Случаят „Чобанов“ – пример как работи машината за манипулации на Иво Прокопиев

След като и адвокатът на известния американски лобист Тони Подеста заяви пред БТА, че Подеста няма договор с депутата Делян Пеевски и че твърденията в статията на Чобанов в сайта „Бърд.бг“ са неверни, вече няма никакво съмнение, че цялата тема със „заплахата“ срещу Чобанов е само една манипулация. Но така именно работи медийната машина на олигарха Прокопиев – с манипулации и внушения, които първо някой от приближените му журналисти, общественици или политици изказва в публичното пространство, после същите твърдения се завъртат в контролирания от Прокопиев мейнстрийм (вестници, сайтове и най-вече в телевизиите), после следват пространни интервюта на „жертвите“ (Атанас Чобанов също даде интервю за „Дневник“ вчера), както и интервюта на всякакви други сподвижници на Прокопиев, които потвърждават тезата на „жертвите“, заклеймяват случилото се и посочват набедените за извършители (или казано просто - посочват лошите). Задължително следват реакции на различни НПО-та (като „Антикорупционен фонд“ например), също контролирани от разградския олигарх, които излизат с прокламации и публични позиции, завъртайки в обращение исканите от Прокопиев тези и опорки. Следват петиции до чужди посолства и прочие.

И после всичко това се повтаря. Накрая, след като е минал през центрофугата на машината за манипулации на олигарха Прокопиев, набеденият не може да се познае на какво е заприличал и не само той, но и родната му майка не може да го познае. Съвсем друг човек - същински злодей. Може да ви звучи на пръв поглед не особено сериозно, но именно така Прокопиев успява години наред да манипулира общественото мнение, чрез инсинуации, лъжи и внушения, които легитимира публично чрез свързаните с него говорители, медии и грантови НПО- та. После върви доказвай, че нямаш сестра.

Човекът, който от години се върти безспирно в центрофугата на машината за манипулации на Прокопиев е депутатът от ДПС Делян Пеевски. И всички виждаме резултата. Сатанизиран образ на политик и бизнесмен, на практика без нито едно реално доказателство за „деянията му“. Ще кажете – да, но трябва все пак някаква причина, за да попаднеш в центрофугата. Не всеки има тази „привилегия“. Трябва, разбира се. За Пеевски причината е ясна. Той бе първият и един от малкото, които открито заговориха за престъпленията на прехода и бандитската приватизация по времето на премиера Иван Костов, в която Иво Прокопиев има дейно участие. За заграбените за жълти стотинки от разградския олигарх предприятия за стотици милиони, като „Каолин“ и „Винпром Дамяница“. Заговори открито за олигархичния кръг „Капитал“ и задкулисната симбиоза между пари, медии, политическа власт и влияние в съдебната система, която „Капитал“ олицетворява. Извади на светло политическото влияние на Прокопиев, участията на политическите му проксита в българските правителства, както и дебелите му връзки в съдебната система. Накратко, Пеевски и бившите му вестници „Телеграф“ и „Монитор“ показаха истинското лице на задкулисието у нас и му казаха името – олигарха Иво Прокопиев и контролирания от него кръг „Капитал“. Всичко това малка причина ли е Пеевски да влезе в центрофугата на машината за манипулации на Прокопиев и да има „привилегията“ да се върти там вече повече от десет години?

Но да оставим отношенията между Пеевски и Прокопиев, за тях може да се напише цял роман. Да се върнем на случая „Чобанов“ и да му направим дисекция, макар и без претенция за изчерпателност и високо качество. Кой е Атанас Чобанов? Човек с незавидна биография - неуспял кандидат за политик по времето на социализма (комсомолски секретар и кандидат за член на БКП), който след промените е обиколил почти всички политически партии в страната – от СДС, през НДСВ и Евролевицата, „Зелените“, представял се за активист на ДСБ, а впоследствие и на „Да, България“, както и не особено успешен журналист, чието „творчество“ изобилства от манипулативни журналистически материали, неверни твърдения и изопачаване на факти, които не блестят с някаква художествена стойност, но за сметка на това са гарнирани с гръмкото заглавие „разследвания“.

