Конституционният съд обяви Янине Анес за временен президент на Боливия

10-те най-скъпи развода в Холивуд за всички времена

Учените: Акулата изчезва Добрите запаси на калкан увеличиха квотата с 30%

Парламентът ще разглежда Закона за държавния бюджет за 2020 г.

Очаква се днес да повдигнат обвинение на кантонера заради катастрофата на жп прелез

Обявиха извънредно положение във Венеция заради проливни дъждове (ВИДЕО)

Продължава издирването на жената, изчезнала край Мальовица

На 13 ноември 2019 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за сряда, 13.11.2019

Повече от един тон пакети с кокаин събраха от атлантическото крайбрежие на Франция (ВИДЕО)

Чехия купува 12 бойни хеликоптера от САЩ

Тръмп и Макрон обсъдиха по телефона Сирия, Иран и срещата на върха на НАТО

Лекуваме се с по-модерни лекарства На извънредно заседание депутатите гласуваха финансовите рамки за НЗОК и ДОО (обзор)

Ураганен вятър в Далмация събори дървета и стълбове, вълните в морето достигнаха 6 метра (ВИДЕО)

КРИБ награди десетте най-добри бизнес лидери (СНИМКИ) "Мистър и Мисис икономика" са Атанас Добрев и Теодора Петкова

„Съдебен процес“ след смъртта на Яворов го оневинява Дело 205 е пример за правно престъпление, решават юристи половин век по-късно

„Ако има в тази страна 5 души, за които аз да знача нещо, да поискат напечатването на всички документи по делото. И нека те бъдат допълнени с показанията на всички, които биха могли да кажат нещо.“ Това е предсмъртното завещание на Яворов, отправено към проф. Кръстев. Отхвърлен и лишен от средства за живот, на 29 октомври 1914 г. поетът посяга към чашата с отрова и към револвера, който този път няма да му изневери. Точно 50 години след този фатален ден, на 29 октомври 1964 г. в Дома на правниците на ул. „Пиротска“ делото „Лора-Яворов“ започва отново със съдийски състав, обвинение, защита и свидетелски показания.

Всъщност това е научна сесия на юристи и специалисти от няколко института, избрала тая форма, за да дискутира и анализира материалите по дело 205 от 1913 г. В продължение на 11 дни в залата оживяват отново, избистрени през далекогледа на времето, събития, спомени и съдби,

ехо от една незаглъхваща драма

Старателно документира всичко Петър Япов, първият уредник на откритата година и половина по-рано къща-музей „П. К. Яворов“. Ето какво си спомня той по време на второто „дело“.

Яворов и Лора – една нестихнала драма.

„Председател на съда в този импровизиран процес бе Атанас Гълъбов, тогава зам.-председател на Софийския окръжен съд, а прокурор – Димитър Здравчев, зам.-окръжен прокурор. Адвокат на Лора бе Мария Урокин, племенница на Алеко Константинов. Яворов бе защитаван от юриста Николай Гайдаров, дългогодишен изследовател на проблема. Яви се лично Иван Божилов, някогашният следовател по делото. Макар над 80-годишен, всичко помнеше, включително и досадната си грешка да допусне журналист при огледа на тялото на Лора в моргата на Александровска болница. Именно затова първото повърхностно впечатление, че куршумът е влязъл откъм гърба и възклицанието на един от лекарите: „Тази жена е убита!“, бива веднага раздухано от пресата. Всъщност поради слабата следобедна светлина – било е 16 ч. на 30 ноември – Божилов отлага аутопсията за другия ден, като вика и трети лекар-експерт. Общото заключение и на тримата е единодушно – стреляно е „от плътен упор“ с допряно до гърдите оръжие.“

Но слухът за някаква „първа експертиза“, установила убийство, в продължение на години е старателно раздухван и поддържан от рода на Лора. На форума в Дома на правниците през 1964 г. се изнасят

нови данни за сложните лични отношения

между нея и поета. „Ябълка на раздора“ бързо става младичката студентка по биология Дора Конова, сгодена, а скоро и омъжена за Михаил Кремен. Лора постоянно я кани на гости и следи всяка реакция на Яворов – за да го провери, прибягва към уж невинни инсценировки. Често задържа Дора до полунощ и се налага Яворов да я изпраща. Лора засича необходимото време за това и при най-малкото закъснение прави драми. След 2-3 подобни скандала поетът категорично отказва да изпраща Дора, към която, по общо свидетелство, се е отнасял дори грубо.

„Самата Дора Конова не се яви – продължава Петър Япов. – Отдавна разведена с Кремен, тя доживяваше в старчески дом нейде в Родопите. Веднъж, когато гостуваше в дома на племенницата си на ул. „Неофит Рилски“, аз я посетих и записах спомените й. Г-жа Конова твърдеше, че не толкова нейната особа – самата тя е грозноватичка, – а постоянните ухажвания на артистките, които безцеремонно кръжали около тогавашния секретар на Народния театър, са дразнели Лора.

„Пищните дами го изядоха!“, повтаряше. Поради слабо развития си гръден кош Яворов не е бил годен за военна служба и това вероятно му е създавало комплекси. Такава, впрочем, бе и тезата на адвокатката на Лора при втория „процес“ – че Яворов често е предизвиквал чувствителната си съпруга към ревност, което я е довело до куршума…“
Прави впечатление в Дома на правниците и

величавата поява на Дора Габе

която не закъснява да напомни, че тя е първата симпатия на Яворов, даже преди Мина. Тъкмо тогава, през 1964 г., тя предава на уредника Петър Япов цялата си кореспонденция с Яворов от 1905 г.

Много обстойно се занимава сесията с юридическата страна на дело 205, определяйки го накрая като пример за правно престъпление. С прецизна и обстойна следователска аргументация за самоубийство то престоява 40 дни в канцеларията на прокурора, вместо законните седем. Никой не желае да го препрати в съда с мнение за прекратяване и така да си навлече омразата на роднините на Лора, нито пък се осмелява да удовлетвори грубия им натиск, като го върне за доразследване с привличане на Яворов за обвиняем.

Най-сетне младият, току-що дошъл от провинцията зам.-прокурор Александър Огнянов – бъдещ министър на правосъдието – се наема да каже на черното бяло. Заключението му изцяло прилича на обвинителен акт – изкуствено построявайки хипотеза за убийство, той иска от съда прекратяване на делото, но поради това, че уликите срещу поета били косвени.

Софийският окръжен съд поема „щафетата“

Райко Алексиев, в. „Развигор“, ноември 1924г.

– не се съгласява на прекратяване, а приема, че доказателства срещу Яворов има и той трябва да бъде предаден на съд. Апелативният съд отменя това грубо и неграмотно от процесуална гледна точка решение, тъй като поетът изобщо не е привлечен за обвиняем. Но вместо да бъде възложено на друг състав, дело 205 остава в ръцете на същите съдии, които 70 дни мълчат – не могат да изменят на поетите ангажименти.

На 16 октомври 1914 г. е измъдрено ново уникално съдебно решение, което отказва да се подчини на висшата инстанция и преповтаря старата си теза. Същия ден револверът на поета прави по-нататъшните своеволия на съда безпредметни. Константин Весов, един от членовете на тоя печален съдебен състав, се явява на процеса през 1964 г. задочно – интервюиран е вкъщи. Нито сянка от съмнение в някогашните си действия и мнения не изпитва престарелият съдия. Сянката, според него, остава върху лика на Яворов: „А той защо не дочака тежката дума на правосъдието, а се гръмна?“

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.