Големите имена на блус и джаз музиката Йълдъз Ибрахимова и Влатко Стефановски покоряват “Blagoevrgad Blues & Jazz”2018

Десислава Атанасова: Вотът на недоверие е загуба на парламентарно време

Гласуват вота на недоверие на 25 януари

Мустафа Карадайъ: Това правителство е обречено да се провали и да падне

Общината глоби пловдивчанин, гледал кози над нормата Половината били на родителите му, но това не проработи в съда

Автокрадецът Яро получи една година затвор Възможно е да не лежи и един ден, ако се признаят престоите му под стража и под домашен арест

Арестуваха мъж за блудство в кв. „Бъкстон“ в София

Пореден сблъсък между Елена Йончева и Делян Добрев – този път в парламента

Филмът „Формата на водата“ получи 13 номинации за наградите „Оскар“

5 години затвор за сериен нападател на жени

Йордан Цонев: „Недоразумение“ говори с менторски тон на ДПС, една партия със заслуги за мира и демокрацията

КЗД се самосезира за насилието в дом за деца с увреждания в Габрово

Цветанов: Когато управлява БСП, контрабандата е с най-високи нива

Корнелия Нинова: Няма досъдебно производство срещу Елена Йончева, срещу Валери Симеонов има две

Григор аут от Мелбърн, клатят го в ранглистата

С решаване на кръстословици може ли да се кандидатства за юрист

Кандидат-студентски изпит по "Право".

Публикуваната в „Държавен вестник” нова Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ хвърли в смут академичната общност, практикуващи юристи и бъдещи студенти.

Деканите на ЮФ на СУ „Св. Кл.Охридски“ и на Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ от страниците на в.Труд (16.05.2017 г.) изразяват недоумение.  Уважаваните проф. Сашо Пенов и проф. Цветан Сивков ще питат Министерството на правосъдието „…как точно да я прилагаме.“

Наредбата се преписва като „ заслуга“ на проф. Огнян Герджиков

– негова мечта от дълго време, която се сбъдва след като той като премиер подписва постановлението за приемането й. Това не е съвсем вярно.

От Доклада на министъра на правосъдието, съпътстващ внасянето на акта в МС, в края на 2016 г  разбираме, че в началото на април 2015 г със заповед на министъра на правосъдието е била сформирана работна група ръководена от заместник-министър на правосъдието, включваща експерти от администрацията на Министерството на правосъдието, на Министерство на образованието и науката, както и външни експерти – университетски преподаватели в различни области на правото, съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, както и директорът на Националния институт на правосъдието. Според същия доклад „ наред със становищата на отделните юридически факултети, беше потърсено и мнението на съсловните организации на магистратите….. Потърсена беше институционална помощ от няколко други държави членки на ЕС – Франция, Германия, Нидерландия и Белгия, които имат референтни модели на юридическо образование и привличат значителен брой чуждестранни студенти. За целите на анализа на актуалното състояние на юридическото образование бяха взети предвид и сравнителни анализи за моделите на юридическо образование в Испания, Хърватска и Норвегия“.

Звучи респектиращо и авторитетно, резултат на почти двугодишната работа на експерти, фокус групи, проведени кръгли маси, семинари, социологически изследвания и множество други финансово обезпечени нормативни усилия. Нищо обаче не се споделя за финансирането на специалност „Право“ осигуряваща кадри за развитието на България като правова държава, макар този въпрос да се урежда в други наредби.

Каква е статистиката и  анализа на юридическото образование към момента.

През последните години общият брой на приеманите ежегодно във всички юридически факултети студенти е приблизително 2000. (Когато кандидатствах в ЮФ на СУ през 1986 г  бройките бяха 22 места за страната, т.е. стократно увеличение за 30 години).  Общият брой на обучаваните към 2016 година съответно възлиза на близо 10 000. Според трайната тенденция специалност „Право“ завършват около 95% от приетите в първи курс студенти

В България функционират девет юридически факултета, три в столицата и шест в различни областни градове в страната. Шест от факултетите са в държавни висши училища, три в частни. Наблюдава се

припокриване на хабилитирания преподавателски състав в редица от университетите.

В рамките на проведените форми на проучване и консултиране ясно се очертава мнението, че броят на факултетите, осъществяващи обучение по специалността “Право”, е прекомерен за нуждите на професията. (Това са само част от изводите в Доклада на МП, който по същество преписва Доклада на работната група).

Какво е предложението на Министъра на правосъдието – „Предвид значителния брой студенти, които се обучават по специалността „Право“ през последните години, и с оглед на съществените отлики в общото равнище на подготовка на студените в редовно и в задочно обучение, се предлага специалност „Право“ да се изучава единствено в редовна форма на обучение.“  Това се казва размах – „режем“ задочната форма, за да не се роят много и „некадърни“ юристи. Вероятно ще представлява интерес за аудиторията колко юристи „задочници“ в момента управляват България.

Вторият такт на подобен размах би следвало да е с наредба да ограничим броя на юридическите факултети , да закрием част от държавните висши училища, да забраним завършилите юристи в частните висши училища да заемат държавна работа и т.н. Звучи налудничаво, но  историята на висшето образование в България помни подобни „управленски“ решения. Например с приетата през 1938 г. Наредба-закон за частните висши училища се забранява на същите да откриват специалности, които съществуват във факултетите на Софийския университет, Варненската търговска академия и Висшето търговско училище в Свищов. Завършилите студенти в частните училища на могат да заемат държавна или общинска служба /чл.1 от Наредбата/. С цитираната царска наредба се „посича“ Свободния университет за политически и прани науки , правоприемник на който днес е УНСС и др. училища.

Азбучна истина е , че наредбата не може да противоречи на закона,

дори и при уреждане на специфична материя, стесняване на приложното му поле следва да е сериозно аргументирано…

В общ план, новата наредба е зле преписана стара Наредба от 1996 г. Новите „приноси“, са свързани със „специализирани магистърски програми“ /чл.1, ал.3/, увеличаване хорариума на учебната дисциплина „право на ЕС“, изрично предвидените като „нови“ дисциплини – екологично право , държавна служба, здравеопазване и т.н. Какви са фактите обаче – специализирания учебен план и към момента е уреден за магистрите /специализанти/ в ЗВО /чл.66, ал.4 и др./, промяна в часовете  за дисциплината „право на ЕС“ и др.се постига  с изменение на действащата наредба , а академично свободния факултетен съвет би могъл и без наредба да предвиди „нуждата“  юристите да се учат на здравеопазване.

Защо твърдя, че е зле преписана от старата наредба.

Първо – по старите наредби, поколения кандидат –студенти държахме приемен изпит по български език и по история. Сега в чл.2  е предвидено –  “ Конкурсните изпити проверяват нивото на владеене на българския книжовен език, хуманитарна култура и аналитичните способности на кандидатите“  . Писмени конкурсни изпити, се провеждат при условия и ред, определени от висшето училище. Питам – има ли пречка, някое висше училище да предвиди като форма на конкурсен изпит решаване на кръстословици, кой казва , че кръстословицата не „носи“  информация за правилно, книжовно изписване на думите, аналитичност, та дори и енциклопедичност, разбира се без технически термини, защото изследваме „хуманитарната култура“, каквото и да означава това.

Второ – не му е работа на който и да е министър да вменява на висшето училище задължение да „осигури обучение“ по допълнителни учебни дисциплини /чл.5, ал.5/. Не само заради академичната автономия, но заради простата истина , че нормотворчеството регулира трайни, устойчиви обществени отношения, а не „модерни“ към момента отношения, свързани с изучаване на „вътрешния пазар на ЕС“, „околна среда“ и др. . В утрешния ден, примерно би могло да бъде актуално „Бежанско право“, вместо „Банково право“, най-малкото защото тълпите от бежанците ще надвишават многократно банките. Редакцията на отменения текст на чл.7, ал.4  бе по-добра – „По предложение на факултетния съвет и в съответствие с правилника на висшето училище в учебния план на специалността „Право“ могат да се въвеждат и други задължителни учебни дисциплини.“

Трето – по старата наредба за специалността „Право“ формите на обучение бяха редовна и задочна. Това са формите  и за голяма част  от другите специалности – „Икономика“, „Стопанско управление“, „Социология“ и много други. Нима към момента няма пренасищане на пазара и от подобни специалисти. Част от специалностите от регулираните професии също са в тези две форми – „Инженер инвестиционно проектиране“, Геодезия и др. Тяхната обществена значимост и отговорност е не по – малка от отговорността при юристите. Там където се допуска само редовно обучение / „Медицина“, „Архитектура“ и др./ спецификата на курса налага това. А не аргумента, че са много медиците и архитектите.

