чорбаджи Марко. Затова тя обяснява какво е “гологлав” - човек без шапка. Невежият научават още, че “зид” е каменна ограда, “прокурор” е обвинител, а “редактор” е да умееш да пишеш, да имаш дар слово.

“Тъй, тъй, вържи попа да е мирно селото!”, възкликва в романа Хаджи Ровоама. Нели Стефанова веднага хвърля мост между епохите: “В наше време може да се каже: “отстрани лидера и групата ще се разпадне”.

Това издание обаче има недостатък - скобите накъсват текста като съдрана черга. Нели реши проблема със замаха на гения. Пусна второ, където махна пунктоалните заграждения. “Под игото на съвременен български език”, гласи заглавието. Тук, макар че заменките вече са около 6000, можем да се потопим без препъни камъни в магията на екстраординарното четене.

* Любопитно е, че година преди това романът се появява на английски, тиражиран от лондонското издателство “Хайнеман”.

Коментари

Задължително поле