Чочев опериран, аут до края на сезона

Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 6 декември 2019

Дневен хороскоп на Алена за петък, 06.12.2019

На 6 декември 2019 да почерпят

Скорсезе и Копола: Студио „Марвел“ не прави кино! Всичко е само един комерс, твърдят легендарните режисьори

Парламентът прие бюджета за 2020 г.

„Стачката на стачките” парализира Франция Милиони на бунт срещу пенсионните реформи на Макрон

#MeToo трейлър на новия политически коректен филм за Бонд “Силната чернокожа жена” Лашана Линч съперничи на 007

Пирати отвлякоха гръцки танкер край Нигерия

3028 лв. заплата в софтуерните компании Над 30 хил. са заетите в бранша

Протеини пазят сърцето и кожата в студа Балансираме белтъчния прием с фибри

Словашкият парламент отхвърли спорен законопроект за абортите

50% излишно висше образование

Чаатай Улусой надебеля

Кардайъ: Лъсна съглашателството между ГЕРБ и БСП

С над 1,5 млн. лева укрепват Петропавловския манастир Реставрират скривалището на Левски и правят експозиция в чест на Буната на Мара

След ремонта ще стане още по-привлекателен за поклонически туризъм

 

Започва основен ремонт на прочутия Петропавловски манастир от времето на Асеневци край Лясковец. Изготвен е технически проект за реставрация, вертикална планировка и подобряване на околното пространство, който е дело на известния великотърновски архитект Драгомир Йосифов. Възложител е Светата Митрополия в старата столица.

Реконструкцията на светата обител, която носи името на светите равноапостоли Петър и Павел, е по проект по Програмата за развитие на селските райони.

„Предстоят сериозни строителни дейности, в които ще бъдат вложени по прогнозни разчети над 1,5 млн.лева. Изпълнението е за срок до 24 месеца. Светата обител е със статут на паметник на културата от национално значение и затова проектът е съгласуван с Министерството на културата и с Националния институт за недвижимо културно наследство“, обясни арх. Йосифов.

Петропавловският манастир е един от 14-те манастира изградени около Търново по времето на Втората българска държава. Според преданието той е построен по времето братята Асен и Петър на сегашното си място върху хълма, където някога е имало крепост. В нея е подготвено въстанието през 1185 г. за освобождението на България от византийско иго. Асеневци построяват манастира в знак на благодарност, че въстанието е успяло.

След падането на България под турско робство, Петропавловският манастир е неколкократно разрушаван и съграждан наново. През 60-те години на XVII век управлението на светата обител преминава в гръцки ръце, като българските монаси били изгонени. Впоследсвие църковната борба на българския народ се увенчала с успех и гръцките монаси били прокудени от манастира.

През XVIII век манастирът поддържа връзка с руските православни манастири, като доказателство за това е подареното от руския император Петър Велики позлатено евангелие, което сега е в Църковния музей в София, споделят историци.

По време на турското робство Петропавловският манастир се превръща в средище при подготовката на национално-освободителни борби на българския народ. Зад манастирските стени се организират няколко революционни буни, което се обяснява както с неговата близост до старата столица, така и с трудната му достъпност.

През 1700 г. в обителта се подготвя въстанието на търговската вдовица Мара, начело със сина й Стоян и Мирчо войвода. Сред съзаклятниците е и игуменът на манастира Софроний. През 1856 г. капитан Дядо Никола повежда 13 четници към Габровския балкан, а през 1862 г. в божията обител се събират около 70 бунтовници начело с хаджи Ставри. Бунтът, известен в историята като Хаджиставревата буна, не успява, монасите са затворени, а игуменът хаджи Теодосий и брат му хаджи Йоасаф – заточени в Диарбекир, припомнят изследователи.

В Петропавловския манастир са намирали убежище и апостолите на Великотърновския революционен окръг Васил Левски, отец Матей Преображенски-Миткалото, Георги Измирлиев, Иван Панов и Бачо Киро. През 1874 г. митрополит Иларион Макариополски отваря в манастира първата българска семинария и за неин управител е назначен епископ Климент (б.а. – Васил Друмев).

При управлението на Стамболов манастирът е превърнат в лудница и после в затвор, в който е заточен митрополит Климент. От 1902 до 1912 година е превърнат в приют за душевно болни. Година по-късно земетресение разрушава манастирската църква, източното крило и още няколко постройки. Оцеляват само новите сгради на някогашната семинария, градени от дряновския майстор Уста Маню, които и до днес са запазили автентичния си вид.

