Социологът доц. д-р Антоний Гълъбов пред „Труд“: Политическата цел на следващия парламент ще е да събере мнозинство за ВНС

Спирала от нови избори не би могла да излъчи реална политическа алтернатива

Парламентарните избори наближават, но засега най-голямото неизвестно е колко партии ще влязат в следващия парламент - от това ще зависи сформирането на управленско мнозинство. Какви знаци се разчитат от предизборната кампания, кой какви шансове има, къде бърка - по тези въпроси разговаряме с г-н Антоний Гълъбов.

- Доцент Гълъбов, колко по-различни са тези парламентарни избори, които предстоят на 4 прил, какво показват вашите наблюдения?
- Различията са важни и те са поне три. На първо място, че се провеждат в условия на ограничения, а това променя характера на изборната кампания. Наблюденията ми досега показват, че партиите не се възползваха пълноценно от новите информационни технологии. Вместо това се върнахме към плакати, афиши и билбордове. Второто различие е машинното гласуване, което ще отнеме повече време и ще определи по-дълго провеждане на самия избор. Сондажите, които съм виждал, показват, че 40% от българските граждани изразяват желание да гласуват с машини, което означава, че можем да очакваме по-голям брой гласуващи с хартиени бюлетини. Това ще затрудни съчетаването на двата потока от информация и отразяването им в изборния протокол. Третата специфика на тези избори без съмнение е, че по-ниската избирателна активност няма да се дължи толкова на санитарния риск, нито на опасенията на гражданите, че биха могли да се заразят, колкото на липсата на реален политически залог в изборите. Няма усещането за критична точка, за решителни избори, от които ще зависи всекидневния живот на хората. Така че - политически залог в момента няма.

- Много е странна тази предизборна кампания, повечето хора са категорични, че лъха абсолютна скука. Но това е резултат от страха на партиите да не сгрешат или от това, че те нямат визия, нямат идея какво да направят?
- С риск да съм по-краен, ще кажа, че е резултат на много лошо съчетание между некомпетентност в политиката и липса на отношение към гражданите. В тази кампания видяхме, че политиците предпочитат да говорят помежду си. Почти никой не се опита да въведе в разговора гражданите. Вместо да се използват от новите възможности, за да предизвикат форуми и широки обсъждания на определени теми, политическите партии се оттеглиха към практиката от 90-те години - войната с афиши и плакати.

- Освен старите играчи, как оценявате новите, като формацията около Мая Манолова и партията на Слави Трифонов?
- Със сигурност представата за новите играчи е проблематична. „Шоуто на Слави“ е част от политическото статукво в България, то не е нов политически субект. Да, той е нов като партия. Но като присъствие в публичното пространство и като своеобразна лаборатория, в която през всичките тези години се изработваше отношение към политиката, това изобщо не е нов субект. Другият субект около г-жа Манолова е още по-странен, защото там има голям брой малки политически формации, които се борят да бъдат разпознати като президентска партия. Големият проблем при тях е в това, че известна част от тези политически фигури в сравнително дългата си политическа кариера са свързани по-скоро с опити за въздействие върху изборния процес, както и с опити за подлагане на съмнение. Възможността мнозинството от българските граждани да ги разпознаят като носители на качествена промяна е много ниско.

- Необяснимо е това, че според последните данни на социолозите, управляващите увеличават разликата си пред останалите. И това е въпреки недоволството на голяма част от хората и позицията на протестите с логото „Мутри вън“.
- Тази реплика беше произнесена първо от Румен Радев. Хоризонтът, който даде президентът на гражданския процес, го унищожи. Това беше нисък хоризонт, който до края не позволи да се развие самостоятелно гражданска инициатива. От гледна точка на всеобщото недоволство, като че ли има проблем.

- Защо, какъв е той?
- В тези условия мнозинството от хората си дават сметка, че неизвестността е прекалено голяма, а в такава ситуация хората обикновено предпочитат познатото, онова, което знаят как работи. Всякакви призиви за радикална промяна звучат добре, когато е топло, слънчево и на площад. Но когато се окаже, че трябва да се извършват много тежки вътрешни реформи, не е желание на мнозинство. Реформи се правят от добре организирани малцинства, а не от мнозинство. То предпочита да избегне радикалните промени.

