- Г-н Велков, като експерт в областта на международната и националната сигурност и като човек, участвал в мисии за спасяване на българи в чужбина, наясно ли сте за какви „френски безобразия“ правителството на Бойко Борисов е отпуснало 2 млн. лв. на Националната разузнавателна служба?

- Това, което заяви бившият премиер по отношение на Елена Йончева, най-малкото е некоректно. Той неколкократно натърти „една журналистка, едни интервюта“... и „държавата беше длъжна да плати милиони за нейни интервюта в чужбина“. Впоследствие бившият премиер даде да се разбере, че става въпрос за конкретно време и за конкретен случай.

- Вие наясно ли сте кой е този конкретен случай?

- По мое мнение става въпрос за случая със заложническата драма с шестима представители на организацията „Лекари без граници“ - французи, белгиец и нашата Данка Панчова. Те бяха отвлечени от въоръжена група в Сомалия и за тях евентуално е искан откуп. Самият Борисов заявява „ние преведохме 2 млн. лева на НРС“ - той го казва, а не аз - “за да се оправят едни безобразия във Франция“, впоследствие споменава някакви „френски болести“. Като човек, който е участвал в случая...

- Извинете, но в какво качество сте участвали?

- Искам да подчертая дебело, че нямам нищо общо с разузнаването и не съм имал. Участвал съм в случая по неправителствена линия, като анализатор на Центъра за близкоизточни изследвания казвам следното: По случая със заложническата драма на хората от „Лекари без граници“ работеше френското разузнаване, а не българското. Моето участие бе свързано с покана от наша страна на един много известен експерт по въпросите на радикалния ислям от Египет, който живее в Лондон и има много богат опит от Пакистан и Афганистан, включително и с решаването на заложнически кризи. Въпросният експерт има и необходимите контакти с различни ислямистки организации по света. Молбата ни беше той да направи интервенция, за да бъде облекчена съдбата на отвлечените хуманитарни работници от „Лекари без граници“ и да бъде спасена българката Данка Панчова. Това беше през един месец февруари, когато той гостуваше на нашия център - с него имаше телевизионни интервюта и лекция в един от университетите. Молбата ни беше да направи каквото е необходимо.

- Нарочно ли не казвате името му?

- Ще кажа инициалите му - К. Х. Човекът замина и след десетина дни се обади. Каза: „Всичко, което искахте от мен, съм го направил, но имайте предвид, че по случая работят французите и исканият откуп е по един милион евро на човек“. Той ни увери, че е направил всичко необходимо, а впоследствие и самата Данка Панчова разказва, че в средата на март е почувствала промяна в отношението към нея от страна на похитителите, дори е била определена за отговорник на групата. Подчертавам, че похитителите не са били от „Аш-Шабаб“. Отвличането по-скоро беше с криминален характер.

- Не са ли били ислямисти похитителите?

- Те се определят като ислямистка група. Подчертавам, че всяка държава отрича, че дава откуп за свои граждани, но на практика всяка дава. Онези, които не влизат в преговори за освобождаване на заложници, обикновено получават отрязаните им глави, както беше нашият случай с шофьорите в Ирак. Този случай ще го разисквам друг път. Тук ще кажа, че обичайна практика е преговорите за освобождаване на взети заложници да се водят от разузнавателните служби. Предполагам, че французите са питали нашата държава дали ще участваме, и най-вероятно са получили положителен отговор. След това предполагам, че французите са платили исканата сума, включително и за Панчова, а впоследствие са си поискали парите за нея. Правителството ни е дало парите на НРС и би следвало да има следа, че разузнаването се е разплатило. В случая България не е давала откуп; как е превеждана сумата, е отделен въпрос; изплатено е някакво задължение към Франция, което в никакъв случай не е „безобразие“.

- Не разбирам какво общо има Елена Йончева с това?

- Елена Йончева няма нищо общо с този случай. Този случай беше на французите, не на българското разузнаване, и беше с щастлив завършек. Като човек, участвал в не една мисия за спасяване на българи, казвам следното: Преди пет-шест години двама българи бяха задържани в Малайзия за притежание на наркотик. Обвиниха ги, издадоха им две смъртни присъди. Тогава по линия на „тихата дипломация“ за освобождаването им започнаха да работят палестинците. Не крия, че предложението те да започнат работа по случая беше мое. Защото знам, че те имат изключително силно влияние в Малайзия, където се уважава палестинската кауза. В крайна сметка имаше съвместна операция на българското и палестинското разузнаване, която приключи успешно.

- Откъде знаете всичко това?

- По това време бях лидер на българо-палестинското дружество. На 10 май 2015 г. се срещнах с президента на Палестина Махмуд Абас на територията на трета държава. Един от поводите беше съдбата на двамата българи. Те бяха с потвърдени две смъртни присъди, очакваше се третата, а след нея щяха да бъдат екзекутирани. Абас директно каза: „Приятелю, като се върнеш, предай на българското ръководство, че смъртни присъди няма да има, защото ние много добре работехме с вашите служби.” Каза ми, че присъдите ще бъдат затвор и подчерта, че страната ни незабавно трябва да подпише споразумение с Малайзия, за да могат тези хора да бъдат преведени в България и да бъде облекчена съдбата им. Предадох всичко това. Реакцията беше много интересна - това не може да бъде, няма как да не бъдат екзекутирани. Но след една седмица дойде новината, че присъдата е заменена със затвор от 15 години и по 15 удара с тояги. Оттам нататък - казвам го, твърдя го и подчертавам - до ден днешен правителството не си мръдна пръста да подпише договор за реадмисия с Малайзия.

- Ще ви върна отново към Елена Йончева. След като знаете толкова много по случая, бихте ли станали неин свидетел в бъдещ съдебен процес?

- Ако Йончева поиска да съди Борисов, тя ще го осъди, защото нападката беше пряка, поименна. Готов съм да застана като свидетел на Елена Йончева. Процесът във всички случаи ще е закрит. По време на избори може да се говори всичко, но хората не бива да се обвиняват на ангро. Аз не нападам г-н Борисов. Той обаче нарече новите лица в БСП „кръвопийци“. Обсъждаме с Елена Йончева и Тома Томов, ще поканим и проф. Иво Христов, завеждането на групов иск. Ще предложим към него да се присъедини и параолимпиецът Михаил Христов. Ще съдим Борисов за това, че ни нарече „кръвопийци и внуци някакви“. В тълковния речник пише, че кръвопиец означава убиец, кръволок, жесток човек. Ще се видим в съда по открито дело. Имената на моите деди стоят на паметни плочи и на паметници на загинали със смъртта на храбрите. Аз не се срамувам от дедите си. Що се отнася до внуците, когато аз, Славчо Велков, защитавах националния интерес на България в Близкия изток, тогава Бойко Борисов пазеше един известен дядо и неговите внуци. Искам да цитирам песен на българската поп рок група „Джанго Зе“: „Грешка, грешка, обърках вратата, голяма грешка“, г-н Борисов.