Почти цялата му журналистическа кариера преминава в сайта „Биволъ“, собственост на Асен Йорданов, който сайт многократно е свързван през годините с прояви на медиен рекет и черен пиар. Помним скандалите с кмета на Поморие, който открито обвини „Биволъ“, че са го притискали за договор за медийно обслужване и когато е отказал, се разиграла медийната бухалка. Ако преровим страниците на сайта ще видим също, че адресатите на журналистическите им разследвания са едни и същи три или четири родни персони. Не че у нас достойните за „разследванията“ на „Биволъ“ са малко, просто повечето явно са възприели принципа „рекет даден, рекет приет“. По темата „Биволъ“ и медийния рекет е писано доста през годините, включително и бившите медии на депутата Пеевски „Телеграф“ и „Монитор“ публикуваха не един и два разобличаващи материали по темата, или казано направо – „познанството“ между Пеевски и журналиста Чобанов, подобно на това с Иво Прокопиев, също има своята дълга предистория. Да се върнем отново на Чобанов. От години журналистът живее и твори във Франция. Там името му се свързва със скандала за източването на френския Национален център за научни изследвания, където Чобанов е изследовател по фонология, но реално нищо не е работил. Името на Чобанов се свързва и с „ТАД Груп“, обвинено през 2019 г. за теча на информация от НАП, засегнала 5 млн. български граждани, като прокуратурата дори поиска от френските власти Чобанов да бъде разпитан за връзките му с хакерите. Също интересен момент в битието на Чобанов е публикуваната от български емигранти в интернет през по-далечната 2009г. страница със заглавие „Истинската биография на лицето Атанас Чобанов“, в която група българи изказват своето възмущение от Чобанов, че е злоупотребявал с интересите на българските общности в чужбина, че е присвоил парични средства, като публикуват редица разобличаващи истини за неговото житие битие.

Въобще, в редиците на Иво Прокопиев има интересни негови съмишленици. Много са с комунистическо или агентурно минало. Да вземем например Христо Иванов, председател на „Да, България“ (от видната болшевишка фамилия Бойкикев), или вездесъщият анализатор Илиян Василев (агент „Сашо 11“ от ДС), а какво да кажем за журналиста и собственик на сайта „Фрог Нюз“ Огнян Стефанов (агент „Академик“ от ДС), или пък за Евгений Дайнов – с решение на ЦК на БКП е зачислен за редовен аспирант в Института по история на БКП и още видни новоизлюпени „демократи“. То и самият Прокопиев произхожда от комунистическа фамилия – баща му е служител на УБО и управител на любимата на Тодор Живков ловна резиденция „Воден“, а по-големият му брат е служител в регионална служба „Сигурност“ на МВР - Разград. Другата черта, която неминуемо обединява съмишлениците на олигарха Прокопиев е, че не са особено работливи, а се изхранват от многомилионните грантове на рояците фондации и НПО-та около разградския олигарх, както и не са особено способни, но за сметка на това самочувствието им е в излишък. Свикнали са на привилегии още от малки (може би защото повечето произхождат от семейства на бивши номенклатурчици) и винаги намират, както се казва, „на баницата мекото“. Непоклатимо вярват, че превъзхождат в пъти обикновените хора и могат (не, по-точно са призвани) да командват обществото ни и да менторстват, защото само те са носители на истината на Свети Прокопиев. А неговата истина е единствената истина. И журналистът Атанас Чобанов не прави никакво изключение от общия психо – портрет на средностатистическия сподвижник на Прокопиев.  