- Защо хората се страхуват от радикалната промяна? Толкова ли е хубаво познатото, та са готови да го предпочетат отново?
- През тези повече от 30 години многократно беше насърчавана гражданската енергия за промяна. В началото мнозинството от българските граждани наистина виждаха необходимостта за промяна. Но в момента такава позиция зависи от нейния носител - кой ще бъде субектът, който ще поеме отговорност. Знаем добре, че реформаторите постигат резултат, но след това биват отхвърлени. В момента е очевидно, че никой не желае да поеме отговорността за промяна. Развитието на предложението за свикване на Велико народно събрание и нова конституция доказва всичко това.

- Как точно го доказва?
- Ако имаше наистина готовност, решителност и политическа воля, ние щяхме сега да отиваме на избори за ВНС, а не за обикновено НС.

- Идеята за ВНС се повтаря в новия век непрекъснато, но тя може би ще се приеме от българите, ако се даде ясен знак, че ще е за истинска промяна, а не за отбиване на номера и тупане на топката за печелене на време?
- Може би ще ви изненадам, ако ви кажа, че политическата цел на следващото Народно събрание, която може да събере мнозинство, е точно това. Защото ако се вгледаме внимателно в програмите и обещанията на партиите, то по-голямата част от тях предлагат неща, които предполагат промяна в конституцията. Ако независимо от различията помежду си тези политически партии успеят да постигнат съгласие, че е необходима много сериозна реформа или изцяло нова конституция, политическата цел на 45-ото НС може да бъде тази. Би могло да събере мнозинство.

- Мнозинство от всички партии ли имате предвид?
- Имам предвид от почти всички, за да се вземе решение за свикване на избори за ВНС. Ако оставим настрана различията между отделните политически субекти, това, което се предлага, задължително предполага промени в конституцията. Независимо в каква посока и с какъв идеологически профил, но е линия, около която може да бъде постигнато съгласие в следващия парламент.

- Само от джипката на премиера ли се управлява предизборната кампания на ГЕРБ или има и друго, което остава скрито?
- Има много неща, които не се виждат. Вниманието към обиколките на Борисов се дължат на две важни неща. Едното е, че всички останали премиери и президенти в ЕС се оттеглиха в кабинетите си и се опитват да управляват през институции. Единствено българският министър-председател се опитва да стои в максимална степен на терена и да се движи. Второто важно е, че той има усет да произвежда новини. В противен случай медиите не биха го последвали. Ако медиите знаеха във всяка негова обиколка какво ще се случи, най-вероятно не биха го следвали. Докато той успява да генерира новини и това го държи в осветения кръг на медийното внимание, независимо от оценките дали са положителни или са отрицателни. Този модел Борисов успя плавно да прелее от управлението на коронакризата към управление на предизборна кампания. И дава резултат. Борисов ходи, инспектира, говори си с обикновените хора и не създава бариера между тях и себе си. Това има успокояващ ефект.

- Но това много често си е абсолютен популизъм.
- Отвъд оценките дали е популизъм, дали е правилно или не, дали е просто предизборна игра или не, има конкретен резултат. Всяко негово движение създава събитие и новина.

- Не изглежда ли като много добра актьорска игра, Борисов няма нужда от това да е учил във ВИТИЗ (НАТФИЗ)?
- Борисов е интуитивен политик, човек, който се вслушва много внимателно в обществените настроения и ги следва. Това винаги е било причината да бъде критикуван за непоследователност и бърза промяна на мнението. Между другото много журналисти от чужбина, които наблюдават изборите, търсят отговор на същия въпрос - на какво се дължи способността на Борисов и на ГЕРБ, независимо от всички тези тежки ситуации, да остават начело.

- А ГЕРБ без Борисов - възможно ли е да бъде същото? Победите на тази партия не са ли негово дело, а не на останалите, пърхащи около него отстрани?
- Има много съществена промяна, която се усети още на европейските и на местните избори в дизайна на кампанията на ГЕРБ. В началото бяхме привикнали в организационната работа на г-н Цветанов. Тогава кампаниите им се движеха с един национален лъч, който обикаляше територията на цялата страна - с големи концерти, с коренно различна тактика на водене на кампания. От европейските и местните избори ГЕРБ се явява за първи път в коалиция, и това е много важно. Имаме различен дизайн на цялата кампания. Този път ГЕРБ не търсеше възможност да се регистрира първи, държи се по коренно различен начин. Предстои да разберем дали тази промяна на водене на кампания ще даде резултат. Досега, като че ли по-скоро - да.

