България – от аутсайдер до фактор

Арестуван е бившият шеф на контраразузнаването в Македония

Благотворителен концерт събира пари за възстановяване на паметника на Шести артилерийски полк в Сливен

Обучаваха общинари да помагат на домоуправители

Президентът удостои с плакет „Св. св. Кирил и Методий“ Съюза на българските писатели (СНИМКИ)

Тръмп: САЩ остават стабилен партньор на Саудитска Арабия въпреки съмненията покрай смъртта на Хашоги

Българите зад граница искат да ги представляват нови организации

Столична община: Изтича срокът за такса смет

Нов препъникамък за Брекзит – Гибралтар Испания плаши с вето споразумението за напускане

Все повече млади в САЩ предпочитат съвместно съжителство без брак

Стълб спасил влака в Кресненското дефиле от падане в реката

Премиерът на Испания обяви, че може да насрочи предсрочни избори

Менте намаления дебнат този Черен петък Ако на витрината пише “- 70%”, всички стоки трябва да са със 70 на сто по-ниски

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 21 ноември 2018

Дворът на кирилицата посрещна висши държавници от Бурятия, Калмикия и Чечня Откриха още 4 бюст-паметника в Алеята на писателите

Славин Славчев: Няма как да ходя с момиче, което слуша попфолк В хотел ме нападнаха фенки, но се заключих в стаята си

Майка ми е най-великият човек, когото познавам

Победителят от третия сезон на “Х-фактор” Славин Славчев през тази година се дипломира в специалност “Право” във Великотърновския университет. Той, обаче не мисли да се занимава с това, а иска да се отдаде изцяло на музиката. Славин участва като вокалист в група “Еридан”, с която издава албума с провокативното заглавие “Време разделно” по идея на басиста и композитор на бандата Иво Икономов. Дебютният му солов сингъл носи името “Ела”. В момента младият изпълнител е вокал и бас китарист в новата му рок група “Julian’s Laughter”. Талантът на Славин е оценен и от легендарният Джо Лин Търнър от Rainbow, с когото той има честта да изпълни дуетна песен на финала на “Х-фактор”.

– Славине, вече наближава финалът на шоуто “Като две капки вода”, в което ти си сред фаворитите. С какви емоции те зареди този формат?
– С много смесени емоции – най-вече положителни, свързани с това да се запознаеш с нови хора. Най-ценното в този формат е опитът, който придобиваш в процеса на изграждане на образа, понякога обаче, нещата са изтощителни и ти идват в повече, като този многочасов маратон за грим, прическа, дрехи.. но винаги си струва, защото там работят брилянтни професионалисти.

– С кои от участниците се сближи най-много?
– Марги Хранова ме покани да участвам в юбилейния й концерт през есента, а също така и на нейното мини турне във Варна, Бургас и Шумен – моя регион, където най-вероятно ще изпеем нещо съвместно. С нея се чувствам най-близък в шоуто, както и с Иван Юруков – дори отидох и на негово представление – “Пилето, което казва Ку” и съм много впечатлен. Всеки трябва да отиде да го види, ако все още не го е направил.

– В “Капките” няколко пъти влезе в женски роли – как се чувстваш с токчета и грим, майтапят ли те?
– О, шегите ги има винаги – да, но на мен някак си ми отива, може би заради по-слабото ми телосложение, не съм някакъв огромен и мускулест, като Коцето, на който каквото и да му сложиш отгоре, винаги си личи, че е мъж. Докато аз се вписвам някак си в този образ и дори вече ми е лесно да ходя на токчета, след толкова женски образи. Когато имитирах Ани Ленъкс беше страшно забавно, защото след това баба ми се обади по телефона и ми каза: – де, да имах такава внучка!