Четвърто – вносителите на новата наредба, въпреки че предвиждат в нея разширено изучаване на правото на Европейския съюз, самите те явно не са запознати добре с него.

Наредбата противоречи на чл.14, т.1 от Хартата на основните права на  Европейския съюз, 2012/C 326/02 – Всеки има право на образование, както и на достъп до професионално и продължаващо обучение. На тази разпоредба съответства принципа и програмата за учене през целия живот, надграждане, усъвършенстване и адаптиране към променящите се условия за реализация. Като това обучение не може да бъде за сметка на другото право , защитено от Хартата – правото на труд /чл.15/. Задочната форма на обучение е единствената възможност, за редица трудово заети лица, които желаят придобиване на специалност “право“, без откъсване от работната среда./ Например – за работещите в сферата на МВР на практика се „забранява“ придобиване на необходимите им правни знания./

Пето – дори в  правно-технически аспекти наредбата търпи сериозна критика:   – в изпитните комисии за пръв път се предвижда участие, вместо на служител от МПр, на адвокат с 15 годишен стаж, наред с двамата хабилитирани преподаватели.. Не е ясно обаче, колегата – адвокат, освен с 15 годишен стаж, следва ли да притежава и професионален опит в съответната област, за да се предложи от Висшия адвокатски съвет. Безспорно „наказателен“ адвокат, няма да е полезен в изпит по граждански процес, например. И по какъв начин се установява тази професионална специализация. Въпросът не е за подценяване, още повече , че адвоката може да „измести“ съдията или прокурора от ВКС, ВАС, съответно от ВКП и ВАП, които до момента бяха част от изпитните комисии. Следва да се отчете и факта,  че за пръв път е предвиден и жребий, като форма на случаен подбор, за избиране на хабилитирания преподавател, външен за висшето училище, но дали броят на хабилитираните преподаватели е достатъчен, за да се обезпечи изпита е неясно, както е неясно как ще се поемат разходите на външните лица – по време на писмения изпит, изрично се допуска ползването на нормативни актове /чл.15, ал.6 /, а за устния изпит  подобна възможност не е уредена.

Шесто – новата наредба ще  влезе в сила  от учебната 2018/2019 г. А приемните изпити, за посочената учебна година,  ще следва да се проведат по старата ? Началото на академичната година се определя със заповед на ректора, тя е различна за отделните висши училища, за разлика от  началото на  учебната година в училищното образование.

За да не се отегчава читателят, ще спра до тук. Макар че сериозния разговор за висшето образование винаги е актуален, започнат и недовършен. Но този разговор, изисква и сериозна работа и то на законодателно ниво. Проблемите не са в Наредбите, а в диспропорциите и в различната философия в законите, регулиращи тази сфера. Почти три десетилетия след демократичните промени, концепциите във висшето образование са взаимно изключващи се. Свръхцентрализация по Закона за висшето образование и свръхдецентрализация по Закона за развитие на академичния състав. Ако си изясним мястото на Държавата в образователния процес , от там нататък ще е лесно. Защото от историята на създаване на Сорбоната знаем, че важното във висшето образование са преподавателите и студентите. Дори и сграда да нямат, академичния дух е с тях. След това се намесва Държавата, министрите и Наредбите.

И накрая нещо весело за въпросната наредба – тя дава правна дефиниция на „юридически факултет“ – факултет, в който се обучава по специалността „Право“ /т.5 на  Параграф 1 от ДР/,  дефинира понятието „кръжок“, от което разбираме , че конференцията е форма на кръжок /чл.8, ал.3/, пропусната е само дефиницията за „седЕнката“, но за нея питайте двама бивши министри.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.