- Как ви изглежда кампанията на БСП - тя също е скучна, няма ги предишните високи децибели, и при тях ли има синдрома на пазене да не прекалят и да не уплашат хората?
- Така е, но в края на мандата на това НС равносметката не е добра. Защото радикалното противопоставяне се оказа политически неефективно. Оценката на една опозиция не се свежда само до това колко радикален критик на управлението е била. В крайна сметка трябва да има политически резултат, а БСП не го постигна. От всички внесени над 1300 предложения, които г-жа Нинова отчете, много малко се превърнаха в политически решения.

- И това какво означава?
- Означава, че стилът, към който се движи БСП, е изключително изненадващ. БСП още от преименуването си от БКП, винаги е била много сложна структура с различни центрове на влияние, с различни крила и течения вътре в нея. БСП винаги е била по-скоро мрежа, отколкото пирамида. Различни центрове на влияние много често воюваха помежду си. Докато в момента БСП се отправя към модел на лидерска партия. И това ще се отрази на изборния резултат.

- Как точно ще се отрази?
- От една страна ще генерира по-висок протестен ляв вот, който ще измерим спрямо политическите формации, към които ще бъде насочен, от друга страна това ръководство на партията успя да консолидира около едно ядро активните членове на партията. С други думи, в момента имаме вътрешна по-консолидирана структура около лидера, която има по-малка социална база. Това е устойчивата политика, която г-жа Нинова водеше и води. БСП по-скоро може да загуби подкрепа, вместо да я разшири.

- Тя не губи ли и заради много широкото ветрило от други партии, които се явяват в изборите - центристки и леви, особено русофилските, които всъщност отнемат гласове от БСП, а не от десните формации?
- О, разбира се. Но големият въпрос беше, че голямата политическа формация в лявото пространство не успя да координира усилията на другите политически формации, не успя да изгради цялостна платформа, която да бъде разпознаваема и за други, а се концентрира върху самата себе си.

- Десните от „Демократична България“ успяват ли да съберат протестния десен вот срещу управлението?
- Там имаме сложен субект. Обединението е за сметка на ДСБ, които напълно или почти загуби облика си за сметка на „Да, България“. Очевидно е, че по-силното ядро е „Да, България“ и това най-вероятно ще предизвика протестен десен вот. Част от избирателите на ДСБ не приемат това обединение и най-вероятно ще търсят свое политическо представителство сред други партии. Трудно е да се прецени, но изглежда стабилното развитие в подкрепата - например за партията КОД на Петър Москов, има много ясна насока на протестен десен вот.

- Големият въпрос сега е какво управление ще ни докарат резултатите от вота?
- Най-вероятно политическите формации, които влязат в парламента, ще постигнат съгласие около някаква програма за управление. Колкото и да е неприятно като вариант, програмното правителство е предпочитано пред експертно. По-скоро ще се търси съгласие около някаква управленска програма, а после и възможност тя да започне да се изпълнява, кои ще бъдат политическите субекти, носещи отговорност. Това ще е по-скоро коалиционно споразумение около ГЕРБ, но ще е сложно. Ще имаме 3 или 4 формации в мнозинство. Вече сме били в тази ситуация, имахме 8 парламентарни фракции, 4 от които влязоха в управлението, а 4 бяха в опозиция. Движим се към подобен сценарий.

- Смятате ли че резултатите от 4 април могат да доведат до нови избори наесен?
- Надявам се да не се стигне до това и да не се търсят възможности за оспорване на изборния резултат. Защото България има нужда от всичко друго, но не и подобен вид криза. Дори и да имаме отново предсрочен вот наесен, разпределението на политическите партии няма да бъде различно, защото българските граждани не виждат реална политическа алтернатива.

Нашият гост
Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. в София. Завършва социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Преподавател в Департамент “Политически науки” в Нов български университет. Консултант на български и международни НПО, работещи в сферата на човешките права, противодействие на корупцията, етнически и религиозни различия, прозрачност на местната власт.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта