Социологът Цветозар Томов пред „Труд“: Комбинация от машинно и ръчно гласуване е по-лош вариант

Изглежда по-вероятно правителството да изкара мандата си

България, може би малко по-рано, но вече навлезе в предизборна обстановка. Разговаряме със социолога Цветозар Томов за това, какво предстои оттук нататък. Промените в Изборния кодекс вече бяха приети. Но се очертават проблеми около машинното гласуване. Г-н Томов коментира също и протестите и дали те биха довели до оставки. Той е категоричен, че както вървят нещата, това ще е малко вероятно. Томов смята, че отново ни очаква коалиционно управление.

- Г-н Томов, заявявате няколко пъти напоследък, че още този месец ще има развръзка от протестите. Какво по-точно имате предвид?
- Всъщност още след началото на протестите заявих, че развръзка ще има до края на юли. Това не се случи, но нека обясня защо мислех, че този е най-вероятният вариант за развитие на политическата криза. Преди всичко, защото той изглеждаше единствения вариант, при който управляващите запазваха шансове да задържат изпълнителната власт. Затова предполагах, че ще тръгнат на него. А защо мисля така? Първо, защото основният им политически конкурент - БСП - тепърва имаше да разрешава вътрешните си проблеми и ако в края на септември беше изправен пред избори през октомври, щеше да има крайно ограничено време за реакция в предизборна обстановка. Второ, защото очертаващите се нови партии с претенции и шансове да влязат в парламента - на Слави Трифонов, Мая Манолова, Цветан Цветанов, че и евентуален проект на „Отровното трио“, който може и да се появи на сцената - също изпитват краен дефицит на време, за да се подготвят за избори. Заради подобни съображения ми изглеждаше очевидно, че ГЕРБ ще използват протестната вълна, за да тласнат нещата към максимално бързи предсрочни избори. Единствената изглеждаща логична причина за упоритото нежелание на ГЕРБ да отиде на предсрочни избори, е страхът от служебно правителство. Като че ли той надделя, поради което вече съм склонен да мисля, че няма да има предсрочни избори. Но все пак зависи от развитието на политическата, икономическата и здравната обстановка в следващите месеци.

- Как смятате, като бивш говорител на ЦИК - готови ли сме за предсрочни избори организационно и технически?
- По принцип предвидените в Конституцията срокове за произвеждане на предсрочни избори са достатъчни за организационната и техническата им подготовка. Могат да възникнат проблеми, обаче, при организацията на машинното гласуване.

- Знае се вече вашето схващане, че изборните технологии не са панацея за провеждането на честни избори. Ако правилно разбираме, организацията на реда при изборите е по-важна. Но вие как точно си я представяте?
- Не е от значение как аз си я представям, а какви дефекти в изборното законодателство пораждат едни и същи проблеми, които рушат доверието на хората в изборния процес. Нямаме изборен регистър и произвеждаме избори с все по-неточни избирателни списъци, в които над милион избиратели фигурират там, където не могат да гласуват. Това създава и съмнения, и предпоставки за злоупотреби. Разширяват се практиките за купуване на гласове, главно защото правоохранителните органи си гледат през пръсти работата. Въвели сме почти пълен монопол на парламентарните партии при подбора на членове на избирателните комисии на всички равнища. Непрекъснато променяме Изборния кодекс в навечерието на избори. В резултат секционните комисии са зле подготвени, не познават достатъчно закона, допускат огромен брой технически грешки при обработката на резултатите в секционните протоколи, а има и основателни съмнения, че се правят и фалшификации. Санкциите, които ЦИК може да налага при нарушаване на правилата за предизборна агитация, са смешни и жалки. Всички тези проблеми, а и много други, могат да бъдат решени чрез законодателни промени, за които се говори от много години, но не се прави нищо.

- Промените в Изборния кодекс по-добър ли го направиха отпреди или по-лош? - Фатална ли е комбинацията от машинно и ръчно гласуване, както някои смятат?
- Определено по-лош. Единственото изключение е известно опростяване на начина на попълване на секционните протоколи, всички други промени ще увеличат хаоса в изборния процес. Комбинацията от машинно и ръчно гласуване е по-лош вариант от приемане на само машинно или само ръчно гласуване. Машинното гласуване може да реши два проблема - да редуцира рязко броя на недействителните гласове и да елиминира субективния фактор при отчитането на изборните резултати. Нито едното, нито другото ще се случи при комбинацията, която се прие. Тя беше изпробвана в 3000 секции при евроизборите през миналата година и доведе до пълен провал при отчитането на преференциалния вот. Извън това, прехвърлянето на отговорността за набавяне на устройства за машинно гласуване изцяло на ЦИК, без до момента да е свършено каквото и да е, може да доведе до невъзможност да се осигурят тези устройства, защото времето, дори до редовните избори, е твърде малко.

- А относно дистанционното гласуване, какво ще кажете?
- Дистанционното гласуване е единствения начин да спазим конституционния принцип българските граждани да имат равни избирателни права независимо от това къде се намират. То е особено важно за хората, живеещи извън България, и за хората със затруднения в придвижването или други здравословни проблеми. Може да се въведе само за тези категории хора.

- А гласуването по пощата? Твърди се, че в някои държави то дава добри резултати, но пък в други държави - точно обратното. Как би било у нас?
- Според мен е по-добре, поне засега, да се гласува по пощата, а не електронно, защото е по-безрисково, а и има достатъчно натрупан опит в страните, които го прилагат. Главният проблем е опазването на тайната на вота при него. Добре би било, ако има пощенско гласуване, то да се провежда в период от 2-3 седмици преди изборния ден, а резултатите да се обработват след него. Тази е най-разпространената технология. Гласувалите по пощата трябва да могат да гласуват по традиционния начин и в изборния ден, ако желаят, и с това да анулират подадения пощенски вот. Това дава известни гаранции срещу рисковете от злоупотреби с вота на избирателите. Има и други технологични възможности за защита на пощенския вот, но да не влизам в подробности, защото засега е очевидно, че политиците няма да допуснат въвеждането му.

- Кажете ни какво мислите за това, което някои от управляващите наричат „проект за конституция“, а други, като г-жа Цвета Караянчева, определят само като „покана за разговор“.
- Трудно ми е да преценя. Самият проект е сглобен набързо и затова предизвика остри критики от конституционалистите. Това подхранва подозренията, че с него управляващите целят единствено да подменят дебата за предсрочни избори и да ликвидират възможността за съставяне на служебно правителство, ако се стигне до оставка на кабинета. От друга страна, темата за промени в основния закон отдавна виси във въздуха.

- Можете ли да предвидите резултата от тази „покана за разговор“, която засега не се приема нито от опозицията, нито от протестиращите? Дали разговорът ще се състои и ако да, какво би могло да се случи като резултат?
- Мисля, че няма да има никакъв резултат, най-вече защото нито сегашният парламент, нито, вероятно, следващият, ще са в състояние да формират конституционни мнозинства.

- Какви са вариантите оттук нататък - ще изкара ли кабинетът пълния си мандат, или ще има предсрочни избори.
- Донякъде вече отговорих на този въпрос - вече ми изглежда по-вероятно правителството да изкара мандата си. То изпусна времето, в което подаването на оставка можеше да се възприеме като силен политически ход. Сега вече оставката би се изтълкувала единствено като поражение пред натиска на опозицията и протестиращите. От друга страна, изглежда вероятно уличният натиск да отслабне с течение на времето през есента и зимата. Но има един непредвидим фактор - здравната криза и икономическите последици от нея. Той може да усложни рязко ситуацията и да доведе до още по-силна ерозия на доверието към кабинета. Засега, обаче, нещата в това отношение изглеждат сравнително стабилни.

- Каква смятате е ролята на президента Румен Радев в настоящата ситуация?
- Президентът категорично взе страната на недоволните от управлението на ГЕРБ. Това е нож с две остриета. От една страна, даде основания за критики, че президентът, вместо да е в ролята си на обединител на нацията и посредник при разрешаването на остри политически конфликти, фактически оглави протестите срещу това управление. От друга страна, президентът подкрепи исканията на едно ясно очертаващо се мнозинство българи, което иска не просто оставки, а скъсване с корупционните и клиентелистки практики, поддържани в една или друга степен от всички управления от 90-те години на миналия век. Дали и доколко обществото ще приеме такава политическа роля на държавния глава, ще проличи на президентските избори следващата есен. Тогава срещу Радев ще гласуват не само привържениците на сегашното управление, но и избирателите на вечния политически балансьор - ДПС, които го подкрепиха през 2016 година. Възможно е президентските избори да се окажат истинския тест за това, дали българите наистина желаят радикална политическа промяна, както и за това, какви да са конкретните параметри на тази промяна, която засега е твърде неясно очертана. Към този момент ми изглеждат сравнително ясни само две неща - първо, Румен Радев не може да изиграе успешно политическата роля, която си е избрал, само с подкрепата на левицата, и второ - евентуална победа на Румен Радев на предстоящите президентски избори би била по-тежък политически крах за ГЕРБ, отколкото евентуалната загуба на парламентарните.

