Ползите от единната валута са много повече от загубите

Братислава - юли 2008 г. в Съединените щати ипотечната криза набира скорост, която през следващите месеци се превръща във финансова и нейната сянка постепенно се разпрострира из целия свят. Икономическият балон все още се надува, валутите на посткомунистическите страни от Централна Европа, включително словашката крона, държат рекордни стойности.

Точно в този момент се стига до повратна точка, която ще засегне живота на всички словаци. Валутният курс на словашката валута, който над 2,5 години е в европейския валутен механизъм ERM II, се определя на исторически най-силното ниво от 30,126 крони за 1 евро. На практика това означава, че от януари 2009 г. по този валутен курс ще се обменя кроната в нашите банкови сметки за евро.

За словашките домакинства това бе изключително щастлив момент. Два месеца след фиксирането на курса през юли, американската банка Lehman Brothers се срина. Огромният балон се спука и предизвика рязък спад на световните финансови пазари. Стойностите на чешката корона, унгарския форинт и полската злота паднаха бързо. Финасовите експерти изчислиха, че ако бяхме закъснели няколко месеца с фиксирането на курса, щяхме да обменяме кроната в съотношение около 40:1.

Естествено, силният курс на кроната не бе изгоден за всички. По-конкретно, на нашите износители, чиито стоки, предназначени за еврозоната, изведнъж поскъпнаха. Хората обаче прецениха, че след обмяната ще имат значително повече евро в портфейла си. Точно такова, с каквото плащат германците, австрийците, финландците или холандците.

Но не всичко беше идеално. Преди 1 януари 2009 г. част от населението не криеше своето притеснение - от нарастването на цените, проблемите при преизчисляването, до това, как ще свикват с новите пари. Все пак, едно е да дадеш в къщи на жена си заплата от 15 000 крони, друго - само 500 евро. И съвсем различно е да заплатиш в бирарията 27 крони за една бира, отколкото 90 цента.

Да, преминаването към еврото наистина не беше лесно. Кроните ни съпровождаха от 1918 г., когато възникна самостоятелната държава Чехословакия. В началото много хора носеха със себе си калкулатори в магазина, за да преизчислят покупките си до последния цент, но те дори не бяха необходими, тъй като през цялата 2009 г. всички търговци бяха задължени да изписват цените на стоките както в крони, така и в евро. Много от тях продължиха с тази практика и през следващите години.

Фактически не се стигна до значително оскъпяване, от което много хора се страхуваха. Светът се опомняше от финансовата криза, инфлацията постепенно падна до минимум, а цените нарастваха много бавно.

Ползите от въвеждането на еврото бяха много повече. Вече не трябваше да обменяме пари, когато отивахме на пазар в австрийския Хайнбург, на няколко километра от Братислава. Чуждестранните туристи не бяха принуждавани да обменят пари в банките или бюрата, често при изключително неблагоприятни условия. Броят на туристите в Братислава и Татрите значително нарасна, което се отрази на туристическия бизнес.

Не на последно място, увеличи се и броят на инвеститорите в Словакия, тъй като голяма част от финансовата бюрокрация отпадна.

Много бързо страната ни се превърна във фактор за растежа на европейската икономика. Ясно е, че освен реформите на правителството на Микулаш Дзуринда, основната причина бе еврото. Именно благодарение на него се присъединихме към ексклузивния Клуб на еврозоната, който оказва голямо влияние при икономическите решения на Европейския съюз.

Необосновано се оказа и притеснението, че Западът ще гледа на нас като на бедни роднини и в еврозоната ще свирим само втора цигулка. Обратното е вярно. Нито една от западноевропейските страни никога не ни показа, че сме по-малоценни членове на еврозоната. Винаги сме били равноправни партньори. И това важи не само за Словакия, а и за другите страни от бившия комунистически блок като Естония и Словения, по-късно Литва и Латвия. Всички страни изпълняват договорените критерии и са двигатели на европейския растеж, привличайки инвеститори. Ако някой има проблеми, това са предимно стари членове на ЕС, като Италия, Гърция или Испания.

В началото на следващата година словаците ще отбележат десетата годишнина от присъединяването си към еврозоната. Днес почти всеки възприема стойността на стоките в евро. Например, когато сме в Чехия, където цените са в крони, ние механично си ги преизчисляваме в евро. Едва тогава преценяваме какво си струва да се купи.

Българите също биха могли да го направят

С европейската валута България също има шанс да си напише подобна успешна история като Словакия. Не бива българите да се притесняват при вземането на решение дали да се откажат от лева. Особено сега, когато става все по-ясно, че всеки друг път, различен от европейската интеграция, би бил грешка. Просто присъединяването към общия валутен съюз, е в основата на целия този процес.

*Павел Новотни е редактор в авторитетния словашки всекидневник „Хосподарске новини” в Братислава, Словакия. Материалът е предоставен ексклузивно на вестник „Труд“ от автора, със съдействието на българския посланик в Словакия Йорданка Чобанова.