– Влезе в образа и на Лили Иванова. Как бе усещането?
– Не се чувствах комфортно в образа на Лили, понеже всички знаем коя е тя, на какво ниво е и какво е направила. Аз я харесвам от малък, покрай родителите ми съм я слушал много и изпитвам огромно уважение към нея, дори не се чувствам много достоен да коментирам каквото и да е било за нея. Харесвам убийственият й професионализъм, страхотната отдаденост на това, което прави, тази смелост, с която го прави, както и това сценично дълголетие. Точно това всъщност е най-трудното – да се задържиш толкова време на върха е почти нереално и не знам как го прави…

– А комфортно ли се чувстваше в ролята на Азис, с когото сте родени на една дата – 7 март?
– Почти съм сигурен, че Азис е доста по-амбициозен от мен. Подходих с добро усещане към неговия образ, защото харесвам Азис, може да прозвучи странно, но ми харесва това, че е много умен и много трудолюбив изпълнител, въпреки стила музика, в който се изявява. Според мен човек трябва да е обективен и да може да намира хубавото във всяко едно нещо. Мисля, че Азис е много по-напред умствено с материала, от голяма част от колегите си и даже ги надминава жестоко. Беше много забавно да съм в неговия образ, но не ми беше комфортно, може би малко повече от Лили, защото поне беше имитация на мъж. Въпреки всичко това е един от любимите ми образи.

– Би ли направил дует с него?
– Защо не?! Мисля, че може да измислим нещо жестоко и някъде в необозримото бъдеще може и да се случи! Той беше споделил в инстаграм мои снимки от изпълнението ми в шоуто и беше написал, че му е харесало, беше ме похвалил просто. Тогава даже излязоха статии в някои вестници, че Азис си падал по мен, нали всеки път си намират нещо да напишат…

– А какви са впечатленията ти от представителите на попфолка в шоуто – Константин и Софи Маринова?
– Хубави впечатления имам от тях. Софи е извънземна певица, но изключително скромен и земен човек, дори до такава степен е непринудена, че се чудиш дали е възможно да си толкова естествен и необременен по никакъв начин от нищо. Константин също е изключителен певец, кариерата му говори сама за него. Имаме хубави отношения, лафим си от време навреме. Наскоро той си купи убийствена спортна кола, повози ме в нея и умрях от страх просто – няма такава машина, да не казвам марки и модели, но беше зверско!

– Ти с какво се придвижваш?
– С градския транспорт, защото нямам кола, а и не искам да имам. Имам книжка, много обичам да шофирам и искам да имам мотор, но не и кола – софийският трафик много ме натоварва. Предпочитам спокойствието, пред това да спестя 15-20 минути, а и си падам леко еколог и не ми харесва това, че във всяка кола се вози по един човек и това е супер загуба на енергия, на пространство и води до допълнително замърсяване. Засега ползвам градският транспорт, въпреки че живея в “Драгалевци” и е малко далече, но засега се справям и така.

– Първата песен, която издаде с твоята нова група “Julian’s Laughter” се казва “Lost”. Чувствал ли си се някога “изгубен”?
– Разбира се, кой не се е чувствал?! Напоследък дори много често. Понеже годините минават, а все още не усещам, че имам някаква сигурност в живота – било материална, емоционална, или каквато и да е и през подобен тип периоди в живота човек често се чувства изгубен. Мислиш си: абе, какво правя аз, вече съм на еди-колко си години и не мога да кажа, че има нещо сигурно в живота ми, всичко е хаос, всичко е месец за месец. Общо взето нямаш представа къде ще те отведе утрешният ден, което пък в същото време е готино, понеже не ти позволява да попаднеш в някаква рутина, но понякога другото острие на ножа също си казва думата и така се чувстваш малко зашеметен и хаотично захвърлен някъде си.

– Какво си работил, преди да започнеш да се занимаваш с музика?
– Работя от 17-годишен. Започнах в офис за недвижими имоти, където превеждах обявите им на английски и ги качвах в сайта. После три лета бях – първо сервитьор в един хотел на Златните, после барман, а на третата година в същия хотел бях пак сервитьор. След това две лета работих и в строителството като общ работник – едното лято ремонтирахме операта във Варна, като напълно я реновирахме и мога да кажа, че се гордея много, че съм бил част от този екип тогава. Това е физическа работа, но не ми тежеше, даже съм щастлив за този период от живота си, понеже виждаш какво е. Тази работа обогатява много и ти помага да стоиш на земята, защото като си хапвал домати, сирене и наденица върху вестник с тамошните колеги – роми и турци и сте се смели заедно и тогава си се чувствал човек в пълния смисъл на думата.

– Кое те притеснява и вълнува в днешно време?
– Много ме тревожи отношението ни към природата и начина, по който поголовно я унищожаваме, дори понякога без това да е нарочно. Това ме вълнува живо, не мога да кажа, че политиката ме вълнува по този начин, по-скоро ненавиждам някакви неща, които се случват, в, чрез и от нея. Просто виждам как много умело затриваме природата и не умеем да пазим. Дори, както е в правото – бездействието може да бъде виновно и ние, според мен упражняваме едно виновно бездействие спрямо природата и животните.

– Ти си голям почитател на творчеството на Милен Русков. Гледа ли екранизацията на “Възвишение”?
-Още не съм гледал филма, но романът е жесток. Много ме впечатли начинът, по който е написан “Възвишение” – този някак си архаичен стил, защото той не е живял в това време и се замислих за това, колко проучване му е коствало всичко, дори и чисто лингвистично да докара това усещане за времето, в което се развива действието. Има заложени много философски елементи, които ми допаднаха – за взаимоотношенията между хората и за проблемите на времето тогава, много хубава книга.

– Дразни ли те тази селфи мания в социалните мрежи и този стремеж за известност на всяка цена?
– В интерес на истината малко ме дразни, защото е много празно цялото това нещо – някакви хора стават популярни, заради снимките си, или заради някакви глупости. Не знам, не го възприемам много, но в същото време осъзнавам колко голяма част от живота ни е станало това, дори в нашия бизнес.

– Дават ли си сметка младите изпълнители, че влияят силно върху почитателите си? Ти самият как успяваш да не залитнеш по комерсиалното?
– Много често не си дават сметка, даже голяма част от изпълнителите вдигат ръце и не смятат, че носят отговорност. Според мен по-скоро отговорност носят медиите, затова че разпространяват неща, които не биха научили младите на нещо смислено. Един артист не би трябвало да ограничава себе си заради чувството за отговорност. Нямам нищо против комерсиалната музика, може би моето изкуство просто е такова, че е трудно да му се сложи етикет комерсиално, но ми допадат много от актуалните поп парчета. Има един изпълнител, който наскоро открих – Чарли Пут, който прави готина музика.

– Какво мислиш за дуета Слави и Криско?
– Въздържам се от коментар.

– След “Х фактор” сигурно си бил обект на много женско внимание…
– Случвало се е, да, но умело съм избягвал от ситуация. Не е било често, или поголовно, но има случаи, в които са ме нападали, в такива моменти по-скоро ми става смешно. На една Нова година нещо ме бяха заклещили три-четири момичета в коридора на един хотел и беше доста неловко, но се справих, успях да се измъкна и да се заключа в стаята си. Да кажем, че не бяха мой тип!

– Какви жени са твой тип, имаш ли си приятелка?
– Не, в момента няма жена до мен, но едно от най-важните качества, които търся е откровеността. Даже в момичетата, с които съм имал взаимоотношения досега – едно от нещата, които ценя до ден-днешен в тях е тази откровеност и чисти отношения.

– Излизал ли си с момиче, което слуша попфолк, или с такова тип плеймейтка – с изкуствени устни и бюст?
– Не съм излизал никога с такова момиче, няма как! Никакъв шанс, граничи с невъзможното. Това е съвършено в разрез с моите представи за момиче.

– Най-вдъхновяващата и мотивираща личност за теб?
– Майка ми е най-великият човек, когото познавам. Тя е учителка по български и литература, но и мой учител в живота, обичам я страшно много!

– Най-ценният урок?
– Да се отнасям добре към хората. Доброто отношение отваря много врати.

– Любима мисъл?
– В “Рейнбоу айс” на група “Рейнбоу” се пее: “Любовта трябва да е просто нещо, като прошепване на брега на морето, без сложни думи, които не можем да защитим…”

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (5)

  1. Много е готин! Много ме кефи още от Х фактор, да продължава само така!

  2. Едно интелигентно и възпитано момче,супер талантливо и трудолюбиво,сякаш не е от нашето понякога доста грозно съвремие! Дано да успее в кариерата и в личен план, мисля,че ще му е трудно да намери тази чистота,която може би му е присъща.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.