Защо случаят „Чобанов“ обаче се превърна в емблематичен пример за манипулация. Защото завъртя една небивалица, достойна само за евтин шпионски роман, каквато е „заплахата“ към журналиста Чобанов и я превърна в национална новина. Твърдението на Чобанов, че бил уведомен от официален представител на чуждо (партньорско) правителство, че по отношение на него имало непосредствена заплаха, която била локална за България, се завъртя първо в вестник „Сега“, после в сайта „Медиапул“, след това и в медиите на Прокопиев „Дневник“ и „Капитал“, влезе като коментар в новините на БТВ и Нова ТВ. Последваха статии по темата, интервюта с „жертвата“ Чобанов и прочие, които пространно лансираха опорните точки на Прокопиев – лошите във филма отново са от ДПС, естествено къде без депутата Пеевски, а поводът била някаква статия на Чобанов, в която разкривал „връзки“ на депутата с американския лобист Тони Подеста, като последния пък не бил регистрирал договорите си с Пеевски. Пълни глупости – опровергани вчера и от американския адвокат на Подеста. Нито има договори, камо ли нерегистрирани такива, нито Подеста лобира по какъвто и да е начин за Пеевски зад океана. Сглобката е елементарна и издиша изцяло, скандална тема въобще няма, но шумът, който Прокопиев предизвика в контролирания от него мейнстрийм бе достатъчно голям. Срещу този шум колкото и да повтаряш истината, тя остава заглушена. Ето така работи машината за манипулации на Прокопиев. В действителност, нито Тони Подеста представлява Пеевски, нито има някакъв нерегистриран договор между тях, нито твърденията на Чобанов в статията представляват въобще проблем за когото и да е, камо ли някакъв скандал, нито (както най- вероятно ще се окаже) и заплаха към Чобанов реално има, както и предупреждение от някакъв мистичен официален представител на чуждо правителство, но темата се завъртя като колело по нанадолнище и спиране няма.

Когато обаче манипулацията започна да се разплита, защото българските институции все пак се самосезираха да проверят твърдението, а и от ДПС подадоха сигнал до ДАНС с искане за проверка, Чобанов рязко смени посоката и запя с следващите опорки на Прокопиев. Няма да дава обяснения, защото не вярвал на прокуратурата на Гешев. Когато същият бъде сменен тогава щял да обясни на новия главен прокурор, но и на него може да не обясни, ако не се е убедил предварително в неговия интигритет. Къде живее Чобанов – на някоя друга планета явно, защото на тази планета, когато твърдиш, че си заплашван и то от „първия ред на парламента“, когато твърдиш, че чужда държава те е уведомила за заплахата, а родните институции не предприемали нищо, когато прокуратурата все пак се самосезира да извърши проверка, отиваш и даваш обяснения. Така е навсякъде, така е и у нас. Не е така само на планетата на Чобанов. Там вездесъщият разследващ журналист си избира прокурор, убеждава се в неговия интегритет и тогава дава сведения. Истината е, че това поведение е единствения възможен завършек на манипулацията от страна на Чобанов, защото просто няма какво да обясни. Най-вероятно заплаха няма, няма и уведомяване от страна на чужда партньорска държава, няма нищо. Но това за Прокопиев не е важно, за него ефектът от манипулацията е постигнат.

По същият начин бе завъртяна манипулацията срещу Пеевски с разследването по „Пандора пейпърс“. Дни наред Чобанов обясняваше в същия този мейнстрийм, контролиран от олигарха Прокопиев, какви бомбастични разкрития следват от документите „Пандора“, какви милиарди от български лица са текли по посока офшорки, че аудиторията се настрои в очакване едва ли не с пуканки и кола в ръка. А какво последва. Нищо особено – две офшорки на Пеевски, оказали се впоследствие надлежно декларирани (като дъщерни на декларирано дружество майка), без дейност и при това вече заличени и трета офшорка, също заличена, която седем години е била без платени такси и съответно без дейност и към която Пеевски няма никакво отношение. Това беше бомбастичното разкритие на вездесъщия Чобанов, който дори не можеше да обясни какво точно представляват развяваните от него по медиите документи. А след Пеевски шоуто „Пандора“ свърши изведнъж, сякаш някой дръпна шалтера на тока и сцената угасна. Но манипулацията имаше ефект. Въпреки, че няма нищо нередно в изнесените факти за офшорките, Пеевски се сдоби с клеймото „Пандора“.

