- Г-н Колев, и вие ли определяте политическата обстановка у нас като уникална заради паритета на рейтингите на БСП и ГЕРБ малко повече от месец преди парламентарните избори на 26 март?

- Определено не смятам, че има паритет в истинския смисъл на думата. Защото числата дълбоко лъжат по същия начин, по който лъжеха и на президентските избори. Не че колегите социолози са заинтересовани.

- В какъв смисъл лъжат числата?

- Намираме се в съвършено нова изборна ситуация. И на президентските избори, и на предстоящите парламентарни има един милион нови традиционно негласуващи избиратели, защото вотът е задължителен. Видяхме какво се случи на президентските избори - необичайна избирателна активност през последните години от четири милиона избиратели.

- Какво ще променят тези нови избиратели на вота на 26 март?

- Това са хора, които нямат своя политическа партия и свои трайни нагласи. Това е вълна, която във всеки момент може да се люшне в една или друга посока и да изтегли на върха всеки. Не само ГЕРБ и БСП, но и Каракачанов или друга партия. Това са един милион избиратели, които нямат твърда политическа ориентация...

Прави ли ви впечатление как се дават данните за паритет в момента. Днес чета изследване, че 60 на сто вече са решили за кого ще гласуват и на тази база се дават данни. Хубаво, но има още 40 процента, които не са решили за кого да гласуват, и които ще знаят това в последната седмица или в последните дни. Затова казвам, че числата много лъжат. Ние социолозите трябва да минем към физика на вълната - на кой етап ще бъде вълната в момента на изборите. Защото тя може да изтегли БСП с 10-15% разлика от ГЕРБ. Може да изтегли Бойко Борисов, Обединените патриоти също могат да се надяват да бъдат и първа политическа сила.

- Това не е ли презастраховане на страна на вас, социолозите, които през последните години се проваляхте в прогнозите си и се разминавахте с истинския резултат?

- В последните избори имаше числа, които подвеждаха и нас, професионалистите. Седмица преди изборите казах, че Цецка Цачева въобще не е сигурна на първи тур и че нещата ще се обърнат. Вълната се долавяше в обществените настроения, но не се виждаше в проценти. Дали се презастраховам? Честно казано, опитвам се да обясня едно социално явление, породено от политическото решение да се гласува задължително.

- Смятате ли, че и на тези избори хората отново ще гласуват масово, както на президентските, след като повечето разбраха, че е задължително, ама не съвсем?

- Определено смятам, че много хора ще гласуват. Казват: „Задължително, ама колко да е задължително. Ще ме отпишат от списъка.“ Само че погледнете колко много хора се редят на опашка да си платят данъците в началото на годината, защото така е по закон. По същия начин ще гласуват, щом законът е казал. Така че вярвам, че ще има висока активност - около 4 милиона, както на президентските избори. Но накъде точно ще се люшне вълната, до голяма степен ще зависи от поведението на партиите и дори от международната обстановка. Зависи на кой етап вълната ще хване този един милион. Напълно вероятни са и големи изненади.

- Проблемите с машинното гласуване изправят ли пред опасност признаването на вота?

- Абсолютно всичко изправя пред огромни опасности признаването на изборите. Да речем, ситуация, при която реформаторите и всички десни партии не влязат в следващия парламент, което е много вероятно на базата на тяхното разцепление. А ако и Бойко Борисов загуби изборите, представете си какво се случва. Още на следващия ден ще бъде използван всеки повод - машинното гласуване, референдумът на Слави и др., за да се вдигне т.нар. улична вълна. Нормално е при въвеждането на нещо ново, като машинното гласуване, да има проблеми.

- Подобно недоволство не може ли да се очаква и от БСП?

- Съмнявам се, тъй като в БСП я няма тази традиция. От друга страна, в подобна ситуация десните ще бъдат пряко заинтересовани от касиране на изборите с надеждата за ново раздаване. Замислям се дали не е по-добре да призовем хората да гласуват за Бойко Борисов и всякакви реформатори, за да си спестим т.нар. румънски вариант.

- След изборите не се ли очертава като по-вероятна дясноцентристка коалиция между ГЕРБ, Обединените патриоти и „Воля“ на Марешки?

- Зависи от това кой ще е първи. Ако ГЕРБ имат по-малко гласове от БСП, не съм убеден, че Обединените патриоти ще бъдат склонни да се качат на „Титаник“ точно преди да се разбие. Такава коалиция ще бъде неустойчива. От друга страна, ще има значителна сила, която може да торпилира подобно управление. Така че зависи кой ще има повече гласове, както и от патриотите, които ще трябва да определят своята позиция на базата на това, което казах. Вълната може да ги вдигне толкова високо, че те да станат непреодолим фактор.

- Вляво възможностите за коалиция на БСП не са ли по-малки?

- Освен с патриотите БСП биха могли да търсят съдействие с АБВ и Татяна Дончева, ако прескочат бариерата. Доста неустойчива е ситуацията. Не изключвам опасността да отидем към спирала на парламентарна нестабилност, да не може да се състави правителство и да има нови избори.

- Тези нови избори няма ли да възпроизведат резултата от 26 март?

- Категорично не. На голяма част от хората ще им писне и ще стане като във вица: „Първия ден левите завзеха гората, втория ден - десните, на третия ден на горския му писна и ги изгони.“ Същото може да се случи и тук с добавката, че ще се намеси Слави Трифонов като глас народен с искане за мажоритарни избори, касиране на предишните и нови избори. При това положение картинката въобще няма да е същата.

- Защо БСП и ГЕРБ заложиха на популисткото наддаване за увеличаване на заплати и пенсии?

- ГЕРБ може да обещае тройни заплати, четворни пенсии, каквото си иска. По същия начин и БСП. Само че въпросът не се изчерпва с обещанията, а с доверието кой би могъл да направи това. Честно казаноу аз не вярвам, че хората ще повярват на ГЕРБ, която в продължение на два мандата се интересуваше повече от магистрали и зали.

- А на БСП ще повярват ли?

- Определено ще бъдат по-склонни, защото това са социални стъпки и се правят от социалистическа партия. Разбира се, с много големи условности. В крайна сметка годините на прехода въобще не са забравени. Нито заиграването на всяка политическа партия с икономически групировки, бизнес интересите - също. Така че става въпрос на кого ще повярват избирателите. Не смятам че ГЕРБ в момента са в силна позиция да завоюват народното доверие. Но те пък имат друга силна страна.

- Каква?

- Те имат своите хранени хора и администрацията, която е тотално прочистена и партийно подредена. Става въпрос за началника на инспектората на Н-ския регион, за директора на училището, за секретарката в съвета, за началника на библиотека и всички тези неща. Това е основната сила на ГЕРБ, една стабилна армия от порядъка на 300-350 хиляди души заедно с техните семейства, които не са за подценяване. Тази армия е за запазване на статуквото, защото означава запазване на хляба и ще играе твърдо на страната на ГЕРБ. От другата страна ще бъдат тези, които са недоволни от това статукво. Но основното е на коя фаза ще бъде вълната на силно недоволство или ще има относително равномерно разбиване на брега, когато тези гласове ще се разлеят пропорционално по всички партии.

- Добре ли е, че БСП извади като водачи на листи нови лица, сред които журналисти?

- Без съмнение БСП печели около 100 хиляди гласа, изваждайки само три имена - Тома Томов, Иво Христов и Елена Йончева. Това са национално оценени фигури. Много хора четат статиите им и си сверяват часовника с тях. Това е изключително добър ход, но сам по себе си няма да е достатъчен.

- Как оценявате работата на служебното правителство и има ли вариант, при който то даостане да управлява и след изборите?

- Напълно е възможно след изборите да не може да бъде съставено правителство. При това положение служебният кабинет ще трябва да продължи своята работа по закон, сблъсквайки се с излизането на улицата на Слави Трифонов, на недоволните реформатори и др.

- Каква ще е бъдещата роля на Слави Трифонов - пряк политически участник или вожд народен?

- По-склонен съм да мисля, че ще остане вождът на народа. Това няма да му попречи да се меси в политиката, при положение че част от целта на искането за 100 процента мажоритарни избори е лансиране не толкова на партия, колкото на отделни лица. В смисъл да се влезе в политиката през задния вход, за да се подкрепя едно или друго, без да се създава политическа формация.

Нашият гост:

Социологът Кольо Колев е роден през 1956 г. Завършил е психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е социална психология и социология. През 1994 г. учредява частната агенция „Медиана“, която оглавява до днес.