- Социологически агенции публикуваха данни, че в момента ГЕРБ и БСП са във фактически паритет. А в гърба им диша формацията на Слави Трифонов. Как ще коментирате с оглед на предстоящата предизборна кампания, която май вече започна.
 • Твърде е рано за прогнози. Без съмнение, ГЕРБ претърпя значителни репутационни щети, но и БСП не е в цветуща кондиция. Впечатлява ме не толкова паритета между двете основни политически формации в България, колкото ниските равнища на този паритет - резултатите от няколко изследвания потвърждават, че към момента тези две партии получават общо подкрепата на не повече от 26-28% от българските избиратели. Дори ако отчетем факта, че традиционната избирателна активност на парламентарни избори е 3,6-3,8 млн. избиратели, пак изглежда, че ГЕРБ и БСП в най-добрия случай биха взели около половината от мандатите в един бъдещ парламент. Да припомня, че сега те имат 173 мандата. До изборите, обаче, има твърде много време, през което е възможно сегашният двуполюсен модел напълно да рухне, но е възможно и да се стабилизира. И БСП, но особено ГЕРБ, са добре организирани партии, които обикновено успяват да мобилизират гласове във финалната фаза на една кампания. От друга страна, и в двата случая, когато недоволството от управляващите е водило до победата на нови политически играчи - НДСВ през 2001 година и ГЕРБ през 2009 година - това е ставало в резултат на рязко покачваща се избирателна активност - 4,6 млн. през 2001 година и 4,3 млн. през 2009 година. Сигурен съм, че ако на наближаващите избори гласуват над 4,5 млн. души, и ГЕРБ, и БСП ще претърпят тежко поражение и ще е възможно да имаме друг победител в изборите. Само че засега не се очертава ясен претендент за тази роля - така, както се очертаваха НДСВ през 2001 година и ГЕРБ през 2009 година. Затова най-вероятен ми изглежда сценария, при който да възникне многопартиен парламент - със 7 или даже 8 партии и коалиции в него, и победа на ГЕРБ или БСП, но с резултат значително под 1 млн. гласа. В такава ситуация изпълнителната власт би могла да бъде поета от най-малко тройна коалиция, а шансовете на сегашните управляващи да оглавят такава коалиция ще са много малки. Възможно е да се окаже, че нито ГЕРБ, нито БСП ще са в състояние да формират правителство и тогава ще е твърде важно кой ще даде трети резултат на изборите. Такава цел е реалистично да си поставят три формации - ДПС, Демократична България, Има такъв народ, но в момента е невъзможно да се предвиди коя от тях би успяла да го направи.

- Каква ще е ролята на другите нови играчи - Цветан Цветанов, Мая Манолова, „ Русофили“, „Възраждане“ и т. н.?
- Тези играчи ще се борят да прескочат 4-процентовата бариера и да влязат в парламента. С изключение на движението около Мая Манолова, другите засега изглеждат без особени шансове, но е рано за категорични прогнози. Сходна е ситуацията с ВМРО, които единствени от сегашната съуправляваща коалиция могат да оцелеят в следващия парламент. Но е възможно и да не оцелеят.

- Очаквате ли под някаква форма да се прояви - или вече я има - силна външна намеса в политическите процеси у нас?
- Напоследък се очертава тенденция за нарастваща критичност в Брюксел към управлението на Борисов. Това може да повлияе на процесите в страната, но пряка външна намеса не очаквам да има.

Нашият гост

Цветозар Томов е роден на 21 май 1954 г. Завършва журналистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Защитава докторантура по социология през 1984 г. Ръководи катедра “Критическа и приложна социология” в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. От 2002 г. е управител на социологическа агенция “Скала”.

През 2013 г. е номиниран от 12 граждански организации и е избран за член на ЦИК, а впоследствие и за негов говорител.

Коментари

Задължително поле