Между 1918 и 1922 година в Петропавловския манастир се заселили 60 руски бежанци, а след тяхното напускане обителта става девическа. От 1925 до 1928 година там функционира църковно-певческо училище. През 1937 г. манастирът става дом-работилница за глухонеми момчета, закрита през 1945 г. През 1947 г. митрополит Софроний отново възстановява монашеското девическо братство.

Петропавловският девически манастир е постоянно действащ и представлява комплекс от църква, жилищни и стопански сгради. През османския период е бил разрушаван на два пъти и съграждан наново през 1422 и 1662 година.

През 1913 г. силно земетресение засяга манастира и разрушава църквата и стопанските постройки, като са погубени ценни творби на изобразителното изкуство. При труса оцеляла само 31-метровата камбанария и сградата на Духовната семинария, вдигната от дряновския майстор Маньо. Реставрацията на манастира продължила дълго време. Една от стаите на семинарията била приспособена за църква, а камбанарията е обновена през 1980 г.

В Лясковския манастир освен главната църква „Св. Св. Петър и Павел“ има и два параклиса – „Покров Богородичен“ и „Света Троица“. Последният е служел като езически олтар на римски гарнизон, тъй като на това място през II век е имало римски кастел.

„Петропавловският манастир е знаков обект и заради това предстои сериозна реконструкция на църквата, на новото жилищно крило, на пристройки, които са ползвани като магерница и столова, както и на пристройка към стопанската част. Предвижда се цялостна реставрация на манастирския храм. Ще бъде подменена покривната конструкция, ще бъде направена консервация на зидове, както и специален дренаж, тъй като избива капилярна влага по иконите и цоклите“, сподели арх. Драгомир Йосифов, който се слави като радетел за опазване културно-историческото ни наследство.

Той допълва, че кулата с камбанарията е почистена и ще бъде реставрирана в стила на пищната й архитектура, която ще придобие по-ярък и изявен вид, тъй като се извисява над Арбанашкото плато и е видима от десетки километри.

Стъпалата във вътрешността на кулата, които в момента са изключително стръмни, ще бъдат преустроени и ще се изкачват по-лесно. Ще бъде изградена и безопасна панорамна площадка, от която посетителите ще могат да правят снимки и да се любуват на зашеметяващата гледка от хълма, върху който се извисява манастирът и откъдето се открива изглед към Горна Оряховица, Лясковец и околностите.

„Предстои възстановяване на скривалището, където се е укривал Васил Левски. Ще бъде върнат автентичния му облик с полуцилиндричния свод, с глинения под, които наподобяват мини затвор и това ще показва при какви сурови условия са били поставяни поборниците за народна свобода. Ще има и табла с подробно описание на историческите факти“, споделя арх. Йосифов.

В същата тази сграда ще бъдат изцяло обновени и монашеските килии, а магерницата ще бъде напълно възстановена. Проектантът предлага да бъде оформена и експозиционна площ, посветена на Буната на Мара. За автентичния облик на сградата ще допринесе и подновяването на покрива, който ще е със старинни турски керемиди. В същото време ще бъдат обособени подходи за инвалиди и трудноподвижни хора.

„Навремето това крило на манастира е горяло и през 70-те години на миналия век е било възстановявано. Там има едноетажна сграда с широка веранда-приемна. Килиите ще бъдат реновирани, ще бъде укрепен таванът, който е с масивен гредоред, ще бъде реконструирана изградената камина. В тези помещения занапред ще се развива социална дейност. Там ще бъдат приютявани самотни жени, които ще изработват ръчно плетива и сувенири“, обяснява арх. Драгомир Йосифов.

На ремонт подлежи и входната порта на манастира, като ще бъде приложен интересен архитектурен прийом –“седящ улук“. Отводнителната тръба ще е изцяло вплетена в козирката на дверите и ще бъде покрита с керемиди. Ще бъде подновена и портата към стопанското крило, която е изключително красива, но ерозирала. Стопанската част в момента е недовършена, а помещенията са негодни за ползване. В сутеренната част ще е отоплителната инсталация на целия манастир.

„В това крило на обителта ще бъде обособено килийно училище, но адаптирано към съвременните условия на обучение. Ще е оборудвано с модерни технологии- компютри, интерактивни дъски, където децата ще усвояват вероучение и християнски добродетели. Ще има стая за игри“, казва в заключение арх. Драгомир Йосифов.

След сериозния ремонт манастирът, който е знаков обект в региона, ще стане още по-привлекателен и интересен за поклонически туризъм.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. Предстои реконструкция на храма. Църквата сме всички ние-вярващите. Когато дойде отново нашият Господ Иисус Христос да вземе църквата си,ще вземе вярващите в Господа ,а не сградите.

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.