Ако се позамислим, по същия начин трябва да е била сглобена и санкцията на депутата от ДПС по американския „Магнитски“. С машината за манипулации на олигарха Прокопиев, но този път сцената е била по-далече, зад океана. Така Пеевски се е сдобил и с мнимото си участие в търговията с български „златни паспорти“, послужила като основание за налагането на санкцията. Не е случайно, че ДПС всячески се опитва да покаже, че депутатът Пеевски няма отношение към даването на български паспорти на чужденци срещу инвестиции. От партията искаха извършването на проверки на всички случаи на получаване на паспорти срещу инвестиции, искаха информация, внесоха и законопроект за отпадането на „златните паспорти“ и прочие. Защото най-накрая наистина са прозрели как работи машината за манипулации на Иво Прокопиев и че срещу тази машина отпорът трябва да е много твърд, като стена, иначе влизаш в центрофугата и като излезеш ще си или медиен монополист (за какъвто години наред Прокопиев сочеше Пеевски, а всъщност последният сега няма нито една медиа), или продавач на „златни паспорти“, или ще си човекът от първия ред на парламента, който заплашва псевдо-разследващ журналист. Каквото ти отреди машината. Мантрата, че Пеевски е медийния монополист у нас влезе дори в доклада на американския Държавен департамент. Това само показва докъде стигат възможностите на машината за манипулации на Прокопиев - явно доста надалеч стигат. Манипулацията, че Пеевски е монополистът на родните медии бе развивана старателно през годините от Прокопиев и неговите сподвижници. Дори след като депутатът от ДПС продаде вестниците си на големия инвестиционен фонд „Юнайтед Груп“ спекулациите в медиите на Прокопиев продължиха – сделката била фиктивна, а фондът бил подставено лице на Пеевски. Щеше да е смешно, защото е достатъчно глупаво като твърдение, но в центрофугата на машината нищо не е такова, каквото трябва да бъде. Бедна му е фантазията на Пеевски какъв е образа му, изплют от машината за манипулации на Прокопиев зад океана. Ако някога успее да разбере как изглежда в очите на американската администрация, сигурно изненадата му ще е огромна. Франкенщайн ще е направо красавец в сравнение с Пеевски. И като знае, че всичко е една лъжа, преминала през цетрофугата на машината за манипулации на Прокопиев и изплюта като истина, сигурно много го е яд. Пеевски го знае, но и Прокопиев също го знае.

Затова трескаво се опитва в последно време да „легитимира“ отново всички внушения за Пеевски, виждайки че, както депутатът, така и колегите му от ДПС правят всичко по силите си истината да излезе наяве. Да се разбере, че твърденията в санкцията са продукт на заблуда, осигурена именно от машината за манипулации на олигарха Прокопиев и добрите му контакти с американкото посолство у нас и администрацията зад океана. И колкото това става все по-ясно за обществото, толкова Прокопиев става по изнервен и впряга всички свои проксита в говоренето срещу Пеевски. Преди седмица дори евродепутатът Радан Кънев (който удобно изчезна от публичното пространство) изплува отново пред националните телевизии и вестник „Банкеръ“, да разказва за санкциите по „Магнитски“, вчера Николай Стайков от „Антикорупционния фонд“ също се упражняваше по темата в интервю в сайта „Факти.бг“, коментирайки Пеевски и сделките на фирмата на депутата с недвижими имоти и как това контрастирало на наложената санкция. Преди дни „анализаторът“ Илиян Василев вмъкна в свой интернет пост, че видите ли Пеевски редял и назначенията в енергетиката, и прочие още внушения без каквато и да е доза истина. Така се създава образа на злодея в машината за манипулации на Иво Прокопиев, чрез внушения и лъжи, повтаряни постоянно от сподвижниците на разградския олигарх и легитимирани през контролирания от него роден мейнстрийм. И днес едва ли има вече някакво съмнение, кой е истинския медиен олигарх в страната и кой е истинското задкулисие, което реално управлява държавата чрез политическите си проксита (не, не е Пеевски). Днес „Кой“ си има официално Име и Адрес - Иво Прокопиев и кръга „Капитал“.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи