Слухът на водните бозайници

При делфините е изучен най-добре

Справят се отлично и без външното ухо

И те използват ехолокатори

Водните бозайници имат отличен слух, въпреки, че им липсва външното ухо. Според наблюденията на биолози китовете чуват шума на корабното витло от няколко километра, а делфинът косатка открива тюлена морска котка /отария/ по плясъка от триста метра.

Слухът на делфините е изучен най-добре. До неотдавна не се знаеше, че и те използват ехолокатори. Беше известно само, че делфините ловят риба, както през деня, така и през нощта, при това в мътна вода, където видимостта е не по-голяма от няколко сантиметра. А сладководните делфини, живеещи в изключително мътните води на реките в Индия и Китай, са почти съвсем слепи. Но и без очи се справят много добре.

Преди години в един американски океанографски институт решили да изяснят по какъв начин делфините откриват плячката си. Отначало в езерото безшумно пускали малка рибка, която делфинът откривал много бързо. При това както било установено с помощта на специална звукозаписваща апаратура, той през цялото време поскърцвал и пощраквал. Делфинът издавал главно ултразвуци с честота от 100 до 150 хиляди колебания в секунда. След това от лодката успоредно към брега била опъната мрежа и тихо пускали рибата ту от едната, ту от другата и страна - делфинът безпогрешно заобикалял мрежата по най-краткия път и улавял рибката. Въпреки, че плавателният мехур на рибката отразява съвсем малко звукови вълни, делфинът успявал да различи слабото ехо, идващо от нейния мехур, от по-силните звуци, отразени от дъното, от водната повърхност и от другите предмети, намиращи се в езерото.

Народно остроумие

Вълкът носи името, лисицата си върши работата.
Вълкът плаче за мъгливо време.
Вълкът около леговището си пакост не прави.
В голяма река голяма риба.
Гарга лов не лови.
Дваж лисица в капан не влиза.
Дорде не си убил лисицата, не продавай кожата й.
Заекът и спи, и гледа.
Заекът е в гората, а той ръжен тъкми.

Портретчета

Николай Йовчев

С какво се характеризираше този биолог, тази светла личност, която беше изключително активен сътрудник на „Лов и риболов”? Йовчев е един от първите у нас създатели на библиотека за научно-популярни биологични знания. Деен публицист, автор е на многобройни статии, есета, отзиви, разкази, предговори на книги с ловна и природозащитна тематика. Той остава верен на младежката си мечта страстно да популяризира чудния свят на дивите животни. Книгите, които сътворява, са оригинални и полезни за всички, които обичат природата.

В писателската си дейност той неспирно открива пред очите на своите читатели неподозирани тайни, предадени по увлекателен начин чрез перото му. Такъв е и като преводач и пропагандатор на чуждестранната научно- популярна книга у нас /на него се дължи представянето в България на произведенията на световноизвестния природозащитник и пътешественик Бернхард Гжимек/. Съвсем  меродавно мога да кажа, че за читателите на нашето списание беше истинско щастие да намерят негов материал на страниците му. Като дългогодишен автор на изданието ни, Йовчев беше любимец на ловците преди всичко с умението си да бъде „сърцевед” на потайностите в дивия свят. Обичаше хората, беше общителен и сърдечен - нещо характерно за интелектуалците в онова време. И затова имаше много приятели - и сред ловците, и сред въдичарите, и сред всички, които се докосваха до българските природни красоти.

Полезни съвети

Върху далечината и точността на полета на сачмите и куршумите влияние оказват и атмосферните условия. Попътният вятър увеличава далекобойността, а насрещният - намалява.

Повишаването на температурата уголемява дистанцията на стрелбата, а понижаването - съкращава /ето защо зиме барутният заряд трябва да е повече/. Падането на барометъра изисква повишен бой на пушката, а вдигането - обратното.
Сачмите летят във вид на сноп, а скоростта им в него е различна. Най-бързо се движат челните сачми, а най-бавно - летящите отзад. Понякога ловците недоумяват защо от попадналите една до друга две сачми първата е навлязла дълбоко в дъската, а втората едва се е врязала в нея. Работата е в това, че едната е летяла отпред, а другата - далече отзад, т.е. с твърде малка скорост. Разтеглянето на сачмите по дължината на снопа е много голямо. Така например при изстрел от пушка с цилиндрични цеви на разстояние 36,5 метра от нея сачменият сноп е дълъг около 10 метра. Ако пушката е с шоково стеснение, на същото разстояние сачменият сноп ще е разтегнат на 8 метра.

Сачмите се проточват не само на дължина, а се разсейват диаметрално. Това зависи от дистанцията, характерна на превъртането на цевите /цилиндър или шок/, номера на сачмите. На разстояние 40 метра разсейката ще бъде: при пушка с цилиндрични цеви около 170 см, с малък шок /0,25 мм/ - 150 см, с полушок /0,5 мм/- 130 см, с пълен шок /1 мм/- 120 см.

Изгарящият в цевта барут не окислява метала. Но вредните остатъци при горенето на капсулата заедно с въздушната влага образуват кислородна среда, водеща до възникването на ръжда. Тя може да се появи понякога и два, три дена след стрелбата и почистването на цевите. Затова този акт трябва да се повтори. Съвсем понятно е, че зиме внесеното отвън оръжие /запотено в топлото помещение/ трябва да се протрие и да се смаже особено щателно. Появилата се ръжда най-добре може да се премахне с обезводнен керосин. А после е необходимо тези места да се смажат.

Бяс

Бесът е една от най-опасните болести за хората и бозайниците. Познат е на човечеството от най-дълбока древност. Класическото заразяване на хората и здравите животни става чрез ухапване от бясно животно, чрез олигавяне на кожата със слюнка или чрез поразяване на ръцете при одиране на кожата на болно животно.

Инкубационният период е от седмица до три месеца. Боледуват лисиците, вълците, чакалите дивите котки, язовците, белките, енотовидните кучета, елените, сърните, дивите свине, зайците.

Какви са профилактичните мерки срещу беса? Нужна е борба с всички известни начини и методи водещи до намаляване на преносителите на тази болест. Лицата одраскани или ухапани от диви животни, трябва да се ваксинират, без да изчакват резултатите от лабораторните изследвания.

Месото от дивеч болен или съмнително болен от бяс, се унищожава под ветеринарен контрол.