Спортът е жив! Трябва му малко помощ

България има нужда от нови малки зали и стадиони

Спортът ни е в кома! Стадионите се рушат, залите са прокапали... Феновете теглят една и сипват ракия.

Безспорни факти. Но баста! България е била трета в света на олимпийските игри Москва'80 и шеста сила на планетата в Сеул'88. Имали сме супершампиони, заради които десетки държави трябва да завиждат. Стефка Костадинова е световен рекордьор вече 30-а година, Христо Стоичков ликува със „Златна топка“, Валентин Йорданов заслужи приз за №1 в свободната борба на ХХ век. Феноменално.

Спортът ни днес опитва да се затича след дълго принудително лежане. Вижте само последните месеци. Кубрат Пулев напълни „Арена Армеец“. Вярно, че победата над един нигерийско-американски дебелак не е най-славната в кариерата му. Но тя беше безценна заради националното ни самочувствие. И ето - продължаваме да вярваме, че нов мач за световната титла ще дойде. И Кубрат ще е много по-готов, отколкото срещу Кличко.

Дойде и 17 ноември. „Арена Армеец“ пак се пукаше по шефовете. Е, този път не празнувахме гола на Емил Костадинов и „Парк де Пренс“. Поклонихме се до земята за нашите златни момичета. Заради тях толкова силно пеехме „Мила Родино“, че ни чуха чак в далечна Бразилия.

Сега е ред и на Григор Димитров. Заради него България спря работа в един цял петък. Изпадна в тенис транс. Някой ще каже - феновете ни в „Арена Армеец“ са невъзпитани. Така да бъде - винаги сме били далеч от елита на аристократичния спорт. Сестри Малееви (още са по-успешни от Димитров) не са играли такива турнири у дома. Нека сме невъзпитани, докато Гришо бие и възпита аудиторията. Той ще ни научи и на тенис, и на култура около корта. А по света все повече ще познават българския трибагреник.

Мъртъв ли ни е спортът? Не! Още имаме спортисти на световно ниво. Но и проблемите са като за световно. Най-големият от тях е Цар футбол. По време на комунизма говорехме за високо спортно майсторство.

Спортът беше държавна политика. Служебният премиер Огнян Герджиков вееше знамето за Григор. Професорът е играл в благотворителни футболни мачове и в тенис турнири като „ТРУД Мастърс“. Спортът не му е чужд и дано помогне при неговото макар и кратко управление новият Закон за спорта най-после да стане готов за старт. И бъдещото правителство да има шанс да опита ренесанс за родния спорт - най-добрия посланик на всяка страна.

И в миговете на мимолетна еуфория да не забравяме - държавата ни е много виновна за финансовия колапс на ЦСКА и „Левски“. Както и за това, че родните стадиони приличат на необработени ниви. Не бе много далечно времето, когато някогашният спортен министър Васил Иванов-Лучано тръбеше, че обновеният „Васил Левски“ ще иска финал в евротурнирите. А днес арената и за групова фаза на Шампионската лига не става.

И тук можем да „намигнем“ на държавниците ни - на 8 август 2017 г. само на 200 км от София ще се играе мачът за Суперкупата на Европа. Ще дойде носителят в Шампионската лига - може би с Меси, може би с Роналдо, може би с Левандовски. Но звездният двубой няма да е в Стара Загора, а в другата посока - в Скопие.

България има нужда от нови малки зали и стадиони. Няма нужда от скъпи съоръжения, които никой спортен клуб не може да си позволи. Там в нови и функционални арени трябва да се калява стоманата, за да се коват шампиони.

През 1994 г. българите излязоха по улиците не за митинг или протест, а пияни от любов по Пеневата чета. Обединени скандирахме: „Българи, юнаци!“ Не се деляхме.

Сега заради Кобрата и Гришо не е съвсем така, но изглежда подобно. Флага веят и сини, и червени, и националисти, и центристи... Колкото до „съединението и силата“, спортът има най-голям шанс да го изстрада. Защото показа, че е жив. Трябва му само малко помощ!

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Коментари